Не съм виновна! Наистина! Мъжът ми е виновен. Направих само това, което искаше. Затова моят разказ е за тук. Трябва да споделя с някого, а знам, че това не може да бъде мъжът ми. И така…
Нека започна от самото начало. Казвам се Мария и съм на 28.Женени сме с Борис вече 5 години. Все още нямаме деца, но бихме искали. Имам дълга до раменете кестенява коса и тъй като и двамата обичаме да ходим на фитнес, имам страхотно тяло. Гърдите ми са красиви, не прекалено големи, но според него няма по-секси задник от моя. Също, поради някаква си негова причина, много го кефят големите ми зърна. Когато съм възбудена, щръкват като гумичките на края на молив.
Борис има пясъчно руса коса и мисля, че е много привлекателен и секси. Той също има страхотна фигура. Регионален менижър на местната банка и изкарва добри пари. Аз съм учителка в горния курс на нашето училище.
Ние сме заедно общо от 7 години и още в самото начало бяхме като омагьосани. Изглежда имаме много общи черти и до днес не сме се карали. В много отношения сякаш имаме вълшебна връзка. Толкова сме влюбени!
А се любим също страхотно! Борис имаше много повече опит от мен когато се запознахме, но сме ебливи по натура и сме се любили къде ли не по къщата. Даже когато имаме гости, не престава да е пред очите ми това, което сме правили на масата, на която седят.
През първите 4-5 години бяхме като зайци. Просто не можехме да се удържаме.
Веднъж реших например да си подреждам шкафчето с бельото, за да видя кое да изхвърля и кое не. Започнах да пробвам всичко поред и да дефилирам пред Борис, за да ми помогне в преценката. По това време гледаше мач, но моето шоу изглежда му беше по-интересно! И определено оказваше своят ефект върху него. Не губи повече време, а ме оправи направо върху масата в хола.
След този случай, му харесваше да ме разкарва по цялата къща само по бельо или направо гола. Например, ще ме накара да му донеса вода като много добре знаеше, че заради това ще трябва да отида до кухнята, която е на другия край на къщата. При това щях да мина пред панорамния прозорец на път за там. След като му донасях водата, той просто я оставяше на шкафчето до леглото и ми заповядваше да коленича с задник, стърчащ във въздуха, готов за него. Понякога имитираше все едно някой е звъннал на вратата, да ходя да отворя или да ме чука, докато говори по телефона.
Веднъж, така както си ме чукаше отзад, звънна един негов приятел. Той му вдигна като не пропусна нито един тласък. В един момент му каза да изчака малко, че имал да свърши една важна работа и ми подаде телефона на мен. И така, аз говорех по телефона с задник във въздуха и мъжът ми, чукащ ме отзад. Докато си говорехме за общи неща с приятеля му като как е жена му и какво ще бъде времето, Борис потрепера и се изпразни дълбоко в мен. След малко взе обратно телефона и докато курът му се изплъзваше от мен, му обясни, че трябва да си почива.
После започна да си измисля разни възбуждащи ситуации като например как щял да поръча пица и да ме изпрати гола да отворя и да платя на момчето. Или как щял да доведе приятели в къщи и ако някой случайно минел покрай вратата на хола, щял да ме види на леглото в другата стая със задник във въздуха.
Докато си играехме тези игрички, Борис много се възбуждаше и свършваше за секунди. Аз самата започнах да му разказвам за своите фантазии, все едно наистина ме чукаха – понякога беше момчето с пицата, друг път водопроводчика, дори няколко от неговите приятели накуп.
През повечето време играех ролята на подчинената, може би защото не знаех как да съм господарка. Но понякога, когато бях в такова настроение, го карах да ми лиже краката или задника. Веднъж дори го накарах да ме лиже по подмишниците. Но както фантазията на Борис се развинтваше, така ставаше и с моята.
След като започнах да си фантазирам как ме ебат много мъже, реших да му разказвам, както той правеше. Казвах му понякога да легне на леглото и че докато го е нямало, някой е дошъл и ме спукал от чукане или пък че са били няколко човека. Описвах му колко подгизнала ми е била путката и колко разтегнати са били задника и тя. Тогава сядах върху лицето му и го карах да целува и лиже употребяваните ми путка и задник. Не му давах да ми го вкара, защото някой трябваше да поеме цялата течност, която извираше от мен. Всичко това много го възбуждаше!
