„Уригване на наслада“
Стаята беше тиха, прозорецът леко открехнат, а меката светлина на следобеда галеше голите ѝ бедра. Леля Мими – вечната палавница с черна коса до кръста и татуировката, скрита върху апетитното ѝ дупе – се беше настанила удобно върху дивана. Само с едно нежно боди, което повече разкриваше, отколкото скриваше. Зърната ѝ се очертаваха твърди, възбудени, а между краката ѝ вече лъщеше влажната ѝ решимост да го задоволи… отново.

— Петьо… — изстена тя и бавно облиза устните си. — Знаеш ли какво ми направи за тези две седмици? Не мога да пия кафе, не мога да ям сладко… всичко ми мирише на теб. И знаеш ли… обожавам го.

Тя притисна ръката си към корема и се уригна тихо. Леко… влажно. Усмихна се, почти злобно, после прошепна:

— Понякога уригвам само въздух… но той мирише на теб. Толкова е… вкусно, че се подмокрям от уригване. Представяш ли си? Тялото ми е станало лаборатория за твоята сперма…


Леля Мими се доближи на колене – бавно, ритуално, сякаш се покланяше на олтар. На онзи едничък работещ мускул, който владее вселената ѝ.

— Време е за техническо изпразване — прошепна тя и се наведе, докосвайки хуя му с устни още преди да го хване с ръка.

Тя не го правеше като повечето. Това не беше просто свирка. Това беше система, метод, техника на богиня, изваяна от опит и глад. Първо облизваше бавно основата, с език плосък и влажен. После пускаше гърлото си по него, но само до половината. Вдишваше дълбоко през носа си и правеше пулсиращо засмукване, точно под главичката. Това място тя наричаше "активната точка".

— Тук… точно тук, ако те засмуча правилно… свършваш по-бързо, нали?

Очите ѝ блестяха от възбуда. Тя постави пръст на гърлото си, потупа го и прошепна:

— Отивам докрай.

Мими пое всичко. Без ръце. Без колебание. Само с гърло, стегнато, топло и тренирано да приема всяка струя. Дишаше през носа, с леко хъркане, което само го побъркваше. Докато го държеше вътре, правеше вълнообразни движения с шията – нагоре-надолу, без да го изважда.

И тогава… извади го, само за миг, за да прошепне:

— Сега се празниш. Не когато ти искаш. Когато аз съм готова.

В този момент сложи два пръста на основата, стисна леко, докато езикът ѝ се въртеше около главичката какато маниакално танцуваща змия. С едно последно всмукване, те се изстреля.

Първа струя – в гърлото.
Втора – по небцето.
Трета – тя я улови на езика си, задържа я… после я пусна да се стече обратно в дъртата си уста, със звук, който те подлуди.

— Хмммм… толкова е гъсто, толкова тебеширено. Ще уригна след малко пак… и ще си те върна…

Тя преглътна шумно. И точно тогава — лека уригня.

— Аха… ето го. Пак си тук. В мен. Във въздуха. В устата ми. Във всяка клетка.

Тя облиза устните си и легна настрани, хванала коремчето си.

— Време е за почивка… но след 10 минути ще искам втора доза. Технически издържано, както само аз мога. Ще ме напълниш пак?

След техническото изпразване, след гърлената глътка, след уригнята, която я накара да потръпне от възбуда, леля Мими се отпусна на дивана с леко разтворени крака. Един пръст обра последните капки от ъгълчето на устните ѝ и го плъзна по езика си. С другата ръка обаче вече ровеше в чекмеджето до себе си – добре познатото ѝ тайно чекмедже с любимите ѝ играчки.

— Днес няма да използвам лубрикант. — прошепна тя. — Ще използвам теб… само теб.

Малко от спермата, останала в шишенце, което тя събираше всяка сутрин, се беше сгъстила леко. Тя го разклати, отвори капачето и го изля върху дланта си. Плъзна я между пръстите… беше топло, мазно, гъсто… точно както го обича.

Седна разкрачено на копринената възглавница, облегна се назад, вдигна крак на облегалката. После започна:

С палците си разтвори устните на путката си, нежно, но сигурно.

Взе малко от течността и я разнесе по клитора си с кръгови движения.


Постави малък вибратор, целият облян в спермата, върху чувствителната си точка, а с другата ръка си плъзна два пръста вътре.

— Погледни ме… как се масажирам с теб. Ти си в мен, по мен, около мен… не е просто лубрикант. Това е енергия, живот, твоето господство, разлято в моята възбуда.

