Господарката на плантациятаГлава 2: Следите на греха



Слънцето едва се бе показало над хоризонта, когато Елизабет се събуди, тялото ѝ тежко и изтощено, сякаш бе минало през буря. Лежеше в разхвърляното легло, на омачканите чаршафи, лепкави от пот, сокове и сперма, които се бяха просмукали в тъканта, оставяйки тъмни петна. Въздухът в спалнята бе тежък, пропит с мирис на секс, солен, мускусен, с лек намек на пръст от полето, който Джамал бе донесъл със себе си. Тя се обърна настрани, и веднага болка прониза тялото ѝ, натъртвания по бедрата, където пръстите му се бяха впили като менгеме, оставяйки червени отпечатъци, заплашващи скоро да посинеят. Гърдите ѝ бяха чувствителни, зърната все още набъбнали и болезнени от грубото мачкане.

Но най-тежко бе положението между бедрата ѝ. Влагалището ѝ пулсираше от прекомерното разтягане, а анусът... о, Боже, анусът ѝ бе като отворена рана. Тя се докосна предпазливо там долу, пръстите ѝ се плъзнаха по лепкавата слуз, смесица от собствените ѝ сокове и обилната сперма на Джамал, която все още се стичаше от нея. Когато стигна до аналния си отвор, сърцето ѝ се сви от ужас. Той просто не се затваряше! Пръстът ѝ се плъзна леко навътре, без съпротива, сякаш там имаше зееща дупка вместо стегнатия мускул, който някога бе пазил тази забранена територия.



– Какво направих? – изхлипа тя, паника се надигна в гърдите ѝ. – Той ме разкъса... с този си чудовищен орган. Дали съм трайно увредена?



От дупето ѝ се стичаше нещо гъсто, лепкаво, остатъците от семето му, леко оцветени в кафяво от съдържанието на червата ѝ, което се бе смесило по време на грубото проникване. Мирисът бе леко кисел, напомнящ за мръсотията на акта, и тя се сви на кълбо, срам и вина я заливаха като вълна. В душата ѝ се бореха противоречиви бури. От една страна – вина, остра като нож, който режеше сърцето ѝ. Тя бе господарка, жена от висшето общество, омъжена, с репутация, която трябваше да пази. А се бе отдала на роб, на черен мъж, който според законите на Юга бе по-долу и от животно. "Какво ще каже Хенри, ако разбере? – мислеше си, сълзи се стичаха по бузите ѝ. – Ще ме изгони, ще ме опозори. А слугите? Ако научат..." Но под вината се криеше възторг, чист, животински, който я караше да трепери от спомена. Удоволствието, което Джамал ѝ бе дал, бе нещо ново, диво, което Хенри никога не би могъл да ѝ предложи. Болката, пълнотата, грубостта – всичко това я бе накарало да се почувства жива, желана, обладана.



– Искам още – прошепна си тя, пръстът ѝ неволно се плъзна обратно към зеещия ѝ анус, докосвайки го леко, и тя изстена от смесица от болка и тръпка на удоволствие. – Но не мога... не трябва.



Чу стъпки в коридора. Сара, камериерката, идваше с легена за миене, както всяка сутрин. Паника я обзе. "Не, не сега! – помисли си. – Тя ще види... всичко." Елизабет се опита да се изправи, но тялото ѝ бурно запротестира, бедрата ѝ бяха схванати, а от ануса ѝ се стичаше още от лепкавата смес, оставяйки мокри следи по чаршафа. Нощницата ѝ бе разкъсана, захвърлена на пода, и тя бързо се уви в чаршафа, опитвайки се да скрие натъртванията. Вратата се отвори, и Сара влезе, младо момиче на осемнадесет, с руса коса, завързана на опашка, и сини очи, пълни с невинност. Тя носеше легена с топла вода, сапун и кърпи, но щом видя господарката си, очите ѝ се разшириха.



– Добро утро, госпожо – каза Сара, но гласът ѝ трепереше. – Изглеждате... не добре. Болна ли сте?



Тя постави легена на масичката и се приближи, погледът ѝ се плъзна по разхвърляното легло, по петната на чаршафа, по разкъсаната нощница на пода. Елизабет се изчерви, опитвайки се да се усмихне.



– Нищо ми няма, Сара. Просто... лоша нощ.



Но момичето забеляза. И как да не забележи? Тъмните петна по бельото на Елизабет, което бе захвърлено до леглото. Лепкавите следи, леко оцветени в кафяво, блестяха на светлината. Сара се наведе да го вдигне, и носът ѝ се сбръчка от мириса, смесица от сперма, пот и нещо по-мръсно.



– Госпожо... това... какво е станало?



Гласът ѝ бе шепот, пълен с шок и любопитство. Елизабет почувства как светът се завърта.



– Сара, моля те... не казвай на никого.



Момичето кимна, но очите ѝ бяха пълни с въпроси. Господарката ѝ нямаше избор, срамът я изгаряше, но страхът от последствията бе по-силен.



– Сара... трябва да ми помогнеш. Провери... провери дали съм... увредена. Там отзад.



