Еротични разкази

💬

Петьо секс играчка 5

„Маргова подозира – секс срещу дисциплина“
Беше късен следобед, когато Хриси и Любка ме върнаха от гората. Косата на Любка още леко лепнеше, а по ръцете на Хриси имаше червени отпечатъци – и не всички бяха от комари. Междувременно, се усмихвах като някой, който току-що е минал през сауна, масаж и тантра в едно.
Но на входа на хижата ни чакаше тя –
Маргова (директорката).
Сив поглед, прибрана коса, престилка без гънка. В ръцете ѝ – тефтерче и химикал.
– Къде се бяхте запиляли три часа, госпожо Христова?
– Ами… терапевтична разходка. Съгласувано с графика.
– Съгласувано, казваш? – Маргова стисна очи. – Любке, ти също ли си част от терапевтичния екип?
Любка преглътна. Въздържаше се да не се изпусне. Буквално.
– Помагах само… да наблюдавам.
Маргова надникна към мен.
Бях все още полунадърен, с отпусната усмивка и леко надигнат чаршаф.
– А ти, младежо… добре ли си? Или трябва да извикаме медицинска сестра?
– Може… но само ако тя е с топли ръце – прошепнах.
Хриси си хвана челото. Маргова повдигна вежди.
– От утре сутринта, тримата – в дисциплинарна беседа. В осем и половина. Искам доклад. Подробен.
– Подробен? – попита Любка.
– Да. Всичко. Хронометрирано.
Когато тя си тръгна, Хриси се обърна към нас.
– Или ще я омажем… или ще ѝ покажем, че може да бъде част от нашето меню.
– Как така?! – Любка ахна.
– Е, казва, че иска доклад… Значи ще ѝ дадем – на живо.
________________________________________
„Маргова: доклад с лъскава корица“
На другата сутрин, точно в 8:30, в „стаята за срещи“ тримата вече чакахме.
Всичко изглеждаше… особено.
Хриси бе с бяла риза, без сутиен, закопчана почти догоре. Любка – с мини пола, която не скриваше почти нищо, а аз – само по чаршаф.
Маргова влезе. Вратата хлопна зад нея с авторитет.
– Докладът? – попита тя, без да губи време.
– Нямаме написан, госпожо… но може да ви го… покажем – усмихна се Хриси с онзи поглед, който можеше да свали и директор на затвор.
Маргова ги изгледа. После остави тефтера.
– Вие тримата… сте големи извратеняци.
– Само когато някой ни накара, госпожо.
– Наричайте ме директорке.
Хриси се наведе към мен и нежно ми свали чаршафа.
– Започваме с демонстрация на физическото състояние на пациента.
– В ерекция – отбеляза Любка.
– Така пише в наредба 4 на министерството – изсъска Хриси. – "Пълноценно здравословно състояние при сутрешна твърдост."
Маргова седна. Разтвори краката. Под полата – нямаше бельо. Очаквано.
– Продължавайте – каза с ледено спокойствие, но ръцете ѝ вече стискаха облегалките на стола.
Любка клекна до мен, налапвайки го с онова свое движение на врата, което подлудяваше.
Хриси се наведе отзад, целувайки ме по гърба, а после разтвори дупето ме с два пръста и прошепна:
– Директорката иска пълен доклад, Петьо. И анатомичен.
Маргова вече дишаше тежко.
С едната ръка стискаше тефтера, а другата вече беше под полата.
– Госпожо директорке… – простенах.
– Млъкни! Не ти е дадена думата!
– Но…
– Ще я вземеш… с устата.
Тя стана, приближи се, и без да казва нищо, вкара пръст в устата ми, после го извади и си облиза нокътя.
– Достатъчно. Засега.
Обърна се, вдигна полата си, и заповяда:
– Утре сутринта – втора част на доклада. Но този път… ще го предадете вътре в мен.
________________________________________
Как се бръсне коте – урок от Хриси
Беше един късен следобед. Хриси се появи с бял халат, вързан само с коланче, а под него – нищо. Когато влезе, завари мен и Любка сами в стаята. Тя само се усмихна:
– Идеално. Време е за най-важния урок за всяка путчица, която иска да бъде облизвана като сладолед – как да се бръсне правилно котето си.
Любка седна на леглото, вдигна вежди и попита:
– Ама… защо? То нали е чисто?
Хриси се засмя – онзи хрипкав, леко дрезгав смях на жена, която знае точно какво прави.
– Любче… едно нещо да запомниш – гладкото коте е като луксозна кола. Всеки иска да го кара, но само тези, които го поддържат, получават бензина.