Знам,че това бяха само фантазии и Борис казваше, че не може и да са нищо повече, но все пак започнах да се чудя. Първоначално наистина ме възбуждаха, после виждах колко възбуден беше и той. Мислех си дали пък не искаше наистина да се случат, а го беше страх да ме помоли за това.
Няколко дни по-късно трябваше да замине в командировка за няколко дни и то доста далече. Нямаше да го има цял уикенд. Затова реших да се видя с една стара приятелка и да подивеем двете, както правехме докато бяхме студентки. Решихме да излезем до един бар, който е само на пресечка от дома й. Пихме няколко питиета у тях и малко се замаяхме, а тя започна да ми разказва за една компания от момчета, с която излизала напоследък и се надявала да са в бара тази вечер. После отидохме да хапнем нещо, преди да се отправим към бара. Не спирах да й разказвам колко ми липсва Борис.
Когато влязохме там, сякаш цялото внимание се насочи към приятелката ми. Изглежда често посещаваше това място, защото много хора я познаваха. Когато вечерта напредна, заведението вече се пукаше по шевовете. Към полунощ се оказахме заобиколени от много обожатели, който не спираха да ни черпят. Скоро се напих и започнаха да ми идват разни мисли в главата като например дали ще се хареса на Борис това, че толкова момчета флиртуваха с мен. Сетих се, че това се оказваше действителната реализация на една от фантазиите ни. Мислех си колко възбуден щеше да бъде Борис когато му разкажех за преживяванията си. Знаех колко готино щеше да се почувства при мисълта, че жена му като истинска мръсница е била обожавана от толкова мъже. Определено започнах да се отпускам и да си позволявам много неща – танцувах с тях и отвръщах на флиртуването им.
Оказа се, че в групата са някои от момчетата, които приятелката ми вече познаваше. Те даже й бяха станали съседи отскоро. По думите й – били млади, но безобидни. Бяха наели един апартамент 5- 6 момчета.
Накрая се появи и този, който тя най-много харесваше. Помоли ме дали може да ме остави сама с другите, а тя да му отдели повече внимание. Скоро ми каза, че ще си тръгват. Даде ми ключовете от тях и каза, че ще помоли момчетата да ме изпратят, за да не се притеснявала как ще се прибера. Пожела ми лека нощ и че ще се видим сутринта.
Към два часа през нощта бях изтощена от цялото флиртуване, танци и седене в скутовете им. Трябва да си призная, че наистина бях много възбудена. Но не спирах да мисля за мъжа си и как една от нашите фантазии се реализираше. Но момчетата бяха кавалери – никой не се възползва от мен, въпреки че не бих имала нищо против.
В този момент решихме, че е време да си ходим. Излязохме от бара и четири от момчетата предложиха да ме изпратят. Когато стигнахме до вратата, едно от тях ми помогна да отключа. Другите казаха, че ще влязат да запалят лампите и да видят дали всичко е наред. Това беше глупаво, но на мен ми хареса отношението им.
Включиха даже радиото и ме помолиха за още един танц. Когато песента свърши, се настаних между двама на дивана, защото искахме да си поговорим още. Започнаха да ми задават доста лични въпроси, за мен и мъжа ми, от колко време сме женени, дали би имал нещо против така да седя и да пия с толкова мъже. Казах им, че не би имал нищо против, а обратното – мисълта да се държа като кучка много го възбужда. И не знам какво ме накара да го кажа, но че исках да му помогна фантазията му да се осъществи наистина.
Започна друга балада и пак ме поканиха на танц. Да си кажа честно, ме беше страх да не падна, защото пиенето ми беше повече, но се съгласих. Въпреки, че изтанцувах много танци и флиртувах много, този танц беше различен. Партньорът ми нежно ме галеше по гърба и ме притискаше към себе си. Беше много тихо в стаята, толкова че почти задрямах. Но когато усетих ръцете му по задника си, подскочих. Те ме масажираха, а устните шепнеха в ухото ми как на мъжът ми ще му хареса да се държа като една малка мръсница. В същото време буташе пениса си в мен и ясно усещах колко беше надървен.
Когато песента свърши, ме съпроводи до дивана. Седна и ме придърпа в скута си. Почти веднага ми хвана главата и навря езика си в устата ми. Докато езиците ни танцуваха в устите ни, ръцете му мачкаха гърдите ми през тънкото потниче. Между целувките не спираше да ми повтаря колко сладка малка мръсница бях. Едва успявах да се контролирам.
