Добра съпруга 2
Жоро току-що бе напуснал апартамента в хотела, оставяйки след себе си тежък въздух, наситен с емоции и недоизказани думи. Преди да си тръгне, устните им се срещнаха в нежна целувка, в която Евелина долови вкус на тъга и неизбежност. Когато вратата се затвори зад гърба му, между нея и съпруга ѝ се разстла неловка тишина – сякаш всеки звук щеше да пръсне крехкото равновесие в стаята. Останали легнали един до друг, Евелина се взираше в тавана, мислите ѝ кръжаха като птици в буря.
Тя се питаше какво точно изпитва – дали болката от вината не се смесва с тиха радост, че е почувствала нещо истинско, макар и забранено. Спомни си първата среща с Жоро – спонтанните усмивки, искрата в очите му, усещането, че за първи някой я вижда такава, каквато е. Но после в съзнанието ѝ се прокрадна споменът за съпруга ѝ – неговата преданост, топлата длан, която понякога държи ръката ѝ в мълчание. „Правя ли му нещо лошо? Или просто търся себе си?“ – този въпрос се завъртя като мантра в главата ѝ.
След няколко минути безмълвие, Евелина тихо се измъкна от леглото. Докато пристъпваше боса по хладния под към банята, усещаше как всеки допир с плочките разпраща хлад по тялото ѝ. Стъпките ѝ бяха несигурни, походката ѝ някак различна – усещаше леко неудобство причинено от разширителя които все още беше в дупето и. Тя се докосна с длан по дупето и пръстите и докоснаха металната тапа на разширителя. Усети колко плътно стените на ануса и бяха обгърнали гладката метална повърхност. За момент тя си спомни за огромната главичка на Жоровия пенис и по тялото и премина вълна от порочни мисли.
Тялото ѝ помнеше всяко негово докосване а съзнанието и усещаше аромата на Жора остнал по кожата и.
В банята Евелина се отпусна върху капака на тоалетната, затвори очи и остави мислите да я залеят. Взе две таблетки аспирин от чантата си – главата ѝ пулсираше, сякаш се опитваше да я върне към реалността. После бавно влезе под душа. Топлата вода се разля по кожата ѝ, галейки всяка извивка и измивайки следите от нощта. Много внимателно тя докосна края на аналния разширител и леко разтвори дупето си за да може да се освободи от него. Основата се показа и Евелина с лека въздишка издърпа цялото тяло от ануса си. Докосна се с длан и усети че дупето и беше леко отворено и още много влажно от лубриканта. Тя усети топлината от металната повърхност в дланта си и след като го изми обилно с вода и сапун тя го постави внимателно на сапунерката в банята. Плодовия аромат на душ гела я обгърна като мек воал – познат и успокояващ. Затвори очи и за миг си позволи да не мисли за нищо, освен за усещането на топлината и водата, които я пречистват и събират разпилените късчета от нея самата.
Когато се върна в стаята, Евелина се подсуши. Тя се облече бързо пред погледа на съпруга си. Той вече се беше преместил в тяхната стая, а преходната врата към празната стая на Жоро беше затворена. Сърцето ѝ биеше по-бързо, а мислите ѝ се преплитаха в опит да намери покой. За миг Евелина се запита дали тази затворена врата ще ѝ помогне да спре да мисли за всичко, което се случи в другата стая. Едва ли.
Пламен първи наруши тишината между тях. Той се приближи до Евелина, погледът му бе пълен с вина и тревога.
“Много съжалявам, че ти причиних тази болка с постъпката си, мила. Знам, че моите действия те нараниха и вероятно си разочарована от мен. Не знам дали някога ще ми простиш, но те моля – поне ме изслушай . Никога през живота си не съм обичал друг човек повече от теб. Единственото, което искам, е да имаш най-доброто за себе си.”
Евелина сви дланите си в някаква странна поза, сякаш се опитваше да намери опора в собственото си тяло, преди да седне на леглото. Тя усещаше как гърдите ѝ се стягат, а сърцето ѝ бие учестено от притеснение. Мислеше си дали думите, които се опитва да намери, ще прозвучат правилно, или ще наранят още повече и двамата. В главата ѝ се въртяха стотици мисли – дали е по-добре да замълчи, или да отвори душата си напълно. Беше ѝ трудно да говори със съпруга си за тези неща, а в същото време усещаше, че ако не го направи, тежестта в нея ще я смаже.
Евелина прошепна с треперещ глас, а очите й бяха пълни със съмнение:
“Какво ще се случи с нас двамата?” едва пошепна тя усещайки сложноста на ситуацията.
Мислите ѝ се завъртяха като вихър – дали слабостта беше причина за случилото се, или всичко това бе необходимо, за да открие себе си?
“Аз ли бях слаба, или това трябваше да се случи, за да открия себе си?”
След като изправи глава и срещна погледа на Пламен, видя топлината и загрижеността в очите му. С несигурност, но и надежда, тя продължи:
“Можем ли да продължим напред заедно?”

“Скъпа моя, искам да знаеш, че не мога да си представя живота си без теб, дори за миг. Страхът да те загубя ме изпълва с болка – ти си моят свят, моята опора. Всяка мисъл за раздяла ме кара да се чувствам изгубен и празен отвътре. Когато тази вечер те видях в ръцете на г-н Колев, сърцето ми се сви, но някак си в този момент осъзнах нещо, което дълго време съм отричал – не само пред теб, а и пред самия себе си. В мен се преплитат вина и облекчение, защото вече не мога да бягам от истината: желаех да видя тази част от теб, да разбера какво наистина те прави щастлива, да видя силните оргазми които ти преживяваше в прегръдките на този мъж. Не искам да страдаш защото аз не мога да ти дам това което ти желаеш . Моля те, не ме оставяй сам. Готов съм да направя всичко, което поискаш, стига да мога да остана до теб и да имам място в в живота ти. Ако това решение ще ти донесе спокойствие и щастие, аз приемам интимната ти връзката с Жоро и ще ти помагам с всичко , но единственото, за което те умолявам, е да не ме изключваш от твоя свят.”

“Нека се опитаме да поспим… Късно е вече” – прошепна Евелина с едва доловим глас. За миг тя замълча, преглътна и притисна длани една в друга върху завивката.
“Знам, че преживяхме много тази вечер “, продължи тя. „Напрежението още е в гърдите ми, а сърцето ми тупти толкова силно от всички мисли и страхове. Не мога да се отпусна, дори сега“.
Евелина се завъртя с лице към него, търсейки опора в топлината на тялото му.
„Имам нужда от теб в този момент… Надявам се и ти да ме разбереш. Мислиш ли, че ще успеем да се справим? – гласът й бе едва по-силен от шепот, пропит с тревога и надежда. „Може би всичко това е нашата съдба… Може би сме тук, за да преминем през всички тези трудности заедно“.
„Нека помълчим и се опитаме да заспим“ каза Пламен . Утре трябва да станем рано , г-н Колев има важна среща и аз трябва да шофирам за да се приберем навреме.


(Следва)