„Вечерно раздвижване – ръкавици, лубрикант и ламаринена маса“
В лагера беше настъпила нощта. Повечето от децата вече спяха, персоналът купонясваше някъде долу в столовата, а в стаята – лампата мъждукаше. Аз лежах неподвижно, но в душата му бушуваше пожар.
Любка ми беше оставила лек червило-белег на врата, а Хриси… тя се въртеше из стаята с някаква енергия, сякаш подготвяше нещо специално.
– Петьо… знаеш ли какво ще правим тази вечер? – попита тя с усмивка, която обещаваше пакости.
– Нещо ново? – прошепнах.
– Ще те раздвижим, любовнико. Вече 3 дни се стискаш като буре с газ.
Хриси извади от багажа си нещо неочаквано – чифт медицински ръкавици, малка бутилка с лубрикант и… сгъваема метална ламаринена маса.
– Това е експериментална физиотерапия – каза тя с усмивка. – Сложна техника за освобождаване на напрежението… отдолу.
Любка се появи от банята, все още влажна, по хавлия, но без сутиен. Зърната ѝ напираха под плата, а очите ѝ грееха като на котка, видяла сметана.
– Мамо, ще му правим „тройната техника“, нали? – попита тя с дяволита нотка.
– Разбира се. Готов ли си, Петьо?
– Винаги, когато става дума за вас двете.
________________________________________
Операцията започна.
Хриси сложи ръкавиците и капна няколко капки лубрикант на ръката си. С опитни движения започна да масажира зоната около слабините ми, уж физиотерапевтично, но с грацията на опитна любовница. Пръстите ѝ се плъзгаха, търсеха, изучаваха… докато главата ми започна да пулсира, жадна за контакт.
Любка се наведе и започна да целува леко, от корема надолу, по пътеката на възбудата. Когато стигна до него, го обгърна с устни така, както само тя можеше – с нежност, но и с алчна страст. Ритъмът ѝ беше бавен, влажен, дълбок.
Хриси продължи отзад – един пръст, после два…
– Петьо, стискай, не си се отпускал така от лагер Слънчев бряг '09.
Масата под мен се разклати, но това само засили усещането. Любка вдигна поглед и го видя на ръба.
– Мамооо… той ще избухне!
– Не, още не – отвърна Хриси, и вкара трети пръст. – Той ще избухне когато му кажа аз.
Секунди по-късно, Илко изрева като футболист при гол във финал. Тялото му се разтърси, и всичко се изля – мощно, горещо, освобождаващо.
Любка пое всичко…
Хриси го потупа по бедрото:
– Терапията мина успешно. Утре – втора доза.
________________________________________
Глава 15: „Любка на колене, Хриси с каишка – закуска в стил домина“
Слънцето едва беше изгряло над лагера, но Илко вече беше буден. Не защото някой го беше събудил, а защото тялото му отказваше да забрави снощната "физиотерапия".
Главата му още кънтеше от пулсиращия взрив, а отдолу... старата история – все още твърд, гладен и готов за още.
Вратата на банята се отвори.
Любка излезе, облечена само с бяла риза, която стигаше едва до дупето ѝ. Без сутиен. Без гащички. С прясно намазани устни в наситено розово. В ръка носеше… кожена каишка.
– Илко… искаш ли да видиш нещо мноооого непослушно? – попита тя и завъртя каишката около пръста си.
След нея излезе Хриси, чисто гола, с румени бузи, но не от срам – от възбуда. Около врата ѝ – яката. Очите ѝ трептяха с искри.
– Сутрешна закуска – шепна Любка. – Но не с мекици. Днес мама ще бъде на служба. А аз съм готвачката.
– А какво има в менюто? – попита Илко с усмивка.
– Ти, Илко. Само ти.
________________________________________
Любка приклекна до него, леко разтвори завивката и откри неговото вдигнато съкровище, което вече пулсираше от напрежение.
– Добро утро, господин твърд! – изкикоти се тя и го пое в устата си, със скорост, сякаш това беше любимото ѝ смути.
Смучеше бавно, с кръгови движения, използвайки езика си като въртележка – дразнеше вените му, върховете, дори малката жилка отдолу.
Хриси, на колене зад нея, започна да я гали между краката, докато шепнеше:
– Добре правиш, Любке… ще го източим до капка...
________________________________________
Точно в този момент вратата се отвори с леко скърцане.
Майката на Илко – също помощник-възпитателка – влезе вътре с пижама и кафе в ръка.
Погледът ѝ застина за миг…
Любка се дръпна със зяпнали очи, а Хриси остана на колене с каишката още около врата си.
Майката замълча.
Остави кафето на шкафа.
После… се усмихна.
– Да не съм ви прекъснала?
Хриси се изчерви.
– Ммм… той имаше нужда от сутрешна гимнастика…
– Ами добре тогава – отвърна тя. – Само не му свършвайте силите, че днес го чака разходка в гората. Ще си го искам зареден.
Илко изпуфтя. Това обещаваше дълъг и разгорещен ден
________________________________________
„Горска пътека, вързани ръце и ръмжене по задника“
Обядът мина, слънцето беше силно, а групата се готвеше за поредната разходка в планината.
Хриси взе нещата в ръце и се обяви за „отговорник по група 4“ – в която беше само Илко… и Любка.
– Разходка за специални нужди – пошегува се тя. – Ама ще има упражнения. Само да знаете…
________________________________________
Пътеката в гората бе тясна, но сенчеста. Птички пееха, вятърът шумолеше… а в главата ми вече пееха гайдите.
Бях оставен върху едно одеяло, което двете разпънаха под едно дърво. Над него – клони, а от единия клон… висяха въжета.
– Какво ще правим тук? – попита той с повдината вежда.
– Обучение по оцеляване… в сексуално дива среда – каза Хриси и му закопча ръцете за въжето.
Илко висеше леко повдигнат, торсът му изложен, слабините открити.
Любка се наведе и прошепна в ухото му:
– Ако издадеш и звук… ще кажа на мама, че си ни пипал.
– Ама… вие ме вързахте!
– Знам. Обожавам безпомощни момчета.
________________________________________
Хриси застана зад него.
Със студени ръце разтвори бузите му и прошепна:
– Сега ще видиш защо маймуните пищят по дърветата…
Пляс!
Един сочен шамар по дупето.
После още един.
Любка отдолу го смучеше, но всеки удар от Хриси го разклащаше.
– Усещаш ли го, Илко? – дишаше тежко тя. – Няма смазка, само слюнка и воля.
– Ама… ще се разплача…
– Не, ще се разпищиш.