Почти бях забравила за другите докато не ме сложи да легна по гръб в скута на едно от момчетата, което седеше в средата на дивана, а това в другия край ме издърпа, така че се озовах в скутовете и на тримата. Следващия вкара езика си в устата ми, а трите чифта ръце не спираха да ме опипват навсякъде. Скоро осъзнах, че потничето ми е измъкнато през главата, а дънките са свалени през краката ми. А аз просто си лежах там и се оставих да правят каквото си искат с мен. След това сутиена и бикините ми последваха дрехите ми и екшънът започна. Когато най-после един пръст влезе навътре в путката ми, почти веднага изкрещях първия си оргазъм. Понякога се чудя дали нещо не ми е наред, защото толкова се подмокрям. Този път пак се случи така. Мисля, че цялата нощ бях обработвана и затова толкова бързо се възбудих.
Почти веднага разбраха, че нищо не може да ме извади от изтощението, което последва оргазма ми, освен бързо да действат. Дрехите им се разхвърчаха навсякъде по стаята, някои вече ме наричаха малка кучка и курва и как можело омъжена мръсница като мен да излиза сама, за което щели да ме спукат от чукане.
Скоро се озовах на пода и някой заби лицето си в подгизналата ми путка и пръст в задника ми. Зъби хапеха щръкналите ми зърна и чух да казват “гледай колко са й големи зърната". После два големи кура погалиха лицето ми и думите “смучи ги, кучко”. Както и направих.
Не знам колко дълго останахме така, но после бях обърната по корем и задника ми издърпан нагоре. Така винаги ме чукаше мъжът ми – с лице забито надолу и задник във въздуха. Много скоро един огромен кур влезе в мен. Зачукаха ме яката. Затворих очи и си представих, че Борис ме гледа, точно както си бяхме фантазирали. Другите си играеха доста грубо с гърдите ми, дърпаха зърната ми, смееха се и се шегуваха.
Изведнъж усетих, че курът от мен излиза. Който и да беше притежателят му, знаех,че се празни в момента. Следващият не се забави да ме запълни на негово място. Вече бях свършила два пъти, но когато този се изпразни в мен, свърших по-мощно от преди. После ме обърнаха по гръб, разтвориха краката ми и поредния се настани между тях. Внезапно един голям, мек и влажен кур се просна напряко през лицето ми – това беше този, който току що се беше изпразнил в мен и ми каза да го почистя. Подчиних се с готовност.
Когато и този свърши в мен, усетих как спермата започна да изтича от мен по улея в пространството между бузите на задника ми.
Накрая го замести последното момче, което още не ме беше чукало и което държеше вазелин в ръката си. Каза ми да се обърна пак по корем и да се надупя.
Разбрах, че иска да ме чука в задника и направих както ми каза – ние с мъжа ми не бяхме правили така много отдавна. Знаех, че ще боли, но в момента се чувствах толкова курвенски, че само мисълта за това допълнително ме възбуди.
Сложиха вазелин в ануса ми, намазаха първо с един пръст, после вкараха и 2,после 3. Усещах колко широко се разтваря задникът ми. Последният ми кандидат леко натисна главичката към ануса, щедро намазана с вазелин. Болеше все пак, но той я вкара леко и скоро не усещах болката изобщо.
Бързо влезе в ритъм с чукането на задника ми, докато другите го окуражаваха. Усещах как топките му се удрят отзад с всеки тласък. За отрицателно време свърши като напълни целите ми вътрешности със сперма. Той се оттегли, а аз продължавах да стоя така – на колене с широко разтворени, използвани задник и путка, за да могат всички да ги видят. С толкова много въздух ,напомпан в мен, изкарах подобаващ звук. Всички се засмяха, а по този начин спермата изтече от дупките и покапа по пода. Огледах всички момчета в стаята – те задържаха дъха си, а полу-надървените им курове се вееха във въздуха. О, атмосферата беше толкова гореща.
Едно от тях се огледа и реши, че трябва да почистят, преди да се е прибрала приятелката ми. Забърсаха пода, облякоха се и едва тогава ми помогнаха да стана от пода и да се облека.
После се сетиха за последния си съквартирант, който щял да се прибере сутринта и със сигурност щяло да му се чука, защото приятелката му още не му давала. Затова решиха да ме вземат с тях в тяхната квартира, а аз да съм оставела бележка на приятелката ми, че съм си взела такси до вкъщи, и че ще се върна на другия ден да си взема колата.
