Фериботът я остави на пристанището потна и изтощена. Островът изглеждаше наистина малък. И тъкмо това й вдъхна сили да остане на краката си. ‘Още малко’, мислеше си ‘Още крачка и ще се закотвя’. Очакваше я уютна селска къщичка над скалист залив, откъдето най- вероятно нямаше и да помръдне в следващите седмици.

Закрачи към такситата и бързо откри името си. Мъж на средна възраст с неопределено изражение, пушеше, подпирайки се на колата.
Поздравиха се.

-Благодаря, че ме изчакахте!- счете за нужно да се извини Марина.
-Морето има собствен ритъм- философски отбеляза гъркът- Докога сте тук?

Умората й подхранваше раздразнението и тя едвам подтисна желанието си да му изсъска.

-Имам номера ви и ще ви потърся, когато е нужно. - опита да изговори любезно, но пак си излезе студено.

Той вече шофираше, с ръка висяща от прозореца и без да я поглежда в огледалото:
-Питам, защото не сме много. Не видяхте много таксита, нали?

Тя върна в паметта си сценката от заслепяващия я залез, крясъците на птици и деца, мириса на изгорели газове от качващ пътници автобус и се укори за грубостта:

-Дааа, бяхте само вие.
-Точно така. И понеже имам нужда от планове, е хубаво да знам, кога да ви закарам обратно. Независимо дали плановете могат да се объркат- сега вече й смигна през обратното виждане- Островът също има свой собствен ритъм.

Тя се засмя и усети как с изкачването им по острите склонове, сякаш олеква. Предстояха завои и не искаше да го разсейва, но не се въздържа:
- Наех къщата за две седмици, но не е изключено да остана още. Ти как се казваш, да минем на ти, а?
-Димитрис, радвам се да се запознаем. - този път не откъсна очи от пътя- Избрала си най- хубавото място на острова!

Смехът й заглуши радиото и прозвуча пъти по- весело от гръцкия фолклор:
-Бих помислила, че къщата е твоя, като я хвалиш така.
-На леля ми е- засмя се и той и задържа смешката върху белите си зъби.

Чак сега младата жена си даде сметка, че я вози чаровник. Къдрава гъста коса, остър нос, изсечени скули над едро лице и огромни черни очи. Имаше нещо много фино в този човек.

-Димитри, какво работиш освен такси?
-А! Ето че почнахме и с атаките. Сега близки приятели ли сме? - нацупи се той и тя прихна отново.

Щом я изчака, който смях завърши с прозявка, той продължи:
-Свиря в оркестъра на операта в Атина. Челист съм. Жена ми е флейтистка и сме тук за лятото.

Марина дори не посърна при споменаването на конкуренция за този евентуален любовник. Хармония и почивка. Идваше тук за себе си. За покой. Да бъде, каквото трябва да бъде.

-Димитри, леля ти каза, че ще открия продукти за добре дошла. Но как ще ми бъде най- лесно да пазарувам? Има ли доставки до дома?
-Има, разбира се! Звъниш ми и казваш какво искаш. Нося го. И готово. Когато жена ми се върне след седмица, че свири с един камерен състав по островите сега, тааа ще можеш да си поръчваш и оригинална, гръцка, топла кухня! Във всеки случай, супермаркета на Закари е на 15 мин с колело. Но…

Със спокойствието от отблясъците на кристалното Егейско море и серпантината през стръмнината планина, Марина усети че не може повече да държи очите си отворени. Промълви меко:
-Дими, ще дремна, извини ме.

Опъна се на задната седалка като чантата й служеше за възглавница. Събра коленца под роклята, приглади коса зад ушите и се остави на соления мирис, влитащ отвън.
Поклащането на завоите я олюля приспивно и тя заспа на мига.

Черното нещо я гонеше. Краката й се заогъваха точно преди да скочи в колата си и да запали. Настигаше я. Тя се вмъкна в купето, влачейки се на ръце. Хвана крака й, докато тя мъчеше да нацели ключа в стартера. То я издърпа навън, докато тя пищеше и тъкмо се приготви да му откъсне главата, когато черното нещо й заговори с много познат мъжки глас.

