Всичко в тази история си е истина. Ако някой се познае, да се чувства поласкан, че е увековечен напълно алтруистично.
През 2012 годината на Олимпиадата в Лондон местният транспорт, както винаги, беше ужасен. Майната му, че не беше точен или имаше някакви аварии. Даже и не беше измислен добре. На практика всяка вечер в 0:26 тръгваше един последен влак на метрото и туй то до 5:35 на следващата сутрин. Имаш шанс само на автобуси, но пък там шоуто беше пълно, защото Лондонската голяма община ги беше разделила на дневни и нощни автобуси. Да, те имаха различни маршрути, за да е по-весело. Номерът е същият – началото и краят същите, ама не минава от там, откъдето минава през деня. За капак на всичко събота сутринта към 3:50-4:00 можеше да мине един последен автобус и след това до 6:30 нямаше никакъв обществен транспорт.
По онова време нямаше колела, тротинетки, юбер, болт. Единственото нещо бяха черните таксита, които не са черни случайно. Качиш ли се на едно от тях за 10 мили, значи да си погребеш ритуално портфейла в градината. Ако си спечелил тогава 80 паунда за една нощ, спокойно даваш 40 паунда и то, ако имаш щастието. Та всеки нещастник, хванат между 4:00 и 6:30 да виси някъде по спирките на централен Лондон и зоните, беше направо жалка гледка. Участвал съм в това представление, знам какво е.
По онова време си бях намерил работа за чат-пат в клуб „Масс“. Може да се прекръстите, ще ни трябва. Тоя клуб беше нещо, което не мисля, че някъде, някога може да се повтори изобщо. Такава колаборация между църква, индийски ресторант, двуетажна дискотека и един път в месеца фетиш парти за 1200 човека няма как да се повтори отново дори в държавата на Артър Дент.
Първия път, като трябваше да намеря клуба, нямах ни интернет, ни гугъл карти. Курец. С един лист, разпечатан на принтер, като пират малоумник, подобен на Джони Деп (не толкова хубав), търсих Х.
X marks the spot.
Да, де, ама кур тате – баница! Всички улици излизаха верни, центърът, където беше Х, е в шибания парк, а пред мен имаше само някаква църква. Както би казал някой наш археолог, това пред нас, драги зрители, е корабна базилика с впечатляващ панорамен вход. Зад нея е криптата. Всички си мислим, че криптата е под земята, ама не е понякога.
Понякога криптата е четири етажа (броим и полумазето за етаж, сложно е, ей) и тия етажи към 300 квадрата всеки са бъкани с най-якия звук в Лондон!
Всичко е боядисано в черно, прашно е на макс и имаш чувството, че Воланд и кот (черният котак) всеки момент ще влязат, за да ти съобщят някаква гореща новина за наближаването на Апокалипсиса, подхилвайки се на нещо, което само те си знаят.
В индийския ресторант на приземното ниво нямаше чак такава музика (говоря за качеството на звуковия инженеринг). За сметка на това там имаше колкото искаш от нормалния звук, който се лееше от серия тонколони, поставяни както винаги на тавана. Тия колонки поне не се опитваха да ти изтръгнат сърцето от гръдния кош, а носът ти си стоеше на мястото и не се опитваше да се отдели от главата. Не се майтапя, ама като ти завибрират ушите, разбираш, че работиш някъде, където четири часа излита ракета. Само да добавя, това ставаше по време на техно партита или хип-хоп, когато имаше фетиш парти, всичко беше културно, музиката те обливаше като фон. Но нека да се върнем на църквата.
Изотзад имаше вход, на който стоеше един украински вишист, сладур, който приличаше на Арнолд Шварценегер във филма „Червена топлина“ и имаше същия акцент. Той говореше много сносен английски (споменах, че е вишист, нали) и работеше чат-пат като баунсър или охрана на заведението през някои петъци и съботи. Въпреки вида си на вор из законе или брадва, той винаги се отнасяше с всеки много добре и обичаше да пие по пет бирички след работа. Показах му на него листа.
– Тука е мястото. – огромният негър до него също погледна и авторитетно потвърди края на моето лутане. Тука било. В църквата. В какво се забърках?! – определено бях готов да се откажа, всичко ми се струваше доста откачено, приятели.
Има един българин, Владо, знаете ли го (не се казваше Владо, бел. авт.)?