Едва влезли в тяхната квартира момчетата ме чукаха навсякъде, във всеки отвор, във всяка стая на къщата, през цялата нощ. Това продължи почти до сутринта когато успях да дремна няколко часа и тогава се обади приятелката ми да ме пита защо съм си била тръгнала. Все така лежейки между две от момчетата й казах, че съм искала да съм си вкъщи, ако случайно Борис се прибере.
Докато говорех с нея, едно от тях се събуди и започна да си играе със путката ми както беше правило цяла нощ, а аз не можех да се начудя как бързо започнах да се овлажнявам. Наистина трябваше да посетя лекар за това – не мисля, че трябва да се подмокрям по всяко време.
То се обърна, за да ме налегне и усетих как прониква в мен. Докато приятелката ми ми разказваше как гаджето й я спукал от чукане предишната вечер, то също ме разбиваше. После свърши в мен, а аз го последвах почти моментално.
Станах от леглото и се пъхнах под душа, а поредното момче влезе с мен. След това се оказа, че ще стоя гола цял ден. Момчетата ме нахраниха, после пак ме чукаха. Това продължи цял ден. Накрая бях толкова суха, че трябваше да преминем на свирки. После пак се изкъпах когато наближи време за вечеря и едва тогава се облякох.
По късно същата вечер се чух със съпруга си и му казах, че имам изненада за него когато се прибере. Нямах търпение да му разкажа каква курвичка бях цял уикенд, което щеше много да му хареса, а после щеше да последва традиционното близане по путката и задника. Щях да му кажа как моята толкова лесно подгизваща путка е била пресушена. А това определено щеше да го възбуди.
Борис не ме остави на мира, защото искаше веднага да му кажа каква е изненадата. Не се поддадох, а само му загатнах за фантазията, която най-обичахме да си представяме – че са ме чукали цяла тайфа момчета.
Той ме разбра, че ще осъществяваме някоя от фантазиите си довечера и че нямал търпение да се прибере.
Но когато му казах, че май ще бъде много лесно да бъде свидетел на едно групово чукане, в центъра на което щях да бъда аз.
Борис замлъкна по телефона и аз се учудих. После ме накара да повторя, сякаш не беше чул добре. Аз го попитах дали това има предвид когато си фантазираме за груповото чукане – да ме разбиват като истинска курва. Той определено се възмути – имал предвид, че това е само една фантазия и нищо друго, не можел да си представи някой друг да бъде с мен. После ме попита дали не се е случило нещо този уикенд, което трябва да знае. Звучеше много загрижен. Естествено отрекох, била съм се майтапила, искала съм да си поиграя с него и да го настроя за това, което ще го очаква когато се прибере – толкова съм се била разтъжила за него.
Не можех да си представя какво щеше да стане когато разбере, но това не е моя вина, той е виновен – направих го заради него, защото го обичам и защото това беше неговата фантазия. Дано тези тъпаци не кажат на приятелката ми – как щях да я погледна в очите.
И все пак – когато се сетя за онази вечер, се подмокрям. Да не би нещо да не ми е наред?
И тъй като в коментарите под други разкази видях някои много обидни, моля да бъдете искрени, но да бъдете и сдържани от към отправяне на злобни и обидни класификации по мой адрес, защото нито ме познавате, нито е правилно да се обиждаме, макар и анонимно.
Отделно съм сигурна, че сте лъскали на изповедта ми, така че, нека да бъдете малко благодарни.
Предварително благодаря за разбирането, ваша Мария
Имам новина за Вас, Алекс. През 21- ви век жените могат всичко. Има жени, които летят в Космоса. Такива, които управляват ядрени централи. Такива, които искат да стоят вкъщи и да варят супи и сиропчета, защото това искат от живота. Всякакви жени има. Защото е наше право да решим какво да правим със себе си. С живота си. И изборът е наш. Само наш. И ако някоя от нас реши, че иска да е "курва"- ми ок. Такава да е. Странно, защо мъжът, който не си държи гащите вързани винаги е повод за възхищение, а жената в същато позиция- за презрение? Направете услуга на всички ни, Алекс. Хванете първия полет за Истанбул- от там директни полети до Кабул и Техеран има всеки ден. Вървете при братята си по идеи и, за Бога, спрете да говорите толкова много глупости под ЕРОТИЧНИ разкази! Това тук не е страницата на Сдружението на Девиците от Осмия ден. Ако не сте забелязал- това е еротична страница. Честно, чудя се що за жена е омъжена за Вас. Вероятно с ментални проблеми. Не се сещам за разумна причина да избере такъв мъж доброволно и с чист акъл. И за протокола- имате право да сте женомразец. Демокрация. Но си развявайте правото не точно тук. Добре че не осъзнавате колко сте примитивен. Иначе ще се застреляте. И, да. Вече знам що за примитиви са създали шериата. Такива като Вас.