Тя подскочи от уплаха и изпищя, колкото й глас държи.
Пред нея стоеше Димитрис, отворил вратата със сериозно изражение:

-Е, всъщност, се надявах да ти хареса, много лета живях тук с леля и обичам това място. Добре дошла!

Марина се опита да отмие от лицето си объркването и смущението от кошмара. Напоследък все това сънуваше. Но сега, на това чуждо място с бавно настъпващия мрак и настръхналото й теме от страха, тя седна на седалката като изгубено дете и реши да рискува:
-Димитри, моля те, има ли къде да останеш тази нощ, при мен. Ще ти платя. Ще …
-Шшшттт, спокойно, само спокойно. Димитри поема нещата. Хайде, Морско момиче, ела да ти покажа най- красивата гледка и ще ти помогна да се настаниш. Ще остана, докато имаш нужда.

Той взе багажа от колата и я поведе по стъпала между портокалови дръвчета и цветя в нахвърлени глинени делви. Долу тъмнееше скала, пазеща завет на лилави води. В далечината плаваха други острови. Малки и китни. Тъмнеещи. ‘Може би ще се виждат светлинките им. Ще е красиво’, мислеше си тя.

Влязоха. Той се зае да обяснява кое къде е. Тя отвори хладилника и откри лакомства. Предложи му да хапнат за добре дошла и ако ще остане за нощта, да пийнат от ципурото. Той се закани да я зареже, ако не си вземе душ и не се яви по нощно облекло. Посочи й, че ще седнат на масичката отвън.

Тя се върна след минути по хавлия и се нахвърли на угощението. Той сочеше из тъмнината и обясняваше кое какво е и какво интересно има там, по островите. После заговори за техния остров Калимнос и колко различно е в столицата Потия и в останалите части по крайбрежието.
Нямаше луна.
Нямаше флейтистката, жена му.
Само цикади. Симфония от цикади.
И една жива тъмнина, която изяжда тялото ти, ако навлезеш в нея, черната коса на Димитри и черните му очи, които четяха ноти, когато не шофират.

Ципурото в корема й реши да говори:
-Дими, би ли се съгласил да поиграем? Не искам да те обиждам. Затова не казвам, че ще си платя. Но бих, ако така ще постигна желанието си.

Той я гледаше мътно, сякаш вече знаеше въпроса.
-Би ли се съгласил да поиграем на чичо Доктор? Моля те! - тя нямаше сили да се усмихне,очаквайки напрегнато, да разбере дали го е прогонила с този абсурд.

Димитрис не бе мъж, лесен да бъде объркан. Пациентките му явно боледуваха през ден, защото той й помогна да стане и сваляйки хавлията от нея с бърз жест, я подкани да го води към спалнята:
-Морско момиче, веднага легни да те прегледам! Тази треска не може да чака!

Марина почти се обърка дали наистина е болна. Човекът умееше да бъде убедителен.

Спалнята засвети в бяли сенки, щом се настаниха на ленената кувертюра.
Гола, Марина се просна напряко. Той, както е с дрехите, я възкачи и седна на бедрата й. Постави ръка на гърдата й, сякаш е слушалка и наклони ухо, заслушан, после премести дланта си на другата гърда. Нежно загали с пръсти облия контур на бялата топка, едвам докосвайки я с върха на пръстите си. Като пианист. Марина настръхна за още. Той се приведе и опря горещи ципурени устни върху зърното й и го накара да изцвърчи щръкнало нагоре в копнеж.
- Дотук всичко е наред! - обяви мнимия доктор- Сега ще прегледам надолу, само да си измия ръцете.

Изнесе се към банята, а тя остана да лежи като морска звезда, даже си поотвори краката още.
Димитри се появи обратно, гол и мокър. Имаше хубаво тяло. Здраво. Някак пращящо от живот. Без мускули по бицепса, нито плочки на корема. Само един черен храсталак и щедро дарен от природата член, висящ леко набъбнал.
И това бе всичко, от което се нуждае лекар, за да лекува- един подходящ инструмент.
Марина пое нещата в свои ръце, преди да се опомни, че е на почивка:
- Докторе, моля, вижте ми вагината. Мисля, че имам нещо вътре. Буболечка!

