В нашия град има поне две клиники за асистирана репродукция с много добро реноме и имаме няколко приятели, които работят в тази област. Веднъж по време на вечеря, на която червеното вино се лееше твърде свободно, започнахме да ги оспорваме – предимно шеговито – за цената на програмите и успеха им в печеленето на пари от нещастието на хората, жадуващи да се сдобият с рожба.

Това не беше справедлива критика, но предизвика куп истории на масата, една от които се отнасяше до Силвия - дългогодишна клиентка, която след години неуспешни лечения внезапно роди три здрави бебета в бърза последователност – очевидно по естествен път.

Нашите приятели бяха твърде дискретни, за да разкрият самоличността на участващите лица, но са доста уверени от консултациите след първото естествено зачеване на „донора“ и връзката му с техния клиент.

Намерих цялата идея за интригуваща и евентуално дори бих могъл да си представя, че би ви харесала.
Надявам се всъщност...

***

Щастливите звуци на малки деца, които се смееха и плискаха, отекнаха от белите боядисани стени на спретнатата вила, която обгражда бистрата синя вода на големия ни басейн. Отпих още една глътка от джина с тоник и наблюдавах как порасналият ми син и съпругата му играят щастливо с тригодишното си момченце и осемнадесетмесечната им дъщеря, която се поклащаше във водата в яркожълтия си надуваем пояс.

Погледнах към прекрасната си съпруга Мария, която седеше на масата срещу мен и четеше книгата си в сянката на голям чадър. Дори след всички тези години тя все още беше много привлекателна. Трудно беше да я възприема за майка на пораснало дете, че и за баба. Но пък, размишлявах си, бяхме създали семейство, когато бяхме още съвсем млади. Имаше много какво да се каже за ранното създаване на семейство, както сега знаех много добре.

Сякаш инстинктивно знаейки, че мисля за нея, Мария вдигна поглед от книгата си и ми се усмихна. Аз й се усмихнах в отговор, кимвайки към младото семейство пред нас. Тя ги погледна с радостна усмивка, а после се върна към четенето си, докато аз наблюдавах трогателната сцена още малко, мислейки си колко много щастливи спомени ми се връщат за нас двамата в един басейн със собственото ни дете преди повече от двадесет години.

Силвия - нашата бременна за трети път снаха, се изправи в плитката вода, преди да хване сина си за ръка и да го поведе по плитките стъпала към шезлонгите и купчината кърпи, лежащи там. Докато тя започваше внимателно да го подсушава, оцених за кой ли път колко красива е несъмнено. Още повече, когато, както сега, бременността ѝ започваше да си личи.

Въпреки че това беше труден период за мнозина, някои момичета сякаш приемаха бременността спокойно, размишлявах си аз. Силвия определено беше от щастливките. Дългата ѝ тъмна коса лъщеше, очите ѝ блестяха, а леко загорялата ѝ кожа беше толкова свежа. Тя все още се движеше грациозно въпреки подутият й корем, който вече ставаше все по-забележим. И ако се съдеше по предишните ѝ две бременности, щеше да продължи да го прави почти до самия край.

Иронично, помислих си, като се има предвид, че ѝ беше отнело толкова време и пари, и толкова много нещастие, за да зачене.

На мен, биологичния баща на двете ѝ родени деца, както и на третото й неродено все още в корема ѝ, тя ми изглеждаше особено красива.
Това беше тайна, която споделяхме само ние с нея и която сме се врекли да отнесем със себе си чак в гроба.

Силвия се обърна за момент и аз се засмях, когато палавият ѝ син бързо се втурна обратно към басейна. Майка му игриво го подгони, подскачайки след него през тревата, преди да го грабне в прегръдките си на няколко метра преди да цопне във водата, за да го гъделичка ентусиазирано в престорено наказание за опита му да избяга.
След като подсуши детето си, Силвето подсуши и себе си с голямата синя кърпа. После я постла на шезлонга и се излегна върху него.
Докато синът ми Емил, си играеше с малката им дъщеричка си помислих колко много си приличат. Сякаш наистина бяха баща и дъщеря. Всички го казваха - тя очевидно имаше неговите черти. Това не би трябвало да е изненада, тъй като той и аз очевидно сме баща и син.
Всъщност това беше една от основните причини Силвия да поиска от мен да я забременя цели три пъти.

Докато я наблюдавах тайно, Силвия се обърна настрани, за да наблюдава как синът и си играе с играчките си. Да лежи по гръб в това положение вече беше неудобно, ако не и невъзможно - и по този начин несъзнателно обърна тънкото си, женствено, едва покрито дупе към мен и жена ми. Погледнах към Мария, чийто поглед все още беше здраво вперен в книгата си, а после отново към стройната, секси фигура пред мен.

Колко ли пъти правихме любов? Колко ли пъти съм бил в това нейно знойно тяло. Затворих очи и се замислих...
Отне ми цели три месеца интензивен секс, за да я забременя с момченцето й, и едва осем седмици за да зачене с момиченцето й. И още по-малко за бебето, което в момента растеше в нея.

Повече от достатъчно, за да ми осигури спомени за цял живот с наслада.
Легнах си на слънце, затворих очи и си спомних как всичко започна преди около четири години.

***

Силвия и единственото ни дете Емил бяха щастливо женени от около десет години. И двамата високопоставени висшисти с изследователски позиции в университета, в който бяха учили и завършили, срещнали се и се оженили в началото се бяха съсредоточили само върху кариерите си.

В продължение на много години никога не им е идвало съвсем подходящото време да създадат семейство. Те бяха работили и учили много усилено и бяха благословени със значителен академичен успех.
Но както е в академичните среди, финансовите награди бяха доста оскъдни.

В крайна сметка обаче звукът от тиктакането на биологичните часовници ставаше все по-силен и по-силен, докато на тридесет години най-накрая не започнаха да се опитват за бебе.

След две години опити и без последваща бременност, стана ясно че нещо определено не е наред.
Силвето, която беше по-практичната половина от връзката им, трябваше да направи нещо, за да подобри ситуацията, и след няколко разгорещени разговора с Емил, най-накрая се съгласи и двамата да отидат на лекар.

Бързо им откриха, че има проблем, и че проблемът всъщност е Емил. Прекалено нисък на брой сперматозоиди както и неправилно функциониращи такива, които до голяма степен не бяха способни да оплодят яйцеклетките на жена му.

Естественото зачеване се смяташе за прекалено малко вероятно, така че в средата на тридесетте си години те предприеха серия от сложни програми за ин-витро оплождане. Процедурата накратко се изразява в това да изберат най-добрите и обещаващи сперматозоиди на Емил, и да им помогнат изкуствено в трудната задача да оплодят яйцеклетките на Силвия. Това включваше тя да приема мощни лекарства за плодовитост за дълги периоди, което играеше весела игра с хормоните ѝ и водеше до по-чести и по-емоционални кавги, отколкото щастливият им брак беше преживявал досега.

Първите два опита бяха платени от Здравната каса, но се оказаха неуспешни.
Програмите за ин-витро оплождане са изключително скъпи, а с напредването на възрастта и все по-отчаяното желание за дете, те харчеха все повече и повече пари за допълнителни два опита, които също се оказаха неуспешни. И така докато накрая всичките им спестявания приключиха изцяло.

Без колебание с жена ми им дадохме достатъчно пари за други два опита. Са съжаление обаче - отново неуспешни.
С което и нашите спестявания бяха на привършване. Родителите на Силвия не бяха в състояние да й помогнат с нищо, тъй като баща й почина няколко години по-рано, оставяйки майка й с вдовишка пенсия, но без никакви спестени пари.

Нямаше какво друго да се направи, освен да се събират пари. След една година доста пестелив живот, продажба на две коли и вземане на заем от буквално където може, те най-накрая успяха да си позволят седми опит. От клиниката им бяха обяснили, че ще използвайки нова, наскоро разработена техника.
В началото, за наше учудване изглеждаше, че може би най-накрая е станало. Силвия дори каза, че се чувства по-различно вътрешно. Косата ѝ беше станала по-лъскава и в продължение на няколко блажени седмици всички започнахме да вярваме, че може би най-накрая наистина са заченали.
Въпреки че никой от нас не смееше да го каже на глас, сякаш за да не дръпнем дявола за опашката.

Въпреки това обаче, всички започнахме да правим тайни планове за раждането на бебето в къщата и предстоящите ремонти и преустройства по нея. Липсата на пари обаче, означаваше че „Направи си сам“ вариантите изглеждаха все по-достъпния начин.
Аз си взех малко почивка от работата, за да помогна за ремонта и декорацията на къщата. Щеше да са необходими цели две седмици работа само по външната дървена дограма, което означаваше, че щях да бъда доста ангажиран с това.
Емил и Силвия все още работеха на пълен работен ден, така че къщата им през повечето време щеше да е само на мое разположение, което честно казано предпочитах.
Така можех да се концентрирам по-добре и да работя по-ефективно ако не ме разсейват.

Отне ми три цели дни, за да поправя най-лошите и фрапантни проблеми, причинени от години на небрежност и недостатъчно пари. Тъкмо се канех да започна дългия процес на боядисване на резултатите от моята работа, когато чух неочакван звук от кухнята.

