Чаша вино

Работя като сервитьорка в хотел близо до брега на морето. Изкарват се доста добри пари и съм доволна от работата. Хотелът и ресторанта работят почти целогодишно и извън сезона се случва да няма много клиенти.
Една случка точно извън сезона преобърна живота ми до основи.
Аь съм доста наблюдателна и много неща успявам да видя и доловя. Правя бързи преценки на хората в ресторанта и виждм и разбрам техните взаимотношения в детайли само с няколко погледа и дочути думи.
Веднъж две дами привлякова вниманието ми. Едната беше на средна неопределена възраст между 40 и 50, другата беше доста по-млада, може би на около 25. Дамите много си приличаха, бих ги взела за майка и дъщеря, въпреки, че по-младата беше руса и синеока, а по-възрастната беше тъмнокоса и черноока.
По-възрастната дама прикова вниманието ми – беше много красива, с властно излъчване и пронизващ поглед. Елегантна жена със стил и самочувствие.
Дамите си поръчаха бутилка от най-скъпото вино и обяд. Не бях учудена от избора на алкохол в този ранен час (беше около 11:30), защото в практиката си съм видяла всякакви неща. Нямаше други клиенти в ресторанта,а и хотела беше почти празен и аз внимателно и с интерес наблюдавах двете жени.
Младото момиче стоеше във вдървена поза , почти не се хранеше и беше свела поглед надолу. По-възрастната дама спокойно обядваше и пийваше от скъпото вино. В един момент бутилката и чашите им се изпразниха и аз отидох до тях за да ги отсервирам. За мое учудване възрастната дама каза, че иска да оставя празната чаша за вино. Аз отсервирах другите неща и продължих скришом да ги наблюдавам.
В един момент видях как дамата взе празната чаша и я постави между краката си ,като си вдигна полата нагоре. Не видях какво точно се случи, но след малко я извади пълна догоре с течност и я остави на масата пред младото момиче. Стоях онемяла и не можех да повярвам какво се случва. Дали току що жената се изпишка в чашата и я постави пред момичето, евентуално дъщеря ѝ?
Дамата каза нещо и младата жена хвана чашата с ръка и веднага започна да пие на малки глътки течността, като не откъсваше поглед от другата жена.
Всичко това беше хипнотизиращо за мен, не знаех какво се случва и гледах онемяла. В един момент дамата вдигна поглед към мен и ме прониза с очи. Бях загубила самообладание и бях станала непредпазлива в наблюдението си.
Момичето почти изпи чашата и я остава на масата. След това дамата ми кимна за сметката като не откъсваше поглед от мен. Краката ми трепереха щом се приближих до тях. Докато отсервирах приборите с периферното си зрение видах как дамата пусна на пода една салфетка. По инерция застанах на колене да вдигна салфетката, но тя я застъпи с обувката си.
- Много си непохватна! – каза дамата, като ме гледаше втренчено със пронизващия си тъмен поглед.
- Моля да ме извините, госпожо! – промълвих аз, като се опитвах за измъкна салфетката изпод обувката ѝ.
- Виж какво направи, изцапа ми обувката! - Продължи тя и най-накрая ми позволи да измъкна салфетката.
- Извинете ме, госпожо, сега ще я почистя! - Аз застанах на колене и започнах да ѝ почиствам обувката със салфетката!
- Почисти я с език! – каза тя.
Не можех да повярвам на това, което чух, но още по-изненадвщо за мен се чух да казвам – Да , госпожо! - И започнах да облизвам внимателно с език скъпата ѝ обувка.
Знаех, че сме сами в заведението, но освен мен в там беше бармана и няколко души в кухнята. Знаех всичко това, но в момента като хипнотизирана облизвах обувките на жената, като единствената ми мисъл беше тя да остане доволна от старанието ми.
В един момент я чух да казва – Достатъчно! - Вдигнах глава като от някакъв сън и видях как и двете жени ме наблюдават втренчено.
След малко те станаха и тръгнаха, без да кажат нищо, а аз стоях на колене и не знаех какво правя там.
След малко се свестих и станах да остсервирам приборите, бяха оставили огромен бакшиш, - почти колкото изкарвам за една седмица.
Видях, че има нещо написано на гърба на сметката. Прибрах бележката бързо и тръгнах към кухнята. Преди да оставя приборите взех чашата, която младото момиче беше изпила. Вдигнах чашата към носа си и помирисах внимателно – имаше лек мирис на вино и още нещо.
Водена от неустоим импулс вдигнах чашата към устата си и изпих останалите глътки в нея. Нямаше никакво съмнение, това беше урината на дамата.
Все още бях като зашеметена и замаяна, но изпитах някакво перверзно удоволствие от това, че изпих урината на тази красива дама.
Отворих бележката и прочетох както пише там : Имаше няколко цифри написани с елегантен почерк - ‘22 - 22:00’
Не знаех какво означават тези цифри, но след няколко минути мислене, започнах да се досещам. ‘22’ беше най-вероятно номер на стая- 22 беше така нареченият ‘президентски’ апартамент в хотела , а 22:00 най-вероятно беше час!
Това беше покана за среща ! Възможно беше и да бъркам, но въпреки това се чуствах възбудена и тръпнеща в очакване на нещо много вълнуващо.

Следва продължение !