Млада филоложка и математичка влиза в училище… Слънцето печеше гневно и се зъбеше диво на хората. Градусите се покачваха бясно, а хората ставаха все по- жадни и свирепи в поведението си. Учебната година още не бе приключила, оставаха три- четири седмици, но повечето гимназисти вече смело демонстрираха презрението и омразата си към учителите и не влизаха въобще в часовете им. Така се случи, че точно в един такъв момент на сцената на българското образование се появи младата, новозавършила учителка Йоана Степанова. Ани, както в повечето случаи я наричаха приятелите й, беше на 23 години, с дълги черни коси и детска нацупена муцунка. Всъщност тя нямаше никакво намерение да влиза в училище като учител, но за момента само това й се очертаваше като възможност и тя на драго сърце я прие. Младата филоложка, натъкмена като за сватба- с дълга черна пола с цепка до средата на бедрото, с тясно синкаво потниче, а отгоре бяла ризка, се вмъкна през входа и смело закрачи по бетонния коридор, когато някой иззад нея извика силно и тя стресната и притеснена, се обърна и се ококори.



- Госпожице, не знам коя сте, но нямате право да влизате тук без да съм Ви взел данните!- каза пазачът на училището- възрастен господин на около 55, с прошарена коса и свъсени вежди.



- Извинете, че не се представих. Аз ще замествам г- жа Петкова по математика до края на годината. Казвам се г- ца Степанова. Какво Ви е необходимо като пропуск?



- Ами като за начало ми дайте личната си карта, а другото ще го оправим после. А аз май пропуснах да Ви попитам… при кого всъщност отивате и откога сте назначена?



- Имам уговорена среща с директорът, г- н Крачунов. Трябва да ме приеме в 2 и половина. Мисля дори, че май закъснявам…



- О, съжалявам, че Ви бавя! Наистина, само момент да се обадя. Мисля, че той би трябвало вече да Ви очаква!



По коридора нямаше почти никой. Само гласовете на младата госпожица и пазачът кънтяха и се чуваха с невероятно ехо. Всички стаи бяха тихи и празни, учудващо тихи, помисли си Йоана, къде ли са всички? За нещастие, това, което младото девойче не бе съобразило, бе, че влиза не в някоя гимназия, нито дори в начално или основно училище, а в същински зверилник - гимназията по селско стопанство. Тук се обучаваха най- вече момчета, които бяха все със съмнителен произход и вулгарно отношение, но Йоана искрено се забавляваше при мисълта, че ще работи с толкова момчета и ще може да изпъкне пред тях. Какво ли пък имаше предвид наистина, дали въобще осъзнаваше какво я чака? Още повече, че беше края на срока, оценките бяха почти оформени и повечето ученици оставаха в училище само за да се гаврят с учителите, или пък бягаха, метафорично казано, по-скоро въобще не си правеха труда да идват и да се дракат с вече застаряващия екип на учителското съсловие.



- Директорът Ви чака!- изръмжа пазачът след като върна личната карта на Йоана, прекъсвайки потока на мислите по доста груб начин.



- Благодаря Ви много! А къде точно се намира директорския кабинет? - Качете се на втория етаж и завийте на ляво, като минете кабинета по биология- той е с много плакати облепен и няма как да го сбъркате, ще видите и голямата кожена врата, на която пише ДИРЕКТОР. Почукайте и влезте. Той е винаги готов да приема хора. Успех!



Косите на младата даскалка се залюляха лекичко, тя тръсна глава напред, пооправи си полата и тръгна напред, въртейки стегнатото си и сладко дупенце ту наляво, ту надясно. Когато тръгна по стълбите, полата й се повдигна леко нагоре и цепката оголи цялото й бедро чак до сгъвката на крака й и устничките на котенцето й. Йоана обаче бе наясно с всичко това и не се смути въобще, продължи си пътя нагоре оставяйки пазача да си мисли за голите й устнички и стегнати бедра.