Мислейки си, че съм сам в къщата, отначало веднага заподозрях крадец, но докато слизах по стълбите и се промъквах зад ъгъла до прозореца на кухнята, видях красивата си снаха да седи на кухненската маса с окървавена кърпа в ръцете си, а раменете ѝ се тресяха в тих плач.

Безшумно отваряйки вратата, бавно влязох в стаята. Силвия дори не ми обърна внимание.
Просто продължи да плаче и да мачка кърпата между пръстите си.

Аз: Силве, какво има?

Придърпвах един стол, слагайки едната си ръка на предмишницата ѝ и обгръщайки раменете ѝ с другата.
Тя издаде няколко полузадавени звука, сякаш неспособна да говори, затова просто я прегърнах силно до себе си в мълчание.
В началото това сякаш влоши нещата още повече, защото риданията ѝ станаха много по-силни и огромни солени сълзи се стичаха по бузите ѝ и върху моите.

Аз: Кажи ми дъще, какво е станало?

Силвия отново завъртя окървавената кърпа в ръцете си и осъзнах, че това са бикините й покрити с кръв. Тя ги хвърли на пода.

Тя: Дойде ми! Отново не съм бременна..

Отне ми няколко секунди, за да осъзная думите й. Това означаваше, че и седмият им ин витро опит се е провалил, като всички предишни.

Тя: Всичките ни спестявания... всички пари, които взехме назаем и от вас...

Прегърнах я отново през раменете.

Аз: Знаеш, че с Мария не очакваме тези пари обратно, нали? Знаем колко е важно това и за двама ми с Емо. Важно е и за нас. Емил е единственото ни дете и искаме да ви видим двамата щастливи.

Тя: Да! Но не можем просто да продължаваме да хвърляме пари на вятъра. Трябва да имаме прилична къща за семейството си, вместо да живеем в тази барака и да харчим всяка последна стотинка за шибано ин витро.

През всичките години, в които я познавах, не мисля че бях чувал Силвия да ругае.
Станах и взех чаша от шкафа, напълних я със студена вода и й я подадох.
Тя я взе и изпи половината на един дъх.

Тя: Благодаря ти! Просто се чувствам толкова...

Аз: Не си сама! Знаеш, че винаги сме с теб, когато и да имаш нужда от нас. Ти си ни като дъщеря.

Тя: Просто не мога да понеса мисълта да му кажа.

Погалих я успокоително по бузата.

Тя: Той пак ще иска да продължим да опитваме. Той ще ни разори. Не мога да позволя това да се случи.
Но не мога и да разруша и мечтите му.
Обичам го твърде много. Какво да направя?

Аз: Тогава не му казвай! Поне не още. Ще измислим нещо.
Тя: Какво можем да измислим?
Аз: Иди се измий да се освежиш и ободриш. Аз през това време ще направя чай и ще обсъдим нещата преди мъжа ти да се е прибрал.

Петнадесет минути по-късно двамата седяхме на кухненската маса и отпивахме от чашите си. Силвето изглеждаше малко по-добре.
Лицето ѝ без грим, беше бледо-розово и подпухнало, но се подобряваше..

Тя: Съжалявам, че ме видя така.

Аз: Моля ти се - съвсем естествено е. Толкова, много съжалявам и за двама ви. По-добре ли си?

Тя се усмихна тъжно.
Очите ѝ все още бяха леко насълзени, но кимна в потвърждение.

Аз: Добре, дай да опитаме да го помислим! Докторите казаха ли нещо за алтернативни методи?

Тя: Е! Имало варианти, да.

Аз: Ами дай да ги разгледаме тогава един по един.

Тя въздъхна тежко отново.

Аз: Добре, още ин витро процедури? Няма как, нали?

Тя: Не! Няма и смисъл. А и аз не мога повече. Не издържам. Освен парите, просто не мога да преживея всичко това отново. И за какво? За да ни разбият надеждите на парчета за пореден път.
А тези лекарства за плодовитост ме карат направо да..
Караме се ужасно, когато ги пия. И дори да имахме парите, не бих могла да понеса да ги изсипя отново в мръсния канал. Трябва да продължим живота си! Дори това да означава да живеем без деца.

Аз: Мислила ли си за осиновяване?

Тя: Говорили сме за това, но няма да е НАШЕ дете по същия начин. Не и в пълния смисъл.

Аз: Добре, а какви други възможности има - какво друго казаха лекарите?

Тя се замисли по-сериозно.

Тя: Предполагам, че единственият реалистичен вариант би бил да се използва донор.

Аз: Донор?

Тя: Да, донор на сперма. Но и това е проблем!
Първо, има недостиг на качествени донори откакто влязоха новите правила, и второ струва също толкова скъпо, колкото обикновеното ин витро.
И дори да стане, бебето най-вероятно ще прилича на биологичния си баща, а не на Емил.

Тя направи пауза, за да си поеме дъх.

Тя: Детето един ден ще поиска да намери истинския си баща, когато порасне. Гледала съм телевизионни предавания за такива случаи.
Не мога да искам от Емо да отгледа дете, което всеки ден ще му напомня, че не е могъл сам да си създаде такова.

Тя отново се разплака. Погалих разтреперваните ѝ рамене и я прегърнах, което предизвика силно да се разридае.
Сърцето ми се свиваше..

Тя: Просто не знам как да кажа на Емил, когато се прибере тази вечер. Просто не искам! Притеснявам се как ще го приеме.

Аз: Искаш ли аз или майка му, пък ако трябва и двамата да сме тук?

Силвия сякаш събра малко допълнителна вътрешна сила, защото избърса очите си и се стегна.

Тя: Благодаря ти но... мисля, че това е нещо, с което трябва да се справим сами - само двамата!

Чувствах се малко по-добре. Последните ѝ думи сякаш показваха, че е възвърнала част от самоконтрола си.

Тя: Време е да решим какво ще правим с живота си. Не можем повече да продължаваме така.

Аз: Разбирам Силве, но помни, че съм тук, ако имаш нужда от мен. Може би не винаги се чувстваш така, но не си сама. Никога няма да си!

***

На следващата сутрин пристигнах в къщата им притеснен.
Бях казал на жена ми лошата новина предната вечер и ми бяха необходими всичките ми сили, да я спра да не се обади веднага на сина ни по телефона. Това беше въпрос, който те трябваше да уредят с жена си насаме.
Какво би било, ако тя се разплаче по телефона с Емил, преди Силвия сама да му е съобщила новината?
На Мария ѝ беше трудно да преодолее майчинските си инстинкти, но накрая се съгласи.
И така, с ниски очаквания и натежало сърце почуках на вратата на кухнята. Колата на сина ми не беше на обичайното си място, което означаваше, че вече е отишъл на работа. Това трябваше да е добър знак. Вратата се отваряше бавно. Това може да е лош знак.
Силвия отвори и ми задържа вратата, за да внеса няколко кутии с четки и бои в кухнята. Тя беше облечена в клин и широка тениска, което също приех за добър знак. Всъщност, когато ме поздрави, не видях почти никакво отчаяние в нея. Имаше поведението на човек, който контролира нещата. Съвсем не това очаквах.

Аз: Как се чувстваш днес?

Тя: Добре съм! Доста по-добре всъщност. Цял ден ми беше лошо, но може би е било от нерви. Все още не знам как успях да кажа на сина ти, без да се срина напълно.

Аз: Как мина? Той как го прие?

Тя: Не мина добре.

Наливайки гореща вода в две чаши и добавяйки пакетчета чай всъщност ми направи впечатление, че действително има доста уморен вид.

Тя: Всъщност беше по-лошо, отколкото очаквах.

Подаде ми чашата и дръпна стол до кухненската маса.

Тя: Изглеждаше сякаш светът се срути върху раменете му пред очите ми.
Не бях осъзнала колко много е изградил върху надеждата, че този път ще се получи. Опитах се да го предупредя. Всички го направихме, че никога не можеш да бъдеш сигурен. Не и докато не минат поне дванадесет седмици, но...

Аз: Къде е той сега?

Тя: Отиде на работа. Въпреки че не мога да си представя как въобще ще се концентрира върху каквато и да е работа. Никога не съм го виждала толкова..разнебитен. Беше съсипан.

Силвия направи пауза и лицето ѝ стана доста по-сериозно.

Тя: Мога ли да бъда честна с теб?

Аз: Разбира се!

Тя: Мисля че той се тревожи, че ще го напусна, защото не може да ми даде дете.

Аз: Това са пълни глупости!

Тя: Обичам го толкова много. Той е обсебен от това да има деца. И аз бих искала да имам, разбира се, но той го иска сякаш много повече от мен. А аз го обичам толкова много. Искам да бъда с него - с или без деца. Как да му го втълпя?

Сълзите отново се появиха в очите ѝ..

Тя: Опитах се да го накарам да разбере това, но той е запечатал идеята в съзнанието си.
Не мога да му позволя повече, не мога! Той ще ни разори. Знам, сигурна съм, че все отнякъде и от някой ще изнамери още пари назаем за още ин-витро процедури.
Ще ни загроби в дългове до живот.
Ще си създаде още очаквания, които ще доведат още разочарования, и какво ще стане тогава?

Понечих да я прегърна през раменете, но тя леко се отдръпна, пое дълбоко въздух и се изправи, сякаш се готвеше за трудна задача. Бях изумен. Винаги съм я познавал като силен, макар и тих човек и повече от равностоен на сина ни по отношение на увереност.
Но когато тя проговори, думите ѝ ме изненадаха напълно.

