Здравейте. Момиче на 18 години съм, април месец ще навърша 19г., а миналото лято имах най-прекрасното и задоволителни сексуално преживяване в живота си...при това с много по-възрастен мъж.
Ще опиша събитията така - през август гостувах за една седмица на баба ми на село. Обичам да ходя там, тъй като успявам да си почина чудесно, особено лятото, когато имам възможност да се наслаждавам на дълги разходки сред природата,а вечер да чета хубави книги - нещо, което в града правя значително по-рядко, дали заради повечето начини за забавление или просто заради навика.
Наред с тези неща обаче винаги изниква и по някое досадно задължение. Такова този път беше наложителното ми и до голяма степен принудително присъствие на помен, организиран от далечна роднина, която така и не запомних каква братовчедка на баба ми се пада. Та тази жена отбелязваше годишнина от смъртта на своя съпруг и ние с баба ми трябваше да присъстваме на вечерята, която даваше. Точно на тази вечеря се запознах с човека, споменът за когото всеки път се превръща в причина за поредното ми самозадоволяване.
Тук ще го нарека бай Атанас, което, разбира се, не е истинското му име. Той беше към средата на петдесетте, със значително посивяла рядка коса, възпълен, с шкембе, имаше груби маниери и още по-груб език. По-просто казано, във всяко едно отношение беше противоположност на това, което търся и харесвам у един мъж. Тук трябва да отбележа, че аз никога до този момент не съм си падала по възрастни мъже. Дори сега не съм сигурна, че пак бих била интимна с толкова по-стар мъж, още по-малко с подобен тип като него. Освен това, по това време имах приятел, почти мой връстник, когото обичах и с когото се наслаждавах на не лош бг секс.
На онзи помен бай Атанас се отнасяше нормално с мен, беше резервирано мил, дори не похвали красотата ми, както направиха някои от останалите присъстващи. Въпреки това, забелязах, че от време на време се вглеждаше в мен с влажен поглед, в който ясно личеше похотливост. Това определено ме подразни, но се постарах да запазя спокойствие. И когато на връщане от външния клозет, който беше единствената тоалетна в селската къща, препречи пътя ми, се отнесох към него достатъчно мило и с нищо не показах, че съм забелязала как ме гледа.
Клозета се намираше на значително разстояние от къщата, зад кокошарниците и плевнята за кози. Трябва да е било доста късно, защото в градината вече беше станало тъмно. Моят натрапил се придружител се оправда, че се е притеснил дали ще успея да намеря клозета и излязъл да ми помогне. Благодарих му и понечих да отмина, но той ме спря, погали ме по косата и каза нещо от сорта, че не е очаквал да види толкова хубаво момиче на вечерята. Опитах да се дръпна, но той ме задържа за ръката и ме придърпа към себе си.
Тогава усетих, че лъха на алкохол. Укорих го за невъздържаното му поведение, като му натъртих, че на толкова възрастен мъж не му подхожда да се държи така със 18 годишно момиче. По този начин се надявах, че ще се стресне, като разбере, че още съм малко момиче; но се бях излъгала, защото на следващата секунда усетих как ръката му опипва задника ми. Заплаших го, че ще викам, но и това не го трогна. Той само повтаряше, че иска да бъде с мен, като за да изрази това използваше цяла плеяда от най-мръсни думи и изрази, за владеенето на които всеки каруцар би му завидял. Докато по този начин ми обясняваше какво иска да ми направи, двете му ръце вече мачкаха грубо задника ми, беше се навел така, че лицето му почти допираше моето лице, устата му беше близо до моята уста, а алкохолните изпарения от дъха му почти ме задушаваха. А как се чувствах аз в този момент? Мога да кажа, че бях уплашена и ядосна едновременно, но каква беше изненадата ми, когато открих, че освен това съм и възбудена.