След като се качи на втория етаж, тя смело тръгна напред, мина кабинета по биология и стигайки голямата кожена врата, която бе невероятно голяма и внушителна, тя се отдръпна назад, замисли се, а после вдигна слабата си ръчичка и почука.

Отвътре не се чу нищо и никой. Тя почука втори път, но пак никой не отговори. След като помисли малко реши да не губи време и натисна бравата и отвори. Вътре нямаше никой, телевизорът работеше, но без звук, а по екрана течеше… О, порно!

- Боже, май съм объркала стаята!- каза си тя и тъкмо да затвори и да излезе, когато зад нея някой се притисна в нея и я бутна навътре.

- Извинявам се, че закъснях, но имах среща с един родител.

Директорът беше млад мъж на около 35, с черни очи и светло руса коса. Костюмът му бе черен, с червена риза, но без вратовръзка. Последното, естествено, направи малко лошо впечатление на Йоана, но тя не сметна за необходимо да изрази някакво отношение към визията му, а само се усмихна, представи се и седна на един фотьойл.

- И така, съжалявам, че намирате кабинета ми в такова състояние. Явно пак учениците са влизали и са пускали филми. За съжаление, такъв ни е контингента.

- Да, разбирам Ви напълно. Знам, че в общи линии само мъже се обучават тук.

- Нима ги мислите вече и за мъже?

- О, не, можех да се изразя и по друг начин, примерно да кажа момчета, но след като гледат вече порно…- Йоана се изчерви от наложилото се обяснение и прикри лицето си с ръце.

- И така, все пак да се върнем на темата. Колежката ни по математика внезапно реши да излезе в отпуск и няма кой да ни поеме часовете, става дума за норматив и половина и не знам до колко ще можете да се справите с толкова часове наведнъж…

- За колко часове става дума?

- Близо 29 на седмично…

- О, сериозно обучение се провежда значи.

Момичето се стъписа и притеснено скръсти крака, опита се да прикрие даденостите си горе и долу, но не можа да направи нито едното нито другото, защото зърната й бяха набъбнали като че бяха стафиди в бяло вино, а пък полата й се набра нагоре и оголи красивите й крака.

- Какво ще Ви правим…- потри тогава ръце младият директор и се усмихна лукаво.

- Моля?- младата даскалка изпъчи гърди напред, а лицето й се смръщи. – Какво имате предвид? Не разбрах какво искате да кажете…

- Аз също съм колега по математика, мога да Ви покажа учебниците, да Ви насоча как да работите с такъв контингент…

- О, ще съм Ви благодарна, наистина… ако можете да ми помогнете ?

- Добре, елате тогава в учителската, мисля, че учителите вече трябва да са тръгнали… Знам, че сигурно се притеснявате от работата.

- Може би… съвсем малко. Досега не съм работила като учител, нямам абсолютно никакъв опит, затова пък съм завършила математика и информатика и съм наясно с материала.

- Да, сега виждам, че освен това май сте завършили и филология?

- Да… точно така.

- И как точно успяхте да завършите и двете неща… а сте само на 23?

- О, аз обичам да уча, не ме гледайте, че съм наконтена, всъщност много държа на учението и ако имам деца един ден, сигурно със зъби и с нокти ще драпам да се дипломират. Освен това… записах просто втора специалност, докато учех математика и ги завърших по едно и също време. Не ми е било проблем. Но не исках да разочаровам родителите си… те са много свестни хора.

- Аз май Ви пообърках… нали?

- Не, не- Йоана се изчерви още повече, попритесни се, облегна се на фотьойла и за миг затвори очи.

- Не, няма значение, всичко, което ме интересува сега е… Ще вземете ли часовете плюс някой друг лекторски английски?

- Да, твърдо смятам, че ще се справя.

- Чудесно! Тогава да отидем да видим учебниците!