Днес е втори февруари,
Ден на курви и курвари!
Станал рано бай Марин,
Гъз намазал с вазелин.
Нови гащички обул
И към църквата задул.
...тук част от стихчето ми се губи, но се появяват трима църковни персонажа...
Първи носи златен кръст,
Втори носи хуй във гъз,
Трети носи вазелин,
За гъза на бай Марин!
В гимназията, нали знаеш, че съм бил срамежлив и стеснителен, а като допълнителна екстра — грозен, та там се срамувах от грозотията си и си тренирах джудото, учех си уроците, в много случаи не от учебника, а примерно имаше една физика на Джей Орир — асистент на Енрико Ферми, та от нея. Математика решавах задачи от разни руски и български сборници. Историята, от едно огромно издание на БАН.Разбирах се със съседското момиче, дъщерята на генерал от службите, чувствах я като сестра. Тя ме накара да чета Мопасан. Нашите имаха много, ама много голяма библиотека, освен на български, а и на руски, немски и френски. Майка ми ползваше последните езици. Така, че не съм дявол.Е, вярно, една колежка веднъж, вбесена от мои разсъждения, каза нещо от сорта: „Събуждаш много противоречиви чувства сред жените — така им се иска да ти ударят два шамара, а същевременно да те прегърнат като малко момченце. А сега ми обясни тази перверзна логика.“ Егати пързалката е.
Джипката запали, но нещо ме мързи да чистя, но няма като талибан да карам Центурионката да чисти. Лошото е, че трябва и другата да я чистя, че един проявява интерес към нея.
Сега за хомосексуализма. Сайтът е за всички, това включва и "тях". Искам и те, и ти да се чувствате комфортно тук. Не е лека задача.
Аз не съм ги пердашил навремето, но съм им се подигравал, като повечето деца и младежи. И с това сме нанесли сериозна вреда на обществото. С маргинализирането им сме създали идеални условия за корупция - изнудване, привличане към агентурната мрежа. Ответната реакцията на една част от тях е гневна и крайна. В момента ние всички пращаме тези грехове.
Само тези два вида хора могат да ме засегнат. Така че да повторя- не се ласкайте. И още нещо. "Откровена под емоционален натиск" за последно съм била на около четири. Години. За добро или лошо, наложи се да се науча да управлявам чувствата си преди да навърша 18. И понякога наистина съжалявам, че толкова добре съм се научила. Но само понякога.
Обичате да провокирате. Да дразните. Да сте център на внимание. Няма лошо. Хората имаме всякакви зависимости. Някои безобидни, други не толкова. Само по една причина понякога отговарям на нелепите Ви изявления. За да не си вярвате чак толкова, че не си личи какъв манипулативен лицемер сте. Напротив, личи си. Ясни са ми такива като Вас. Колко съм ги виждала. И по- глупави, и по- умни. Стряскащо е като си дадеш сметка как понякога интелектът всъщност няма никакво отношение към природата на човека. Който въпреки този интелект в същността си остава примитив. И това е страшно. И понякога- интересно за анализиране. Но само понякога.
Колкото до втори февруари, някакси не е много закачливо положението. С или без бай Марин. :)
Науката отдавна е доказала ,че хомосексуализмът при мъжете е резултат на грешка в подредбата на хромозомите. С две думи прости- мъжът няма избор. Ражда се такъв. При жените подобна грешка в биологията не е установена. Та, по- склонна съм да проявя разбиране към тоя, за когото природата е изтеглила късата клечка, отколкото към някоя скучаеща кака, която си прави живота интересен, като си играе на мъж. Съжалявам жените, които си въобразяват, че трябва да превъзхождат мъжете. Ние ги превъзхождаме. Мъжете. По природа. Ние раждаме живота. Те не могат. И, да. Ние можем да бъдем майки и без тях. Науката помага в това. Един мъж обаче, за да бъде баща- все още му трябва и майка. Толкова за превъзходството. :)
А сега сериозно.