След това хвана несесера си и извади всичко нужно – пяна, самобръсначка, мокри кърпички, крем.
– Петьо, ти гледай внимателно, щото това е шоу за един зрител. – намигна ми.
Свали халата си, показа бразилската си голота, гладка като праскова. Седна на ниско столче и разтвори краката:
– Първо – влажна кърпичка. Почистваш добре. Отгоре, отдолу, вътре в гънките.
– После пяна – хубава, плътна, не икономисваш. Слагаш и си правиш малка пянафиеста между краката.
– Вземаш самобръсначката… и започваш бавно. По посока на косъма, не срещу! Отгоре надолу…
– След това правиш "мостчето" – с два пръста дърпаш нагоре и почистваш с едно движение от основата на клитора до перинеума.
Хриси показа всичко – в реално време. Аз бях на ръба, а Любка гледаше хипнотизирано.
– Айде сега ти си. Разтвори краката, любов. Петьо ще те гледа. А аз ще водя ръката ти.
Любка трепереше, но се подчини. Пяната пяна, ръката – неуверена в началото, но под ръководството на Хриси – точна. Събраха всички косъмчета, оформиха яко сърчице, после избръснаха и него.
Когато приключиха, Хриси я накара да седне върху лицето ѝ – за проверка.
– Чисто като детска бузка – каза с усмивка. – Сега Петьо може да ближе, без да си прави брада!
Любка легна до мен, с котето си лъснато, гладки устнички, леко зачервено от топлата кърпа.
Аз само казах:
– Може ли… дегустация?
– Сега или никога – прошепна тя и се повдигна, за да го доближи до лицето ми. – Вече е бръснато по учебник…
________________________________________
Любка се отпуска отзад – втората практика
Хриси беше в настроение. Облечена само с една прозрачна дантелена риза, седеше в края на леглото и ни наблюдаваше с онази лукава усмивка, която означаваше само едно:
палав урок предстои.
– Любче – каза тя, докато си подаваше пръстчето в устата и го облизваше бавно. – Днес ще направим “практика номер две”. Задната.
– Ама… – започна Любка, леко притеснена. – Там… никога…
– Точно затова – прекъсна я Хриси, като се изправи и застана зад нея. – Сега е времето. Той го иска, ти го искаш… а и аз обичам да помагам.
Любка беше по корем, дупето ѝ – леко повдигнато, стегнато, срамежливо.
Хриси коленичи зад нея, разтвори внимателно бузките, и продума:
– Петьо, виж каква малка кафява пращяща дупчица… като бонбон. Сега ще я подготвим. Първо… отпускаме.
Тя взе шишенце със затоплен лубрикант, и с нежни кръгови движения започна да го втрива.
– Дишай, Любче. Като на масаж. Отпускай го… нали помниш какво казахме? Ако е стегнато, боли. Ако е мокро и спокойно – всичко влиза като по масло.
Аз стоях до нея, надървен като пружина, а главичката вече пулсираше.
Хриси леко вкара едно пръстче в малката ѝ дупчица, после второ. Любка само изпъшка:
– Ох… странно е… ама… май ми харесва…
– Разбира се, че ти харесва, бонбонче мое – прошепна Хриси, и целуна гръбчето ѝ. – Готова си, Петьо… поеми я.
С лек натиск започнах да навлизам. Сантиметър по сантиметър…
– Оооохх… – изпъшка Любка, като се хвана за възглавницата.
– Дишай, злато – каза Хриси, галейки я по главата. – Почти влезе…
– Ама… усещам го в корема… – простена Любка.
– Това е, защото Петьоо е специален – усмихна се Хриси. – Малък ли беше? Ха! Побъркващ е, нали?
Целият член влезе, топъл и пулсиращ, докато я държах здраво за ханша. Любка стенеше, но вече не от болка – а от нужда.
– Още малко… още… – молеше тя.
– Не мърдай! – извика Хриси и я заби надолу. – Вземи си дозата!
Когато усетих, че съм на ръба, се изтеглих. Любка падна по лице, задникът ѝ трепереше. Хриси я обърна, наведе се към мен и прошепна:
– Сега в устата, да я довършиш. И си заслужава да преглътнеш.
Любка се усмихна.
– Няма нужда да ме молите – каза и ми го пое целия… дълбоко.
________________________________________
Болката в моето дупе
Всичко започна следобед, когато Хриси влезе в стаята само по халат, държейки в ръка малко шишенце с надпис: “Relax & Slide”.
– Петьо… днес е време за нещо ново. Толкова си давал… време е и ти да получиш.