Йоана се изправи, отново обърна специално внимание на полата си, поизправи я малко, пооправи я, а после прокара пръсти през косите си и след като сметна, че всичко във визията й е наред, тръгна към вратата и тъкмо да отвори, когато усети, че директорът мина зад нея и се спря. Тя не реагира, само се обърна, усмихна се, а той, без тя въобще да забележи, просто сложи ръка на косите й и ги погали. Йоана се стъписа и се обърна като попарена.

- Имате много хубави коси!

- Благодаря Ви!- отговори тя, а после се усмихна невинно сякаш въобще не подозираше какво й мисли директорът.

Когато протегна наново ръка към вратата, Йоана бе спряна за втори път, но този път усещайки как мъжът зад нея плъзна дланта си по ръката й, а после я отдръпна назад. Ръката му беше голяма и тежка, но мека и нежна, плъзгането предизвика сетни трепети в съзнанието й, а несъзнателно путенцето й започна и да се овлажнява. Това обаче не успя да спре притеснението й от поведението на директора и след като бе отдръпната назад, тя даде път на директора, който на свой ред отвори и я остави да мине първа.

- Дайте на мен, - каза той, когато я дръпна и я погали,- все пак офисът е мой и мисля, че аз трябва да Ви дам път!

“Какво бе всичко това?”, запита се Йоана, докато вървяха заедно рамо до рамо към учителската стая, където младата преподавателка очакваше с нетърпение да види новата си програма. Учителската се оказа доста закътана стаичка в ъгъла на единия коридор, неуютна и неприветлива, воняща на мухъл, а освен това празна и като че необитаема.

- Това ли е учителската?- попита Йоана с неприкрито отвращение.

- Да, досега не съм имал проблеми с учителките заради учителската стая.

- Отново не Ви разбрах добре, какво имате предвид?

- О, забелязвам, че не винаги ме слушате… И все пак, предпочитат подобно закътано място, където да ги чукам до полуда, отколкото открито и отворено помещение, където може да влезе някой…

- МОЛЯ? Вие сериозно ли…- думите й заглъхнаха, отнети от едрия и висок мъж, който само я просна на голямата учителска маса, разтвори краката й, а после надигна полата й и се изсмя.

- Виждам, че дори сте се обръснали за мен… Повечето путки не го правят.- Тя не можа да отговори нищо, защото освен, че учудването й от всичко случващо се бе огромно, ами на всичко отгоре бе и се възбудила и подмокрила като никога досега. – Каква хубава… МОКРА… путка имате, наистина!

И още веднъж, гол в нейната врата. Тя се отпусна на масата, бясна на самата себе си и само чу как коланът му иззвънтя при разкопчаването, той смъкна панталона си, а оттам изскочи не особено голям, но пък дебел червен хуй, който отведнъж я прониза и то докрай.

- Ооооохххх, това изнасилване ли трябва да се води?- простена тя, докато усещаше силните му тласъци, които довеждаха до невероятното кънтене на масата, звуци, които като че къртеха мислите на Йоана една по една, докато накрая остана само чувството й от прекрасно врязващия се в нея кур.

Тясното й котенце започна жално и сладостно да мърка и стене, а жестоко забиващия се пенис само увеличаваше удоволствието й, удоволствие, което не бе изпитвала от месеци, бе й липсвало, но й бе все по- трудно да си го признае. И понеже все пак кандидатстваше за работа, мислите й се въртяха все около идеята дали си струва да остава на място, където шефът я започва от вратата, и след като още първия ден му дава каквото пожелае, какво ли щеше да стане понататък?