Няма нужда никой никого да превъзхожда. Ние не можем без мъжете, те не могат без нас. Точка. По- добре да се погрижим да ни е добре едни с други, отколкото да си мерим каквото там се мери. :)
Аз по право бях по-загрежен за твоя душевен мир. Алекс е доказал, че нито аз, нито Ловърман можем да пробием бронята му. Както се казва модерному - респект!
— Мацуна?
— Тук.
— Клизма с аспирин! Покорни?
— Тук!
— Промивка на стомаха и хинин! Коваржик?
— Тук!
— Клизма и аспирин! Котятко?
— Тук!
— Промивка на стомаха и хинин!
Така предписанията следваха едно след друго, без милост, механично, рязко.
— Швейк?!
— Тук!
Доктор Грюнщайн погледна новодошлия.
— Какво ви е?
— Разрешете да доложа, имам ревматизъм!
Практиката бе научила доктор Грюнщайн да бъде фино ироничен. Тоя му маниер действуваше много по-ефикасно от всякакви крясъци.
— Аха, ревматизъм — каза той на Швейк, — извънредно тежка болест. Истинска случайност е да се разболееш от ревматизъм тъкмо през време на Световната война, когато трябва да идеш на фронта. Трябва да ви е много неприятно.
— Тъй вярно, господин докторе, много ми е неприятно!
— Виж ти, неприятно му било. Много мило от ваша страна, че сте дошли да ви лекуваме ревматизма тъкмо сега. В мирно време всички тия нещастници припкат като козлета, но щом избухне война, веднага ги хваща ревматизъм, веднага коленете им престават да вършат работа. Болят ли ви коленете?
— Тъй вярно, болят ме.
— И по цели нощи не можете да мигнете, нали? Ревматизмът е много опасна, болезнена и тежка болест. Ние тук имаме голям опит в лекуването на ревматиците. Пълната диета и други някои начини на лечение дават много добри резултати. Тук вие ще оздравеете много по-скоро, отколкото в Пйещяни[6] и ще отмарширувате за фронта, та дим ще се дига.
И като се обърна към санитарния подофицер, каза:
— Пишете: Швейк, пълна диета, два пъти дневно промивка на стомаха, един път дневно клизма, а какво ще последва след това, ще видим. Сега за сега го заведете в амбулаторията, промийте му стомаха, а като се съвземе, направете му една клизма, но хубава, та като почне да призовава светиите на помощ, ревматизмът му да се уплаши и да избяга.
И като се обърна към всички легла, той произнесе реч, изпъстрена с хубави и дълбокомислени сентенции:
— Недейте смята, че имате работа с някакъв вол, на когото можете да разправяте ментите си на общо основание. Държането ви съвсем не е в състояние да ме изкара от търпение. Знам много добре, че всички сте симуланти, че искате да дезертирате от фронта. Затова се и държа така с вас. Стотици и стотици такива войници са минали през ръцете ми. На тия легла са лежали множество хора, на които не им липсваше нищо друго освен боен дух. Докато другарите им воюваха на фронта, те си мислеха, че могат да се търкалят по леглата, да лапат болничната храна и да чакат да се свърши войната. Оказваше се обаче, че имат голяма грешка и вие всички ще видите, че също така грешите. Дори и след двадесет години ще викате нощем насън, когато ви се присъни как сте симулирали при мене." Това малко за сваляне на натрупаното напрежение.
.
За Фери съм наполовина съгласен, може да е чаровна. За умна, ще си позволя да не се съглася. Но че е луда, за това не може да има никакъв спор! Към това ще добавя неблагодарна използвачка, като приятелско предупреждение.
Ама моля ти се! Казах ти, че трол го употребявам с уважение. Ето, Весела ще потвърди, че това е дума, в която често влага позитивно значение
С всичко това искам да ти кажа, Д.Т., че Алекс може и да ме дразни с неговата талибанщина и лицемерие, но мноооооого има да се постарае, за да предизвика у мен нещо различно от това, което ми причиняват обичайните неудобства в тоя живот. Дразнят ме и толкова. Или ги елиминирам, или ги подминавам. Е, има и трети вариант. Да ги ликвидирам. Това правя най- рядко. Както обясних, отдавна съм намерила баланса, който позволява на душевният ми мир да функционира достатъчно добре.
