— Това „Господарю“ не ми харесва. Позволено ти е да говориш, но ще отговаряш само и единствено на това, което те попитам. Въпросът беше с „Да“ или „Не“ отговор. Разбра ли?

— Да.

— И ще се обръщаш към мен със „Сър“, не с „Господарю“! Разбра ли?

— Да, Сър.

Пуснах ѝ лицето и се заех да огледам хотелското студио. След антрето имаше просторна всекидневна с широк бял диван и ниска маса от бял мрамор със синьо-сиви нишки. Надясно продължаваше към кухненско помещение и маса за хранене, също в бял цвят, а вляво беше спалнята в графитено сиво и светли тонове. Мокетът беше мек и стъпките потъваха в него. Чистотата беше на ниво, от което се усмихнах доволен. Във банята имаше широка вана, а душ-кабината беше удобна и за двама души. Всичко функционираше, а това беше важно за доброто ни прекарване.

Тя стоеше в средата на хола и гледаше навън. Студиото беше изцяло със западно изложение и на висок етаж. Таванът като че ли беше по-висок от обичайното, а френските прозорци бяха със ефирни бели пердета и прибрани в ъглите тежки тъмносиви завеси. Въпреки оскъдното слънце и сивотата на София, влизаше достатъчно светлина, и дори имаше самотен слънчев лъч, пробил облаците над Люлин планина и осветяващ склона ѝ като молитва.

— Носиш ли всичко, което поисках?

— Да, Сър. Чорапите, обувките и дилдото.

— Добре. Аз ще отида в спалнята да си оправя багажа, а ти се приготви. Като се върна, ще те чукам като курва.

— Добре — смирено каза тя.

— Добре какво, курво?

— Да, Сър. Като се върнете, ще съм готова — гласът ѝ потреперваше, след като я срязах и я нарекох с любимото ѝ име.

Влязох в спалнята и дръпнах завесите — исках да е тъмно там. Запалих нощните лампи, които грееха в тъмножълта светлина. Извадих от раницата тънко 6-милиметрово въже (5 метра), две метални щипки с вериги и метални топчета за тежести, широка изолационна лента (сива на цвят), прозрачна линийка от 20 сантиметра и една тънка върбова пръчка, на която бях обелил кората и премахнал стърчащите чепове. Свалих си и колана и го подредих до другите играчки. Съблекох си тениската и я прибрах в гардероба при раницата. Извадих от нея любимия си нож за дране — днес щях да го ползвам за последно, може би. В самолета нямаше да го взема. Извадих телефона си от задния джоб на дънките и го прибрах в гардероба, включен на самолетен режим. Не исках съпругата ми да ме безпокои.

Въздъхнах. Предстоеше ми да докарам любим човек до прага на възможностите му, да й причиня болка, да изтръгна сълзи и самопризнание, да го освободя, да го обичам… и после да го оставя.

Поех си дъх, събрах приготвените неща и влязох в другата стая. Там тя седеше удобно на дивана, скръстила крака, обути в черни силиконови чорапи и обувки на висок ток. Тежките й гърди се разливаха по нея, а косата ѝ беше пусната върху раменете като водопад от златни листа.

— Стани!

Тя се изправи и застана права пред мен. Путката ѝ беше просто тънка цепка на бяла кожа.

— Хубава путка имаш. След малко ще я направя още по-красива.

— Добре — каза тя с мъркащо мръснишко гласче.

Мигновено пристъпих към нея и я хванах за шията, стиснах я така, че очите ѝ да се ококорят. Доближих лицето си до нейното, така че да усетя парфюма ѝ, а косите ѝ да погалят лицето ми.

— Питал ли съм те нещо, курво? Казах ли ти да говориш само при въпрос и как да се обръщаш към мен?

Тя дишаше тежко. Отпуснах леко хватката на дланта си, за да отговори.

— Да, Сър, казахте ми.

— Падни на колене! — придърпах я с ръка, докато падаше надолу.

— Свали си обувките и ги подреди до дивана!

Тя изпълняваше командите на колене, пълзейки около мен.

— Изправи се, покажи ми путката си за инспекция!

