КРАЛИЦАТА 3

Някой пусна слух, че на остров в Южните морета е заровено съкровище. На кораба, с който се отправиха на рисковано плаване, се качиха много желещи. Искаха да изпитат емоции и преживявания. Мечтата да открият съкровище им се хареса, защото ги възбуждаше и нарушаваше всекидневието на провинциалния живот. Движеха се по карта. Това бе остров със зададени географска ширина и дължина, с дълбочини на морето около него, с имена на хълмовете, заливите и заливчетата и всички необходими подробности, които биха позволили безопасно да се стигне до бреговете му с кораб и да се хвърли котва. Емоции в открито море. Майната му на съкровището Не то, а морето го опияняваше. Той беше мечтател и търсач на силни усещания. Романтик и приключенец.
Вятърът наду платната и бреговете, и корабите се понесоха бързо край тях. Той не можеше да дремне и час. Беше вече в открито море на път към острова на мечтите. Кой би разпознал голяма част от острова днес - девствен пейзаж, изпъстрен с гори и плажове. Малките вълни тихо плискаха камъните, а слънцето, още ниско на хоризонта, багреше върховете на хълмовете и блестеше далече в морската шир. Всички на борда изглеждаха доволни, а и нямаше причини да не са, защото наближаваше краят на тяхното пътешествие.
Беше ясно и топло, птиците кряскаха и се спускаха да ловят риба. Човека виждаше сушата и се радваше, че е стигнал земя след дългото пътуване по море. Въздухът не трепваше и не се чуваше никакъв звук, освен прибоя, който се блъскаше в скалите. Той виждаше нацъфтели непознати растения. След малко стигна до един гъсталак от ония дървета, подобни на дъб, които, по-късно разбра, се наричат вечнозелени дъбове и растат ниско по пясъка. Горичката се спускаше от върха на една пясъчна могилка и се разширяваше към долния си край. Въздухът тук беше много по-свеж и приятен.
С разтуптяно от страх сърце започна да си мисли за истории на канибали, които беше чувал. При мисълта, че можеше да стане богат, сърцето му отново се изпълни със смелост и безстрашно, с твърда стъпка се запъти към брега. Където и да попадне човек, може някак си да преживее. Чу гласове, които идваха откъм крайбрежната гора. Уплаши се. Бягаше и се криеше от място на място и все му се струваше, че ще го хванат. Направи широк завой и се промъкна до горичката. Морският бриз шибаше дърветата. В далечината сред дърветата се червенееше голям огън, Беше доста далеч от него на ниския пясъчен бряг. Промъкна се през гората, докато пред него се показаха неясни фигури. Водеше ги жена. Обградиха го. Предаде се без много церемонии. Надяваше се да го пуснат да си отиде оттук здрав и читав. Те знаеха за какво бяха тук. Пазеха си земята. Не позволяваха да намерят съкровището. Нито един нямаше шанс за тази работа. Неканените гости не можеха да се бият, нито да избягат.
Завързаха го с тежка верига. Макар да не можеше да се движи, виждаше красива жена. Усмивката ѝ беше широка и предизвикателна. Гледаше я изпълнен с възхищение. Погледа и говореше за нужда, която можеше да бъде използвана. Тя се приближи. Усещаше дъха й. Дали беше физика или химия. Усещаше как страстта ѝ расте от това, че я гледаше с жажда. Кралицата знаеше как да използва магията на желанията си, за да провокира, да играе и да доставя удоволствие. Сега той беше център на това усещане, и започна да се възбужда. Беше в ръцете й на нейния остров.
Това не бяха жестоки ръце. С един жест отпрати поданиците си и останаха сами. Цялото ѝ същество искаше мъж. Тя бе усетила и любовта и раздялата с любимия, но още се чувсташе жива и като всяка жена искаше да бъде желана. Не бе згубила от красотата си. Русата и коса го докосна и премина ток през цялото му тяло. Здраво стисна оковите. Гледаше като препариран и дишаше на пресекулки. Той вече я желаеше и не можеше повече да издържа, но също искаше тя да го пожеле. Като че ли тя отгатна всичко. Целуна го нежно и страстно. Очите ѝ бяха мокри и блестяха от емоция. Плю на всички измислени от лицемерното общество правила. Без никакво угризение махна веригите. Ръката и се премести към бузата му и го погали нежно. Тогава очите му се придвижиха надолу по женствените й и едва покрити форми, като се спряха на пълните й гърди с твърдите заострени зърна. Погледна отново към нея, сякаш питаше дали може да я докосне. Не отне много време и той да направи следващия ход. След като помириса парфюма й, усети мекотата и топлината на усните й. Вкуси и засмука езика й. Очевидното й удоволствие от това, което направи, го насърчи. Тя разкопча кралската си роба и я свали. Гърдите й се надигаха от вълнение, розовите й зърна бяха твърди и ги целуна. Усещаше нейната похот и това го подлудяваше.
Всички легенди, слухове и приказки, които й бяха разказвали се сбъдваха. И започна да иска повече и повече. Мъчението и свършваше. В този момент забрави за всички несбъднати копнежи за взаимно отдаване. Даваше с удоволствие да прави с нея каквото иска. Той беше повече от щастлив да откликне на позивите й. Скоро комбинацията от стимулация на зърната и завладя сетивата ѝ. Тя се отпусна безпомощно в ръцете му. Страстта и кипеше. С необуздан възторг, дойде, изливането на резултата от нейния екстаз. Докато бурята й поутихна, тя забеляза, че панталона му е болезнено раздут. Члена му беше зачервен и потрепващ в очакване. Тя не желаеше да чака повече. Чувствените долни усни й го прибраха лесно, желаейки го, жадувайки за повече от него, докато той се движеше по-дълбоко в нея.
Тя ахна и изстена, гърчеше, извиваше се. когато усети попарващото горещо изхвърляне по стените на писето й. Кралицата се се присъедини в оргазмична забрава. Двете течности се смесиха и се стекоха надолу по бедрата й. Тялото му се разтресе заедно с това на кралицата и извикаха заедно.
И така, какво ги чакаше. Ще бъдат ли още заедно. Със сигурност биха искали да бъдат още поне няколко пъти за да се наситят, на плодовете на страстта. Търсача намери неподозирано съкровище, но не можеше да го занесе в къщи. То щеше да остане да краси приказния остров. Съкровища има и на други места. Вече знаеше как може да ги има. Кралицата му даде ключа за вълшебната пещера на Али Баба. Знаеше вече как се влиза дори без да знае думите отварящи вратата. Кралицата продължи да изпълнява своя дълг завещан от дедите й. Тя имаше любовта на народа си и хората я следваха и боготворяха. Тя знаеше и чувстваше, че нейния крал е близо и скоро ще бъде щастлива. Скоро предстоеше това да се случи.