– Ама… какво имаш предвид? – попитах, усещайки как ми се свива нещо вътре.
– Ще усетиш… грижа, внимание… и лека болка. Но хубавата болка. Любка, донеси възглавницата за под корема му.
Любка послушно я сложи, а Хриси взе малка копринена кърпа и я навлажни.
– Първо почистваме – нежно, основно. Не може да влизаме в храм без да го излъскаме – намигна тя.
После щедро намаза между бузките ми, втривайки гела с пръст, а после – с език.
Да, Хриси започна да ми ближе дупето. Бавно, с дъх… със смукване.
– Твоето дупе, Петьо… е като сладко прасковено небе – прошепна тя и мушна пръстче вътре.
– Ах… – издишах, цял се разтреперах. Болеше, но не зле. По-скоро… чуждо. Топло. Интимно.
Любка се наведе над мен и прошепна в ухото ми:
– Ако боли, стисни ми пръста. Ако е хубаво – пусни го.
Хриси вече беше с два пръста в мен, движеше ги бавно, въртейки ги. После изкара нещо по-голямо… малка, гладка черна играчка – "анален треньор".
– Време е за сериозна любов – каза и я притисна към мен.
Сърцето ми биеше лудо. Любка целуваше врата ми, докато Хриси ме отваряше. Пъхна я леко…
– Аааах… – извиках. Болката беше остра, но не жестока. Просто… шокираща.
– Спокойно, миличък. Отпусни се. Ние сме тук. Любче… кажи му.
Любка се усмихна и прошепна:
– Обичам те. Ти си моето всичко. Твоето дупе е мое.
И тогава… болката се превърна в нещо друго.
Смущение? Не. Срам? Никога.
Това беше любов. През дупето.
________________________________________
Позиция, страст и прашката на Любка
Хриси ни подреди в стаята, както само тя си знаеше. Светлината беше приглушена, музиката – бавна и ритмична. Любка носеше само една розова прашка, която се врязваше между бузките ѝ като дантелен грях.
– Днес ще правим упражнения, деца – каза Хриси с усмивка. – По двойки. Вариант първи – 69.
Любка се настани над мен, главичката ѝ между устните ми, а нейната – точно върху моята.
Погледите ни се срещнаха, а устните ѝ поеха пишката ми с такава страст, че не остана място за дъх.
– Обожавам тази поза – прошепна тя, докато ме поемаше все по-дълбоко. – Чувствам те навсякъде…
Езикът ми галеше чистото ѝ, ухаещо коте, което потръпваше при всеки допир.
– Охх… Петьо… точно така…
След няколко минути Хриси извика:
– Време е за смяна! Любке, покажи му “задната”.
Любка застана на четири крака пред мен, дупето ѝ в идеален ъгъл. Изглеждаше като статуя на желание – с гладка кожа, блестяща от лубриканта.
– Влизай бавно… и до края – каза тя, без да се обръща.
Проникнах в нея отзад, с лекота, защото беше подготвена. Ритъмът беше перфектен – пляс, пляс, пляс – кожата ни се удряше, стенанията ѝ се смесваха с моите.
– Ах… ще ме разцепиш, Петьо… ммм…
Хриси не издържа. Дойде и се наведе до лицето на Любка, като започна да я целува страстно.
– Две жени… едно тяло… една пишка… ммм, каква комбинация…
После я бутна леко настрани.
– Остави малко и за мен. Време е за “прашка”.
Сложи прашката на себе си, завъртя се и седна върху мен с гръб, като я дръпна настрани и се наниза върху члена ми.
Вдигна ръце, разтърси бюста си, а косата ѝ падна като пламъци по гърба ѝ.
– Това… е истински фитнес, бебчета… – изстена тя, клатейки се ритмично.
Любка пък се наведе и ми целуваше топките, докато Хриси яздеше с диво удоволствие. Двете стенеха, мен ме разкъсваше желанието… и след няколко секунди…
бум – избухнах, пълен с тръпки, стиснат между тях като в рая.
________________________________________
Соковете на Любка
Беше късен следобед, в стаята цареше тишина, прекъсвана само от лекото бълбукане на джакузито, което Хриси бе запалила специално за нашето "разпускане".
– Петьо… време е да опиташ нещо истинско. Нещо, което се носи направо от извора – прошепна Любка, като бавно се съблече и разтвори краката си пред мен.
Бръснато, нежно и леко пулсиращо, нейното коте изглеждаше сякаш диша. И чака. Мен.
Хриси постави възглавница под тила ми, после подаде на Любка бутилка медена вода.