Не си спомням в кой точно момент той ме обърна с лице към високия каменен довар и ме принуди да се опра о стената така, че задника ми беше изцяло на негово разположение. Не се противих. Ръцете му вече играеха по гърдите ми, а твърдата му мъжественост се притискаше до задника ми. Нещо вътре в мен, нещо много извратено и разбулно, копнееше той да свали дънките ми, да ме обладае отзад, да прави с мен каквото си поиска, да ме чука, да ме унижава, да се гаври с мен, да ме целува, гали и люби, да ме ругае, да ме третира като курва както си поиска...само да ме обладае, това беше едничкото ми желание в онзи момент. Не ме интересуваше какво ще стане после; не ме интересуваше как ще се чувствам при мисълта, че съм позволила на този неприятен, вулгарен и гнусен старец да задоволи пиянския си нагон с мен. Не ме интересува нищо, освен твърдия член на бай Атанас, притиснат до задника ми. Исках да го усетя го в себе си. Само това имаше значение. Исках да ме чука.
Нищо такова не се случи. Докато в първия момент бай Атанас се притискаше силно към мен и мачкаше гърдите ми, в следващия вече се беше отдръпнал. Когато след няколко секунди отново усетих близостта на тялото му, очаквах ръцете му да оставят следващите си следи някъде по мен. Вместо това обаче чух провлачения му глас в ухото си.
"Ако искаш утре да продължим това, ще те чакам вкъщи. Жената ще бъде в града. Цял ден ще те еба."
После си отиде. А аз останах, притисната до довара, задъхана и сама, с болезнения копнеж между краката си и слабините ми горяха от желание да бъдат изпълнени.
През онази нощ почти не спах. Мислих, премислях, корих се, оправдавах се, копнях за изгубената наслада и мастурбирах сама.
Първоначално се опитах да си внуша, че просто приятелят ми, заминал още в началото на лятната ваканция при майка си в Чикаго, ми липсва толкова много, че се опитвам да намеря отдушник на желанието си да съм с него в тази грозна, гнусна и ненормална страст. После се отказах. Споменът за грозното бузесто лице на бай Атанас, миризливия му дъх, гадното му шкембе - всичко това ме караше да потръпввам от погнуса. Но, колкото и да ми беше неприятно да го призная пред себе си, точно това бяха и нещата, които ме караха да полудявам от желание. Какво беше това необяснимо влечение към предизвикващия погнусата ми старец? Да не би да съм станала толкова невероятно извратена? Не знаех. Знаех само едно. На другия ден щях да направя всичко, за да отида при бай Атанас.
Събудих се вцепенена. Не от сън – от спомена. Тялото ми беше като жица, опъната до скъсване. Чаршафите бяха хладни, но кожата ми гореше. Пръстите ми още помнеха допира от нощта, а между краката ми имаше онази тъпа, настоятелна болка, която не е от рана, а от липса. От празнота. От недовършено.
Баба ме гледаше странно през закуската. Подаде ми хляб с домашно сладко, но погледът ѝ бодеше по-остро от ножа за масло.
— Не спа ли — попита, ама не беше въпрос.
— Сънувах кошмар — казах и отхапах от хляба. Усещах вкуса му, но не бях гладна. Всичките ми сетива бяха насочени навътре – към онази картина от предната нощ: каменния дувар, грапавите пръсти, твърдостта му притисната в хълбока ми, дъхът му, който миришеше на гниене и живот.
През деня се опитвах да правя нормални неща. Измих чиниите. Избърсах праха. Отидох до чешмата в градината и намокрих лицето си, докато студената вода не започна да ме щипе. Нищо не помагаше. Споменът беше като забит клин – не можех да го извадя, а всяко помръдване го забиваше по-дълбоко.
Знаех, че ще отида.
Още преди да си призная, краката ми вече бяха избрали. Избрах стари дънки – не тези, в които бях вчера, а още по-тесни, още по-плътни. Избраха черния сутиен, без дантела, без украса – функционален, плътен, като броня, която всъщност беше покана. Не се гримирах, не си оправих косата. Исках да изглеждам точно такава, каквато бях – объркана, недоспала, с тъмни кръгове под очите и влажен блясък там, където не бива.
Около два следобед казах на баба, че излизам да бера къпини. Взех кошница, шапка и един стар шал, сякаш предстоящото беше пикник. Вратата на баба се затвори зад мен и аз поех по пътя, който не водеше към гората.