– Е, това е шефът! Влизай вътре, отивай на първия етаж. – накараха лелката да ми сложи една цветна оранжева лентичка за персонал на ръката. На клиентите им слагаха синички. Имаше ли разлика? Имаше. Тия, дето организираха партито, искаха да са сигурни, че ако натиснем някоя путка в някой ъгъл, ще могат да скъсят дистанцията с простия въпрос:
– Докато беше пияна, неадекватна, надрусана на макс с уста, пълна с нечий сокове (мъжки/женски, вярвайте, имаше всякакви) – ти, мацко, видя ли му цвета на лентата, запомни ли му лицето, какви особености имаше кура му? Ама как черен кур, а той бял? – не се майтапя, такива въпроси задават местната полиция, които народът нарича с любов „свинете или прасетата“. Изобщо в Англия, от една страна, за всичко е помислено, от друга, хвърляш кучето в канала и ако изплува, ще става човек от него, затова и до всяка дълбока вода има спасителен пояс в ОК.
Владо от Варна е наркоман. Ама защо всеки, като кажа наркоман, си мисли, че това е слаб злобен тип с черни очила и несекваща енергия, гарнирана с тикове?
Тоя Владо беше на 33, ама изглеждаше на 45. Не е добра идея да прекаляваш с пиенето и с дрогата, на всичкото отгоре да работиш на място, където има безплатно пиене и купища безплатна дрога.
Сутрините след техно парти, след като светнат лампите, е раят за наркоманите по земята. Пакети с трева, пакети с амфети, пакети с кока. Навсякъде. Ако влезеше българската полиция на рейд, щеше да има поне по три пакета на човек от персонала. Дали съм си взел? Взех, много ясно. Дадох ги на други любители на наркотиците, които после казаха:
– Ама, брато, какво ни даваш, бе? Това беше гадно?! – те не вярваха, че съм го намерил, явно си мислиха, че развивам биг бизнес. Нищо не заслужават тия измекяри. Но да се върнем към Владо.
Тлъст, мързелив, надрусан и пиян. Човек в едновременно четири агрегатни състояния, като плазмата, четвъртото я играе думата „надрусан“. Като го открих най-сетне, той ме гледа дълго, уж да се сети кой съм, после ме пита какво правя тук.
– Искаш да работиш. Аха. Ами, да, работа има много. – Прекръстих се. Да се хвана да идвам от Лейтън до Брикстън, да работя и да не ми платят, така се очертаваше накрая.
– Ела с мене! – рече авторитетно той. Заведе ме долу в индийския ресторант през деня, а на същите маси и мека мебел сега имаше седнали хора, които мастурбираха, правеха свирки, шляпаха се по задниците с някакви кожени мухоловки и изобщо цареше хедонизъм на макс.
– Тука снимаха една реклама на „Стела Артоа“, гледал ли си я?
– Аз не гледам телевизия, особено реклами. – Владо пак ме изгледа дълго, явно чудейки се защо все на него му се падат някакви ненормални и екстремисти.
– Те в България не са я давали... сигурно. Бирата е белгийска.
Кимнах. При тоя шум точно такъв разговор беше крайно контрапродуктивен, при условие, че в главата ми вече звучеше онази песен на Ballface – „Баджаци“.
– Идват още повече баджаци, и дупи, и цици. Баджациии. – Няма майтап, драги смехурковци, това се случваше буквално пред очите ми. Всякакви хора идваха, нареждаха се на опашка, на която се преобличаха (путки, цици, курове – всичко дюс).
– Няма ли съблекалня тука? – попитах го аз.
– Какви съблекални в църква, бе? Ей тука на опашката се преобличат кавалите. Ти ще работиш с тях – всъщност. На гардероба, там е тоя Раджит. – обясни ми Владо, като бавно, сякаш плуваше, докато върви, „цепейки“ въздуха пред себе си.
– Ей, Раджит! – крещеше той, блъскайки тълпата, която му викаше „Пис офф, мофо“ и други. Той си надигна баджа и рече на английски:
– Аз съм мениджърът тука.
– Ходи да ебеш, разкарай се, тъпанар. – рече тълпата и го пусна да мине, а аз се опитвах да съм любезен с „сори – мори“, докато се тътрих зад него, извинявайки се на „изкорените“ клиенти.
Раджит се появи. Усмивка голяма. Лицето му, правено от глина с любезното съдействие на младите скулптори, страдащи от състоянието на Даун. Кожата му е с цвета на чанта на „Луи Вюитон“. Пича се бори с едно яке и една закачалка.
– Пиян ли е този? – попитах потресен, след като вече за трети път не успя да вдене ръкава на якето в закачалката. Накрая хвърли якето и закачалката едни срещу други, те се срещнаха по средата, хвана куката и доволен ги закачи. Якето някак си се беше увило и стоеше закачено!