– Пийни мъничко. Да е по-сладко… – каза ѝ с лукава усмивка.
Любка отпи и седна на лицето ми, така че клиторът ѝ леко опираше носа ми, а устата ми – точно срещу нейната най-влажна част.
Беше гореща, трепереща, и когато прокарах езика си между устните ѝ, буквално потече.
Соковете ѝ бяха като топъл сироп – гъсти, ароматни… и все по-обилни.
– Петьо… не спирай… чувствам, че… ммм… охх… – тресеше се тя, а сочното ѝ коте се притискаше към мен като гладна праскова.
Хриси не издържа – легна до мен и започна да си играе с гърдите си, като промълви:
– Това момиче отделя повече нектар от пчелин в юли…
Любка вече не говореше – стенеше, задъхана, хълцаща от удоволствие. Соковете ѝ се стичаха по устата ми, по брадичката ми, по шията ми… капеха по гърдите ми.
– Погълни ги… всичко… искам да си мой отвътре… – прошепна тя, когато ме хвана за главата и я притисна плътно в себе си.
И тогава… тя се разтърси. Оргазмът ѝ беше като вълна – целият ми език се заля от вкуса ѝ, топъл, дълбок, женствен. Соковете ѝ не просто капеха… те изригнаха.
Когато се отпусна върху мен, цялата потреперваща, Хриси прошепна:
– Е, Петьо… сега разбра ли защо този вкус остава завинаги?
Аз само кимнах… и облизах устните си.
Любка беше моята реколта. И нямаше да я деля с никой.
________________________________________
Осмицата върху тяхното клиторче
Беше вечер. Леглото – разхвърляно. Въздухът – тежък от възбуда и аромат на лавандула и лубрикант.
Любка беше гола, легнала на гръб, с бедра разтворени като врата към рая. Хриси седеше отстрани и пушеше цигара, наблюдавайки сцената с полуусмивка и грим, размазан от пот.
– Днес ще ти покажа една тайна техника, Петьо – прошепна тя, като наведе лицето си към ухото ми. – Нарича се… осмицата.
– Научи ме – отвърнах дрезгаво, вече пулсирайки между краката на Любка.
– Доближи се до клиторчето ѝ… и с езика… рисувай бавно осмица. Не натискай… извай.
Погледнах към Любка. Очите ѝ вече бяха полузатворени, зърната ѝ – като камъчета.
Доближих се. И започнах.
Бавно… първото движение – нагоре, наляво… после надясно, надолу… без да губя контакт.
– Охххх, даааа… какво е това, как го правиш… – изстена тя, като извиваше тялото си под мен.
Хриси се наведе до нея, започна да ѝ ближе гърдите, после да ги масажира.
– Добре е… усещаш ли как клиторчето ѝ започва да трепери?
Аз вече го усещах – езикът ми беше мокър, горещ, и я водеше по тази безкрайна пътека от завои.
Рисувах малки осмици, после по-големи, после тесни… всеки път с нов ритъм, всяка линия – като шепот по кожата ѝ.
– Не спирай… ще избухна… оххх, още малко… – вече не стенеше, а крещеше.
И тогава – цялото ѝ тяло се скова… и се разтърси в шеметен оргазъм. Клиторчето ѝ пулсираше, а соковете ѝ се разляха… и Хриси ги събра с два пръста, докосна ги до устните си и прошепна:
– Най-сладката осмица, която съм виждала.
Любка лежеше с румени бузи, разперена и сияеща, докато аз се изправих над нея и прошепнах:
– Ще я рисувам… пак и пак… докато съществувате.
________________________________________
Палавата спринцовка на Хриси в моето гъзе
– Петьо… време е да направим една малка профилактика – прошепна Хриси, облечена само с бяла престилка и мръсна усмивка.
Под нея… нищо. Само гладкото ѝ тяло и издайнически влажната ѝ пътека, която проблясваше, докато се навеждаше над мен.
– Каква профилактика, бе Хриси? – попитах я уж невинно, но вече усещах, че нещо особено ми готви.
Тя извади една голяма спринцовка – без игла, пълна с топла, мазна, ароматна течност.
Постави я на нощното шкафче и започна да масажира бузките ми, нежно, внимателно… и с опитна ръка.
– Ще те подготвя, трябва да е влажно, разтворено и отпуснато… – прошепна, като взе малко лубрикант и започна да го втрива между гънките ми.
Пръстите ѝ бяха уверени. Разтваряше ме леко, с въртеливи движения, докато не усетих как един от тях се плъзва вътре.
– Хриси… мммм… странно е…
– Шшшшт, ще ти хареса, моето момче… Спокойно, сега идва основното.