- Хайде, малка кукло, отваряй уста да те видя как говориш английски…- Йоана ококори широко очи и видя как дебелото парче на шефа й се провря между устничките й, начервени и накичени като за интервю за работа…- Много ги харесвам ей такива, идвате ми наконтени като, че ще ме замествате мен самия и после с кеф Ви го слагам между устните… Ама я дай да те видим как смучиш, я миличко го засмучи, а така… А сега искам да го налапаш целия. Ха, добре, добре… Ох, недей така здраво, че ще ме изпразниш… Ох… аз какво ти казвам…. ох, аааааааааааа-

Младият директор не успя да се удържи и под силното всмукване на Йоана само успя да изпъшка тежко и да изреве, изпразвайки спермата си в устата й. Тя се облиза лакомо, а седефената течност се плъзна по стените й и се загуби в гърлото й. Тя не осъзна какво беше станало, само знаеше, че е полугола на масата и то с разтворени крака и това май й беше достатъчно, защото точно тогава, без дори да очаква, Крачунов каза:

- Ох, Йоанка, Йоанка, какво ще те правя, моме… като не знаеш как да си вземеш… Никой глупак няма да тръгне да ти дава…- от първом, Йоана въобще не разбра за какво й говори господинът, но когато на вратата се почука и вътре влезе голям мъжкар с големи силни ръце и потни гърди, тя се стресна, стисна крака и се опита да се изправи.

- Спокойно, спокойно, не се бой, той няма да ти направи нищо лошо… Само ще ти даде това, което аз не успях!

Ама вие какво мислите да правите наистина?- страх се четеше в очите й, тя дори започна да трепери. Шефът обаче я просна отново на масата и й разтвори краката.

- Няма страшно, момиче, той е добър…

“Какво пък ще да значи това?”, зачуди се Йоана и се остави легнала с разтворени крака. Самата тя, така отпуснала се, беше удивителна гледка. Кожата й беше равномерно загоряла от честите посещения в солариума, по краката й нямаше и косъмче, а путенцето й беше побеляло от соковете й и малкото изляла се и в нея спермена течност. Гащичките й, събути не се знае кога, седяха върху един куп учебници на една страна, около косите й, които се бяха разпилели на зелената покривка, също имаше различни учебници, контролни и кутии с тебешири. Тя се поогледа и видя новодошлият мъж- по- висок от бъдещия й директор, с дебели ръце, но едри, а не напомпани, с хубави широки рамене, къси коси, които чаровно загръщаха очите му… Определено й хареса и сякаш започна и да го желае. Все още беше много възбудена и не беше свършила, но второто си беше само по нейна вина. Директорът се появи изведнъж до нея с дълга и тънка показалка и започна да й нарежда.

- Сега мила госпожице, ще бъдете наказана за непослушанието си. Казах Ви да не ме изпразвате… А вие какво направихте?

Той замахна и перна леко путенцето й с тънката показалка. Тя изтръпна от болка, но тя бързо отмина и възбудата й нарасна двойно. Директорът продължи. Започна да търка зърната й с палката, пляскаше ги лекичко, а после отново се върна на путенцето й, но този път вместо да я удари, то просто вкара малка част в путенцето й и вдигна показалката рязко нагоре. Тя изпищя, но путката й течеше. Мъжът срещу нея й се видя великолепен. Не само възбуждащ, но невероятно привлекателен, а когато го видя да сваля панталона си и да размахва огромния си патлак, тя едва не пощуря от възбуда. И точно когато най- много й се прищя да бъде изчукана, директорът й хвана ръцете и я възпря. Тогава мъжът на свой ред взе показалката и започна да я пляска с нея, а в същото време търкаше и хуя си в меката й и гладка кожа на краката и корема й. Тя не издържаше вече, искаше й се да изпищи, но когато усети, че мъжът отново вкарва показалката в путката й, не издържа и избухна в див и необуздан оргазъм. Мъжът до нея разтърка хуя си няколко пъти и също започна да й се празни мощно на лицето и потничето с ризката и докато се усети, тя вече цялата беше оляна със сперма.

- Това ще ти е за урок! Друг път не бързай толкова!- извика й директорът, а после я пусна и тя се изправи, усещайки тялото си малко претрито и болезнено от прекаленото дразнене и възбуда. – А сега да поговорим и за материала. – продължи той, остави я тя да се пооправи, но й нареди да остане със спермата по лицето, после я дръпна към себе си, заведе я до една врата в самата учителска стая и след като отвори, двамата минаха вътре.- Тук съхраняваме повечето учебници. Ето и твоят комплект.