Собственикът на якето, солиден човек с пет кокринга (стоманени пръстени на топките), го изгледа, сякаш е жертва на скрита камера, и го попита:
– Ама ти сериозен ли си, бе!?
Раджит му подаде една хартия, като му рече: „Това е вашето билетче, сър.“
Владо го избута, влязохме вътре, взе якето на закачалката и ми го подаде. Аз ги наместих по инерция с лекота, което накара Владо да кимне.
– Ето, ти можеш! Раджит!
– Аз съм Наджаф, сър, Раджит е долу в ресторанта, сър.
– През кура ми е!
– Да, сър! – потвърди Наджаф, който според мен разбираше няколко думи на английски, ама точно тия, които Владо изрече, не му бяха в речника.
– Ти ще взимаш куфарите и багажа, той ще слага дрехите на закачалките! Ясно ли е!?
Наджаф така си въртеше главата, че ми се замая свят.
– Ей, нашия. – каза Владо. – Имаме сто човека опашка, давай. Бързо, че като почнат да мрънкат, не ти е работа. – Явно тия псувни, дето отнесе преди малко, бяха за него здравей – здрасти.
И така, работейки с пакистанския логопед Наджаф, който за пръв път виждаше закачалки през живота си (може би освен за аборт) – милият изобщо не можеше да вдене технологията им. Аз, вая разказвач, станах свидетел как всички приказни герои и героини се изредиха пред мен тая нощ в подземията на църквата на св. Матю (Матей).
Не вярвате?
Чи к’ъв?
Едни от първите клиенти бяха Алиса в Страната на чудесата и нейният емо роб. Алиса беше в класическата рокля на Алиса, като на мястото на путето си имаше нарочно отваряне (кръгче) и там пред мен блестеше най-хубавото бяло путе, което съм виждал през моя живот. Аз какво можех да направя? Нищо. Взех й чантата, като си представях как я вдигам с езика си, а нейният роб, който тя водеше на каишка, чак ми е направил столче да седна. Почнах да се дървя като кон, напечен от пролетното слънце.
После се сетих, че някой е купил бална рокля (беше нова и прекрасна), после е направил отвор, колкото да ти се види хубаво путката. В ума ми заваляха още безброй въпроси! Кой е направил отвора, така ли ги продават. Откъде си намираш видимо 18-20 годишен емо роб, който е супер ок, за да те заведе на фетиш парти, където явно ще ти пръснат путката. Жалко, никога повече не ги видях. Те се бяха преоблекли вече. Оставиха ми черния куфар с нормалните дрехи, не отговориха на ни една усмивка и изчезнаха.
След като милата Алиса се разкара, пред мен се задрусаха три чифта чав цици (чав, чев – това е определен английски курвенски стил, подобен на чалга стила в България, бел. авт.). Собственичките ме попитаха дали съм готов за парти, друсайки циците, а дружките й се смееха.
Кура ми ме беше подмокрил като ученичка! Чавовете не мирсяваха. Стискаха и притискаха гърдите си, даже и се плезеха. Едната имаше два пиърсинга на зърната, другата – един на лявата, третата – пълен натюр без пиърсинги. Ето, викам си, мечтата ми се изпълни – три долни курви или пияни, или друсани. И каква ирония, аз нищо не мога да направя, приятели! Просто ще им взема куфара, в който натъпкаха всичко, и няма да мога да отида да ги приплясвам отзад.
Само да ви кажа, че опашката беше дълга заради малоумния пакистанец. Като почнах да работя, тя взе да тръгва и имаше доста мъже, кой голи, кой с военни униформи, дядото с рибарската мрежа (култов и добре известен, обичан от всички редовни посетители персонаж), на която беше вързал вече три кондома, пълни със сперма, и прочее. Нека кажем, че тия не са интересни! Що годе на всеки 10 човека имаше някой да се запомни. Ще говоря за тях.
По едно време дойде един нисък вампир, към 155 см, с две жинджър путарака вампирки също. Той ми подаде някакво яке с кройка като на духова манифестация и рече да го пазя, защото било извънредно скъпо. Викам му: брато, това е „Ралф Лаурен“ – колко да е скъпо, баси, 200-300$, това видимо го вбеси и ако той беше истински вампир, сигурно щях да бъда убит, ама йок. Не беше. Мацките ми се захилиха зад гърба му. Класа. Тогава се сещам добре трябваше да напъхам някаква ефирна одежда на някаква лелка, която се опитваше да изглежда като млада самодива (силиконки един път, путката и гърите боядисани сини и златни, та рекох на индиеца да им вземе нещата, като му подадох якето на архивампира, а той тръгна да им събира шлиферите на жинжърите (става дума за червенокоси бел. Авт.).