Хвана спринцовката… натисна внимателно гъза ми, и с едно движение върха ѝ влезе.
Топло, дебело, гладко.
И после – бавно натискане на буталото.
Течността влезе в мен, разливаща се навътре, караща ме да потръпна.
– Охх… усещам я… Хриси…
– Да, усещаш как те пълня, нали? Топло е, интимно… но и малко палаво.
След първата, дойде втора доза… после трета.
Спринцовката беше голяма, но моето гъзе – жадно.
Когато извади върха ѝ, бавно и с усмивка, Хриси прошепна:
– Готов си. Сега, ако те натисна лекичко точно тук…
И сложи ръка на корема ми.
Изпуснах лек стон. Всичко в мен пулсираше.
– Чувстваш се пълен, но свободен… като след най-дълбокия оргазъм.
После легна до мен, облиза върха на спринцовката и каза:
– Следващия път ще е с шоколад. И Любка ще ти държи бузките разтворени. Готов ли си за това?
Аз само кимнах… и се усмихнах през възглавницата
________________________________________
Три тела, един пламък
Беше късна нощ. Прозорецът беше открехнат, завивките – разхвърляни, а въздухът – плътен от възбуда.
Аз лежах по гръб, а Любка се беше настанила върху мен, с бедра от двете ми страни, галейки гърдите си. В същото време Хриси стоеше зад нея и нежно прокарваше езика си по врата ѝ, докато ръцете ѝ обикаляха телата ни.
– Знаеш ли какво ми харесва най-много? – прошепна Хриси.
– Че когато си с нас, наистина се палиш до край… и не се страхуваш от нищо.
Любка се наведе, целуна ме по устните и после се спусна по врата ми… надолу, все по-надолу.
– Сега сме двама срещу теб, миличък – каза тя и се засмя сладко. – Но няма да те нараним… само ще те побъркаме от кеф.
Хриси легна отстрани, взе ръката ми и я постави върху гърдите си. Те бяха меки, горещи, сочни.
Пъхна си зърното в устата ми и изстена.
– Дааа… точно така… само ти знаеш как да ме смучеш като бебе… но с език на дяволче.
Любка вече ме галеше между краката – с ръце и устни. Езикът ѝ рисуваше кръгчета, после леки осмици.
А Хриси… започна да масажира вътрешността на бедрата ми, с опитна ръка, приближавайки се все повече и повече…
– Ооо, чувствителен си, страхотно е… – каза тя, докато хванаха телата ми в пламтящ капан от ласки.
Гърдите на Хриси, езикът на Любка, ръцете и устните им – всичко се сля в едно. Аз бях в центъра, горещ, обгърнат, гален от двете им тела.
Нямаше нужда от думи повече. Само стонове. Само пулсиращо удоволствие.
– Обичаме да те гледаме как се отпускаш, Петьо… и как ти става все по-трудно да издържиш… – прошепна Хриси, докато Любка се усмихна с пълни устни и лъснали от мен.
________________________________________
Простата ми те очаква
Стаята беше тиха. Само дишането на Хриси и Любка нарушаваше тишината.
Бях по корем, отпуснат, с възглавница под таза. Зад мен – Хриси, с ръце топли, намазани с лосион.
Любка беше пред мен – целуваше гърдите ми, галеше лицето ми, караше ме да се отпусна.
– Готов ли си за нещо ново? – прошепна Хриси с онзи тон, от който ми настръхва всичко.
– Да… – издишах тежко. – Простата ми… те очаква.
Тя се усмихна палаво, взе малко гел, и започна да масажира вътрешността на бедрата ми. Пръстите ѝ се приближаваха бавно.
Любка ме разсейваше с целувки и с една лека игра на зърната ми, докато Хриси беше на мисия.
– Ще го направя бавно, просто ми се довери… – каза тя и после…
Един пръст. Първо върхът. Топъл, мазен, нежен. После по-дълбоко.
Тялото ми потръпна, но не от болка – от… ново усещане.
Пръстът ѝ влезе още малко и… БАМ.
– Там е… – прошепна тя.
Натисна точно точката. Целият ми гръб се изви леко от удоволствието.
– О, Хриси… не спирай…
– Простата ти ми говори, мило мое момче… и казва: "Пипай ме пак."
Тя започна да прави малки кръгове вътре в мен, докато другата ѝ ръка галеше топките ми отвън. Любка вече ми говореше в ухото:
– Знаеш ли как те обичам, Петьо… да те виждам така – отдаден, под моите целувки, под нейните пръсти… под пълния контрол на две жени, които знаят какво правят.
И тогава… нещо избухна вътре в мен.