Краката ми ме водеха сами. Без карта, без въпроси. Сякаш бях ходила по този маршрут сто пъти, макар да не бях стъпвала там никога. Къщата на бай Атанас беше в края на селото – жълта мазилка, провиснал покрив, двор, обрасъл с бурени. Сухи люти чушки висяха на конци под стрехите. Стара лоза беше оплела оградата като мрежа, която нямаше за цел да спира, а да привлича.
Портата скърцаше, когато я бутнах. Стъпките ми хрущяха по чакъла. Свраките млъкнаха. Усещах, че вътре има някой – не го виждах, но тялото ми го знаеше. Знаеше го по начина, по който кожата ми настръхна, по влагата, която напипа бельото ми, по лекото треперене в пръстите.
Вратата на къщата беше отворена. Той седеше в хладната стая, на дървен стол, бос, по риза без ръкави. Телевизорът работеше без звук – някакъв стар филм с черно-бели лица. Бай Атанас ме погледна, когато влязох, и не се усмихна. Не стана. Просто вдигна цигарата си към устните и дръпна бавно, дълбоко, като че аз бях част от дима.
— Затвори вратата — каза.
Затворих. Бравата изщрака с лек, зловещ звук.
В стаята миришеше на стар тютюн, на пот, на прах, на мъж, който не е очаквал гости. Нямаше цветя, нямаше снимки по стените. Само гола лампа, стол, легло, покрито с избелял чаршаф, и един пепелник, пълен до ръба.
Той бавно изгаси цигарата и кимна към леглото.
— Събуй си дънките.
Не беше молба. Беше констатация. Като че казваше днес е вторник или ще вали следобед.
Аз застанах неподвижно до вратата. Исках да кажа нещо остро. Да му напомня, че съм на осемнайсет, че имам приятел в Чикаго, че съм чела книги и знам какво е уважение. Но ръцете ми – онези предателски, самотни ръце – вече бяха на копчето на дънките. Ципът се поддаде с тихо бръмчене. Платът се свлече по бедрата ми и остана на глезените.
Той ме изгледа. Погледът му бавно се плъзна нагоре – от глезените, през прасците, през бедрата, спря за миг на бикините ми, които бяха тъмносини и вече влажни в центъра, после продължи към корема, гърдите, шията. Спре на устните ми. После се върна надолу.
— Ела тук — каза и потупа бедрото си.
Приближих. Бях по бельо, по чорапи, с дънките на пода. Усещах хладината на стаята върху голата си кожа и не знаех дали треперя от студ, от страх или от нещо друго, което няма име.
Той ме хвана за ханша и ме обърна с гръб към себе си. Пръстите му забиха в плътта ми – не грубо, но здраво, като че искаше да остави следа. Лицето му потъна в шията ми. Дишаше дълбоко, бавно, като че помирисваше нещо, което беше търсил отдавна.
— Мислила си за мен цяла нощ — прошепна в ухото ми. — Знам.
Беше прав. Бях. И това ме караше да мразя себе си. И тъкмо тази омраза правеше всичко останало още по-сладко.
Ръката му се спусна надолу. Мина под ластика на бикините и спря там, където бях мокра не от пет минути – от двайсет и четири часа. Пръстите му се раздвижиха, без да бързат, като хора, които знаят пътя наизуст. И аз, проклетницата, се подчиних – разтворих крака, отпуснах глава назад, в рамото му.
— Искаш ли — попита. Не за да чуе отговор. А за да чуе въздуха, който излезе от мен като стон.
После ме вдигна. И, макар че беше дебел и шкемблия, имаше сила в ръцете си – не тренирана, а животинска, закалена от години носене на дърва и вода. Хвърли ме на леглото по корем, с лице в избелелия чаршаф. Чух как сваля дънките си. Дървеният под изскърца под тежестта му.
— Сънувах кошмар — казах и отхапах от хляба. Усещах вкуса му, но не бях гладна."
То много обича такива мъдрини. Има си и човешки списуватели, които си мислят, че е някаква вселенска мъдрост :) И яростно ги защитават в един друг сайт.