После дойде леля ми нациска!
До ден днешен тоя спомен ми е толкова жив. Преди нея имаше една културна английска – двойка, мъж и жена (на тия години е добре да се упомене, тая работа).
Мъжът, облечен с някакви кожени панталони с къс кожен елек, лелката можеше да бъде главен учител във всяко средно училище. Слаба, с рощава путка, руса, към 45-50-годишна. Тя на каишка,а той я дърпа. Двамата с брачни златни халки. Взимам им такъмите – давам билетчетата, обръщам се към тълпата отовнов... И пред мен, дами и господа, изведнъж се извисява 185 см, 90 кг жена с огромни гърди, масивна задница – всичко в повече – мечтата на всеки старовремски султан.
Цялото това нещо е напъхано в ония лъскави кожени фетиш дрешки, при които ясно виждам само червените устни (горните), огромните цици, които излизат като две любопитни кучешки муцунки, и разбира се, бая голямото бръснато путе. Над путараната – татуирана една свастика, ама, братя мои, колкото котешка главичка голяма – скромност нула! Това нещо винаги подава глава над банския, ако е на плажа, трябва да е с цел. Акцентирам пак на думата татуирана – не е там някаква фалшива, в никой случай. Оставено е доживот!
От клитора по целия венерин хълм се е разпрострял хитлерският знак, сякаш гледам филм по историческия канал, който показва аншлуса на Чехия и Моравия – масивна фенщина, ви казвам. Рисунката не е хоризонтална, а е изпълнена наклонена като на нацистките щандарти, дето са ги фъргаля из Червения площад. В тоя момент исках да взема магнетофон, химикал, листи и да започна едночасово интервю.
- Защо, госпожо, имате огромна свастика на путката?
- С цял бански ли се къпете?
- Децата ви знаят ли за вашите увлечения, щото... изглеждате местна, а местните тачат негри и пакистанци, а евреите направо боготворят, та? Знаят ли?
- Мразите ли нацизма, или го харесвате? Щото така е малко неясно... някак. Поне за мен, може да има смисъл като 88 и 18, или дори 1412, но на мен да ми се е изплъзнало случайно.
Чешърският котарак как се усмихва, помните, нали? Е, тя ми се усмихна точно тъй с нейната черна лъскава кожа! Даде ми един розов куфар, плати три паунда и това беше. Остави ме дълбоко замислен, но аз, за разлика от нея, не бях дошъл да си развявам путката, а да работя за насъщния, защото банката в България чакаше като гладно кученце попара.
После се довлече един тулуп с микропенис. Що съм го заглеждал ли? Ами някакъв 100 кг рунтав мъжага да дойде и там горкия да има само набърчени кожички, няма ли и вие да погледнете къде се е дянал тоя кур? Кур няма – нищо няма! Само някакви косми, даже не е бръснат! Човекът си имаше направо жива путка между краката.
Викам си, този човечец къде е тръгнал? Не мяза на гей, да речем, то, айде, няма нищо лошо да се поизложи – ама той дебел, гнусен, един такъв; за какво иде тука, верно, да се излага? Стана ми тъжно. После го видях, като търчах долу в подземията. Лежеше на една маса, червен и потен. Крещеше на едни курви да го бият с едни камшици, а една трябваше да му плюе в устата и между краката. Курвите изглеждаха стресирани, тоя нямаше шест-пет, направо си ги тормозеше бедните момичета и зорлем ги караше да са изроди. Имаше само една тайландка, която се хилеше като демон и го биеше яко, а той се усмихваше като Буда, благо казвайки:
– Невероятна си, скъпа моя!
Наджаф искаше и той да гледа шоуто, а не да мъкне куфари и раници, гледах да не минавам близо край него заради ерекцията. Братя и сестри, четящи – представете си следната картина!
Идваш ти от някое село от щата Гуджарат, Индийския субконтинент, където в някои гори още живеят дравиди, пълна мизерия на село, обстановката – „Беглец по острието 2045“ с новите небостъргачи в Колката, и ти (той) е виждал само на село някоя цица или черна мазна путчица. Тип пикабу, ама само ако има късмет да види как се подмиват на реката!
После идваш в ОК, директен полет с някакви бесни авиолинии и след месец попадаш на сцени на невероятен разврат, сравним само с ебнята по някои храмове, заебани в дълбоката джунгла. Вместо да гледаш внимателно тия изроди, шефовете те карат да вдяваш дрехи на закачалки, а после да носиш и редиш 340 куфара? Да, бе! Лесно ли му е? Ми май не!