Вълна от удоволствие, различно от всичко, което бях усещал. Сякаш оргазмът дойде не от пишката… а отвътре.
Мускулите ми се стегнаха, изстенах дълбоко.
– Даааа, простата му се отвори… – изхихика Хриси и извади пръста си бавно, мокър и доволен. – Следващия път ще пробваме с малко вибрация. Какво ще кажеш?
Любка ме целуна по челото и прошепна:
– Простата ти вече е наша.
________________________________________
Хриси и вибриращото пръстенче
Беше вечер, леглото ухаеше на лосион, а аз чаках – по гръб, пишката ми пулсираше, готова за всичко.
Хриси влезе в стаята с една сатенена кутия и палавата си усмивка.
– Знаеш ли, Петьо… понякога една жена не е достатъчна. Затова ти нося помощник.
Отвори кутията. В нея – черно, еластично пръстенче, с малка вибрираща капка отгоре.
– Това е „танцьорът“, миличък… ще го сложа на теб и ще се наслаждаваме заедно.
Наведе се, сложи го около основата на члена ми. Усетих стягане… и после… вибрации. Нежни, после по-силни. Цялото ми тяло потрепери.
– О, Хриси… – измърках.
– Шшт… – прошепна тя и се качи върху мен, с бавно движение, докато пръстенчето вибрираше между нас.
Любка седеше до мен, галеше ме по гърдите и шепнеше:
– Виж как го кара да трепери… виж очите му… напълно ни принадлежи.
Хриси се движеше бавно, изцеждаше всяка вибрация. Пъшкайки, тя се наведе над мен:
– Това малко пръстенче ще направи чудеса, ще те доведе до места, където ръцете ми не стигат.
Любка вече ближеше зърното ми, а Хриси ускори ритъма.
Вибрацията се предаваше в тялото й, в моя член, във въздуха между нас. Всичко вибрираше.
– Стискай, Петьо… – изпъшка тя. – Искам да свършиш с гръм, да те разтресе… да забравиш как се казваш.
Не можех повече. Пръстенчето вибрираше точно върху основата. Натискът. Движенията. Стоновете. Всичко избухна.
Оргазмът ме разцепи. Ударна вълна. Очите ми се завъртяха. Тялото ми потрепери, все още вибриращо от пръстенчето.
Хриси слезе от мен, взе го внимателно и го остави в кутията.
– Ще си го ползваме често, нали… мой сладък вибриращ крал?
________________________________________
Мисия – Дупен масаж с масло
– Петьо, тази вечер ще ти направим нещо специално… – прошепна Любка, докато разстилаше кърпа върху леглото. – Масаж. С масълце. Само за теб.
Хриси донесе малка бутилка – стъклена, с кехлибарен оттенък. Отвори я и ухаеща пара от ванилия и канела изпълни стаята.
– Това е маслото на покорството – каза тя, докато капеше капка по капка върху гърба ми.
Първо беше хладно… после започна да се разлива по топлата ми кожа, стичайки се надолу… към дупето ми.
Любка се наведе, ръцете ѝ топли и влажни, започнаха да се плъзгат по мен. Разтриваше кръста ми, после леко притискаше бузките на дупето.
– Толкова си стегнат… ммм… ще го отпуснем малко, нали?
– Ммм… да… – прошепнах, вече наелектризиран.
Хриси се качи до мен и започна да целува шията ми.
– Докато тя те масажира… аз ще се грижа за другата ти страна…
Любка се наведе. Разтвори леко бузките ми и маслото се стече директно в цепката. Усетих първия ѝ пръст – не навътре, само по повърхността. Кръгчета. Плавни, хипнотизиращи движения.
После втори. Леко. Нежно. Без натиск.
Само маслото, топлината, и усещането, че ме подготвят за нещо… специално.
– Пеца, имаш най-красивото дупе… – прошепна Любка. – Ще го направим нашето светилище.
Хриси вече стискаше пишката ми, твърда и мокра, с пръстите си омаслени от същата смес.
– Ако маслото влезе и тук, ще експлодираш – каза тя палаво и остави няколко капки директно върху главичката.
Любка вече масажираше дупето ми с вътрешната част на дланите си – кръгове, натиск, отпускане…
После с език…
– Ммм… масълцето има вкус на канела… и мъж – прошепна, докато лизваше бавно, плоско, отдолу нагоре.
Тялото ми се гърчеше от наслада. Хриси стискаше здраво в ръката си пулсиращата ми мъжественост, Любка разтваряше дупето ми с езика си.
– Мисията е изпълнена… – изшептяха в един глас.
– Дупето ти е вече нашето любимо място.
Следва продължение...