Момичето се изчерви, но кимна, тя бе свикнала да служи, да вижда интимни неща. Елизабет се качи на леглото, застава на колене и легна на гърди, циците ѝ се притиснаха към матрака, зърната ѝ настръхнаха от допира. С треперещи ръце разтвори големия си задник, разкривайки зеещия анус. Все още отворен, пулсиращ, с лепкава слуз, която се стичаше от него.



– Погледни... докосни, ако трябва. Кажи ми... нормално ли изглежда?



Сара се приближи, очите ѝ се разшириха при гледката, аналният пръстен на господарката ѝ бе подпухнал, зачервен, и не се затваряше напълно, оставяйки малка дупка, от която капеше гъста, леко оцветена течност.



– Госпожо... изглежда... разтегнато. Болезнено.



Тя протегна ръка, пръстите ѝ трепереха, и докосна аналната халка. Леко, с върха на показалеца. Елизабет трепна от болка, плътта бе ожулена, травмирана от гигантския член на Джамал, всяко докосване бе като огън.



– Ох... боли, Сара. Но... продължавай. Провери отвътре.



Момичето се поколеба, но натисна – пръстът ѝ се плъзна навътре, без съпротива, в топлата, лепкава каша в ректума на господарката ѝ. Елизабет изстена, първо от болка, но после... после по тялото ѝ плъзнаха тръпки на удоволствие.



– Още... вкарай още.



Прошепна тя, и Сара, съобразителна и възбудена от ситуацията, се наведе, устните ѝ се допряха до подутата вулва на Елизабет. Езикът ѝ намери клитора, обиколи го бавно, смучейки го леко, карайки господарката ѝ да се извие. Пръстите в дупето на Елизабет станаха два, Сара ги завъртя любопитно, разтягайки я леко, и болката се смеси с наслада, каращ я да пъшка.



– Да... още, Сара!



Трети пръст се присъедини, пълнейки я, търкайки се в стените на ректума ѝ и Елизабет се разтресе в оргазъм. Мощна вълна, която я накара да извика, тялото ѝ се сви, мускулите ѝ се стегнаха около пръстите на момичето. След оргазма, все още трепереща, Елизабет придърпа Сара към себе си, целуна я. Устните им се срещнаха в мека, влажна целувка, езиците се преплетоха, вкусвайки една друга. Ръцете на Елизабет се плъзнаха по тялото на момичето, събличайки я бавно. Роклята падна, разкривайки млади, стегнати гърди с розови зърна, тънък кръст и девствена путка, покрита с фини светли косъмчета. Двете се отдадоха на ласки, изследвайки телата си с любопитство и възбуда от новото, непознато удоволствие. Елизабет целуваше шията на Сара, спускайки се надолу към гърдите ѝ, обхващайки зърното с устни, смучейки го леко, каращ момичето да изстене.

Ръцете им се плъзгаха една по друга, Елизабет докосваше гладката кожа на Сара, пръстите ѝ се спуснаха между бедрата ѝ, намирайки влажния отвор, който се разтваряше под допира. Сара отвръщаше, мачкайки гърдите на господарката си, езикът ѝ обикаляше зърната ѝ, каращ ги да настръхнат още повече.



–Госпожо... това е... грях.



Прошепна Сара, но тялото ѝ се извиваше от желание. Елизабет сложи младото девствено момиче да легне по гръб, подложи възглавница под дупето ѝ, за да вдигне бедрата ѝ и разтвори краката ѝ широко, разкривайки розовата, девствена путка, лъскава от възбуда.



– Ще те любя, Сара... ще те накарам да почувстваш поне малко от това, което аз изпитах снощи.



Тя се наведе, устните ѝ се допряха до вулвата на момичето, езикът ѝ се плъзна по срамните устни, обикаляйки ги бавно, смучейки соковете ѝ, които имаха сладък, свеж вкус. Сара изстена, ръцете ѝ се заровиха в косата на Елизабет, тялото ѝ се изви. Елизабет продължи, езикът ѝ намери клитора, обиколи го, смучейки го леко, после по-силно, каращ момичето да вие от удоволствие. Знаеше, че Сара е девствена отпред, но имаше едно място, където можеше да проникне без да я обезчестява, анусът ѝ. Тя намаза пръстите си със слюнка и соковете на Сара, които течаха обилно, и леко докосна стегнатия отвор.



– Ш-шт... отпусни се, скъпа.



Прошепна тя, и пръстът ѝ се плъзна навътре. Бавно, сантиметър по сантиметър, разтягайки девствения анус. Сара извика от болка и срам:

– Госпожо... не, там е... мръсно!



Но Елизабет не спря, въртейки пръста си, опипвайки я отвътре, каращ момичето да се извива от непознато удоволствие, съчетано със срама от акта. Втори пръст се присъедини, разтягайки я още, болката се смеси с наслада, и Сара свърши – тялото ѝ се разтресе, соковете ѝ пръснаха по лицето на Елизабет, виейки от екстаз.

След това те лежаха прегърнати, телата им лепкави от пот и сокове, душите им, объркани от новата интимност. Елизабет знаеше, че това е само началото на падението ѝ.