Тя: Взех решение. Това е нещо голямо. Бях будна през по-голямата част от нощта, мислех си и само чаках да пристигнеш.

Какво за бога щеше да ми каже?
Когато проговори, беше почти като репетирана реч – ясна и точна, но забелязах, че не можеше да ме погледне в очите директно.

Тя: Не мога да рискувам да загубя мъжа, когото обичам, но знам че само едно нещо ще го направи щастлив.
Трябва да имаме бебе!
Нямаме пари за още ин витро.
Дори с вашата щедра помощ и всичко което имахме, не успяхме.
Дори и да продължим да опитваме вероятно така или иначе няма да се получи.
Осиновяването няма да направи нито един от нас щастлив.

Тя си пое дълбоко въздух и заговори бързо, сякаш отчаяно искаше да изрече думите.

Тя: Реших, че просто трябва да забременея. Ще трябва да използвам донор на сперма и искам това да си ти...

Казвайки това, тя се облегна назад на стола си и ме погледна право в очите.
Аз бях смаян.
Опитвах се да осмисля какво току-що ми беше казала снаха ми.

Аз: Силвия, ти чу ли се току-що?

Тя не каза нищо, очевидно чакаше да кажа нещо повече по същество.

Аз: Искаш спермата ми, за да можеш да имате бебе?

Тя: Да, искам! Това би бил най-прекрасният ти подарък, който можеш да направиш и на двама ни.
И не искам Емил въобще някога да разбира за това.
Ти си единственият мъж, към когото мога да се обърна. Единственият, на когото мога да се доверя. Ти си с най-близка ДНК до тази на Емил - бебето най-вероятно ще прилича на теб и следователно на него също!
Знам, че мога да ти се доверя напълно, и че никога няма да кажеш на никого, никога ама НИКОГА, нито на жена си, нито на сина си, че за осеменяването си, съм използвала твоята сперма вместо неговата.

Аз: Боже!

Изумен и в шок се опитвах да осмисля информацията.

Тя: Има обаче два малки проблема.

Аз: Два малки проблема?

Тя: Ако използваме лаборатория, ще има правни записи. Децата от донори имат права. Включително правото на информация за генетичния си баща. А на нас това не ни трябва.

Аз: Добре! А другия малък проблем?
Тя: Инвитро оплождането с донорска сперма също е скъпо.
Искам да кажа, също толкова скъпо, колкото нормална ин-витро процедура.
Тоест, отново проблемът с парите.
Ние ги нямаме, така че има само едно решение...

Тя си пое дълбоко въздух.

Тя: Искам да ме забремениш по...
... по естествения начин.

Тук ченето ми буквално увисна.

Аз: Наистина ли чух това? Дали не разбрах погрешно?

Можех само да заекна в отговор.

Аз: Искаш да кажеш...
аз...
ние...
ти...
мен..?

Тя: Да, татко! Искам да правиш секс с мен. И то не само веднъж, защото няма гаранция, че ще стане от първия път.

Аз: Искаш да кажеш...

Тя: Да, татко! Готова съм да ти се отдавам колкото дълго, и колкото пъти е необходимо, за да правиш секс с мен....докато забременея!

***

Час по-късно все още седяхме в кухнята и пиехме силно черно кафе - и двамата имахме нужда от стимулант. Първоначалният шок донякъде отмина и се чувствах безпомощен пред мащаба на плановете, които снаха ми беше накроила през изминалата нощ, които сега ми разказваше с ентусиазирани подробности.

Главата ми се завъртя. Цялата ситуация ми се стори доста нереална и все още осмислях и асимилирах само част от всичкото, което ми казваше...

Тя: От толкова дълго приемам лекарствата за плодовитост, че знам точно кога е най-фертилния ми период. Ще трябва да го правим всеки ден, поне по два пъти, докато съм в овулация.
Ще трябва да лежа един час след това с вдигнати крака на стената, за да помогна на спермата ти да се стича навътре в мен по-лесно, за да се увеличат максимално шансовете. Може би няма да отнеме много време да се получи. Знам ли.
Моля те, кажи ми, че поне ще помислиш върху това..

Накрая тя спря да говори и аз се опитах да поема всичко, което току-що чух.

Честно казано, без очевидния и много голям проблем, че ще се наложи да правя извънбрачен секс многократно със съпругата на сина си, всичко друго имаше много логичен смисъл.
Моето ДНК безспорно би трябвало да е най-близкото до това на Емил.
Въпреки че Силвия ми е близка като дъщеря и сме роднини по обет, всъщност не сме кръвни роднини. Така че нямаше да има кръвосмешение и евентуални вродени дефекти от него.
А ако само двамата знаем за това, тогава не би трябвало да има проблеми и с тайната.

Аз: Къде ще... Имам предвид - сещаш се.. къде ще се срещаме, за да... го правим?

Тя: Няма по-добро място от това тук? Така или иначе ще идваш тук доста време, за да работиш по къщата – толкова сме ти благодарни за това, да знаеш.
А аз ще работя на непълен работен в университета този срок, за да се „възстановя от спонтанния си аборт“ Няма причина някой да заподозре нещо..

Аз: А какво ще кажеш на Емил?
В смисъл, ако наистина забременееш, той ще трябва да повярва, че е негово.

Тя: И за това съм помислила. Утре имам час при ембриолога. Ще кажа на сина ти, че са ме питали дали ще участваме в клинично изпитване на някои специални нови препарати за плодовитост. Ще кажа, че все още не сме официално одобрени, но лекарите толкова много са ни съжалили, че биха искали да ни дадат шанс поне да опитаме. Безплатно!

Аз: Значи ти, ще трябва да продължиш да опитваш и с него?

Тя: Да, ще правя секс и с двама ви паралелно. Ще трябва! Иначе няма как да повярва, че детето е негово.

Аз: Но ако ти... го правиш с него, както и с мен, той ще.. няма ли да забележи? Искам да кажа, ако го правим два пъти на ден, ти... ами, съжалявам, ако съм малко груб, но ще му изглеждаш различно...там долу...или?

Силвия сякаш се замисли за това за секунда.

Тя: Няма проблем! Ако имам зачервяване или пък съм прекалено отпусната там долу, ще му кажа просто, че е един от страничните ефекти на лекарствата.

Тя леко се засмя.

Тя: Вероятно така или иначе ще е нормално да съм различна там долу ако го правя толкова често колкото мисля, че е необходимо, и то с двама мъже паралелно.

Аз: Трябва да призная, че планът ти звучи невероятно достоверно. Какво обаче наистина ще вземаш?

Тя: Висока доза фолиева киселина. Хубаво е да се приема така или иначе.

Аз: Наистина си го обмислила добре. Впечатлен съм.

Тя: И разбира се, няма да има никакви усложнения между нас, като да се влюбим един в друг и да развалим браковете си!
Ще бъде просто...осеменяване.

Аз: Да разбира се! А ако решим..да го направим... кога... кога би искала да започнем?

Тя: Колкото по-рано започнем, толкова по-скоро ще мога да забременея. Можем да се качим горе още сега. Но предполагам, че ще имаш нужда да го премислиш и да се подготвиш психически. Пък и реалистично погледнато, след спонтанния аборт, вероятно ще вляза доста по-бързо в овулация, тъй като тялото ми ще иска да си компенсира загубата. Така че колкото по-скоро, толкова по-добре.

Аз: Трябва да помисля за това, Силве. Можеш ли да ми дадеш двадесет и четири часа?

Тя: Разбира се! И все още ще те обичам, ако кажеш „не“.

Тя хвана ръката ми и я стисна.

Тя: Но наистина се надявам да се съгласиш. Така ще спасиш брака на сина си, финансовото бъдеще и щастието на семейството му.

Направи кратка пауза, след което лицето ѝ се разля в невероятна нахална усмивка с яркочервена руменина.

Тя: А и в крайна сметка, може би пък всъщност, ще се насладиш на "процеса"

***

И така, една красива жена, достатъчно млада, за да ми бъде дъщеря, и с най-сладкия темперамент, който можете да си представите, ме покани да правя секс с нея ежедневно и да продължавам да го правя, докато не я забременя!
Без обвързване!
Лесно решение за мен? В никакъв случай!
След като загубих по-голямата част от сутринта в разговори със снаха ми за нейния необикновен план, ми беше трудно да се концентрирам върху работата си през целия ден след това. Едва когато тя отиде на работа след обяд, успях да постигна някакъв напредък. Напуснах къщата им рано, преди да се прибере.
Същата вечер бях много разсеян – жена ми забеляза и ме попита няколко пъти какво ми е. Промърморих й нещо за това, че съжалявам Емо и Силвия, което всъщност, си беше истина.
Това накара Мария да се словоизлее в монолог за несправедливостта на природата и как и двамата биха били фантастични родители. Бях облекчен, че не се налага да допринасям за еднопосочния разговор.
Прекарах по-голямата част от нощта буден, опитвайки се да не мисля за... „предателство“, „измама“ и „неморално“, като се фокусирах върху „помагане“, "благородна кауза", „донорство“ и разбира се „да ги направя толкова щастливи“.