Всяка ракшаса наоколо за него е показала цици, путки, рога и крила. Пълна демонска идилия, каквото са го учили като малък – бам, в една църква в Брикстън, близо до мястото, където е роден Дейвид Бауи, всичко е суровата реалност! Сигурно сега ги очакваше само да запеят някоя песен на Кали и Шива за разврат и адски мъчения. За щастие филмът, в който бях попаднал, не беше индийски, а английски с индийско участие. Никой не смееше да запее и да се гледа дълго в очите.
Дай да слагам дрехи на закачалка, а ти виж куфарите.
Влизам в бърлогата, пича фърлял, слагал, сякаш сме в кервансарай. Отне ми пет минути да въведа ред, ерекцията ми отиде и всичко. Накрая се връщам, гледам опашка, нашия се бори с едно яке. Якето с някакви странни цветове и той изобщо не може да вдене кое е предникът, кое задникът и се мъчи да вкара закачалката в ръкава, ама отвънка, не отвътре. Да, знам как звучи. Тия игри за малоумните с кубчетата си имат причина.
Човекът/клиентът го гледа и е уверен, че тоя е клоун и го ебава, опитва се да се пресегне и да си вземе якето, ама Наджаф е изрод от класа и се дърпа назад, като му вика: само минутка, господине. Някаква я ебат в коридора, мили хора, до нас достигат само стоновете и крещенето. Като в народна приказка съм и дето свършва така, и аз ядох и пих, ама в брадата ми се замота и по мустака ми се стече.
- Давай, чукай ме! Давай, набий ми го ощееее! Да! ААААААА!
Оправих якето, взех парите и го пратих да реди куфари. Гледаше ме жално, едно такова, милия. Един вид дойде тоя майстор на закачалките и сега не мога да гледам парада на ракшасите. Чупка, мършо!
Дойде Владо от Варна, шефчето. Явно беше минал на кокаин, защото очите му с черни кръгове като на чичо Фестър светеха радостно.
– Как е! Всичко наред ли е?
– Тоя индиец е малоумен.
– А, не се притеснявай, те всички са малоумни. – успокои ме той, един вид, който и да ми дадат, все същата работа.
– Искам половин час почивка, тука съм от четири часа, опашката намаля.
– А, вярно. – съжали той, че е дошъл. – Давай, аз ще стоя на твоето място.
И така, приятели. Звярът беше освободен! Буквално се хвърлих надолу с надеждата след три месеца сдържане и аз да наеба нещо. Първата ми жертва беше сочновата мацка, предполагам, че беше бразилка, защото беше много една неустановена, но с бомби и задница. Като ме видя да се нося като духа на Отмъщението по стълбите към нея, а очите ми да светят като на гладен вълк, изкрещя:
– Ааа! Не отново! Няма да ме бараш! Не ме докосвай!
Пляс за гъза! О, как изшляпах тия опънати го край лачени гащи!
– Фък, фък! – рече тя, което спокойно може да се преведе „Мамка му!“. Аз търтих да бягам, преди да е извикала разни охрани – стражари.
Сещам се, долу звучеше някаква БДСМ музика. Доколкото разбирах, певецът твърдеше, че някаква мацка, която му бягала, вече му е под палеца, тоест прави я каквото си иска. Чак след години разбрах, че това е песен на „Ролинг Стоунс“.
Озлочестената мадама с пляснатия задник остана зад мен, а аз се скрих сред тълпата в подземието. Наоколо куп хомота, които бяха обградили една мъжка кучка, която им лапаше колкото може толкова. Те го чукаха в устата и той се даваше като куче на кокал, баси мамата! Охраните гледаха с зъл вид всеки, който отиваше да надзърта. Сега ще ви обясня защо...
Когато имаше някакъв секс, моментално всякаква сган, главно индийци, пакистанци и други отрепки, се събираше и те да намажат капка сперма. Буквално като в природата виждаш как един лъв дъни една мацка, а около тях хиените гледат шоуто. И нали знаеш, все може да изпадне нещо. Доста странно ми се стори, но пък природа, какво да я правиш.
Около мен буквално се бяха изсипали всякакви мръсници, облечени в изчанчени дрехи, които се хилеха като пачи, вееха голите си цици (някои чифтове бяха един път), други цици бяха с някакви тапи с малки вензелчета, които се развяваха наоколо. Каква беше логиката цялата цица да се вижда, а тая капачка да закрива зърното, не знам. Вместо всичко да е голо, както си му е редът!
Махнах се от хомо агитката, където имах вече две предложения от чичковци да ме издухат. Тръгнах из ресторанта и се натъкнах на някакъв сандък, заобиколен от хора, повечето гледаха, но някои бяха бръкнали през едни дупки и бараха нещо. Викам си, раздават някакви работи, я да видя и аз!