Димитри навря глава току до входа й и със стиснато едно око, премига с другото точно върху нежната лигавица , гъделичкайки я с мигли:
- Нищо не виждам тук. Ще трябва да опипам отвътре.

Марина избухна в убийствена възбуда още преди ръката му да се запровира. Той хвана с левите си пръсти кожата около входа на вагината и я разтегли настрани. Пъхна пръст, извади го въртеливо и напъха два , пак въртейки се лекичко, като остави палеца отвън и се протегна във влагалището й. Марина усети, как той я опипва, изучващо. Докосваше се до костите й отвътре. Разходи се назад към ректума. Опипа го. После се върна към тавана на влагалището. Търкаше пръстите си в него, сякаш наистина там и бе пролазила буболечка и полагайки ръка на пубиса й, я накара да разбере, че й се пишка.

-Не. И тук всичко е наред. Ще трябва да пробвам с лакмуса.

И докато Марина разбере какво имаше предвид, ръката му я разпъна,излизайки от нея и върху цепката й се залепи горещия му език.
Замаза я като бързи чистачки, а после се спусна от ануса, където я погъделичка д върха си, нагоре в събран твърд език, сякаш да обере лабораторна натривка. Стигна до клитора й, което я накара да се разтресе и доразкрачи. Езикът му го притисна, а после две горещи устни го засмукаха нежно.
Тя простена нежно. Щеше да пикне от кеф. Но се стисна навреме.
Той навря цялото си лице в цепката й. Брадичката му се триеше на входа й, а носът му издишсше ту в пубиса, ту в клитора. Езикът му плющеше неуморно, а ръцете му я разтегляха встрани и я оглаждаха като чиния под зъбките му.

Тя продължи играта:
- Док, може би имам кожна болест. Прегледайте ме навсякъде!

Димитри се издигна на ръце над лицето й и я загледа с поглед по- черен от утайка на гръцко кафе.
- Дишайте!- нареди и залепи уста в нейната.

Целувката му имаше вкуса на вагината й. Побърка я. Курът му се бе подпрял на пубиса й и я прогаряше с присъствието си. Притиснат между двете тела, се усещаше като трета негова ръка. Нежна докторска ръка, която отново ще я прегледа отвътре.

- Докторе, нямам въздух. Не мога да издържам повече!
- А, не! Можете си, можете! Не съм приключил с прегледа.

Марина реши, че само тук и само сега може да си позволи перверзията да не мисли. Изобщо да не мисли. Само да усеща. И да иска.
Обърна се по очи и му предостави изпънатото си водоравно тяло:
-Претърсете ме, докторе, може и да крия бомба и да ви разруша!
-Така ли било?

Шляяяс! Един як шамар се стовари изневиделица върху едната й бузка и разтресе дупето и бедрата й. Пишчето й се присви. Ръцете ми заграбиха дупето и рязко го разтвориха. Един пръст проби леко през сфинктера :
- Тук ли? Тук ли скри бомбата?- караше се той, престорено.

Марина се разтресе от смях. Той се удържаше в роля.
-Моля ви, докторе, умолявам ви само не пипайте там! Ужасно е! Умирам от срам!

Той се събра шумна храчка, от което тя сподавено се кикотеше с нос в кувертюрата. Изплю се точно в дупката й с устни докосващи къдравия пръстен и език, заострен да пробие мускула. Тя тръпнеше в спазми от нужда за сношение, но играта си я биваше. Как да я прекъсне?

Димитрис положи хуя си върху анала й. Тя усети желанието му. Едвам се въздържаше вече. Можеше да се усетят искри, летящи от кура му, горещи, прогарящи пръски от заваръчни искри.
Докторе, запушете ми дупето. Нека проверим как ще диша буболечката тогава.