Тя бе застанала пред голям рафт с учебници, а зад нея стоеше той и само й показваше кои да вземе и кои не.

- Ще преподаваш на ученици в 9 и 10ти клас. Те са доста буйни деца. Този учебник е за 9ти клас, разгледай го!

През това време той се притисна силно в нея и потърка наново набъбващия змей в нея. Тя го усети и се усмихна. Той запретна полата й, отдолу тя бе гола, не бе обула още бикините си, затова на него не му бе трудно само да разкопчае ципа си и да вмъкне напомпания си хуй в нея. Влезе й леко, беше влажна и готова за това.

- Ето го съдържанието…- изпъшка той, отваряйки на 5та страница от учебника, където бе написано и съдържанието, материалът, който трябваше да се предаде. – Учениците са стигнали до 34ти урок, трябва да вземат последните 5. Разпределението е такова, че имаш 4 седмици, тоест по около 4 часа на един урок. – Той я хвана здраво за ханша и започна да я чука бясно, харесваше й да се чувства слабата в ръцете му, усещаше силния му захват, как я стискаше, притискаше, топлеше… Телата им се пляскаха свирепо едно в друго, докато не го чу отново да й говори.- После ей този там е за 10ти клас. При тях е същото. Математичката е направила класната, но понеже нямаше възможност да остане повече, си тръгна. Ох, отвори пак… аххх, отвори пак на съдържанието…- Той не спираше да плъзга ръцете си по вече запотеното й тяло, ухаещо на дамски парфюм и феромони. – Да, ето го съдържанието, браво… Ох… Добре, ще се справиш ли с материала?

- Да… дам, разбира се!- стенеше Йоана, докато усещаше плъзгащия се в нея пенис, който й докарваше невъобразими удоволствия, - да, ще се… ох, ще се… Изпразняяяя!- Изпищя тя, а путенцето й обви с все сила члена на Крачунов и докато се усети, той изкара члена си от нея и омокри и гърба на хубавото й потниче.

- Ти си голяма мръсница…- каза той, потривайки ръце лукаво.

- А ти си голям мръсник…- каза тя в отговор, обърна глава назад и го целуна по врата.

След като пое учебниците в ръка, тя се върна в учителската стая, взе си бикините и ги обу, а по ризката й личаха бели засъхващи петна от много излята този ден сперма.

- Ще Ви чакам в понеделник… Започваме точно в 7 и 30!

- Разбира се… ще съм на линия!- отговори тя, а после излезе от стаята, фръцкайки дупенцето си, горда от постигнатото споразумение.