До сутринта бях изтощен и имах ужасно главоболие, но бях взел решение. Нямах намерение да ходя в къщата им този ден. Бях решил да се обадя на снаха си, и да й да я излъжа, че ми е възникнала друга спешна работа. Затова й се обадих по мобилния телефон от колата си около осем и половина, когато бях сигурен, че Емил ще е тръгнал за работа.
Когато тя отговори, тревожният ѝ тон на гласа ми подсказа, че и тя не е спала много.

Аз: Здрасти, Силве!

Тя: Здравей, татко!

Аз: Мислех си за това ... дето предложи вчера...и ми става още по-странно да ме наричаш така.

Тя: Да! Но не мога да ти викам на име. Знаеш, още от самото ни начало с Емил.
А и за мен винаги си бил като баща.

Аз: Благодаря ти за откровението, миличка. Не спах много. Всъщност цялата нощ..

Тя: И аз. А, взе ли решение?

Директният й въпрос направо изпари намерението ми да я излъжа за "другата спешна работа".

Аз: Силве, наистина ли си сигурна, че това, което ми каза, наистина го искаш? Имам предвид, абсолютно сигурна ли си, че е най-доброто и за двама ви, не само за Емил?

Тя: Никога не съм била по-сигурна в нещо през живота си.

Поех си въздух и казах:

Аз: Тогава ще ти помогна с каквото мога.

Чух изблика й на радост в другия край на линията, последван от леко просълзен глас.

Тя: Благодаря ти много, татко! Обичам те! Не знаеш какво означава това за мен и какво ще означава за нас!

Аз: И аз много те обичам, дъще.
Просто се надявам това наистина да проработи.

Почувствах се много по-добре, след като чух нейната радост.

Тя: Ще проработи, тате - знам го!

Аз: Дано Силве, дано!

Тя: Ще видиш, татко! Страхотен си! Кога ще дойдеш?

Аз: Какво? Ъъ-ъ.. сега ли?

Тя: Ами, да! Можеш ли да дойдеш още сега?

Аз: Амии-и..не знам всъщност...

Тя: Не искам да губим повече време. Тази сутрин правих секс със сина ти, но веднага ще се приготвя за теб.

Аз: Добре, Силве! Ще се оправя и идвам.

Тя: Благодаря ти много, ама много!

***

След като взех това решение и се убедих, че е правилно, се поуспокоих. Но в никакъв случай не бях безгрижен. Бях успокоил съвестта си за предателството си на жена си и сина си, но в ума ми се появиха съвсем нови тревоги.
Не бях правил секс с никоя друга освен с жена си от близо тридесет години. Все още имаме относително активен сексуален живот, така че не се притеснявах от проблеми с ерекцията. Но какво щеше да стане, ако нервната обстановка ми се отрази прекалено, и не успея да се представя добре?
И как човек прави секс с момиче, достатъчно младо, за да му бъде дъщеря? Какви биха били нейните очаквания? Щеше ли да иска и да очаква любовна игра? Ако да, какво трябваше да направя? Дали правилата на играта са се променили много през последните тридесет години?

В крайна сметка обаче, се съвзех.
Върнах се вкъщи, направих чай за жена ми и мен. След което се изкъпах, обръснах се и се облякох "за работа".

Чувствах се нервен като момче на първа любовна среща.
Мария не е много наблюдателна, така че не забеляза допълнителните грижи, които полагах, но все пак беше облекчение, когато скочих в колата и потеглих преди евентуално да е започнала да разпитва.
Бавно слязох от колата пред къщата на синът ми и жена му, и прекосих до вратата на верандата, където почуках нервно.
Отвътре се чу шумолене и вратата се отвори някак колебливо. В относителния мрак на кухнята Силвия изглеждаше по-млада и по-невинна, отколкото я бях виждал някога. Облечена в пухкав бял халат, тя ухаеше сладко на олио за вана. Косата ѝ беше сресана до блясък и беше без всякакъв грим.

Тя: Здравей, татко!

Гласът ѝ изпълнен с нервност, а погледът свенлив, придружен от лека усмивка.

Аз: Здравей, Силве!

Отговорих също толкова несигурно, докато влизах в къщата, следвайки я в малката стая.
Наблюдавах мълчаливо как тя приготвя обичайния ни чай. Седнахме и отпивахме внимателно. Накрая почувствах, че трябва да попитам, за да съм сигурен че няма да направя ужасна грешка.

Аз: Все още ли си сигурна, че искаш да го направиш?

За моя изненада гласът ми беше доста нестабилен и треперещ.
В отговор тя кимна категорично.

Тя: Стига все още да си съгласен с идеята, както и с всички последици...

Не бях мислил за нищо друго от разговора ни предишната вечер. Можех да живея с това, стига да остане наша тайна и да ги прави двамата щастливи.

Аз: Как искаш... ъъъ... да го направим? прошепнах.

Тя се изчерви и ми се усмихна.

Тя: Ами, мислех си да отидем в стаята за гости и...
Ако искаш вземи си душ...а аз ще те чакам в леглото..

Гласът ѝ трепереше.

Аз: Добре! Връщам се веднага след като се приготвя.

Разговорите бяха напълно невъзможни с предстоящата ни задача. Довършихме чая си бързо и мълчаливо. Две минути по-късно бях под душа за втори път в рамките на един час, усещайки горещата вода върху кожата си. Погледнах надолу към тялото си. Не е чак толкова зле за мъж в края на петдесетте си години, помислих си иронично.
Вероятно е резултат от физическия характер на работата ми.
Измих си го старателно.
Вече бях полунадървен.
Слава Богу това не е нещо, с което днес ще имам проблем, помислих си, отправяйки мълчалива молитва на благодарност.
След минута-две се изплакнах, спрях водата и излязох от кабинката. Подсушавайки се с чиста кърпа, която снаха ми, очевидно беше оставила за мен.
Нова кърпа. Нов халат. Очевидно Силвия беше решила да покаже ново начало. Увих кърпата около кръста си и излязох на площадката.

Вратата към стаята за гости беше полуотворена. За моя изненада, вътре всичко беше окъпано в ярка слънчева светлина и за момент си помислих, че тя си е променила решението и е останала долу, но щом влязох в стаята, видях халата ѝ спретнато проснат върху стола, а там, в двойното легло, под свеж бял чаршаф, беше красивата ми снаха, свенливо усмихваща ми се...
Тя беше гола под завивката. Поех си рязко въздух и тя се усмихна смутено. Усетих как ерекцията ми се напряга силно в кърпата около кръста ми. Дали наистина щеше да се случи? Дали всичко това беше сън?

Застанах до леглото и хванах ъгъла на чаршафа в ръка. Силвия го остави да се изплъзне между пръстите ѝ, докато аз нежно го издърпах, за да разкрия мекото ѝ голо тяло.
Седнах на ръба и нежно задокосвах гладката кожа на долната част на крака ѝ. Отначало тя инстинктивно и смутено сви колене, но после сякаш осъзна безсмислието на това и се опита да се принуди да се отпусне.

Оголените ѝ зърна обаче бяха твърди и заострени, издавайки възбуденото ѝ състояние.
Галих крака ѝ мълчаливо, ръката ми се промъкваше нагоре към бедрото ѝ, спомняйки си какво си бяхме казали предната вечер.
„Това не е изневяра, това е просто осеменяване...“

Аз: Ще го направим възможно "най-клинично“ за да не се смущаваш от неудобство.
Няма да се целуваме ако смяташ, че ще е по-малко задължаващо.

Тя: Да, добре. Надявам се да е по-лесно така.

Аз: Готова ли си?

Тя: Да, готова съм!

Силвия пое дълбоко дъх, излегна се бавно назад и разтвори красиво оформените си крака, сякаш за да ме приветства в мекото си, перфектно тяло.

Станах и, пускайки кърпата си, за да освободя ерекцията си, коленичих между разтворените ѝ бедра.

За няколко мига се взирах в прекрасното ѝ тяло. Дълги, стройни бедра, перфектно изваяни прасци. А нагоре между тях - изкусно оформен триъгълник в мъничка V-образна форма от естественото й окосмяване, което се плъзгаше дълбоко между бедрата ѝ , където би трябвало да е долнището на банските ѝ. Лека женствена закръгленост на бедрата ѝ и още по-лека мекота на коремчето й.

Изглеждаше толкова млада, толкова красива, толкова жива и нежна.
Поставих ръка под всяко коляно и разтворих краката ѝ още по-широко, а външните устни на вулвата ѝ се разтвориха, разкривайки тъмната розовина на цепката ѝ вътре.

Наведох се над тялото ѝ и поех тежестта си върху лявата си ръка, а дясната си ръка върху ерекцията си, насочвайки я към чакащата ѝ вагина. Тя внезапно си пое дъх, когато гладката ми главичка докосна устните ѝ на влагалището й.

Аз: Всичко наред ли е? Искаш ли да спра?

Тя: Не! Просто да те предупредя, че спермата на сина ти, би трябвало все още да се усеща в мен. Не искам евентуално да се смутиш от това.