Димитри не издържа повече. Натисна. А тя си заповдига дупенцето, нетърпелива да я изтърбуши с хуя си. Щом му застана на колене, с той беше проврял главичката се донаместиха като пингвини, тромаво и заклещени, но дойде мигът, стомахът й да се обърне от кеф. Членът му се промуши навътре, палейки факли на наслада през всеки неврон в червото й.
Тя стенеше окуражително и му подостри дупето си, още по- високо, тръскайки се леко странично, за да му усети срамотиите как мачкат нейните.

-Докторе, много обичам такива прегледи! Редовно ми пъхат лекарство в дупето. Хайде, напъхайте ми и вие серума си.

Димитри май беше излязъл от роля, защото стоеше плътно наврян в гъза й, без да мърда, докато тя се побъркваше от възбуда.

-Морско момиче, имаш най-якото дупе! Ще свърша за секунди. Съжалявам.

И се засили в нея, разтваряйки сфинктера около ствола си, с резки откоси около мазно възбудения анал. Изваждаше го при последните тласъци, само за да гледа проникването през гладната й за хуй дупка. Напрежението му се събра болезнено в топките и скоро се заизстрелва в дупето й, като огромна двайсе сантиметрова инжекция с бял серум. Представи си я как я пълни като суджук и от това му идваше още още пълнеж.

Тя трепереше в агония от прекомерна възбуда. Той бавно се извади и нареди:
- Измий се и ела. Бързо! Тичай!

Тя даже не затвори вратата. Седна на тоалетната. От ануса й заизтича течността му. Напъна се и шумно изджръка още. Взе да пръцка. Той се провикна:
- Хубаво се надуй, да ти се изпразни корема.

Доктор се слуша, напомни си тя. И отново се напъна, въпреки унизителните звуци.

- Добре съм помпил- отбеляза той - А сега се умий!

Тя влезе под душа и се обля, чистейки в дупето си с пръст, за да се увери, че няма нищо мръсно.
Набързо излезе и се метна мокра по гръб.
Той нареди:
- Краката горе! Широко!

Тя изпълни и се нахили в очакване. Той обяви:
Ще те фистна, само това ще те излекува!

Прималя й от възбуда. Мощна. Изля се безконтролно и неограничено. С този човек можеше да правиш всичко!

Ръката му пак я разтвори , а другата се зае да навлиза внимателно във вагината задържайки се в широката част на дланта. Тя се заогъва към него, с което ъгъла на проникване се улесняваше на моменти и той събрал всички пръсти се усукваше и стараеше да намери точния заход. Тя подивя и взе да си го подмята като лъвска хапка с цел разкъсване. Вагината й сякаш присмукваше ръката му навътре. Циците стреляха заострени. А коремът й никога не бе бил по- вдлъбнат и напрегнат от екшъна. Марина се изпоти. Жестоко. За миг си помисли, че никога няма да се получи и ще стои със заклещена челистка длан в путката.
Димитрис се наведе и й облиза клитора. Всмука го остро и силно. Вагината и се отвори машинално и дланта му хлътна вътре. От което обръча на удоволствието предаде светкавично към мозъка й, че е фистната. Че непознат мъж е с ръка във влагалището й. И че жена му не знае какви чудеса може той. Едновременно езикът му клитора й, шибането в темпо и глухото набиване на дланта към отвора на вагината, все едно иска да изуе ръкавица.
Марина се повдигна с рязък спазъм от таза и едновременно с оргазма, изпръска мощна струя към лицето му.
Това я допобърка и оргазмът се удължи в мощно, тресящо се в контракции, плато на еуфорията.

Той много бавно извади ръката си, подпомогнат от водното изтласкване:
- Влизам за душ. Ще спим. И като ми дойде, ще те наеба като хората. Хайде, завъртай се. Завивам те и идвам. Спи сега.

Не беше довършил, а Марина отплува с Морфей, още на обещанието му.

‘Остров Калимнос се превежда хармония’, мислеше си и знаеше, че докато е тук, няма да има повече кошмари.