0
« Предходен разказ

Ало, мило...
Още разкази от от Анонимен

Лъжкинята
Жената на съседа
ДЕСИ – СЕКС ИГРАЧКА Част 1. Деси и учителите – Глава 10
Следващ разказ »

С деца на море

Коментари

 Анонимен24.07.2025 10:20:06
Ммммискам да ближа путки пълнис ягоди
🔗
 ДръзкиПроверен| Основател24.07.2025 11:30:34
Мммръсник, пълни ги с маслини...заради зехтина - после е смазка.
🔗
 fallschirmspringer.1971Проверен| Жертва на обстоятелствата24.07.2025 16:11:30
fallschirmspringer.1971
С или без бадеми

🔗
 ДръзкиПроверен| Основател24.07.2025 23:55:21
Не се отплесвай, аз съм автора на Бай Тасю, а не Фейри ха-ха-ха
🔗
 DjadoTorbalanАдминистратор| Гнусотник Беснеещ24.07.2025 10:23:14
Авторе, много е добро! Всички тези фрагменти са интересни, възбуждащи и дразнещи желанието със своята краткост. Всички части на поредицата ти си ги бива, но тази е най-хубавата и интимна. Удари му една регистрация, за да прикача разказите към профила ти!
🔗
 fallschirmspringer.1971Проверен| Жертва на обстоятелствата24.07.2025 16:08:47
fallschirmspringer.1971
Просто все нькой не беше доволен, най -вече някои от прекрасният пол
🔗
 ДръзкиПроверен| Основател24.07.2025 21:50:46
Ако си 71 набор ехе... Ти си млад бре , какво се правиш на старчок. В моя род до 70+ още ебът.
🔗
 DjadoTorbalanАдминистратор| Гнусотник Беснеещ24.07.2025 22:19:36
Това да не му е годината на ходене в казармата по-скоро?
🔗
 Кака_ТинаПроверен| Еротичен Следовател Основател24.07.2025 22:56:27
Тази е свободна за регистрация. Има само една култова, увековечена в книга. Естествено много, много, много преди родените през нея. Дори е обърната огледално. Но дали има или няма тук нейни представители, науката мълчи :)))
🔗
редактиран на 24.07.2025 22:57:23
 glup4omorskiПроверен25.07.2025 00:55:07
Може и да е годината му на пионерче... Но залагам на наборчето... 71 си е точно там в носталгията към соца. Години на безгрижно детство и точно като трябва да се сблъскаш с машината която мачка права и свободи и идва лошата демокрация. В което няма нищо лошо - всеки гледа през неговата гледна точка. Това дава и другата гледна точка...Та поздрави за регистрацията на парашутиста!
🔗
 LovermanПроверен| IT десантчик25.07.2025 03:11:32
Дедо Парашутчик е 70+, това е доказана и потвърдена информация. Което означава, че 1971 най-вероятно е годината, в която за първи път е правил секс.
🔗
 DjadoTorbalanАдминистратор| Гнусотник Беснеещ25.07.2025 06:53:38
Къде се загуби, радвам се да те видя :). Бях го оставил за утре, но в твоя чест ще пусна Ревнивец 7 днес.
🔗
 LovermanПроверен| IT десантчик25.07.2025 17:38:17
Дядо, признавам си, че просто не можах да се пречупя възпитано да го търпя онзи мазен плужек, парашутистичен навлек и нарцистичен мухльо (да не му споменавам името на дъртия досадник) и просто да се правя, че не го виждам. Но сега откакто се е регистрирал първото нещо, което направих е да го блокирам и о, блаженство! няма го! Вече нито аз го виждам, нито той мен!