Подадох ѝ ръка и я изправих. Тя изпъчи таза си напред и плъзна ръката си по гърдите, надолу през корема и опипа путката си.

— Така добре ли е, Сър?

Пресегнах се и я хванах нежно за раменете. Дланите ми минаваха надолу, галейки кожата на ръцете й. Когато стигнаха китките, ги хванах силно и ги извих зад гърба ѝ. Големината на дланта ми беше достатъчна, за да обхване и двете ѝ китки и да ги държи като в менгеме. Другата ми длан се заби в цепката ѝ. С палец, опънат перпендикулярно, разрових срамните ѝ устни, намерих лепкавата цепка и го забих рязко в путката. Тя се опита да дръпне инстинктивно таза си назад, но другата ми ръка зад гърба ѝ спираше този порив.

— Харесва ми, когато викаш, но ако не спреш да говириш, ще ти запуша устата с тиксо и дори и много да те боли, няма да можеш да кажеш сейф-думата си. Това ли искаш?

Тя дори не отговори — само кимна с глава.

— Сега ще те пусна, а ти ще отидеш до прозорците, ще застанеш с гръб към мен, събрани крака, а ръцете си ще прибереш зад гърба си, под ъгъл от 90 градуса, свити в лактите, хванати една за друга!

Докато изпълняваше това, което исках, един последен лъч слънце се провря между ниските облаци и освети прозорците. Тя стоеше там, пред прозореца, с гръб към мен, изпъчено дупе, тънка и нежна, окъпана в слънце и светлина. Косите ѝ бяха особено красиви — придобиваха различни оттенъци под следобедното слънце. Тялото ѝ беше снежнобяло. „Заслужава и то малко цвят“, помислих си аз и взех колана си. Навих го около юмрука си и замахнах.

Първият удар беше лек и тя почти не помръдна. Вторият и третият бяха по-силни — плющяха по кожата на дупето и тя ги понасяше стоически. Не ми допадна това. Взех тънката пръчка. Шибалката изсъска ѝ срещна плътта ѝ — тя подскочи напред и извика от болка, на мястото се образува тънка червена линия.

— Моля те, недей с това… ще ми оставиш следи, които няма как да скрия.

— Не ти ли харесва?

— Харесва ми, но не искам мъжът ми да разбере.

Тя беше права. Шибалката щеше да ѝ нашари задника първо в червено, а после следите щяха да станат мораво-сини и поне пет дни да ги носи. Приближих се до нея, целунах я по врата и прошепнах:

— С мен си в безопасност. Няма да ти навредя по никакъв начин.

Взех в ръка въжето и неспокосано обвързах гръдния ѝ кош и врата ѝ така, че гърдите ѝ да останат завързани в основата, притиснати от няколко намотки. Не ми харесваше, но бях неопитен и само това успях да измисля. Все пак ефект имаше. Притиснати в основата, тежките ѝ гърди падаха надолу, но се бяха издули като балони от напрежението. Зърната ѝ се втвърдиха значително, а малките папилони по ореолите придобиха цвят и настръхнаха.

Бях толкова концентриран да обвържа двете ѝ китки с продължаващия край на въжето, като все не успявах да улуча точното разстояние на което да направя възлите, че не забелязах колко е възбудена и как тънка струйка блестяща течност се стичаше по бедрото ѝ.

Сетих се за ножа и се върнах до масата, за да го взема. Когато го видя в ръката ми, зениците ѝ се разшириха и взе да диша още по-тежко. Приближих се и срязах въжето там, където ми пречеше. Оставих ножа на земята и с новото въже направих хубав клуб на китките ѝ.

За късмет френските прозорци се състояха от три части, като най-горната също имаше дръжки за отваряне. Беше PVC, но щеше да свърши работа. Качих се на един от столовете и изпънах въжето, с което бях вързал китките ѝ нагоре, така че да е с изпънати над главата ръце, но не и да се налага да събира глезените си. Омотах го няколко пъти за двете дръжки и го завързах. Нямаше да издържи цялата ѝ тежест, но и нямаше нужда. Кучето си търси каишката и някой да го води. Сега вече нямаше къде да ходи.

