Бяхме се запознали преди две седмици в един сайт за запознанства. Пишехме си всяка вечер – първо за обикновени неща, после за най-съкровените си фантазии. Колкото повече си разкривахме, толкова по-ясно ставаше, че зад думите ни стои нещо по-дълбоко и по-силно от обикновено желание. Когато най-накрая се видяхме на живо в малкия бутиков хотел в полите на Витоша, сърцето ми биеше толкова силно, че едва дишах. Аз – четирийсет и четири годишен, среден на ръст, с леко коремче, къса брада, гъста черна коса по гърдите и корема и тъмен тен на кожата от честото стоене на слънце. Тя – Амелия, висока почти метър и осемдесет, с дълги червени къдрици и тяло, което беше истинско и човешко. Гърдите ѝ бяха средни, леко отпуснати, коремът мек с тънки сребристи белези от бременност, бедрата широки, с целулит. И точно това ме караше да я желая още по-силно – че беше смела да ми се покаже такава, каквато е.

Влязохме в стаята. Затворих вратата и за миг просто стояхме един срещу друг. Тя ме погледна с големи, леко уплашени очи и прошепна:

– Емил… страх ме е. Не от теб. От това колко много искам да се предам. Цели две седмици си фантазирах как ме хващаш, как ме контролираш… как ме караш да забравя всичко.

Приближих се и я целунах. Ръцете ми трепереха, докато свалях дрехите ѝ бавно. Когато остана напълно гола, я бутнах нежно на леглото и коленичих между краката ѝ. Разтворих бедрата ѝ широко и се наведох. Започнах да я лижа жадно, все едно се хранех от тепсия – езикът ми се плъзгаше дълбоко в нея, после обикаляше клитора ѝ с широки, алчни движения. Смучех, ближех и пиех от нея, сякаш не можех да се наситя. Тя стенеше високо, пръстите ѝ се забиваха в косата ми, хълбоците ѝ се повдигаха към лицето ми.

– О, боже… Емил… точно така… никой не ме е ял така… – шепнеше тя между стоновете.

След дълги минути се качих върху нея. Членът ми беше твърд и пулсиращ. Влязох бавно в нея, усещайки как топлата ѝ влажност ме обгръща. Движех се дълбоко, гледах я в очите, целувах я. Беше невероятно. Но след няколко минути усетих как започвам да губя твърдостта си. Излязох от нея и се отпуснах до нея, без да кажа нищо. Тя ме погали по бузата с огромна нежност.

– Спокойно… – прошепна. – Харесва ми, че си толкова възбуден от мен. Не бързаме.

Легнахме един срещу друг настрани. Тя разтвори крака. Плъзнах коляното си между бедрата ѝ и го притиснах плътно към голата ѝ путка. Започнах да се търкам бавно, но мощно – коляното ми се плъзгаше напред-назад по цялата ѝ цепка, притискайки силно клитора ѝ при всяко движение. Тя изстена дълбоко и се притисна към мен.

– Да… точно така… – прошепна задъхано. – Винаги съм фантазирала някой да ме държи така… да ме търка, докато не мога да мисля. Да ме кара да се предам напълно.

Ръката ми се плъзна по врата ѝ. Първо я галех, после пръстите ми се затвориха около гърлото ѝ – бавно, но уверено. Тя ме погледна право в очите. В погледа ѝ имаше толкова доверие, копнеж и емоционална голота, че се почувствах едновременно силен и уязвим.

– Искаш ли? – попитах тихо.

– Да… – прошепна тя. – Искам да ме стискаш. Искам да се чувствам твоя.

Стиснах по-силно. Палецът ми натисна точно върху артерията. Продължих да се търкам мощно с коляното си – коляното ми притискаше и плъзгаше по клитора ѝ с тежки, настоятелни движения. Влажността ѝ се размазваше обилно по кожата ми. Дишането ѝ стана тежко, лицето ѝ почервеня.

– Искам още… – изхриптя тя, без да откъсва очи от моите. – По-силно… моля те…

Увеличих натиска около гърлото ѝ. Коляното ми продължаваше да се търка мощно и дълбоко в путката ѝ, удряйки ритмично в клитора. Тялото ѝ се разтърси. Очите ѝ се премрежиха, но вместо страх в тях имаше чиста, животинска наслада. Тя се притискаше към мен като обезумяла, хълбоците ѝ се движеха в ритъма на моето коляно.

– По-силно… – повтори тя с пресипнал, почти отчаян глас. – Не спирай… искам да свърша така… искам да се предам…

Светът сякаш се сви до нейното лице и до усещането за нейната пулсираща, мокра путка върху коляното ми. Тя започна да трепери неудържимо. Изведнъж цялото ѝ тяло се стегна като струна. Главата ѝ се отметна назад и тя свърши с мощен, продължителен вик – дълбок, гърлен, освободен звук, който изпълни цялата стая. Вагината ѝ се сви конвулсивно, соковете ѝ се изляха обилно върху коляното и бедрото ми. Тя крещеше и стенеше, тялото ѝ се гърчеше в силни вълни, докато аз продължавах да я стискам и да се търкам мощно в нея.

Едва когато усетих, че оргазмът ѝ започва да отслабва, отпуснах хватката. Тя пое въздух с огромна, шумна глътка, кашляйки и треперейки цялата. Очите ѝ бяха мокри, но блестяха от емоция.

Легнахме един до друг. Придърпах я към себе си и я прегърнах силно. Тя зарови лице в косматите ми гърди, все още задъхана. Ръката ми лежеше леко около врата ѝ – не стисках, просто я държах, сякаш да ѝ покажа, че съм тук.

– Никога… – прошепна тя с разтреперан глас – …никога не съм се чувствала толкова желана. Толкова… свободна. Благодаря ти, че ми даде точно това, за което фантазирах толкова дълго.

Не казах нищо. Просто я целунах по косата и я притиснах още по-близо. В стаята се чуваше само нашето дишане и далечният шум на Витоша отвън. За пръв път от много време се чувствах истински свързан с някого – не само с тялото ѝ, а с цялата ѝ душа.