Като се доближих, видях някакво момиче, което беше в тая кутия, а тълпата имаше осем дупки да бръкне отстрани и да бара или да прави каквото иска. Баси мамата. След малко отвориха сандъка и я измъкнаха, тя гледаше разфокусирано. Дали беше дрогирана, или просто много й беше харесало, ще остане загадка.
Стигнах до една палатка, където имаше огромна опашка. Там бяха най-голите жени, придружени от разни нерези, понякога и двама, като чакаха нещо. Пишеше на една табела „само двойки“. Попитах какво толкова има вътре, доколкото разбрах, вътре има нещо като мини оргия. Но влизат само двойки, при това мъж – жена, е, аз пак нямах никакъв шанс.
Стигнах до един от баровете да си поискам безплатна кола с лед. Докато чаках, една мацка налапа на един кура (нещо ме съмняваше да се познаваме) и му направи такава свирка, че оня не успя да си каже поръчката:
– Еееееееедна. Еддддна. Сааааааа...
– Самбука с кола ли!? – пита барманката.
– Даааааа! – мисля, че и свърши в устата. Баси, как ми се пиеше нещо.
После дойде моят ред.
– Какво ще пиеш? – ме попита Емилия.
– Дай една кола с лед. Има ли много ебане?
– Ебане, дрога, пари, всичко има. – рече тя. Дали беше пийнала зад бара (в тоя клуб никак не беше стриктно и барманките се надрънкваха от черпене), или просто беше гледала разврат цяла нощ, но лицето й показваше пълна неебателност. Бам. Кола с лед. Перфектно.
Въртях се още малко из подземията, хванах някоя самотна мацка за гъза, но никоя не ми се хвърли отгоре. Не посмях да си извадя кура – тогава със сигурност ме беше бъз да го направя, защото като служители и хора, които не са платили 50 паунда, ни се забраняваше да участваме във вакханалията. Уж. Емилия ми беше казала да се пазя от една путка с лачени дрехи, която изглеждаше толкова депресирана, че ако това състояние можеше да бъде заразно, тая вечер щеше да е краят ни.
Погледнах един часовник на стената, за жалост моят половин час беше минал. Отидох да се изпикая. В самия кенеф имаше някакъв травестит с самба рокля и пера, който беше дошъл за сперма и урина, но аз предпочетох да се изпикая културно. Двама войници – съветски офицер и гестаповец – пикаеха и си говореха на български кой какво е наебал или се е опитал да наебе. Доколкото разбрах, като няма женско, и гейската дупка е путка, дето се вика.
Когато се върнах, имаше опашка отново. Сега пък хора, дето искаха вече да си тръгват – някои се бяха наиграли доста.
Всички самодиви и ракшаси бяха изтощени, войниците и тъмничарите едва се държаха на краката си, някои бяха пияни на макс, а една медичка (от тия истинските, смятай) оказваше първа помощ на една дебелана, чиято путка с пиърсинги надничаше палаво изпод поличката и докато тя седеше замаяно на земята, обяснявайки нещо.
После чух скандала. Викове, крясъци. Видях Владо да се дърли с някакви хора, ама те го насметоха. Доколкото разбрах индиректно – нашият гений на времена и народи от индийския субконтинент се е опитал да извади закачалка от някакво яке. Това му се е отдало, но за сметка на това му е съдрал подплатата. Ако беше драл овци и кози откъдето идваше, нямаше да е така – бях уверен, но кой би му поверил ново в ръцете?
Мамулът се запъна – не е бил той, обясняваше своята невинност с:
– Но, но, нот ме, но, но, но!
Владо говореше благо като телефонен измамник, че якето си било така, ония, моля ти се, запънати, викат:
– Не!
Тия на опашката роптаят, че и те чакат, кой имал влак, кой самолет, изобщо международен инцидент ще стане още малко! Дойде охраната. Тия с якето крещят, че дните на Наджаф са преброени. Още утре ще му пратят имиграционните служби, оня вика:
– Давай, тука съм!
Изобщо се сблъскаха английската провинция с джунглата на Индия и започнаха да прехвърчат колониални искри!
Охраната се намеси решително, като им каза, че ще ги изхвърли навън, ей така, голи пред църквата, да се обличат или да се обличат тука на топло и да си ходят.
Украинецът ги гледаше подобно на махмурлията Тарас Булба и те решиха, че в крайна сметка какво толкова е станало, като се е съдрала някаква одежда за 400-500 паунда.
