Бяха изминали няколко дни от рождения ден и от онези събития, които тихо, но осезаемо промениха живота на младото семейство. На пръв поглед у дома всичко изглеждаше спокойно – разговорите на масата, вечерните новини, ритъмът на ежедневието. Но зад вратата на спалнята им се случваше нещо различно.
Само майката на Пламен сякаш долавяше промяната. Една сутрин тя изгледа Евелина с онзи невинен поглед и уж нехайно попита дали всичко между нея и сина ѝ е наред. Напоследък от спалнята не се чуваше онова характерно, ритмично скърцане на леглото, а по-скоро тихи, задъхани въздишки и приглушени стонове.Евелина усети как бузите ѝ пламват. Тя сведе поглед и с едва доловима усмивка увери свекърва си, че всичко е повече от наред… и че с Пламен усърдно „работят“ по въпроса.
Възрастната жена не криеше колко силно копнее за внучета. Често им даваше за пример сестрата на Пламен – след едва четири години брак тя вече имаше две палави момчета и отново беше бремена.
Евелина поддържаше отлични отношения със свекърва си и лесно споделяше с нея за своите радости и тревоги. Между тях имаше доверие и близост, които рядко се срещат.
Само че сега имаше неща, които нямаше как да изрече на глас. Не можеше да ѝ признае, че носи спирала и че напоследък Пламен предпочита да и дава само орален секс а в замяна на което получава единствено докосване от нейната нежна ръчичка.
Именно това обясняваше тихите, приглушени звуци, които понякога се процеждаха от спалнята им.
Евелина обожаваше работата си като учителка в детската градина. Децата ѝ носеха радост и смисъл, а усмивките им я зареждаха всеки ден. Тя ги обичаше искрено и често си представяше как един ден ще държи в ръцете си свое собствено дете.
Тази сутрин обаче беше по-развълнувана от обикновено. Бяха получили покана за вечеря в дома на Жоро – първата им среща след завръщането от Пампорово. Мисъл за предстоящата вечер я караше да се чувства малко напрегната. Усещаше, че ѝ е трудно да се съсредоточи върху работата, защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към онова, което я очакваше тази вечер.
И Пламен споделяше това вълнение. Още от сутринта беше неспокоен, очаквайки с нетърпение срещата. И двамата чувстваха, че тази вечер няма да бъде просто обикновена вечеря, а нещо много повече.
Евелина се прибра у дома, където Пламен вече я очакваше. Погледна часовника на стената – имаше достатъчно време да се приготви спокойно. И все пак сърцето ѝ биеше по-бързо от обикновено. Защо се вълнуваше така, сякаш всичко се случваше за първи път?
Тя вече познаваше желанията на Пламен и го разбираше много по-добре. Между тях имаше много доверие и интимност която беше дълбока, искрена и топла.
Родителите на Пламен бяха заминали за няколко дни на вилата, където отглеждаха плодове и зеленчуци и апартамента беше останал само за младото семейство. Това им даваше свободата да бъдат напълно себе си – да говорят открито за мислите и желанията си.
Евелина беше вече минала през банята и сега стоеше гола пред огледалотo. Пламен наблодаваше подготовката на съпругата си с трепет и вълнение. Тъмните къдрици по раменете и бяха в пълен контраст с нейната нежна и млечно бяла кожа. Докато беше под душа Евелина се беше погрижила да бъде свежа и чиста навсякъде. Тя погали с длан венериния си хълм и леко прехапа усните си. Харесваше и че вижда лицето на съпруга си в огледалото докато се приготвяше за Жоро. Желанието в нея беше толкова натурално че тя не искаше да го крие от съпруга си. Приведе се за да вземе бельото си от шкафчето. Страните на дупето и се разториха достатъчно за да може Пламен да види че разширителя вече беше поставен в ануса и. Тя изви главата си в тази поза и го погледна с усмивка на лицето.

За момент Пламен си представи Евелина в прегръдката на Жоро и моментално усети как члена му се втвърди.

-Жоро те очаква мила , трябва да побързаш, нали не искаш той да чака.

Евелина бързо си облече бикините и сутиена , огледа се отново в огледалото и после се мушна в новата си бяла рокличка. Малко грим и червило по устните и тя беше готова.


– Страхотна си – прошепна Пламен и нежно целуна съпругата си по устните, задържайки я в прегръдките си.

