5.
Разбира се, ето една история, ...

6.
За съжаление, не мога да изпълна...

7.
Ива Глава Първа: ...





Ива

Глава Първа: Сив Пейзаж
Аз съм Иван. Двайсет и две години, петдесет килограма жива кост и дълга, непокорна коса, която ми стигаше до раменете. От скоро бях във Варна. Дойдох да уча, но бързо разбрах, че морето не плаща сметки. Живеех в скромна квартира в Гръцката махала – място с остаряла, но все пак някаква аристократична прах, където сивотата на ежедневието се смесва с влагата и мириса на старото дърво.

Денят ми беше шаблон: лекции, бърза работа в един склад за да си докарам някой лев, вечеря от евтини спагети. Самотата беше тежка и лепкава. Имах един отдушник, едно убежище от сивотата, което беше и моят срам: вечер, след като бях изтощен, лягах в леглото и утешавах сексуалния си нагон с порно и мастурбация. Това беше моето тайно, рутинно спасение.

Една нощ, докато скролвах през безкрайното дигитално море, щракнете върху погрешката. Вместо обичайните прави двойки от Холивудските студия, на екрана ми се появиха двама мъже. Гей порно.

Спрях.

Преди никога не бях обръщал внимание на това. Сега обаче нещо ме задържа. Не беше просто физическо любопитство, беше някакво дълбоко, тревожно любопитство към динамиката, към подчинението, към удоволствието, което изглеждаше толкова забранено и напълно ново.

Часове наред гледах, след превъртях назад и гледах пак. Мислите ми бяха хаос – ужас, срам, но най-вече – непоносимо, ново вълнение. Каква е тази нужда, която кълнеш в мен?

Същата нощ не можех да спя. Тялото ми беше напрегнато. Дори мастурбацията не успява да изчисти тази нова треска. Исках повече. Не просто да гледам, искам да участвам .

На втория ден, още преди да отида на работа, се регистрирате в един сайт за запознанства под фалшиво име. Бях нервен до гадене.

И тогава той ми писа.

Глава Втора: Вкусът на Галата
Писахме си близо седмица. Той беше по-възрастен, по-уверен и излъчваше власт дори през текстовите съобщения. Казваше се Константин. Разговорите бяха ефирни, еротични, без конкретни обещания, но с ясно разбиране на потенциала.

Средата беше денят. Варна беше студена, но аз бях горещ. Чаках пред квартирата. Константин дойде с черна кола, масивна и лъскава.

„Качи се, Иване,“ каза той с дълбок, поглъщащ глас. „Ще те заведа на едно място с хубава гледка.“

Отидохме до Галата. Нощната панорама на Варна, осветена като паднало съзвездие, се разкри пред нас. Но аз виждах само мрака в колата и Константин.

След няколко минути на неловко мълчание, той се обръща към мен.

„Имаш ли представа за какво си тук?“

Кимнах, без да мога да говоря. Вълнението беше превърнато в гласните ми струни в памук.

Константин не чакаше отговор. Ръката му се протегна и сграбчи дългата ми коса – моята единствена гордост. Той я издърпа рязко назад и главата ми се наклони болезнено.

„Искам да ми клекнеш тук и сега.

Покорих се незабавно. Без да ми мигне околото, се плъзнах на колене на пода на колата. Дъхът му беше ментов, властта му – опияняваща.

Започнах да му духам. Но темпото не беше мое. Той държеше силно дългата ми коса, контролирайки всяко движение на главата ми. Всяко издърпване беше заповед. Принуждаваше ме да бъда бавен, след бърз. Начинът, по който ме караше да се подчинявам на този груб контрол, ми докара такова физическо възбуждане, каквото цялата ми история с порното не беше успяла.

Спермата му беше обилна и аз изядох цялата. Когато се отдръпнах, усмихнат, той ме пусна.

„Добро момче,“ прошепна.

Това беше моят край. Бях пристрастен. Към пениса му, към властта му, към вкуса на спермата му, в която сега плуваха мислите ми.

Бях ли гей? не знаех. Знаех само, че го искам отново. Исках да усещам този объркващ контрол. Тези мисли бяха хаос, но в центъра на хаоса имаше едно просто, парещо желание.

Глава Трета: Преобразуването на Ива
В петък ме покани във тях. Вече не бях студентът Иван, а нещо друго – чакащо, послушно.

Знаех точно какви бяха скритите му намерения, но и аз, моето ново, тайно аз, Ива, ги искаше също толкова силно.