– Айде, бе! Тия ми отровиха душата, заставай, че трябва да си пия хапчетата. – след тия думи Владо се омете набързо и аз останах с Наджаф, като му забраних да пипа повече дрехи. Той каза с патос:
– Путтдита, шарамутааааа!
– Викам, айде, действай, че гледай колко хора има. – това го рекох на български, ама и на английски да го бях казал, файда никаква.
И тъй, работата продължи.
Сега билетчетата, дето ми ги даваха, сто процента са били, ако не в гъза на някой, то поне в цепката му с гаранция! Всички хартийки бяха потни, мокри, почти не можеха да се прочетат големите сантиметрови букви.
Накрая в 4:50 пакистанецът беше спасен от старшия му началник, който изникна като изтощен инквизитор след тежка нощ. Делово му изсипа в ръката пет пакета трева, презервативи и два пакета с амфет. Явно, като се ебат едни – други у тях, паки или индуси – се тая, за мен еднакво гнусни (говорим за хомо секс), за да не си цапат куровете, си слагаха кондоми. Логично, тоя, дето е кучката, да стои притихнал, надрусан от цялата тая трева, а тия на амфет го обуват. Мъка! Защо си представям това?
Сега вече останах сам, драги зрители. По-добре сам, отколкото зле придружен, и липсата на малоумника се усещаше благотворно. Влязох обратно в „гардеробната“: там имаше точно три чифта одежди, при това мъжки. Идеално.
Тогава дойде един вампир с две вампирки. Чак години по-късно разбрах, че имало някакви сериали като „Свръхестествено“ и други, които правели всякакви вампири много популярни. Негова низост (споменах, че беше нисък, неговото мами, нали?) ходеше като спънат петел, така леко настрани, и ми даде да се разбере, че си очаква дрехите, при условие, че билетът беше мокър на гъз и почти нищо не му се разчиташе.
Оказа се, че вампирите са направили номер, сложили са три шлифера на една закачалка, ама не при мен – бях инструктиран да не допускам подобни безобразия! Затова, като донесох всички шлифери, те вече бяха само два и вампирът се оказа, че ще се прибира по космати гърди. Започна едно перчене, мрънкане, пъчене.
Путките само го гледаха с обожание. За мое огромно щастие, явно само в сериалите можеха да ми откъснат ръцете и главата, когато ги разгневиш, затова накрая безславно си тръгнаха. Милият толкова се перчи, като заплашва със съд и ужасна съдба. Леле!
Поне разбрах, че има много ниши, в които дори ниски слаби перковци може да ебат пищни мадами, важното е да ги намериш (не мадамите, а нишите).
После дойдоха някакви хора, дадох всичко на тях и остана един комплект дрехи. Значи само още един клиент и можех да бия коня в галоп към леглото! (Лелото на майната си в Лейтън, скъсани пружини и чаршаф с дупки, дето го бях намерил на улицата, класика.)
Дойде една мацка... към метър и шестдесет, руса, с размазан грим, изглеждаше така, сякаш толкова се е надрусала в даден момент, че чак сега някой я е свестил, пляснал я по задницата, за да си ходи. Милата, явно във вихреното начало, е имала тапи на циците, но беше останала само едната тапа на лявото зърно, другото зърно беше дълго и настръхнало от студ. След като тълпите се бяха махнали, беше станало студено в криптата. Даже аз бях почнал да си зъзна.
Другото й облекло, доколкото го имаше, беше някакви летнички, тип прашка, колкото само да ги отместиш и да си вкарваш каквото си решил. Нещо ми подсказваше, че тая вечер разни хора ги бяха отмествали и пъхали разни работи доста пъти.
Нейните ръце й бяха съвсем празни. Започнах да се чудя откъде ще изкара билета за гардеробната. Тя ми се усмихна някак си неуверено и неадекватно и макар да не съм такъв човек, при тая ярка демонстрация на пълна безпомощност ми идеше да я хвана и да я наеба, ей така, за последно и аз – колкото да не съм капо.
Както и да е! Аз трябваше да съм професионалист, не можеше да си еба клиентките при толкова камери наоколо. Даже да нямаше номерче, ония мъжките одежди трябваше да са нейни.
– Вашето билетче?
– Аз... нямам. То (сви рамене) някъде изчезна, не си спомням. Дрехите ми са вътре. Моля ти се.
– Нямаш проблеми. То останаха само едни. Шлифер, черен, кажи какво има в джобовете?
Само да отбележа, че тая мацка не беше ни българка, ни англичанка и английският й не беше пръв приятел. Отделно не беше в най-добрата си форма, физическа и ментална, затова разговорът с нея беше тук-там. Какво аз разбирам, какво тя осъзнава – сложна работа.