Току-виж дори ми дойде настроение пак да пиша...
🔗
редактиран на 25.07.2025 17:39:21
 fallschirmspringer.1971Проверен| Жертва на обстоятелствата25.07.2025 06:51:50
Можех да напиша като цифра 451. Това е датата на битката при Каталаунските полета. Да обяснявам ли между кого е? Един от най-важните участници е роден по нашите земи — по-точно в Доростурум, наричан още „Последният римлянин“. Ама кой ми сви книгата...

Може пък да е номерът на първия ми автомат в казармата. Може да е номерът на първата ми кола — един „Фиат 125Р“, което е свързано с лични, ама много лични спомени. А защо да не е част от някогашен стационарен телефон?

Не забравяйте, че предишното поколение преди мен — както по местоживеене, така и по роднинска линия — имаше хора, свързани със службите: от старши до висши офицери.

Не свързвайте цифрите с рождени дни.

🔗
 Кака_ТинаПроверен| Еротичен Следовател Основател24.07.2025 22:46:28
Тази част беше много добра, чувствена и с детайли, потапящи в атмосферата на отдаденост и интимност, дори и повече. Любов?
Приемането на всяка наслада естествено и без превземки показва една сексуална освободеност въпреки ограниченията.
Дедо Алекс, честита регистрация! Ако наистина си роден през 71-ва, дедо ще отпадне :)) Но с тия спомени от дийп соца, все едно слушам наборите на баща ми, по-скоро май е за заблуда на противника ;) Важно е как се чувстваш отвътре. Когато мислим или вършим лудории, всички сме на 20 по дух ;)
Дива, умееш да убеждаваш, очевидно, дори и само с “добра дума”, не като дон Корлеоне, и с пистолет :))) Така че, браво!
🔗
редактиран на 24.07.2025 22:50:42
 fallschirmspringer.1971Проверен| Жертва на обстоятелствата25.07.2025 09:58:41
fallschirmspringer.1971 Аз съм си все същият. Както казваше колежката — онази с триъгълника, насочен към моята „дебела“ глава. Та тя казваше:
„Душко, много си ми добричък, ама си голям инат и правиш неща, които ти вредят на теб.“
А защо го правя — нямам логично обяснение.

Все около мен има жени, които уж ми мислят доброто. Харесвам жените — даже повече от допустимото — и съм се чудил: какъв ли щеше да е светът, ако ги нямаше жените? Определено в такъв свят аз не искам да съществувам.

Понякога съм правил просташки изказвания и действия, които не са характерни за мен, а после се чудя как да се извиня, да се подмажа, да ми прости глупавата и моментна простащина...

Забавляват ме коментарите около цифрата 1971. Ама какво ви смущава? Може пък да е 1197, ама тогава ще ме изкарате участник във въстанието на Асен и Петър... Не че това е годината на избухването, ама поне щях да съм участник в него.

Добре, че не написах само цифрата 9. Това е годината на битката при Тевтобургската гора, когато биват изтребени три римски легиона, а Октавиан Август бродел из двореца и викал:
„Квинтилии Вар, върни ми легионите!“
(Има го и в друг изказ: „Квинтилий Вар, върни ми орлите!“ — защото и на трите легиона орлите са пленени и повече никога легиони с тези номера няма в римската армия.)

🔗
 ВеселаГаднярска Императрица| НВ Гаднярски модератор Енциклопедия Еротика Euglena viridis Основател25.07.2025 17:44:21
Loverman радвам се, че се завърна. Да се надяваме, че ще довършиш поредицата си.
🔗
 DjadoTorbalanАдминистратор| Гнусотник Беснеещ25.07.2025 19:11:48
Присъединявам се!
🔗
Редактиране на коментар

© 2026Еротични разкази. Всички права запазени.