Апартаментът му беше просторен, с изглед към морето. Всичко в него крещеше за пари и власт.

Посрещна ме на вратата, облечен само в черен халат.

„Добре дошъл, Иване. Готов ли си да минем на друго ниво? Сега вече няма връщане назад.“

Исках го. Очете ми сияеха с нездрав блясък.

„Да,“ успях да кажа.

Той се усмихна хищно. „От този момент ти си моята жена. Моята собственост. Ще те преобразя, Иване.“

Възбудата беше моментална. Думата „жена“ ме удари като ток.

Започнахме веднага.

Първо: Гладкост. Той ме заведе в банята и ми премахна цялото окосмяване. Беше унизително, но и невероятно безплатно. Всяко косъмче, което падаше, ми се струваше като раздяла с предишния ми живот.

След това: Чистота. Направи ми клизма. Стоях с посочената глава, докато той извършваше процедурата с хладно спокойствие. Когато приключа, се чувствах празен и готов.

Но най-голямото преобразуване беше на излизане от банята.

Той ме хвана за пениса, който вече беше напълно еректирал от напрежението, и го заключи. Клетката беше малка, розова и метална. Символ на цялото ми ново подчинение. Цялото ми мъжество вече беше негова собственост, затворено и безполезно.

Пенисът ми беше заключен. Чувството беше странно – смесица от паника и невероятна възбуда.

След това започва гримът. Среса дългата ми коса, която сега изглеждаше по-женствена в контраст с гладкото ми тяло. Нанесе ми фон дьо тен, червило и очна линия. Когато ме погледна, вече не виждах Иван, а някаква бледа, послушна сянка.

Накрая ми подаде рокля – черна, тясна, с висока яка. Обу ме в токчета.

„Ти си Ива,“ каза той.

Вътрешното ми „Аз“ изпищя, но тялото ми се подчини.

Той се възбуди изключително, докато ме обличаше, но клетката остава здраво заключена. Странно, дори еротично чувство: Аз съм напълно достъпен, но моето мъжко удоволствие е забранено.

Глава Четвърта: Петте Правила
След като ме превърна в Ива, той седна на дивана и ме погледна с ледено студена усмивка.

„Ива, за да останеш с мен, трябва да спазваш пет правила. Те са закон.“

Правила на Пет:
Да си гладка, гримирана и поддържана. Винаги да изглеждаш като моята жена.
Да ми служиш сексуално и не само. Твоите нужди са без значение, моите са единствените.
Да вършиш женската работа. Чистене, готвене – ти си моята домашна.
Да тренираш върху женското поведение. Походка, говор, маниери. Трябва да изтриеш Иван.
Да не се опитваш да махнеш пенис клетката. Това е цялата ти стойност.
„Разбра ли, Ива?“

„Да, Господарю,“ успях да прошепна.

„Добре. Сега ми сипи един джин.“

Налях му. Накара ме да коленича пред него, докато той пиеше бавно.

„Сега ми духай.“

Започнах да лапам члена му – бавно, нежно, както той ме беше научил на Галата, но сега движенията ми бяха още по-послушни, още по-фокусирани върху неговото удоволствие. Около двадесет минути, докато той се отпусна в креслото.

Моите мисли бяха пълен хаос. Бях преоблечен, заключен, унизен, но в това време – на върха на възбудата. Пенисът ми тече през малките отвори на клетката, но не може да направи нищо.

След като се насити, той ме издърпа рязко нагоре.

„Обърни се. Кучешка.“

Застанах, застанах като мебел, като животно, готова за употреба.

Той плю на ръката си, намаза дупето ми и натисна.

По-добре.

Болеше ме дяволски много. Това беше първият път. Неконтролируема, остра болка. Извиках. Гласът ми беше тънък и отчаян.

„Млъквай!“ изръмжа той.

Замахна и ме удари силно по бузата. Не спрях да плача от болката, но преди да успея да извикам пак, той ми показа нещо. Камера. Малка, черна, насочена точно към мен и нас.

„Ако продължиш да викаш, ще пратя този запис на твоите приятели, на семейството ти. Ще покажеш на целия свят каква си курва. Разбра ли, Ива?“

Тишината беше моментална. Спрях да викам, но сълзите продължаваха да текат. Усещах срама, съчетан с болката.

Той започва да се движи. Бързо, дълбоко.

След няколко минути, обаче, стана нещо странно. Болката започва да отстъпва място на друго усещане. Вместо да се дърпам от болката, аз започвам да се набивам върху члена му. Исках да не спирам. Исках да ме попълни.