Донесох шлифера.
– Това не са моите дрехи.
– Дай си билета, де!
– Нямам билет, нали ти казах, че го изгубих.
– Значи всеки, който ми даде билет, аз му давам дрехи.
– Значи си дал моите дрехи с телефона, ключовете, картата за пътуване и парите ми на някакъв човек?
– Не, дадох ги на тоя, който ми е дал билета.
Тя осъзна, мисля, какво се случваше и видимо се предаде.
– Моля ти се, дай да погледна вътре, а? Сигурно са там!
Аз се усмихнах в стил „Да, да, ама друг път.“, тя още повече се спихна.
– Давай, заповядай.
Нарочно я пуснах пред мен, дето се вика, тя имаше проблеми, но аз исках да огледам тоя задник добре. Ако си намереше дрехите си, щях да я хвана за гъза, цялата й безпомощност и вулгарност на прясно ебана курва ме караха да съм хищник. Баси инстинктите, дето ги имаме, тцтц.
Еми, не ги намери... гледа, рови. Кур. Аз гледах гъза и едната гола цица, наместваше на другата цица тапата, да не й се вижда поне другото зърно (какво криеш, ма, ха!). Усетих как я гледам втренчено. Затова си сложи ръка пред гърдите, всичките й движения ме възбуждаха адски, още малко щях да я атакувам.
Докато си представях как й вкарвам три пръста в путката, обаче, тя се убеди, че някой й е взел дрехите и направо се разрева, което ми уби всичко, кура ми спадна на 0 веднага. Дейба.
Почна да нарежда как ще се прибере, как ще си отключи... викам, чакай малко. Звънах по радиостанцията на Владо. Той беше много огорчен, че му се налага да дойде, ама дойде. Сега пък беше пиян, ама поне пиян беше адекватен!
– Какво има сега?
– Изгубила си е билета...
– Дай й дрехите, не ме занимавай с глупости. – тя не знаеше какво говорим, ама двамата определено я гледахме в циците и путето. Тя си прикри с ръка циците, колкото може.
– Някой й е взел дрехите, всъщност. Дал ми е нейния билет, нали разбираш.
– Абе, да, бе! Баси! Чесно ли? Дай да видим. – Владо я подкара и двамата търсиха дрехите. Извика охраните – разпитва ги. Накрая тя излезе отвътре, а момичето беше с някакво дълго поло, синьо, с голямо нагърление? – както и да е. В барове като нашия хората често си дърпаха без всички или половината дрехи, а по закон бяхме длъжни да ги пазим три месеца.
Това щедро поло й скриваше путката с все задника, не се виждаха белезите от смукане по гърлото (да, някой се беше постарал, ама хубаво) и явно вече беше в състояние да пътува. Владо щедро й даде 10 паунда, като я прати по живо, по здраво. После отидохме да пием бира и да ни се разплаща.
Месеци след това, без да го мисля, съм осмислял случката. Просто си представете ситуацията, приятели.
Мацето няма ни телефон, ни ключ, ни пари. Тя си отива у тях и към 9:40 чука на вратата, някой й отваря. Тя трябва да обясни защо не е с нейните дрехи, защо е зверски насмукана, защо няма пари, телефон и карта, плюс ключове. Ако е имала документи в тия нейни откраднати одежди, вече я знаят къде живее и трябва да сменя патрона на ключалката... Ако тия, дето отварят, са майка й и баща й? Баси филма.
Отделно тя трябваше да се шляе в Брикстън от 6:00 до 7:00, когато тръгваше първото метро.
После се сетих, даже и друго (след години). Тоя, дето й е взел дрехите, е можел да я чака отвън. Църквата се намираше в центъра на площад с парк; класическо бито поле в шахмата. Всеки може да я види как се тътрузи сама, бяла, гола жена рано сутрин в негърския Брикстън и да я набара, дето се вика, буквално по бели гащи. Само още един път съм виждал човек толкова изпаднал за 24 часа и на него му бяха откраднали микробуса, всички неща, без едни къси гащи и една фланелка, дето си бяха на него. Както и да е. Какво се е случило, за мен остава загадка, дано се е прибрало момичето, живо и здраво.
Е, сигурно ви убих кефа от разказа или очерка, но пък това е то животът. Пиша го за всички момичета, които смятат, че е много добра идея да ходят някъде сами и да се ебат, взимайки дрога от всеки. Ходете, моля ви, в компания, ако ли пък сте прости путки, бъдете с някоя грозна, ама умна – така или иначе всички ще ебат русата. Или тая с големите цици.
Край.