А Алекс- и него подобните му- са ми прочетена книга. Не от интересните при това. Налага се да му се напомня сегиз-тогиз, че не е чак толкова велик, за колкото се има. Нищо лично, само отбелязвам.
Междудругото, Д.Т., една лична вметка. Все по отношение на душевния мир. Направо е умилително да видиш как реагират хората, когато започнеш да се държиш с тях така, както те са се държали с теб дълго време. Изведнъж се възмущават от теб. Изведнъж запищяват "ама как може да си такава?!". Направо е забавно.
Та, моят душевен мир може да бъде миниран, да. Понякога от абсолютна дреболия. Понякога от вселенска тъпотия. Но в общия случай имам сериозна броня. Не че никой не може да я пробие. Не че не се опитват всеки ден. Просто не е толкова лесно. Аз рядко се давам без бой. :)
Останалото от коментара Ви е просто покъртително.
Нямате никаква идея какво ниво на самокритичност имам. Не ме познавате. Не знаете нищо за мен. За това- личните квалификации, които аз НЕ си позволявам именно защото НЕ Ви познавам- нали знаете какво да направите с тях. Аз квалифицирам мнение, поведение, оценка. Не личността Ви. Но, както е казала Елинор Рузвелт: "Големите умове обсъждат идеи, малките умове обсъждат хора".
Позволявате си откровено да ме иронизирате, което е доста забавно. Предвид претенциите Ви за това колко сте възпитан и разбран. Повярвайте ми, нямате ни най- бегла идея какво точно означава аз да реагирам "шумно" и да се "разливам" в реакции. Не искате да виждате това. Гарантирам Ви, не искате. Тези, на които се е случвало, се кръстят, че са оцелели. И избягват да стоят на разстояние под 100 км. от мен. За мое огромно нещастие имам една особеност, с която не мога да се справя. Неистово търпелива съм. До момента ,в който нещо малко, нещо съвсем глупано не прелее всички чаши. И после не е добре. Не, не викам. Не крещя. Не чупя. Даже дума не обелвам. Просто показвам, че така повече не може. Обикновено по начин, който кара съответният човек да съжалява, че въобще ме е предизвикал.
И един съвсем приятелски съвет, Алекс. Не си въобразявайте, че Ви "забавлявам". За забавленията се плаща. Моята тарифа не Ви е по възможностите, ама хич.
Колкото до Фройд, Юнг и прочее- няма нужда. Да се правите на интересен. Нямате дори приблизителна представа колко съм образована. И какво съм прочела. Така че вероятно и Фройд, и Юнг не са тера инкогнита за мен.
Аз коментирам Вашите мнения, Вие коментирате лични неща. Не изразени от мен позиции. Това казва всичко. И няма нужда от коментар.
Най-важното е предпазливост, предпазливост и пак предпазливост. Не споделяш с никого, нито с приятели, нито със състри и братя, нито с майки, лели, баби. Сам си, никой няма да те разбере, всеки ще те осъди. Не променяш навици, парфюми, дрехи, хранене, вкусове. Тежко е и изтощително.Веднъж, връщайки се от конференция в МДУ, няколко нощи бяха много емоционални. От чувство за компенсация отидох и купих на съпругата ми автоматична пералня, тежката българска „Перла 04“. Сам я качих седем стъпала до асансьора, а тежи цели 94 кг и е неудобна за захват. Това беше моето автонаказание и извинение пред нея.
През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
На този ден се коли петел – за здраве на момчетата и затова се нарича петльовден.
Колкото до кокошката- не става с нож. Секира. Прабаба ме е учила да коля кокошки. Умение, с което и до днес се гордея. Така де. Не знаеш кога ще потрябва!
Та цялата кооперация разбра, че сме в открити военни действия.
На един Петльов ден решила да купи петел, в чест на двамата ми сина. Ама с пилешкия си акъл купила жива птица! И вика на жина ми: Я кажи на зетя, да дойде да го заколи!
А сега, де?! Имах много хубав водолазен нож, почти 40 сантиметра дълго острие, 6 широко. Голям, тежък нож, какъвто трябва за под вода. Минах един бърз инструктаж от брат ми по колене на животно. Той разбира, две години граничар на турската граница са го научили на всичко.
Слизам в апартамента на тъщата, гледам я, като Иван Грозни, преди да осурвака сина си със скиптъра и тя кимва към банята.
Там, кротко ме чака петелът. Ама хубавец! Напет, с едни лъскави, шарени пера! Вирнат гребен. Килва глава и ме гледа. Демек, какво ще прави сега?