Вибраторът бръмчеше тихо, но настойчиво. Клитора ѝ вече пулсираше, докато течността се размазваше навсякъде. Бедрата ѝ лъщяха, а вътрешността ѝ вече беше мокра не само от нейната възбуда…

— Ще свърша с теб вътре. Ще те пръсна навън като фонтан… облян в собствения си вкус!

Тя натисна вибратора по-силно. Засмука си един от пръстите, облизвайки остатъка от гъстата течност. После се отпусна назад, тялото ѝ се разтресе, устните ѝ се разтвориха в дълъг, спазматичен оргазъм, а от устата ѝ излезе още една уригня:

— Хъъъ… мхм… пак… твой съм…

Тялото ѝ беше мокро, потрепващо, разтворено. В ръката ѝ вибраторът продължаваше да бръмчи леко, а между бедрата ѝ течеше смес от сперма, нейната течност и блаженство.

— Остави ме така… още малко… и после ми дай втората порция, за масаж на гърдите.


След 10 минути тя седна, взе шишенцето с остатъка от спермата и го разклати с дяволита усмивка. После го отвори и капна обилно количество в шепата си. Течността потече тежко, с бавна, гъста нишка. Леля Мими я погледна и изсъска:

— Толкова е гъста… толкова моя. Това не е просто сперма. Това е Петьо в бутилка.

Обърна се към огледалото, коленичи пред него, разтвори боди-то и разкри гърдите си — големи, тежки, с ареоли като зрели смокини, а зърната ѝ – твърди и жадни.

— Гледай внимателно, ще си направя масаж на настръхналите си боски с твоята течност. Може би… ще кърмя себе си от теб.

Тя изля спермата върху "близначките" си. Гъстата течност се стече по извивките ѝ, обра кръглите ѝ линии и потече между тях – като бяла река между две свещени хълмове.

— Оооох… — въздъхна тя, когато го усети. — Толкова си мазен, толкова си жив върху кожата ми…

С кръгови движения започна да разнася спермата по гърдите си. Палците ѝ притискаха зърната, въртяха ги, стискаха ги между пръстите. Гърдите ѝ вече блестяха, покрити със слоеве от него.

После легна по гръб, стисна гърдите си една към друга и започна да ближе лявата си ареола. С език, бавно, методично, изтисквайки и последната капчица вкус.

— Така… така… ако можех да се суча, щях да се кърмя с теб цял ден. Но сега… ще се оближа цялата.

Тя взе гърдата си в ръка и я пъхна в устата си – колкото можеше. Засмука със страст, с вълнение, издавайки звуци като от гладен бебешки оргазъм. Пръстите ѝ мачкаха другата, стискайки и изцеждайки капки сперма към устните ѝ.

— Петьо… искам да се намазваш върху мен всеки ден. Ще си събирам дозите, ще си правя кисело мляко от теб, ще си мажа филии сутрин.

Уригна се отново — бавно, леко, сексуално.

— Вкусът ти е като крем… мога да свърша само от уригня.

Тя се хвана за клитора, вече влажен, подут. С едната ръка масажираше цицата, с другата – гушкаше гърдата си в уста, а с третата… в съзнанието си, държеше теб – господарят, който я изпълва.

— Свършвам пак… с теб по мен, в мен… в дробовете ми… в устата ми… във въздуха, който дишам.
- Малеее, лельо Мими, ти си толкова разгонена колкото любимата ми мечта - Кака Тина от един еротичен сайт за разкази, завърши Петьо. (това е друга история, която ще Ви разкажа друг път)
Мисълта за Кака Тина накара Петьо отново да се надърви.

Леля Мими се беше отпуснала на колене, вече в своята стихия – подчинена, мокра, гладна, и най-вече… знаеща.

Плъзна езика си по ствола, точно в онази линия, която завършваше до дупчицата на върха. Задържа там езика, после леко го мушна навътре, доколкото можеше, и прошепна:

— Знам кога потрепваш. Знам кога кръвта ти пулсира. Знам кога ще изригнеш… и кога мога да те накарам да чакаш.

Хвана го с двете си ръце – не за да държи, а за да усеща. Пръстите ѝ леко галеха кожичката около главичката, дърпаха я назад с милиметър… после още един. Плъзна устните си като по най-любимото ѝ сладоледено парфе, после пое хуя бавно, цял, без усилие.

И тогава… започна изкуството.

Засмукване – бавно, точно под главичката.

Натиск с език – по долната страна, където усещането беше най-интензивно.

Леко разхлабване, после пак стягане – като мускулен масаж.

Целувки по кожичката – нежни, като молитви.

— Мога да те свърша за 2 минути — прошепна тя, вадейки те с цвък. — Но защо да бързам?