Вързана с ръце над главата, разкрачена с гръб към прозорците, гола путка със пристегнати цици. Време беше за безценната ѝ путка.

Започнах с колана като най-щадящ. Замахвах от долу нагоре и ударите попадаха точно върху путката ѝ. Удар след удар, всеки по-силен от останалите и по-начесто. Този път ефектът беше различен. На всеки удар се чуваше по едно увеличаващо се по сила стенание — стенание като уасаби-ефект: стенание на първоначална пареща болка, затихващо бързо в сладко облекчение. Съвсем скоро лабиите ѝ бяха набъбнали, зачервени, а цепката ѝ пускаше постоянно водички лъскава течност. От тази малка красива бяла путка сега имаше едно пулсиращо зачервено путище с набъбнали лабии и изпъкнал клитор, който се прокрадваше едва измежду тях и все пак беше видим…

Въпреки че не обичах да причинявам болка, стенанията и гледката ме възбудиха и усетих надървения си кур да иска да си пробие път през панталона. За да забавя малко ерекцията си, реших да проверя как е линийката. Детска линийка — прозрачна, пластмасова.

Първите ми два удара бяха по вътрешната част на бедрата. Тя не реагира, затова насочих третия право към клитора. Изпищя — не, не изпищя — извика от болка и в един страхотен спазъм на болка се изви назад.

Погледнах я:

— Добре ли си?

— Да, още, Сър.

И отново подаде путката си.

Замислих се колко ли товар трябва да си понесъл през живота си, за да можеш да се освободиш единствено чрез болка. Следващите удари не бяха толкова силни, но интензивни и един след друг, докато пак не изпищя и не се изви назад. Тя вече не стенеше — пръхтеше и стискаше виковете си, напъваше се да ги заглуши. А аз исках да я чуя да вика.

Нанесох три последователни силни удара с линийката. Тя понесе първите два, а на третия събра крака, извика:

— О, да…

И краката ѝ потрепераха така, че едва се държеше на тях. Добре че имаше опора от въжето.

Станах и оставих линийката. Взех шибалката.

— Не, не, не… това ще ми дойде в повече — говореше от страх, но очите ѝ молеха за друго.

— Тихо. Не съм ти разрешил да говориш. Разтвори си бедрата. Още. Сега дай путката напред.

Няколко последователни удара с тънката пръчка и тя се пречупи. Крещеше, викаше, стенеше, не се сдържаше, взе да ме моли едновременно да спра и да продължавам. Беше на ръба и беше прекрасна. Изпотената ѝ кожа от болката беше приятно хладна, косата ѝ беше чорлава от тръскането на главата напред-назад, гърдите ѝ — огромни виснали вимета, а путката ѝ — червена и набъбнала.

Минах пред нея и я завъртях, за да е с гръб към мен и да гледа навън. Обхванах малкото ѝ тяло, като ѝ покрих гърба с гърдите си, а ръцете ми все едно я обгърнаха няколко пъти. Напипах с пръсти путката ѝ. Беше месеста и много гореща. Забих пръсти и набарах клитора — огромен и набъбнал. Хапех я за врата и търках силно клитора ѝ със среден и показалец. Тя се движеше с ритъма на ръката ми, опитвайки се да търка путката си в обратна на пръстите ми посока.

Отделих ръката си и замахнах със сила — с цяла шепа я ударих по путката, като трите ми пръста директно се преплъзнаха в нея. Стиснах юмрук, и пръстите ми бяха като забита в нея кука и тя замръзна за секунда, след което тялото ѝ направи няколко гърча напред, пое си дъх, задържа го, изпусна го се свлече изцяло в ръцете ми и заплака. Сякаш с този оргазъм се пречисти от всичко и се освободи от околния свят.

Държах я с две ръце, за да не падне, а тя продължаваше да плаче. Освободих ѝ китките и, както я бях обхванал с тяло, клекнах с нея. Веднъж близо до земята, я придърпах върху себе си, така че тя падаше заедно с мен, както беше с гръб. Вече легнали на земята, я обвих с крака и ръце и я обърнах на една страна, така че да е в ембрионална поза върху мен. Целувах лицето й, целувах ръцете й , пиех сълзите ѝ и повтарях колко много я обичам.