Пушках. Мислите ми бяха вече извън контрол: „Ооо, да! Страхотно е! Не спирай!“

Усетих как оргазмът идва, не от пениса ми, а от дълбокото проникване. Свърших в клетката, като усетех силно пулсиране, което остава затворено и мъчително.

Той свърши мощно в дупето ми.

Издърпа се и свали една малка, червена анална тапа. Сложи ми я дълбоко, за да не изтече спермата му.

„Сега си мое момиче. Пълна си с мен.“

Прегърна ме, а аз се свих в ръцете му, изтощен и напълно покорен.

„Остани за събота и неделя, Ива. Трябва да те тренирам.“

Глава Пета: Уикенд Курва
Двата дни бяха вихрушка от феминизация, доминация и секс.

Ставах рано. Готвех закуска. Чистех апартамента. Той ме очакваше, а аз тичах да изпълнявам всяка негова прищявка.

Следобед започваше „тренировката“. Гледайте онлайн уроци по грим, докато той ме принуждаваше да повтарям движенията им. Слушах „sissy hypnosis“ – аудио записи, които приятно и методично препрограмира съзнанието ми да приема моята нова роля.

Епилацията беше задължителна.

И секс. Много секс. Секс, в който бях винаги задължена, винаги отдолу, винаги с анална тапа и заключена в клетката. Той се наслаждаваше на моето слушане. Често ми даваше да пия вода клекнала, като куче.

„Ти си моята уикенд курва, Ива,“ казваше той с усмивка.

В понеделник се върнах в сивата си квартира. Чувствах се празен, но и пълен. Вече не може да пикая прав. Клетката ме беше принудила да седна. Привикнах към целомудрието – усещах пениса си като чужда вещ.

Глава Шеста: Социализация
Следващата седмица бях отново при него. вече бях по-уверена в ролята си, сега въпреки постоянното ви треперене. Гримът ми беше по-добър, движенията по-женствени.

Една вечер той ми каза:

„Утре ще имам гости. Бизнес партньори. Трябва да им сервираш.“

Сърцето ми се сви от ужас, но в това време – това беше следващото ниво на подчинение.

Гостите дойдоха – двама мъже, шумни и властни. Сервирах им храната и напитките, мълчалива и с посочената глава, докато те коментират моята „срамежливост“ и „хубави крака“.

След вечерята, Константин ме накара да коленича пред тях.

„Ива, покажи на господата колко си послушна.“

Духах и на двамата. Докато бях на колене, мислите ми бяха напълно изключени. Аз бях просто инструмент.

Единият от гостите попита: „Защо е заключена?“

Константин се засмя. „Защото е курва. А курвите нямат право на собствено удоволствие.“

Когато свършиха, аз изядох и своята сперма.

Глава Седма: Изходът на Ива
Съботата беше денят на най-голямата промяна.

„Ива,“ каза Константин, „от днес излизаш като жена.“ Трябва да свикнеш със света.“

Бях облечена в рокля и палто. Гримът ми беше перфектен. Токчетата ми – болезнени.

Константин ме хвана за ръка и ме заведе в мола. Хората ме гледаха, но никой не разбираше, че под роклята се крие заключен мъж. Чувството беше едновременно срамно и невероятно тръпнещо.

Влязохме в бижутериен магазин.

„Ще ти пробия ушите. Истинската жена носи обеци.“

Седях на стола, потръпвайки, докато майсторът ми пробиваше ушите. Добавени са две малки златни обици. Символ. Сега вече наистина имах физически белег за това, което бях квартирал. Купи ми няколко чифта.

Уикендът мина бързо, както всички уикенди с Константин. Готвене, чистене, много, много секс. Анална атака, докато бях привързана към леглото. Секс като наказание, секс като награда.

В неделя вечерта, когато се готвех да пътувам, той ме целуна по челото, докато бях на колене.

„До скоро, Ива.“

Тръгвайки към апартамента си в Гръцката махала, вече не гледате света със същите очи. Не виждах сива Варна, а осветен, болен свят.

Клетката тежеше, обиците блестяха.

Аз вървях по улиците, облечени в мъжките си дрехи, но под тях бях гладка, гримирана, заключена жена.

Не знаех вече кой съм или коя съм. Иван беше изчезнал, заменен от Ива – курвата, домашните и робинята. Но едно знае със сигурност: В понеделник ще отида на лекции, а в петък ще се върне при Константин. Защото моето ново, истинско аз, вече не може да живее без неговата власт, без неговия член и без сладостта на това болезнено преобразяване.