При други обстоятелства мисълта за всякакъв допир на части от тялото ми със спермата на друг мъж (още повече пък, тази на собствения ми син) под каквато и да е форма, би ме отвратила. Тук обаче ситуацията беше друга. Вече се усещах много възбуден и умът ми замъгляваше тези ми предразсъдъци. Дори се сетих, че неговата сперма, идеално ще ни послужи за нас с жена му, като естествен био лубрикант.
При тази мисъл започнах леко да докосвам потърквам главичката си нагоре-надолу по цепката ѝ, търсейки отвора ѝ.
Веднага усетих омазнената и влажност и и бързо намерих входа ѝ.
Спермата на сина ми, със сигурност върши страхотна работа (поне за това) да ми послужи за смазка да проникна в путката на красивата му жена. Размърдах главичката на пениса си по-старателно между вътрешните ѝ устни, и леко натиснах.

Главичката на силно еректиралия ми член внезапно потъна между устните на влагалището й, в резултат на което Силвия въздъхна в лек стон. Помислих, че е от дискомфорт или болка, заради което застинах така, не смеещ нито да продължа навътре, нито пък да изляза от нея.

Аз: Какво? Заболя ли те?

Тя: Неее...напротив! Просто ти е малко по-дебел, отколкото очаквах. Но пък е приятно да те усетя толкова твърд за мен.
Давай, продължавай! Хубаво е..

Аз: Искаш ли...Мога ако искаш... да продължа? Искаш ли..?

Тя: Да..

Това въздишащо да ми подействаха като афродизиак и моментално реагирах като натиснах още малко...
Очите ѝ се разшириха. Лицето й се изпъна силно в гримаса на изненада и ужас.
Оттеглих члена си леко навън в опит да не я нараня. При което ръцете й ме сграбчиха за задните части.

Тя: Не! Не спирай ! Искам да влезеш целия. Влез в мен целия, разшири ме докрай. Направи ме по твоя размер.


При тези думи се раздвижих още няколко пъти нагоре-надолу в цепката ѝ натиснах решително за втори път, усещайки спермовото желе от сина ми, примесено с горещите сокове на жена му, смазвайки пътя ми до дъното й докато й разтварях и разширявах вътрешните стени на влагалището.
Пенисът ми влезе в нея плавно и до дъно целия.
Застинал така със силно опряна срамна кост във венериния хълм на снаха си, беше истинска благодат да наблюдавам от толкова близо шокът изписан на лицето й.
Застинала без дъх, с поглед вперен в очите ми, изминаха секунди докато започне да възвръща дихателните си функции, тя започна да поема ситни глътки въздух, силно задъхана.

Тя: Ах, татеее..! Страхотен е! Толкова ти е голям! И толкова твърд! Перфектно ме изпълва.
Уникално е! И толкова възбуждащо..

Аз: Радвам се, че толкова бързо и лесно се отпусна, миличка! Очаквах доста по-стегната и суха обстановка.

Тя: Аз също не съм очаквала, че толкова много ще ми хареса.
Трудно ми е да повярвам че ще го кажа, но - Давай пак! Искам още..


Не ми трябваше втора покана. Извадих си го почти до край, и веднага рязко си го забих обратно в нея, плавно и настъпателно. До дъно!
След което отново застинал надълбоко в нея, я наблюдавах.

Тя: Ахххх....мммм! Лелееее...
Не мога да повярвам колко лесно се приспособявам към доста по-големият ти размер, със сравнение с този на сина ти.

Аз: Сигурна ли си, че не те заболява така, Силве? Малко се притеснявам - ти си толкова много по-мъничка и дребна от мен, а така да ти влизам целия.
Направо ми е чудно къде точно ми го побираш.

Тя: Супер ми е! Не искам да се притесняваш. Моля те! Не ме щади! Искам сега да започнеш да ме чукаш...
Искам да ме чукаш!
Чуваш ли?
Ще чукаш ли снаха си, тате?

Аз: Да, дъще! Малко ми е неудобно, но ми харесват тези вулгаризми и мръсотийки. Не съм свикнал и ми е неприемливо, но е много възбуждащо..

Снаха ми, видимо все по-разпалена във възбудата си, направо не ме остави да се доизкажа.

Тя: Съжалявам татенце, но снаха ти вече е прекалено възбудена, за да се контролира. Страхотния ти хуй ме подлудява, и искам да ме чукаш силно.

Незнайно и необяснимо за мен как, но тези й думи буквално сякаш ме заразиха, и започнах да се движа в нея с доста по-силно и забързано темпо.
Стоновете й се засилиха и зачестиха. От свенливият и невинен поглед нямаше и помен. Сега ме гледаше с едни много интересни перверзно-влажни очи, изпълнени със сладострастие, и лице по различен начин красиво-изкривено в гримаса на възбуда, похот и огромно желание.
Да усетя пренадървения си член в това непознато, неземно красиво, младо женско тяло, след повече от 30 години със само една жена, ме накара да се влудя от превъзбуда.

Край! Вече чуках снаха си! Връщане назад няма. Вече наистина го правехме. Пенисът ми, арогантно проникнал, гастролираше енергично в жената на сина ми.

А тя от своя страна, ме прегръщаше силно и настоятелно, както с ръце около врата ми, така и с тези нейни сексапилни бедра около ханша ми, с кото сякаш се опитваше да ме допусне и придърпа целия в себе си.

Зениците в очите на момичето под мен се бяха разширили толкова силно, че на моменти се плашех дали всичко продължаваше да е наред.
Едновременно с това, тя засилваше все повече движенията в таза си при всяко следващо мое забиване в недрата й - сякаш за да ме приветства и посрещне все по-надълбоко в себе си.
И всичко това, докато настървено ме приканва да я обладавам все по-бързо и все по-грубо.

Тя: Харесва ли ти, татенце?

Аз: Много ми харесва, сладка моя..

Тя: Имаш страхотен хуй, татенце! Наистина..

Аз: Надървен е благодарение на теб, миличка...
Само заради теб!

Тя: Охх.. много ми харесва да ми говориш така, татенце...
Харесва ли ти в мен?

Аз: Много ми харесва, мила моя! Не ми стигат думите да ти изкажа колко е хубаво...

Уоволствието ми сякаш се удвояваше да усещам гладкостта и изключителната стегнатост на вагината на снаха ми в сравнение с тази на жена ми.

Аз: Толкова си тясна, Силве...
Страхотно е усещането...

Тя: И ти си страхотен!
Давай, не спирай! Искам те! Искам да ме чукаш още! Искам още много! Докато свършиш...
Ох, да..! Давай! Оставяш ме без дъх...
Чукай ме...! Чукай своята снаха...
Искаш ли ме, татенце? А..? Кажи ми, моля те..

Аз: Искам те, сладка моя...
Ах, колко си страстна, Силве-ее..

Забавих малко темпото, за да й дам възможност да диша по-нормално за известно време, след което отново забързах, прониквайки по-дълбоко и съответно малко по-грубо.
Това предизвика нова вълна на задоволство и нови висоти във възбудата й.
Постепенно и полека, започнах и да харесвам да слушам мръсотийките, които възбудено ми шепнеше, докато й се забивам във вагината, редувайки нежно, после все по-грубо и с по-нарастващо темпо.
Под мен чувах дишането на Силвия да идва на кратки, резки издишания в такт с моите тласъци, придружени с все по-перверзните й мръсотийки, които ставаха все по-влугарни, и все по-въздействащи ми адски разпалващо

Усетих как краката ѝ разтворени до крайният си предел, за да ми осигури възможно най-максимален достъп все по-треперещи, докато аз буквално я дънех все-дълбоко и все-безпощадно в путката, докато в един момент усетих как входът ѝ се разтегна плътно и максимално около основата на члена ми. Беше толкова олигавена и омазнена, че буквално джвакаше от мазга..
Това момиче сякаш нямаше насита.

Тя: Да... Да...Да... Чукай своята снахичка! Чукай своята малка... еблива снаха...
По-силно...! М..ммм..! Даа... Още...! Давай! Чукай ме като...
...като курва!
Мххх..да! Искам да съм твоята курва, татенце..!

Беше невероятно чувство, което ще помня цял живот - да усещам силата на нейните емоции, обгърнати в заедно с моите в един невероятен, страстен акт.
Акт, в който аз вече буквално не разпознавах снаха си в разгоненото до полуда момиче под мен.

Новостта да правя толкова засищащ секс с много по-млада жена от мен, заедно с мисълта че ми е снаха, която ме желае толкова изразително и силно, беше твърде много за мен.
В рамките на няколко минути след тласъците усетих безпогрешно идващата топлина на приближаващия оргазъм, която се натрупваше в бедрата и кръста ми.

„Идва ми да свърша“ предупредих я с дрезгав глас.

Погледнах дълбоко в замъглените ѝ от превъзбуда очи, все още тъпчейки я дълбоко и възможно най-тежко в путката ѝ, опитвайки се сякаш да отложа еякулацията си за един последен ценен момент.

Тя: Давай, татко! Искам да свършиш! Изпразни се в мен! Напълни ме татенце!
Искам обилно да напоиш със себе си, своята курвичка!
Дай ми я! Трябва ми...
При тези й думи, нямаше как повече да съм на себе си.
Тласкайки се все по-бързо и по-дълбоко, изпълвайки стаята с мокри мляскащи звуци, докато тялото ми се пляскаше в нейното. Странни високи писъци се изплъзваха от устните на Силвия, докато най-накрая топлината, която се натрупваше в мен, избухна!
Гърдите ми се стегнаха и загубих контрол над това което следваше.. Започнаха серия от почти болезнени контракции, които караха тялото ми да се тресе, докато заедно със спермата си, изливах и изпълвах тялото на Силвия сякаш и с душата си...