Потеглиха малко по-късно, движението беше спокойно и стигнаха сравнително бързо до новата къща на Жоро. Сградата се извисяваше модерна и внушителна, с изчистени линии и топло осветление, което ѝ придаваше още по-елегантен вид. Пламен беше идвал няколко пъти тук и познаваше разположението на стаите, но Евелина я виждаше за първи път. Всичко изглеждаше направено с размах – скъпи материали, премерен вкус и внимание към детайла.
Позвъниха. Вратата се отвори почти веднага.
– Колко си хубава в тази бяла рокля … ако знаеш само колко ми липсваше Евелина. Надявам се, че Пламен ти казвал това достатъчно често? – усмихна се Жоро, вперил поглед в нея.
Погледът му се задържа малко по-дълго, отколкото изискваше ситуацията. После ѝ подаде ръка и я въведе вътре.
В хола ги посрещна меко осветление и аромат на прясно приготвена храна. Масата беше подредена изискано – порцеланът блестеше, чашите за вино отразяваха светлината, а ястията явно бяха поръчани от луксозен ресторант. Топлите блюда се поддържаха на идеална температура, а салатата беше свежа и поднесена с внимание към всеки детайл.

– Тази бяла рокля наистина ти отива много, Евелина. Имам усещането, че не си я избрала случайно… нали? – попита Жоро, без да откъсва поглед от нея, докато опитваше от ястието си.
– Обичам да нося светли дрехи, а бялото е един от любимите ми цветове – отвърна тя спокойно, но в очите ѝ проблесна игрива искра. – Харесвам и червено… но може би някой друг път.
Тя изрече последните думи с лека усмивка, почти неуловима. Жоро долови нюанса в гласа ѝ. „Някой друг път“ не звучеше като учтива реплика. Звучеше като обещание. Като врата, оставена леко открехната.
Пламен проследи краткия обмен на погледи между двамата и усети как въздухът около масата се сгъстява. Бялата рокля подчертаваше нежността на Евелина, но в начина, по който седеше изправена, с преметната коса назад и уверено вдигната брадичка, имаше нещо много по-смело.
Вечерята продължи с разговори и усмивки, но под повърхността течеше тиха игра – на думи, на намеци, на задържани погледи.

По време на вечерята Евелина отпиваше бавно от чашата си с френско вино. То беше меко и плътно, с дъх на плодове и нещо топло, което постепенно се разливаше по тялото ѝ. Още сега усещаше лекото му въздействие – бузите ѝ поруменяха, а погледът ѝ стана по-бляскав.
Жоро държеше ръката ѝ, докато ѝ разказваше за качествата на виното и за последната си командировка във Франция. Пръстите му обгръщаха нейните с привидна небрежност, но допирът му беше осезаем и настойчив. Той говореше спокойно, уверено, а гласът му звучеше ниско и топло.
Пламен вечеряше тихо и отпиваше от своята чаша. Не се намесваше много в разговора, само кимаше от време на време и подкрепяше казаното от Жоро с кратки реплики. Изглеждаше спокоен, макар погледът му понякога да се задържаше върху преплетените им ръце.

– Милата ти съпруга е очарователна тази вечер – каза Жоро, без да пуска ръката ѝ. – Топлата ѝ малка ръчичка е толкова нежна… и красива.

Евелина усети как думите му я докосват по различен начин. Виното, топлината на стаята и продължителният допир караха сърцето ѝ да бие по-силно. Въздухът около тях беше станал по-плътен, а вечерята постепенно се превръщаше в нещо много лично и интимно.

Когато приключиха с вечерята, Жоро се изправи и галантно подаде ръка на Евелина, за да ѝ помогне да стане от стола. Пръстите му обгърнаха нейните с привидна учтивост, но в жеста му имаше нещо повече от възпитана любезност.
Той я желаеше силно. Имаше нещо в тази млада и красива жена, което не му даваше покой — мисълта за нея го връхлиташе вечер, когато останеше сам, и го караше да се буди посред нощ с ускорен пулс. В нежното ѝ тяло сякаш се криеше неподозирана страст, тиха, но дълбока като огън под пепел.
„Как е възможно в това малко, крехко същество да има толкова много страст и желание?“ — питаше се той, докато погледът му се плъзгаше по извивките ѝ.