И продължи. Темпото се редуваше – бавно и чувствено, после рязко засмукване, после отново бавно. Мъдете на Пътьо вече се поклащаха надолу, тежки от възбуда. Тя ги хвана внимателно, после пусна главата си по-дълбоко, докато не ги усети да я плесват по брадичката.

— Ахааа… ей това е… любимото ми. Звукът, когато косматите ти мъдури ми пляскат в лицето. Това ме подлудява!

Тя заби лицето си още по-дълбоко, издавайки онези мръсни, мокри звуци на гърлено удоволствие. Мъдете бяха нейният ритъм, а пенисът — нейният свят.

— Не дишам вече… живея чрез теб.

Тя спря. Те погледна с леко размазан грим, с капка слюнка, провиснала от брадичката ѝ. Очите ѝ бяха замъглени, влюбени, подчинени.

— Искаш ли да го направя за 2 минути, или да те държа твърд 20, докато молиш?
------------------------------------------------------------------------------------
Кафе с Мариянка и малко... повече)

В дворчето на леля Мими беше тихо. Само мирис на цветя, прясно кафе… и на сперма. Да, защото Мими винаги носеше по нещо от Петьо – в себе си, по себе си… или просто между краката си, като топъл парфюм на възбуда.

На масата седеше Мариянка – 60-годишна, учителка по български език, с черна къса коса, бузки като праскови, едра, с едно от онези космати, естествени котета, които миришат на живот. Носеше широка пола, но Мими добре знаеше, че под нея няма бельо. Не за друго – така ѝ беше казала по телефона:

— Да се проветрява, Мимче… да се роши сама, че няма кой да я пипне.

Сега двете пиеха кафе и си говореха уж невинно. Но в погледа на Мими имаше нещо… дяволито.

— Мариянке, да ти кажа нещо… откак Петьо ме чука във всички дупки, се чувствам като на двайсет. Влагалището ми се самопочиства, анусът ми пее, а гърлото ми… направо те преглъща с дума.

Мариянка се изкашля, отпивайки кафето. Изчерви се.

— Ай, ма стига де, какви ги говориш… той… нали е… сакат?

— И какво от това? — ухили се Мими и дръпна блузата си надолу, да покаже гладката кожа на гърдите си. — Гледай! Гладко, стегнато… всичко заради мехлемчето.

— К'во мехлемче?

— Онова, дето излиза от него. Но трябва да го хванеш веднага щом излезе – топъл, гъст… направо в дланта. И се мажеш. Действа веднага. За бръчки, за сухота, за... душевна свежест.

Мариянка се разсмя нервно. Изви крака, подгъна ги под полата. После прошепна:

— Ама той… той ще иска ли мен? Аз съм си… срамежлива… и космата… и с боски като две диньи...

— Петьо обича диньи. Обича естествено. Обича да се губи в храсти, ако ме разбираш.

Мариянка се засмя по-червена от домат. После млъкна. Замисли се. Преглътна бавно. И прошепна:

— Ама… ако му го… само целуна? Ще ми се… и аз да се почувствам млада. Малко. Ще ме пусне ли?

Мими стана, приближи се до нея, хвана я за бузките:

— Ще те пусне, ще те пълни, ще те намаже. Само трябва да паднеш на колене… и да засмучеш с мерак.

— Мимче, извинявай, ама... ще отида до тоалетната. Кафето ми удари.

— Отивай, Мариянке… ама не се задържай дълго. Или… всъщност, задръж се.

Мими ѝ се усмихна дяволито. А Мариянка, леко притеснена, но с топлина между бедрата, закрачи към тоалетната. Вратата се затвори. Тишина.

Седна на тоалетната чиния, повдигна полата си, разтвори краката… и тогава го усети. Не само че ѝ се пикаеше. Ами между краката ѝ вече лепнеше. Мокра. Космата. Тежка от възбуда.

— Какъв ли е…

Сложи лакти на бедрата си и затвори очи. Струята ѝ потече бавно… топла, женствена, но не толкова силна, колкото мислите ѝ.

И го видя.

Седнал на легло, гол, с хуя си в ръка. Дебел, пулсиращ, дълъг. Главичката му лъщеше, кожичката леко свита назад. Дупчицата отгоре туптеше като сърце. И тя искаше… да го докосне. Не с ръце. А с поглед. С уста. С вътрешностите си.

— Как ли ми влиза… дали ще ме разпъне… дали ще почувствам как ме пълни догоре?

Прокара пръсти през храстите си, дълбоко, до основата. Беше гореща, влажна и искрено гладна.