Докато се притисках плътно прилепнал в нея, усетих как вагината ѝ се стяга около пениса ми. Тя сякаш се опитваше да издои ценните последни капки сперма от мен. Това ме накара да достигна до нещо като вторичен оргазъм, сякаш още по-силен. Треперех докато усещах как путката й изцежда и последната капка сперма. Стискаше ми го със стените на влагалището си, дори и след това..
Беше страхотно! Сякаш ми го масажираше с мускулите на путката си...

Целият процес продължи не повече от трийсетина минути от началото до края.

След като спазмите ми отминаха, се задържах неподвижно над отпуснатото ѝ тяло, омекващият ми пенис все още в най-интимното ѝ място, гледайки в сладкото ѝ лице и усещайки капчици пот върху себе си.

Погледите ни се срещнаха.
Тя през сълзи ме прегърна силно и започна жадно да ме целува.
Беше като озверяла!
Яростно осмукваше всяка част от устните и езика ми, като в кратките паузите за поемане на въздух, ми прошепваше "Благодаря ти, татко! Много ти благодаря! Обичам те! Обожавам те! Страхотен си!

Аз едва успявах да й отговарям с "Това ли искаше дъще...? Така ли трябваше да бъде? Добре ли се представих? Така ли си го представяше? Хареса ли ти, наистина?"

Под мен Силвето се усмихна широко и кимна с облекчение на лицето си.

Тя: Татенце, надмина всички очаквания! Страхотен беше! Усещам съмненията ти и искам да те уверя, че нямаш повод да се притесняваш. Невероятен любовник си, повярвай ми! Правиш страхотен секс.
И честно казано, нямам търпение за следващия ни сеанс по "осеменяване"

Признахме в смях, докато все още бяхме силно вплетени един в друг, а аз все още бях в нея..

Силвето все още не ме пускаше от силната си прегръдка и ме целуваше много жадно и ненаситно..
Отговарях й доколкото ми е възможно..

Аз: Нали нямаше да се целуваме, дъще..

Отново прихна в сладък смях и веднага след това продължихме да ме целуваме с език...чак докато усетих, че съм напълно омекнал в нея.
Дишането ми се върна към нормалното, а отпуснатият ми пенис се изплъзна хаотично от тялото ѝ.

Силвия почти веднага стисна коленете си и ги вдигна към гърдите си, след което извърна към стената, така че да може лесно да ги изправи върху нея, за да помогне на спермата ми да се стече по-лесно навътре към матката й, което трябваше да увеличи максимално шансовете да зачене.

Претърколих се по гръб и легнах до нея на леглото.

Тя: Трябва да остана така един час. Радвам се, че само ти можеш да ме видиш в това положение.
Изкикоти се сладко и ме придърпа към себе си.

Аз: Добре е, че никой от нас не трябва да ходи на работа.

Тя: Наистина! Това може би е най-фертилния ми период през овулацията, така че надявам се ще имаш сили да ме повториш по-късно преди да си тръгнеш
Ще можеш, нали любовнико? Усмихна ми се гальовно снаха ми.

Аз: За теб всичко, мила моя!

Тя: Ммм-м-м... така ли татенце?! Започна да се закача любовно тя.

Аз: Ах Силве, ти ще се окажеш много ненаситна. Опитах се да й отговоря в същия тон.

Тя: О, да! Наистина съм! Особено пък, след това невероятно чукане, с което направо ме изненада супер приятно.
Направо те искам още сега, ако не трябваше да си държа краката така поне час.

Усмихнах й се в отговор.

Тя: Но пък, се сещам че мога да си те обгрижвам и докато си лежа...

Аз: Почивай си сега, дъще!
Недей да се разгонваш пак...

Тя: Не, не, не... Ела ми тук по-близо! Не ми се дърпай...

Аз: Къде да дойда искаш, Силве?

Тя: Ей тук ми ела, до лицето... Искам ти го доизсмуча.

Изправих се на колене и се занесох както ме поиска - до лицето й.
Силвия започна да ми го масажира, и не след дълго сякаш по-нормално от всичко - ми го пое в уста..

Продължавах да се изумявам как това момиче, се отпусна толкова лесно и безпроблемно към мен и това, което правехме. Сякаш не бяхме свекър и снаха, а най-обикновена двойка която си прави секс.
И то сякаш не за първи път !!!

Истински се наслаждавах на оралните умения на Силвето, докато тя междувременно си беше с краката високо вдигнати и опрени на стената, за да помага на процеса по осеменяване.

Тя: Татенце, имаш страхотен пенис. Невероятен е! Много ми харесва. Искам просто да си ти го кажа...
Продължи тя да ме глези на пресекулки, докато стабилно и доста настървено ми го налапва и осмуква.

Неусетно, след десетина минути така, започнах отново да се надървям, при което снахичката загрижено заяви, че е време да е спрем, за да ми съхрани силите за по-късно.

Тя: Ако искаш, иди да се изкъпеш.
Аз ще си почивам още малко.

Наведох се и я целунах по челото, след което я оставих в тази поза и направих както ми беше казано, горещата вода отмиваше сладките сокове на Силвия от тялото ми.

Върнах се в спалнята напълно облечен петнадесет минути по-късно и я намерих унесена в сладък сън.
Коленете ѝ се бяха опрели едно в друго, леко килнати на една страна.
Реших да не я будя.
Вместо това слязох долу и се заех с работа.

Час по-късно чух входната врата да се отваря и видях Силвето, напълно облечена в дънки и потниче. Зададе се иззад ъгъла на къщата с чаша чай в ръка. Усмихнах се от радост и слязох да я посрещна.

Аз: Благодаря ти, миличка! Как се чувстваш? Добре ли си? Вичко наред ли е?

Тя изглеждаше толкова сияйна и усмихната.
Тя: По-щастлива съм, от когато и да било. И доста облекчена също..
Много , много ти благодаря за всичко.

Усмивката ѝ беше комбинация от невинност и похот едновременно разтопи сърцето ми.

Аз: Излизаш ли?

Тя: Да! Трябва да отида до работата, за да свърша някои неща, а после до магазина.

Усмихна ми се още по-палаво.

Тя: Ще се върна след около два часа за нашата...втора среща.

Аз: М-мм.. Ами до по-късно тогава. Благодаря ти за чая, дъще..

Отпивайки от горещата напитка, докато я гледах как се отдалечава към колата си.
"Боже, колко е мъничка, а какъв пожар е това момиче" Мислех си аз, докато си представях как целият ми немалък размер буквално изчезваше в това красиво тяло - само до преди малко..
Потегли уверено с колата си, докато ми махаше закачливо минавайки покрай мен.

Използвах възможността да се върна към ремонтните работи, които чакаха на мен.
Останах доволен, че за тези два часа, успях да свърша повечето от нещата, които си бях наумил.

Дойде си точно навреме.
Докато си работех бях започнал да си мисля, че след като си проветри мозъка и "изтрезнее" от еуфорията и възбудата, може би ще се върне размислила.
Оказа се обаче, че бях подценил решителността й.
Още влизайки от задната врата ме попита дали съм готов.
Всички мрачни мисли се изпариха на момента.
Нямах нужда от втора покана. Усмихнати влязохме заедно в къщата, следвайки я качвайки се по стълбите като разгонено кученце.
Без дори да се уговаряме, някак инстинктивно усетихме, че ще се изкъпем заедно в банята.
Това беше най-страстния душ, който някога си бях вземал.
Целувахме се със Силвия буквално като обезумели под течащата и галеща телата ни вода...
Натискахме се като тинейджъри, жадно и ненаситно докосвайки и галейки се навсякъде и по много..
Някак като естествено продължение, се озовахме в спалнята, тъй както сме мокри...
Силвия се раздаде още по-щедро за мен в орален смисъл. Изгубих престава и за време и за пространство под въздействието на невероятното и фелацио...
Никога, ама наистина никога не бях получавал по-задоволяваща свирка от никоя жена преди това. Включително и от моята..
Изгубих бройката колко пъти ме докарваше до ръба да ме източи в устата си, но всеки път успяваше навреме да спре, и да не опропасти целта на занятието..
Никога не бях виждал, дори нямах представа, че е възможно жена да ми духа с толкова осезаемо желание от нейна страна. Винаги преди този момент съм смятал, че жените го правят просто като жест към нас мъжете, и вероятно не изпитват реално удоволствие от самия акт на фелацио.
С тази си свирка Силвия, коренно ми промени и обърна представите ... И то сякаш завинаги!
Бих се опитал да ви опиша, но думите ми със сигурност няма да имат силата да ви предадат онова, което изживях по време на онази за мен заветна свирка...
Лапаше го жадно и засмукваше звучно..
Плюеше го и ненаситно облизваше.
Набиваше си го чак до входа на гърлото, докато се задави и закашля...
Разтриваше му ствола с две ръце докато силно му смучеше главичката...
Казвам ви, пенисът ми беше придобил неимоверен размер, заради прекомерно високия приток на кръв от превъзбудата..
А главичката му беше стана мораво лилава от звучните осмуквания...
Цялата й муцунка беше олигавена от слюнката й...
Беше буквално озверяла! В един момент, сериозно се притесних, че ще загуби контрол и няма да може да спре навреме..