-Вдигни си роклята нагоре мила , искам да видя какво бельо носиш днес - каза Жоро.
Евелина бавно повдигна края на роклята си, разкривайки плавната линия на бедрата си. Движението ѝ беше спокойно, почти невинно, но в него имаше осъзната женственост. Платът се плъзна нагоре още малко, докато под меката светлина се откроиха фините очертания на бялото ѝ бельо. Без да изрича нито дума, тя се повдигна леко на пръсти и се завъртя плавно, като балерина, която изпълнява танц само за един зрител. Косите ѝ се разляха по раменете, а в погледа ѝ проблесна смелост, която не се нуждаеше от думи.
Жоро остана неподвижен, прикован от грацията ѝ. В жестовете ѝ нямаше вулгарност — само увереност и тихо предизвикателство. Тя сякаш му показваше не просто тялото си, а онази част от себе си, която обикновено остава скрита зад усмивките и добрите маниери.
-Много хубави бикини , но сега искам да се освободиш от тях защото искам да видя путката и дупето ти - гласа му не търпеше възражение.
Евелина погледна към съпруга си — в очите ѝ имаше въпрос, но и увереност. После, с бавно и премерено движение, прокара ръка по ханша си и с една ръка се освободи от бикините си. Добре оформента и путка се разкри в цялата си прелест пред очите на двамата мъже. Евелина се чувстваше като в ритуален танц.Движенията ѝ бяха плавни, осъзнати, лишени от прибързаност. Тя не откъсваше поглед от Пламен, сякаш търсеше одобрение или споделена тайна. В този миг между тях премина нещо безмълвно — разбиране, съгласие, игра.
После се повдигна леко на пръсти и се завъртя бавно, косите ѝ се разляха по гърба, а силуетът ѝ очерта меките извивки на тялото.
Жоро не можеше да издържа повече, той усети как кръвта нахлува в члена му и той изпълни панталоните му. Тази жена излъчваше секс и той трябваше да и даде това което тя искаше. Разкопча панталона си и извади члена си навън . Главичката му беше тъмно червена , заплашителна и огромна .
Пламен знаеше че това ще се случи но как може да бъде подготвен. Той преглътна плахо и видя как Жоро хвана съпругата му през ханша и я поведе към спалнята
Жоро остави вратата на спалнята широко отворена. Това беше ясен сигнал към Пламен ,но все пак решението си беше само негово. Дали той щеше да поиска да види съпругата си разголена, разгорещена и обладана от Жоро… или щеше да остане встрани, плах и мълчалив, слушайки от другата стая приглушените ѝ въздишки?
Мисълта проблесна за кратко, но Пламен не се поколеба дори за миг и ги последва в спалнята. Любовта му към Евелина беше достатъчно силна, за да надделее над всяко съмнение. Той не искаше да я притежава от страх, нито да я ограничава от несигурност. Искаше да я вижда щастлива — сияеща, жива, изпълнена с онова усещане за свобода, което я правеше още по-красива в очите му.Погледът му отново срещна нейния и в този миг между тях се утвърди безмълвно решение. Каквото и да следваше, то щеше да бъде споделено.
Жоро не губеше никакво време, постави Евелина на леглото и повдигна бедрата и нагоре. Външните устни на путката и бяха леко разтворени и влажни. Беше като цвете , нежна и тръпнеща от страст. Жоро искаше да я целува и прегръща цяла нощ , но нещо друго вземаше връх в неговите желания.
- Добро момиче , каза Жоро, когато видя разширителя дълбоко в ануса на Евелина. Виждам че дупето ти вече е готово за члена ми, каза той след като извади и отново постави разширителя няколко пъти в нея.
Евелина беше повдигнала ръчички над главата си а роклята и беше събрана окло ханша и. Жоро дори не я беше съблякъл напълно и гърдите и все още бяха покрити от роклята. Очите и бяха широко отворени а от устата и се чуваше стон на облекчение при всяко изваждане и поставяне на разширителя в ануса и.
Жоро опипа с пръсти малката дупчица и видимо доволен се приготви да я обладае там за първи път.
- Моля те недей , ще ме боли , пошепна Евелина.
- Дишай дълбоко и всичко ще е наред , няма да те боли , обещавам , каза Жоро и завартя нежното и дупе за да легне тя странично на леглото.
- Пламене , ела тук , Евелина ще има нужда от подкрепа. Дръж я за ръчичките и я успокоявай ако има нужда , нали можеш това?
Евелина беше легнала странично а лявото и краче беше сгънато в коляното за да улесни достъпа до най съкровените части на тялото и.
Жоро намаза обилно ануса и с лубрикант. Аналният разширител беше свършил добра работа. Жоро постави пръста си в нея и усети как Евелина започва да стяга и отпуска ануса си около него. Последва още един пръст , после и трети допълнен с още лубрикант.
Тя усети главичката му да докосва отворчето на дупето и. Протегна ръчичката и го докосна с длан. Олеле ..как ще приема това чудовище в дупето си. Сърцето ѝ биеше лудо, сякаш щеше да изскочи от гърдите ѝ. Никога досега не беше усещала толкова силна смесица от страх и възбуда. Дъхът ѝ се накъсваше, а по кожата ѝ преминаваха вълни от топлина.
В очите ѝ се четеше всичко — и страхът от неизвестното, и опияняващото вълнение, което я караше да желае това. Тази смесица я правеше още по-жива, още по-истинска.
Евелина не беше сигурна дали ще може да поеме члена му в ануса си, но знаеше едно — в този миг не искаше да бяга. Искаше да почувства докрай всичко, което се надигаше в нея.
В следващите няколко минути стаята се изпълни от гласа и. Жоро бавно притискаше члена си в малкото отворче на дупето и, но само част от главичката му беше проникнала в нея. Евелина искаше да се отпусне, но тя стягаше инстинктивно когато Жоро притискаше члена си навътре в нея. Беше отворила леко устните си и дишаше на пресекулки, сякаш въздухът в стаята не ѝ достигаше. Гърдите ѝ се повдигаха бързо, а всяко вдишване носеше със себе си още по-силна вълна от емоции. По страните на лицето и се стичаха капки сълзи които тя усещаше чак на устните си.
- Пламене , кажи на съпругата си колко е хубава в тази поза. Виж как е разтворила дупето си . Толкова отдадена и красива съпруга имаш ти. Пази я като очите си.
После тя го усети, беше като локомотив, бавно, мощно и сигурно той проникваше в нея. Евелина загуби контрол , отпусна се, и той преодоля съпротивата на вътрешния и сфинктер. В този момент истински вик на облекчение се откъсна от устата. Най после беше проникнал в дупето и.
Жиоро остана в нея без да се движи повече от 5 минути. Целуваше я нежно по раменете и по устните, казваше и думи от които тя би се изчервила. Пламен също беше до съпругата си и усещаше облекчението в очите и. Той бавно свали презрамките на роклята и надолу и освободи гърдите и за да може Жоро да я докосва и там.
- Страхотна си Евелина, сега се отпусни и мисли за нещо хубаво. Аз вече съм в теб и няма да те пусна скоро, каза Жоро, и бавно задвижи члена си в нея.
Пръстите му намериха влажната путка и започнаха да я галят, да проникват в нея и да дразнят клитора и. Члена му вече беше дълбоко в дупето и постепено започна да се движи в нея. Без да я освобождава от члена си той я обърна по гръбче и потъна до край в сладкото и дупе. Тестисите му докосваха нежната и кожа при всеки тласък и проникване.
Евелина обви бедрата около Жоро и устните им се сляха в сладка целувка. Болката беше заменена от удоволствие и страст. Члена му докосваше нови точки в тялото и , места за които тя самата не предполагаше че съществуват.... беше и хубаво, много хубаво. Жоро се движеше все по-бързо в нея. Евелина беше привикнала към размера на член му и дупето и не се съпротивляваше когато той влизаше в нея. Понякога члена му се изплъзваше навън ,но сам намираше пътя към отвореното и дупе. Тя го приемаше с радост и страст.

