Нагоре

Enjoy the silence...

- Имаш ли ми доверие?
- Да. Какво си намислил?
...Мълчание. Трябва да отброявам секундите преди да ми каже:
- Всичко, което не очакваш и всичко, което обичаш.
Трябва ли отговорът му са предизвика у мен несигурност, предизвикателство, тръпки по гърба, екзалтация? Предизвиква спонтанно любопитство. Не знам, но имам вътрешното усещане, че вече знам.
Минава зад мен и връзва черна копринена превръзка на очите ми. Току що сме влезли във висока сграда, с поне 70 етажа. Води ме към асансьора. Пуска ме кавалерски да мина пред него. Влиза след мен и едва чувам затварянето на вратите, той плъзва ръката си по ръба на тясната ми черна сатенена рокля с две дълбоки цепки отстрани. Щяхме да ходим на частно парти, но ето ни тук в този асансьор, който се изкачва нагоре. Не знам къде отиваме. Дишането ми се учестява. Не знам защо, но мълчанието му ми действа наелектризиращо. Ръката му гали бедрото ми, минава от коляното ми по другото бедро и спира малко по-нагоре, преди да достигне горещата зона. Еротичното напрежение между нас нагнетява въздуха, но той се връща точно в зоната над коляното и настойчиво ме гали там. С устни докосва едва едва нежната кожа на шията ми. Простенвам в очакване, но той ги отдръпва. Искам да го докосна и прегърна, но той хваща ръцете ми и не ми позволява.
- Къде отиваме?
- Не говори. Следвай ме. Каза ли ми, че ми вярваш?
- Да.
- Готова ли си за предизвикателство?
- Готова ли съм според теб?
- След малко ще разберем.
Повдига роклята от двете й страни и сваля леко надолу сатенените ми бикини.
- Събуй ги и ми ги подай.
Изпълнявам без да питам повече.
Асансьорът се отваря. Той ме води нанякъде. Не знам къде се намираме, но не чувам стъпки около нас. Не чувам никой. Държи ме за ръката и минаваме през коридори, врати, стигаме някъде. Отваря вратата пред мен и я затваря зад нас.
- Сега брой бавно от 10 надолу до 1 и с всяка цифра отстъпвай крачка назад.
- Сейф уърд имаме, нали?- питам колебливо аз.
- Имаш десет секунди да я използваш, ако искаш.
- После няма ли да имам възможност?
- Ще имаш, но, по-добре е да решиш сега.
Започва да ме плаши. Сблъсъкът на страха и предизвикателството да продължа. Знам, както и той знае, че не мога да устоя да не видя какво има отвъд. Къде иска да ме заведе. И къде аз самата искам да отида.
- С теб съм!
- Брой и отстъпвай с всяка цифра! Заставам като в някакво невидимо шахматно поле и вървя в права линия назад, крачка след крачка. 10..9...8..7..6..5..4..3..2... Броя и отстъпвам и дишането и пулсът ми се учестяват с всяка цифра надолу. 1!
Силните му ръце ме повдигат и слагат на някаква дървена греда. В този момент усещам зад мен отварянето на нещо и миг по-късно съм провесена с гръб от кръста надолу назад, в празното пространство, а вятърът свисти покрай ушите ми. Имам усещането, че ми се завива свят и всичко се завърта наоколо, а хладен въздух наситен с оксижен брули лицето ми. Превръзката ми пада назад и в тоя момент виждам оловносивото небе над мен! Прозорецът е отворен, а аз съм провесена наполовина, извита на дъга назад с лице нагоре над 70-тия или не знам кой етаж. Той ме държи здраво за краката и аз трябва да се вкопча в единственото, което може да ме спаси в тоя момент, доверието което имам към него. Че няма да ме пусне. Че го прави с някаква наченка на здрав разум. Къде го търся тоя разум аз...Почва да вали ситен дъжд върху лицето ми и сълзи избиват от очите ми и се стичат по бузите ми. Емоциите и адреналина са неописуеми. Всичко се е насъбрало на една топка в слънчевия ми сплит и пълзи нагоре, усещам как напрежението и екзалтацията се разливат по цялото ми тяло. Иска ми се да извикам, но застивам в мълчание. Мислите ми препускат по-бързо, отколкото някога съм си представяла. Сякаш виждам тялото си отстрани, калкулирам височина, скорост на падане, съпротивление на въздуха, свободното падане и миг по-късно...не. Там съм. Още съм горе. Но вече мислено съм в режим на свободно падане. Опитвам се да се повдигна нагоре, но центърът ми на тежестта не позволява. Той не е предвидил тоя вариант. Има ли връщане назад? Тая мисъл ме превзема. Напрежението се увеличава, а той раздалечава краката ми и в контраста на студените капки дъжд, падащи по лицето ми, усещам горещия му член да трие по цепката ми и да се плъзга между долните ми устни. Пронизва ме бавно и дълбоко, стягам мускулите си отдолу около кура му и това е инстинктивно, като да не го изпусна, като да се вкопча за него. И увивам крака около кръста му. Той ги вдига настрани, хваща ги здраво и започва да ме тласка назад и напред, навлизайки все по-дълбоко и по-настойчиво в мен. Възбудата и насъбралото се напрежение взривяват всяка клетка на тялото ми. Почвам да викам свободно и оставям да се излее цялото напрежение, стрес и страх, за сметка на възбудата и идващите възходящи тръпки от центъра на женствеността ми до всяко нервно окончание. Триенето на твърдия му член по хлъзгавите ми горещи стени отвътре е все по-ускорено, отривисто, диво и изпълващо. Той превзема всяка точка от мен. На тялото ми и на мислите ми. Вълната, която се качва към слънчевия ми сплит, помита всичко по пътя си. Падам ли стремглаво надолу, летя ли нагоре, не разбирам, но виковете ми изпълват пространството. И...за няколко секунди ме издърпва обратно нагоре. Зачервена, с накъсано дишане, почти останала без дъх. Стъпвам на земята.
- Ти си напълно откачен! Ще те убия! Почвам да блъскам с юмруци по гръдния му кош, навсякъде където намеря и той не ме спира. Изчаква малко да премине яда ми. И ме обръща с лице към прозореца.
- Наведи се леко напред! Да видиш сама къде висеше преди малко.
- Няма начин! Няма пак да ме накараш да...
Вече е минал зад мен и ме пронизва отново. Уверено, настойчиво, в ритъма на желанието си. В първите секунди съм му все още бясна, а веднага след това нова вълна на екзалтация ме изпълва и тялото ми му се отдава напълно. Влизам в неговия ритъм и оставям усещанията ми да ме отнесат. Чувствам се толкова негова. Толкова отдадена на него и на момента. Не е минала и минута или две, а тялото ми избухва отново в неконтролируеми конвулсии на нов връх, докато гледам с лице колите по улицата отдолу, като малки детски играчки. Той свършва заедно с мен. Усещам леки изтръпвания дълбоко във вагината ми от шибащата струя на спермата му дълбоко вътре в мен. Отдръпва се. Обръщам се с лице към него. Постепенно възвръщам ритъма на дишането си и дори намирам сили да му се усмихна. Хваща ме здраво с две ръце около кръста.
- Никога, никъде няма да те пусна! Целува следите от сълзи и капките от дъжд по страните ми и обира с устни росата на моите емоции. Едва се държа на краката си. Той ме повдига на ръце и ме занася към близкия диван. Сяда до мен и нежно гали лицето ми. Гледаме се мълчаливо. Наслаждаваме се на тишината.