Тя: Татенце, харесва ли ти?

Даде си най-накрая почивка на устната кухина, започвайки да ми говори по мръснишки предизвикателно и перверзно, докато не спираше да ми масажира и разтрива хуя...

Аз: Силве...ти си като полудяла бе миличка...
Имай малко милост!

Тя: М..мм.. нищо ти няма татенце. Много си си добре. Я се виж, какъв си ми го надървил тука...
Невероятен е, и аз просто ще ти го изям, разбери!

Нахвърли му се с още по-голяма страст и в следващите минути, наистина можеше да се каже, че наистина ми го изяждаше...
Поиска да сменим позата, заставайки на гръб на ръба на леглото.

Тя: Искам да ме чукаш в устата, любовнико мой!

Бързо ме насочи как точно иска да се преместя и застана, след което ми се предостави по толкова възбуждащ начин, да правя секс с устната й кухина..
Случваше ми се за първи път и аз просто не можех да повярвам, колко хубаво се оказа...
Беше извила гръбче и си беше изправила вратлето по такъв начин, че успяваше да ме пусне чак в гърлото си, без абсолютно никакъв проблем..
Отначало, естествено се притеснявах, че може да я нараня, но отново се оказа, че съм подценил ентусиазма й...

Тя: Ще ме чукаш ли в устата, а татенце?

Аз: Всичко което пожелаеш, сладка моя...

Тя: Искам да чукаш курвенската устичка на снаха си..

Аз: Охх...да!

Тя: Кажи ми го, татенце! Моля те!

Аз: Силве, не ми е удобно дъще...Недей!

Тя: Моля те, татко! Наистина...

Аз: Но, какво искаш да кажа Силве?

Тя: Кажи ми, че съм курва! Искам да го чуя...

Аз: Ох.. Силве, какви ги говориш...

Тя: Моля те, татко! Много те моля..

Отне ми известно време, да успея да пречупя езика си, за да пробвам да й угодя, но в крайна сметка се получи.

Аз: Добре де...щом го искаш... Ето! Курва..

Тя: Ама дай с повече чувство...
Кажи ми, че съм твоята курва...

Аз: Ти си моята курва...

Тя: Кажи ми че твоята снаха е твоята курвичка...

Аз: Моята сладка снахичка е моята перверзна курвичка..

Тя: Аххх...ето че можеш.. Ммм..мхх! Даа..
Ммм..имаш страхотен хуй, татенце...
Вече съм пристрастена към него..
Пътувайки насам преди малко сън бързала, защото нямах търпение за теб..
Ще ме чукаш ли след малко, татенце? М?

Аз: Да, курвичке моя! Ще те чукам...

Тя: А, такаа! Много ми харесваш такъв...
Ще чукаш ли ебливата си снаха, татенце..?

Аз: Оххх...даа! Вече много силно го искам.

Тя: А ще ме напълниш ли пак със страхотния си материал, татенце

Аз: Ще те направя своя, като те напоя обилно със спермата си...
Обожавам идеята, че ще съм те маркирал като своя...

Тя: Лелеее...татенце, теб наистина ти хареса, май а?
Много красиво го описа..
А сега искам да дойдеш отгоре ми, да вкараш огромния си хуй в путката на своята курвичка, за да я осемениш...

Секунди след тази сладострастна покана, вече бях между красивите й бедра, широко отворени за мен, и потънах от раз в нея...
Чувствах се толкова сякаш у дома си...
Вече превъзбуден, неусетно вече бях забързал темпото, й не след дълго, Силвия вече едва дишаше под мен...

Беше вперила очите си в моите и не отместваше поглед. Лицето й говореше ЕДИНСТВЕНО и САМО похот!

Не знам как, но някакси бях сигурен, че това момиче вече обожава секса с мен...

Беше невероятно да я гледам и слушам да ме настървява докато я дънех буквално в матката...
Мръснишките й словоизлияния вече ми се струваха толкова нормални и сякаш присъщи..
"Давай, любовнико!" , "Давай, миличък мой!" , "Страхотен си! Страхотен..." , "Чукай ме!" , "Чукай своята еблива курветина!"
Обожавам тази жена! Мислех си докато й се забивам в путката тежко и мощно, сякаш в отговор на всяко едно от нещата които продължаваше да ми говори..
"По-рано днес едва ти го побирах, а я ме виж сега! Вече съм по твой размер, перверзнико. Сина ти след теб, ще ми дойде малък" , "Ммм..да! Чукай! Да!"
"Ще ме наградиш ли, татенце? Със спермата си.." , "Ще ме направиш ли майка, а татенце?" , "Ще ме дариш ли с детето си?" , "Представям си колко ли материал си ми събрал - искам го целия в мен, любовнико!" , "Давай, свърши в мен! Изпразни се в мен! Излей ми душата си, татенце!"

Всичко това, буквално ме докара до припадък и най-естествено, нямаше как да издържа повече...
Забих се за последен път...
Усещането е несравнимо...
Не смеех да помръдна, а Силвето буквално ме глезеше като малко момченце, докато със страхотни движения в таза си, и нарочните конвулсии в стените на влагалището си, сякаш ми издояваше хуя.

Тя: Да, миличък мой... Сладичкия ми той, еблив перверзник... Давай изпразни се, дааа...Охх..мммм! Дай ми я всичката, тате!
Лелееее.. усещам струите ти, татко..

Картинката която представлявахме след това, беше страхотна - поне в представите ми..
Не сме засичали време, но може би поне 20-30 минути след като свърших в нея, Силвето не не ме пусна да изляза от нея..
Стояхме си така вплетени и се целувахме...
Сигурен съм, че съм бил перфектната тапа, за да не се хаби материал, изтичайки от влагалището й обратно навън.
Мълчахме и просто се целувахме...
И беше неземно красиво и хубаво, и сладко...

А следващото, което се случи беше вече, сякаш черешката на тортата...
Както си лежахме така в мисионерската поза, нежно целувайки си се, докато съм с омекналия си хуй в путката й, Силвето промуши ръка, бързо намери клиторчето си, и започна да си го масажира и разтрива... тъй както съм в нея.
Неволните движения в таза й докато мастурбира, конвулсиите и контракциите, заедно със всички спазми, които й предизвикаха да си свива и отпуска влагалището, ме направиха да се надървя отново, така както изобщо не съм й го вадил и съм още в нея !?!
Това хора, повярвайте ми, не ми се беше случвало от десетилетия.
С жена ми правим секс относително редовно - нещо като веднъж или два пъти седмично. Когато свърша докато съм с жена ми, ми трябват може ден или два, за да съм готов за реванш.
Това момиче какво направи с мен, не зная, но да се надървя отново за трети пореден път в един и същи ден, това наистина хем зарадва, хем малко и уплаши да не взема да получа некой инфаркт.

Силвето, веднага щом усети че се втвърдявам в нея отново и подейства като мигновен афродизиак! Започна буквално да си тероризира клитора под мен. Движенията в таза й станаха резки и отривисти. А това, че през цялото това време, беше нанизана на мен, само я влудяваше допълнително..
Беше истински подарък от небето, да я наблюдавам от толкова близо, как тресейки се мощно в оргазма си, се разплака от щастие...

Тя: Татко, благодаря ти! Много те обичам, татенце...

Аз: И аз те обичам, миличка моя..
Аз на теб ти благодаря! Караш ме да се чувствам толкова млад и силен, отново...

С просълзени очи и двамата сякаш по сигнал, настървено и жадно се зацелувахме.
Тя: Искам те още, тате! Чукай ме пак! Моля те...
Усещам те толкова твърд, ти си страхотен! Ти си просто невероятен!
Направи го отново, миличък!
Люби ме, татко...

Никога не съм вярвал, че на тези години, ще се справя за трети път в един, и то само в рамките на само няколко часа, но когато за трети път се изпразних в утробата на снаха си, а тя ме боготвореше, което се четеше в очите й, аз сякаш се влюбих в снаха си.
А снаха ми в мен също...

Времето вече беше напреднало, синът ми наближаваше да се прибира.
Отрезвихме се, защото трябваше да се оправим, преди той да си дойде.
Влязохме заедно в банята. Заехме се с къпането, но и двамата не сваляхме очи от очите на другия...
Не се стърпях и въпросът в мен, просто излезе на глас:

Аз: Силве, сигурна ли си, че все още всичко е наред?
Сигурна ли си, че всичко между вас с Емил, няма да се повлияе?

Тя: Не си го представях по този начин, но да! Все още мисля, че всичко е наред!
Обичам сина ти повече от всичко, но...

Аз: Но...?

Тя: Мисля, че вече ще обичам и теб...по различен начин...

Аз: Какво искаш да кажеш, дъще?

Тя: Татко, днес ти освен спермата си, в мен изля и от душата си. И в момента , в който го усетих, аз те заобичах!
Не като баща, не като тъст...
Заобичах те като мъж. Мъж, с който искам да бъда...

Смутен от това, че чувах точно това което се опасявах че ще чуя... не знаех нито какво да направя, нито какво да кажа...

Тя: Хайде татко, знам какво си мислиш...
Ти ме заобича днес по същия начин, нали?