Не всичко е такова, каквото изглежда
А как ли наистина си представяше първия си учебен ден младата даскалка Йоана
Степанова. Тя не знаеше какво поведение трябва да има с учениците, за нея бъдещите
й ученици все още бяха сексуални обекти, пред, които можеше да се пофръцка и
покаже.
- Трябва да облека нещо, което ще подчертава хубавите ми крака, но няма да ги
разкрива прекалено много… какво ли да бъде?- чудеше се младата амбиция,
опитвайки се да намери себе си, преровяйки за кой ли пореден път своите гардероби.
Всъщност не дрехи търсеше тя, а правилната си дикция, отношение, възпитание.
Случката на петъка ни най- малко не я сломи и тя и за миг не усети за нужно да
почувства срам, обида или нещо друго.
След като не стигна до никакво заключение какво може да облече, тя седна и прегледа
уроците, които щеше да преподава в понеделник. Навън вече печеше адски, градусите
минаваха 35, а по челото на Йоана избиха ситни капчици пот и тя за пръв път се
замисли:
- Ама аз това как ще им го преподавам, как изобщо ще им го обясня?
Йоана знаеше достатъчно добре материала си и се справяше достатъчно добре, но за
пръв път я хвана и страха, че няма да се справи, че ще се провали и, че може би дори
ще й се подиграват за бездарието й.
- По- добре да се върна пак към дрехите!- каза си тя и отново извади множеството си
костюмчета, роклички, полички и прочее.
Докато ги разглеждаше, тя внезапно се спря на едно, което не бе обличала отдавна, а
знаеше, че изглежда много впечатляващо, тоест едновременно и елегантна и
официална. Тя извади червената си пола и червеното горнище със закачалката и ги
остави на една страна. За да бъде всичко в тон, тя извади и моден червен сутиен с
много дантели и повдигащ хубавите й гърди, а отдолу подбра червени прашки, които
представляваха само дантелки.
Поред започна да облича всяка една дрешка, като не спираше да се диви на
прекрасното си тяло, гледайки се в огледалото. Облече първо прашките и въздъхна,
удовлетворена, че дупето й е все още стегнато и твърдо. После си сложи и сутиена,
огледа се и с него и се усмихна. Гърдите й бяха не само за завист, но и за почитаниетолкова красиви и стегнати бяха те. После обу и полата и горнището и се огледа.
Изглеждаше точно като новопостъпваща учителка с амбиции и знания, която е готова
да разбие всичките митове за умните учители и зелените коне. За да не се спускат
съвсем свободно, тя прибра косите си в плътен кок, обу доста високи червени сандали
и се огледа отново.
- Чудесно! Така ще изглеждам зашеметително!
След като се хареса и одобри, тя остави дрехите настрана, оставайки гола и се отпусна
на леглото си за да помечтае за невероятните случки с ученици, които й предстояха…
Денят дойде, тя дори не забелязах как се изнизаха съботата и неделята. Сутринта
стана още в 6 и половина и процедурата по обличането и възхищението се повтори.
След като бе вече готова, приготви и учебниците и тетрадките си и тръгна за училище.
Още навлизане усети хладината, която я лъхна от самото училище. В него цареше
тишина. На портала я посрещна отново възрастния пазач, който й взе личната карта за
да й напише данните, а после я увери, че няма да я притеснява повече.
- И успех! Дано всичко мине както трябва!- й пожела той, а тя отмина с хладна усмивка
на уста, излъчваща самоувереност и самочувствие.
Тя се качи наново по стълбите и тръгна към учителската стая, минавайки покрай
кабинета. Този път от него се чуваше доста по- голям шум, но Йоана не обърна особено
внимание, а с високомерие отмина и, без да чука, влезе в учителската стая. Вътре, от
хубави по- хубави, тя видя насядалите й колежки- все млади момичета на около 25,
неомъжени, с дълги хубави крака, пищни гърди и дълги коси. Сядайки до една, тя само
се стъписа, сепна се и цялото й самочувствие и самоувереност се изпариха.
- Значи Вие сте новата госпожица по математика, така ли?- попита с тънък глас едната
от седналите мадами, прокарвайки език по устните си.
- Да, точно така. Ще замествам напусналата учителка.
- Тя не е напуснала!- възрази друга колежка, която имаше невероятно големи и
изразителни очи.- Отиде да прави аборт, много лесно хваща…
- Моля?- учуди се Йоана. – Какво хваща?