Няма как, братче! Промърморвам аз и по инструкция на брат си го хващам за главата и му настъпвам краката. Че зер с ония ми ти нокти петльови... Дърпам шията нагоре и с оня дуристрашен нож наточен, хряс! Резнах му главата, ама одмах! Да не го мъча се изсилих и го обезглавих, вместо само да му резна гръцмуля.
И нали съм аджамия го оставих. Бре, като се разскача онова ви ти тяло! Пляскат крилете, хвърчи кръв от шията, окъпа ве от глава до пети. Нейсе, тръгнах си и тъкмо излизам от апартамента на тъщата и от горе слиза един комшия. Като ме видя и застина. И аз го гледам, зелия в кръв, в ръката с грамадния нож, от който капе червено .
Прочетох в ужасения му поглед: Край, тоя не е издържал и я е заклал накрая!
Човекът познаваше какъв дзвер е тъщата. Не се обади в полицията.
И за това, че, ето- има ден, в който се прави нещо за здравето на момчетата. А на момичетата? Както винаги- нас кучета ни яли.
Имам един спомен от ранното си детство. Трябва съм била около шест, такова нещо. Ужасен спомен. На някакъв наш близък се роди внучка. Прекрасно малко момиче. И хората, които уж поздравяваха въпросният човек за внучката казваха: "Нищо де, следващият път момче. Пък ако пак се изложи снахата- ще я смените". Хахаха.
Да се "изложи"?! Потрес. Така и не забравих тая сцена.
дедо Алекс. Не омаловажавам неговото участие, само констатирам. Честит Петльовден на всички мъжки чада. Добри, лоши, без тях не можем, както и те не могат без нас. Дедо Алекс, няма да завърша с любим лаф на вашето поколение от соца, че "москвичът не е лоша кола, а...?" Няма, защото не виждам нищо персонално, което примерно да ме касае или за което бих се почувствала обидена защото си имал еди какъв си начин на мислене. Твоите вярвания са си част от
твоя вътрешен свят, а не от моя. С какво толкова ядосваш жените? С това, че ти се връзват на акъла. :))) Как да вземеш насериозно нещо, казано от такава злощастна "жертва на обстоятелствата" и на майчините шамари. Аз лично не бих, просто всеки път като ме засърбят ръцете, гледайки дивотиите на сина ми, се сещам за теб и се възпирам. Безумна постъпка е да стъпчеш гордостта и самочувствието на "най-обичното момче". Непростима. Но ти, ако можеш й прости. За много противоречиви вярвания и представи относно жените, ти не носиш вина.
Относно дивотиите на сина. Обосновано предположение. От позиция на личен опит и наблюдения. Възпирането на ръцете е ЕДИНСТВЕНИЯТ правилен начин да се възпита нормално човешко същество. Два пъти в тоя живот ми е удрян шамар. Подчертавам- по напълно идиотска причина. Първият път, защото счупих не знам каква си порцеланова чаша. Бях на пет. Вторият- защото отказах на налея вода на някакъв субект, който ми каза: "Донеси ми вода". Без "моля", "може ли" и прочее. Казах, че не съм келнерка на мързеливци. Шамарът получих с думите: "На мъж не се отговаря, мъжа го слушаш и мълчиш!". Бях на 13. И двата шамара не съм забравила. И на двете персони, които си го позволиха, не проговорих. На баба ми(вторият случай)- до смъртта й. На майка ми- докато не проумя, че се налага да ми се извини. Осем години. Дума не й обелих. И до днес помня тия два шамара. И не смятам, че е дребнаво. Ако изобщо удряш някого- поне го направи по реална причина, моля. Така че адмирации за възпирането. И дано нервите издържат. Защото синът ще порасне и дивотиите- също...:)
Много ми се зарадва.„Алекс, та Алекс… ама какъв си станал.“ Обяснявам ѝ, че не съм марсианец, а същият онзи умник от средната редица, последния чин. Сестрата гледа и се чуди. Казах ѝ, че съм научен сътрудник в институт, в областта на радиоелектрониката. Изкоментира ,че винага съм бил много добър с математиката и физиката,че имам някакво друго излъчване. / поредната фройдиска/, но пък ми стана приятно.Тя ме гледа и слуша внимателно, все едно проверява дали съм истински. Може би защото не ме беше виждала повече от десет години.
dimi03060@gmail.com