Лежа гол и надървен в леглото на локален мотел, типичен бардак, в който рецепционистката – жена на пенсионна възраст – ме изгледа странно, докато й плащах стаята и оставих бакшиш равен на половината й надница. Да, и друг път съм идвал. Не, няма да съм сам. Не, не знам дали другият човек ще се регистрира. Изтръпна, като й казах „човек“, а не „жена“.
Мисля си за жената, която скоро ще спре колата си отвън и после ще почука на вратата. Чудя се каква ще е на вкус путката й днес. Цял ден е била на работа, сигурно ще е като изветряло вино – кисела и блудкава.
Сещам се отново за рецепционистката. Едва ли е повече от 10 години по-възрастна от моята посетителка. Сега се чудя за вкуса на путката на рецепционистката, дали още й се иска да се ебе...
Ставам да открехна завесите и да погледна в юлския пек дали колата на тази, която чакам, е там. Няма я. Държа си кура и го стискам в основата. Главата му става огромна и тъмночервена. Гледам го с интерес и отпускам захвата, за да подиша. Отново лягам с кур в ръка. Капка пилотна течност. Облизвам я лакомо.
Дали ще носи пола и ще е свалила гащичките си, както й поръчах?
Две плахи почуквания на вратата. Ухилвам се и ставам. Пътьом се оглеждам в огледалото – харесвам се, едър, широк орангутан с надървен чеп. Отварям със замах цялата врата. Нека ако има някой в коридора да знае за какво е дошла тя тук.
Руса, 55-годишна лекарка със зелени очи и прибрана коса. Облечена е в тъмна копринена свободна пола, сандали с висок ток в телесен цвят и бежово потниче-блузка нещо си. Запознахме се преди няколко месеца и оттогава се чукаме като кучета край пътя.
Издърпвам я вътре и я притискам на вратата на разнебитения вграден гардероб в антрето. Едната ми ръка е на лицето й, докато си вкарвам езика в малката й устичка, а другата проверява какво има под полата. Напипвам гащи и тя се оправдава, че нямала време, не се била мила. Това не ме интересува. Дърпам ги надолу и след това слизам на колене, вдигам полата и така че да се подгъне на кръста й като въже. Тя още си държи дамската чанта като спасение. Изтръгвам я от ръката й и я пускам на пода.
Брадатото ми лице е вече пред путката и я души като животно – едно вдишване, две, и забивам език в цялата й путка, като крава, която ближе новородено. Мирисът е на зряла путка, вкусът от остър и кисел в началото много бързо преминава в лигав и обилен нектар на доволна путка. Тя ми говори нещо, ушите ми пищят и не чувам много. Путката й вече е отворена и готова.
Поглеждам към сандалите й. Обичам да й ги събувам, но не и сега. Сега я искам с тях. Изправям се, а тя сама се обръща с гръб към мен. Знам, че не иска нежност, поне не сега, после когато сме в леглото.
Натиквам си кура в путката й. От сандалите се надига точно толкова, че да влезе лесно. По дяволите, колко е широка тази путка и мазна. Аз ли така я направих или така си беше. Не помня. Не ми пука. Няма да я мъча с кур в путката, после ще вкарам ръката си там. Вкарах си кура колкото да се олигави, а сега ще я чукам в задника. Казвам й го. Тя не казва нищо, само си разтваря бузите на сухото дупе. Мамка му, поне халката й е още горе-долу стегната, а вътре е горещо.
Влизам полека, сантиметър по сантиметър. Тя се напъва все едно ще сере, за да ми направи място в курвенския си гъз. Вече съм до дъно и усещам пулсиращите свивания на сфинктера в основата на кура ми. Чудя се дали пак е тъмночервен в задника й.
Набивам й го рязко, хапя я за врата и ушите. Имам чувството, че ще вляза в гардероба заедно с нея. Тя диша на пресекулки, всяко вдишване съответства на рязко пронизване до дъно от мен. Почти съм я вдигнал във въздуха. Усещам, че тя все повече дава назад и си го набива колкото може по-силно и до дъно. Вече е почти под прав ъгъл, а аз увеличавам темпото.
Свършвам с гърлен звук и изливам всичко в курвенския й задник. Тя трепери и диша тежко. Питам я добре ли е. Мълчи. Майната й, ще я оправя пак ако не е свършила сега.
Помагам й да стигне и да легне на леглото и се заемам да откопчея каишките на сандалите. Събличам я и лягам до нея. Това ми е любимото – да се наебем и да легна по гръб, а курвата да е вплела тяло в моето, лицето й на рамото ми и мълчание.
Нали за това сме тук.
Да се ебем и да мълчим.
Коментари