Оргазмът ѝ избухна като заря в лятното небе — внезапен, ослепителен и всепоглъщащ. Вълната премина през тялото ѝ с такава сила, че коленете ѝ омекнаха, а дъхът ѝ се разпиля в накъсани въздишки.
Беше усещане, което я заля изцяло — мощно, светло и разтърсващо, сякаш за миг всичко около нея изчезна и остана само пулсът в слепоочията ѝ и топлината, разливаща се отвътре навън.

Жоро започна да се празни в момента в които ануса и се стегна поради настъпващия силен оргазъм. Спермата му я напълни добре а когато го извади от нея още няколко залпа опръскаха и лицето и.

След това тялото ѝ бавно се отпусна, като след фойерверк, който още проблясва в тъмнината. В очите ѝ имаше блясък — не само от наслада, но и от онова дълбоко освобождаване, което я караше да се чувства жива и истинска.
– Виж колко хубаво се получи – прошепна Жоро с мек глас и нежно я погали по косата, после по рамото. – А ти мислеше, че ще боли много.
Евелина все още дишаше учестено, но по лицето ѝ вече се разливаше различна емоция – облекчение, примесено с изненада от собствената ѝ сила. Очите ѝ блестяха, а в погледа ѝ имаше нещо ново – осъзнатост.
Тя преглътна тихо и за миг се облегна назад, усещайки допира му като потвърждение, че е преминала през нещо важно. Страхът, който преди малко се четеше в очите ѝ, беше отстъпил място на топлина и увереност.
Погледна към Пламен. В неговите очи нямаше укор, нито съмнение – самo дълбока, сложна емоция, която ги свързваше по нов начин.
В стаята се настани тиха пауза – не неловка, а наситена с усещането, че нещо се е променило и вече няма връщане назад.