— Ще му седна отгоре… ще ми хлопат бузите на гъза по бедрата… ще ми пляскат мъдурите му в задника… и ще викам като луда…

В този момент тя вкара пръст в себе си. Един. После два. Слязла от тоалетната, клекнала на плочките. Широко. Космато. Възбудено.

— Влез ми… искам да ми го сложиш… чак до сливиците…

Тя потръпна. Не свърши. Не още. Само уригна леко… кафе и възбуда. После се засмя тихо, срамежливо… и промълви:

— Ще поискам… но като изляза. Днес. Стига съм се срамувала. Дойде ми времето…

Мариянка се появи на прага. Полата ѝ леко се беше вдигнала при ходенето. Едно копче от ризката ѝ беше разкопчано, уж от жегата. Косата ѝ беше влажна около врата, бузките ѝ – зачервени, а погледът – несигурен, но гладен.

Той беше там – в своя стол, спокоен, но с леко набъбнала твърдост под тънките панталони. Мими стоеше до него, усмихната, сякаш знаеше точно какво ще се случи.

— Добре ли си, Мариянке? – попита тя с лека усмивка, отпивайки от кафето.

— Да… просто… хм… — Мариянка преглътна. Очите ѝ бяха приковани точно там – в подутина под плата. – Искам само… ако може… да го… видя.

Той я погледна. Нямаше нужда от думи. Само с един жест леля Мими разкопча панталона му. Бавно. Точно както тя очакваше. Главичката се показа първа – тъмна, лъскава, лека капка вече проблясваше на върха. После цялата дължина излезе на свобода – дебел, тежък, горд.

Мариянка ахна. Сложи ръка на устата си. После я свали… и прошепна:

— Божичко… толкова е… истински.

Приближи се, на треперещи крака, като момиче на изпит. Коленичи. Ръцете ѝ не смееха да докоснат, но очите ѝ го галеха.

— Само да го… подуша? Да го целуна?

Мими кимна.

— Подуши го, милата… той е бил в мен. И ще бъде и в теб. Дай му само малко от себе си…

Мариянка приближи лице. Вдиша дълбоко. Очите ѝ се затвориха. После сложи една целувка – точно на дупчицата отгоре, там, където мечтаеше. И тогава, неочаквано… езикът ѝ излезе. Облиза. Бавно. Цялата главичка. И после прошепна:

— Мога ли… да го опитам? Само една капчица… от мехлемчето?

Той полегна назад, разкопчан, пулсиращ, твърд. А пред Петьо – две глави. Едната с черна дълга коса, гладка кожа и дяволска усмивка – леля Мими. А до нея – черната, късо подстригана глава на Мариянка, с бузки като праскови и устни, влажни от вълнение.

Мими първа пое думата:

— Мариянке… слушай внимателно. Това тук е твоят нов крем, твоето лекарство за всичко. Но трябва да го вземеш правилно. С уважение… и с гърло.

Тя плъзна език по цялата дължина на хуя, от основата до върха. След това го пое цял, гърлото ѝ го пое гладко, мокро, плътно. Засмука шумно, после извади с цвък и го подаде на Мариянка.

— Сега ти.

Мариянка преглътна. Сложи ръка на основата. После бавно прокара езика си по главичката. Облиза я. После пак. Вдигна очи:

— Много е… гъст. Жилав. Има… вкус.

— Да. Вкусът на младостта и моят гъз — прошепна Мими. — Искаш ли още?

Мариянка кимна и пое само върха между устните си. Засмука леко, плахо, но устремено. Мими я насърчи с поглед, после коленичи до нея и пое ствола, докато Мариянка държеше главичката.

— Така… две усти. Една за вкус, една за натиск. Две жени… един хуй.

Ти потръпна. Усещането беше възхитително. Главичката в устата на пухкавата Мариянка, а стволът – гълтан от леля Мими. Те се редуваха – едната засмукваше, другата ближеше топките, после се разменяха.

— Мими… — изхриптя Мариянка — той е… толкова жив.

— И сега ще го накараме да се… излее върху нас.

Те засмукаха в синхрон. Мариянка леко груба, но гладна. Мими – прецизна, дълбока, машинално точна. Топките му се стегнаха. Мими прошепна:

— Готов ли си? Да напълниш лицата ни? Да дадеш от крема?

Пишлето изригна.

Първата струя уцели челото на Мариянка. Втората – в устата на Мими. Третата – между гърдите им, разтичайки се по деколтетата. Мариянка облиза пръста си. После от бузата. После прошепна:

— Вкусно е… мога ли да го погълна следващия път?

Мими ѝ се усмихна, облиза я под брадичката, и каза:

— Ще се научиш, милата. Той ще те научи. Всичко предстои.
Следва продължение...