- Какво да хваща? Мухи лови!- присмяха й се другите госпожици, карайки я да се
чувства още по- неловко и глупаво.
- Забременяла е от Крачунов, това искаше да каже нашата мила Сергеева. – поправи
колежките си едно друго младо момиче, доста притеснително и малко едричко, но с
доста пищни гърди, всъщност изглежда имаше най- големите гърди от всички.
Внезапно се чу звънецът и всички станаха, включително и Йоана и се запътиха към
стаите.
- Сега какво ще правите?- попита една от колежките, обръщайки се към другите
учителки.
- Е, какво, сигурно ще чета нещо, то седи ли се сам…
Йоана за пореден път остана безмълвна, не знаеше какво да каже, и понеже все пак не
знаеше къде й се намира стаята, се обърна към една от колежките и попита:
- А знаете ли… дали бихте могли да ме ориентирате, къде се намира стаята на 9ти В
клас?
- Ами то ги пише, бе момиче! На всяка стая отгоре пише на кой клас е.
- Аз съм нова, как да се ориентирам?
- Крачунов не те ли… ориентира?- след последната забележка последва див вулгарен и
надменен смях и всички тръгнаха нанякъде. Само Йоана замислено тръгна от стая в
стая, проверявайки всяка кой номер е, докато най- накрая намери необходимата й.
Стаята на деветокласниците се намираше на първия етаж в един от забутаните ъгли и
докато я намери, бе загубила близо 6-7 минути от часа. Когато най- после стигна
стаята, тя с бесен стремеж отвори вратата и се шмугна вътре. И откри. Че там не я
чакаше никой.
- Може пък да са си тръгнали…- каза си тя и се отпусна на бюрото, готова почти да се
разреве. В стаята обаче нямаше и помен да са присъствали скоро ученици. Бюрата
бяха излъскани от писаниците, подът измит и изчистен, нямаше и петънце от стъпки и
обувки. Дъската си беше все още идеално черна, измита от лелите в петъка. Нямаше
никой. И никой въобще не бе разбрал, че ще има нова учителка. А и да бяха… дали
щяха да се разбързат да идват? Та всяка втора тяхна учителка приличаше или на
Камелия, или на Преслава или на Анелия. Можеше ли въобще нещо да впечатли тези
деца?
Йоана се почувства жестоко обидена. Не знаеше как да реагира. Като че за миг си
представи как ли би изглеждала в очите на всички онези надути пуйки, които допреди
малко й се подиграваха, че е станала част от цялата тази схема. И за да не им даде
повод за присмех, тя просто избърса сълзите, хвана учебника и… започна да пише.
- И така ученици, аз съм вашата най- нова учителка, едва ли съм най- младата или найхубавата, но това няма значение, защото, обещавам да ви науча на най- много неща!
Йоана се отпусна, гласът й стана равномерен и твърд. И макар в стаята да нямаше
абсолютно никой, тя просто хвана тебешира и въобразявайки си, че стаята е пълна,
започна да обяснява. Същевременно правеше и различни диаграми на дъската,
пишеше, чертаеше, обясняваше и правеше забележка на въображаемите си ученици.
На няколко пъти чу как някой минава покрай стаята, но тя с твърд и почтителен тон
продължаваше да си реди. Дъската се изпълни. Сълзите й бяха пресъхнали, а
усмивката й не слизаше от устните й. Най- сетне часът бе свършил, звънецът удари и
за да не предизвика смут в останалите си колеги, тя високо и ясно нареди на своите
ученици да не бягат и да излизат един по един. Когато чу, че и последният й колега бе
излязъл от стаята си и бе освободил коридора, тя излезе и тръгна към учителската. По
пътя я срещна директорът:
- Класът е разкошен! Толкова тих и умерен в забележките си, държаха се много добре!-
Директорът не каза нищо, той нямаше и какво да каже, не беше само смаян, но и
учуден. За кои ученици говореше тя, питаше се той.
А всъщност той беше и първата жертва. Когато влезе в учителската стая, тя продължи с
хвалбите на класа. Един по един учителите започнаха да се изнизват и да се насочват
към стаята, в която до преди малко преподаваше Йоана. Там нямаше никой, само
написана дъска с математически формули, няколко написани чина, доста разхвърляни
листи по пода. Всичко показваше, че тук са учили ученици.
- Но как?- зачудиха се колежките й, докато оглеждаха стаята.
- Така…- отговори директорът и се усмихна.

Разказът е на Ема, изваден от архива на страницата. Оригинално е публикуван в 7 части, през 2008 година. Събрах го в две части, 1 до 4 и 5 до 7, за улеснение на читателите. Д.Т.