Аз: Безмислено е да увъртам, Силве..
Мисля, че вече няма да ми е възможно да те погледна по друг начин.

Тя: Ой, миличък мой! Толкова си сладък..
Не бива да се притесняваш! Всичко ще бъде наред. От нас с теб си зависи...

Поцелувахме се още малко, довършихме с душа, и започнахме да се обличаме.
Всичко вече беше наред и когато синът ми се прибра, със снаха ми вече бяхме се привели в благоприличие.
Хапнахме заедно и след това ме изпратиха да си ходя.
Прибрах се при жена ми, при която изкарах една нормална, рутинна вечер - тя четейки книга, а аз този път дълбоко замислен над изминалия ден.

***

По-късно през нощта докато все още не можех да заспя, на телефона ми се получи съобщение. Беше от Силвия.
Огледах се за жена ми, но след като се уверих, че спи, го отворих да го прочета.
Гласеше "Удобно ли е да слушаш за малко?" Нямах представа какво означава това, но написах "Да" за отговор и го изпратих.
След секунди получих друго съобщение, с което ме инструктираше да си намаля звука на телефона, за да не чуе тъща й, след което да ми звънне да слушам.
Все още не разбирах какво да слушам и какво точно трябва да означава това, но й върнах отговор "Готово".
Минута след това, на дисплея се изписа входящо повикване от Силвия.
Огледах се наоколо отново, и след като видимо всичко беше наред, натиснах зелената слушалка и доближих апарата до ухото си. Тъкмо да прошепна "Ало", когато в слушалката ясно се чуваше шум. Шум сякаш от мачкащи се чаршафи или нещо подобно...
Отне ми известно време, докато ми се изясни, че малката палавница в момента прави секс с мъжа си, и беше оставила телефона в чаршафите на леглото им, за да ги слушам.
Още едно отдавна забравено от мен чувство се породи у мен днес..
Чувство на ревност!
Пъшканията й и стенания, честно казано не ми подействаха възбуждащо, ако това си е мислела че ще постигне снаха ми.
Послушах още малко. По звука се очертаваше доста добър ритъм и темпо...
Уверих се, че не ми се слуша повече и тъкмо да натисна червената слушалка, чух как връзката прекъсна. Вероятно Силвия ме е изпреварила.
Преосмислях смесените си чувства, когато телефонът извибрира и на дисплея се появи съобщение "Утре те чакам с пресни сили на негово място със страхотния ти хуй, татенце..."
Не възнамерявах да отговарям, защото малко сякаш не ми стана приятно.
За всеки случай, изтрих кореспонденцията ни. И си легнах.

***

На следващия ден, предполагам е излишно да казвам, че със Силвия се разглобихме от секс.
Натяквайки й за предната вечер със сина ми, тя се настървяваше още повече в сексуален план, и ме дразнеше още повече, за да си изпроси да я чукам по-грубо и арогантно, на моменти направо чукайки я като уличница..

Аз: Довечера пак ли ще се чукаш с мъжа си след мене, а малка курветино?

Тя: О, да! И питаш...
Не бих му отказала когато ме иска.
Но си представям теб през повечето време, перверзник такъв..

Същия ден, правих секс със снаха си отново три пъти. И нито капчица сперма навън не е излязла...
Вечерта след мен, тя отново прави секс с мъжа си още два пъти..
Чудех се това момиче къде събира всичкия този секс..?

През следващите две седмици правихме секс всеки ден. Често отново по три пъти. Освен в неделя - тогава синът ми си беше вкъщи. На всеки няколко дни Силвия използваше тест за бременност, за да провери дали е заченала – което беше много по-често от необходимото, но както казах, тя е решително момиче. За съжаление обаче, все още нямаше успех.

През третата седмица бях започнал да разреждам секса с повечко работа по къщата. Въпреки това обаче, успявахме да правим секс всеки ден, което след предходните две седмици ми се струваше като непоносима раздяла всяка божа вечер.
Повече от два месеца чуках снаха си ежедневно. Не е изненадващо, че тя и аз станахме толкова близки, че буквално се имахме като влюбени.

Нещата бяха станали толкова свободни между нас със Силвето, че вече се държахме като откровени любовници.
Желаеше ме толкова силно, както и аз нея.
В нередките случаи, когато имах нужда от допълнителна стимулация за да се надървя, Силвия ми правеше от нейните върховни свирки, и тогава просто нямаше как да не се втвърдя наново за нея.
Доставяше й такова голямо удоволствие. Свидетелство за това, беше веднъж на когато имахме гости, включително и тя с мъжа й бяха ни дошли, когато тя ме издърпа тайно в един килер само за да ми направи свирка. Буквално съм запаметил звучните и мляскащи звуци на жадното й супер влажно фелацио. Обожавам факта, че обича да ме дарява по този страхотен начин с удоволствие. Останах много изненадан, че не поиска секс, за да мога както обикновено, да се изпразня в нея, а че просто погълна материала ми, осмуквайки члена ми до последната капчица сперма.
На въпросителния ми и изпълнен с възбуда поглед, след като свърших в устата й, отговори "Това беше просто подарък за теб и добре свършената работа досега. От утре продължаваме по план."

В допълнение ще кажа, и че и аз се постарах да върна жеста, и съвсем спонтанно веднъж след поредното й страхотно фелацио, й предложих да я оближа отдолу. Прие го толкова лесно, сякаш само е чакала да предложа.
Почувствах се буквално подмладен, след като виждах на живо дето се казва от първия ред, колко голямо удоволствие изпитва, докато се старая за нея там долу...
Силвия понякога си искаше облизване дори и след като вече няма сили за секс.
Което за мен беше страхотно, тъй като покрай нея открих че това е било скрит мой фетиш - да облизвам путка.

И така, във втория четвъртък на третия месец пристигнах в осем сутринта, готов и нетърпелив да се изявя, но когато се приближих до задната врата, тя се отвори рязко и полулуда, полуоблечена Силвия изскочи от нея и ме прегърна през врата.

„Виж! Виж, татко!“ „Виж!“ Думите ѝ се сливаха една с друга. Тя пъхна дълго, бяло нещо в лицето ми, твърде близо, за да го видя правилно. Усмихнах се и го взех от ръката ѝ.

Беше един от домашните ѝ тестове, но този път съобщението в малкото прозорче беше ясно и недвусмислено.

„ДВЕ ЧЕРТИ“

Чувствах се зашеметен. След всички сълзи, всички години опити и десетките хиляди левове, похарчени за ин витро, всичко, от което се нуждаех, бяха два месеца блажен, невероятен, стоплящ сърцето секс с едно от най-прекрасните същества, които някога бях срещал, за да ми донесе щастие в този епичен ден.

Хванах я за ръка и нежно я заведох в кухнята, краката ѝ сякаш едва докосваха пода. Косата ѝ беше разрошена, халатът ѝ само наполовина закопчан и я държах в прегръдките си дълго време, докато сълзите на радост започнаха да се стичат по бузите ѝ.

Тя: Благодаря ти... Не мога да ти опиша колко много ... колко много съм ти благодарна

Аз: Поздравления, слънце мое! Страхотна новина! Ще мине време обаче преди да кажеш на всички. Но това е наистина, наистина прекрасна новина.. Бих отворил бутилка шампанско, ама май не е добра идея точно сега, когато най-накрая си бременна.

Тя се изкикоти гушвайки ме
Да, няма да рискувам!
Притисна ръката ми към плоския си корем, лицето ѝ сияеше въпреки радостните сълзи, стичащи се по бузите. Целуна ме...

Тя: Ти си невероятен, запомни това!

Танцуваше по пода на кухнята като дете, викайки с напевен глас „Ще си имам бее-бе, бее-бе, бее-бе!

После, сякаш нежелана мисъл ѝ беше мина през ума, тя внезапно стана сериозна.

Тя: Сега предполагам, че ежедневните ни... сесии.. понеже са изпълнили целта си... И ще трябва да спрат..

Аз: Вече си представям вечерите, в които ще си мисля за този горчиво-сладък спомен с теб, мила моя...
Беше прекрасно.
Но..
Наистина страхотен резултат.

Замълчах...
Тя ме погледна. Аз я погледнах. Силвия се усмихна с най-сладката си усмивка и хвана ръката ми.

Тя: Да го направим още веднъж? Нещо като празненство, а?

Изчервих се, докато ме водеше нагоре.. Правейки любов бавно и нежно с красивата си снаха, която сега вече наистина носеше бебето ми, беше толкова прекрасно, че всъщност ми протекоха сълзите, докато влизах в мекото ѝ, нежно влагалище.

И така, този невероятен епизод в живота ми приключи.

***

Бременността на Силвия не мина гладко, с ужасно сутрешно гадене и високо кръвно налягане, които пречеха, но издържа пълните девет месеца.

Когато след дванадесет седмици се почувства достатъчно уверена, за да „заяви публично“ новината, синът ни Емил беше просто на луната, звучеше почти пиян от чиста радост, когато се обади на майка си рано сутринта, за да ни зарадва.

Той: Невероятно е, татко! След всичко, през което преминахме, да се случи по естествен път, просто ей така...
Още не мога да повярвам..

Всички последни натрапчиви съмнения, които имах, се изпариха веднага пред лицето на такова очевидно щастие.
В крайна сметка, разбира се, както знаете от началото на тази история, снахата роди момченце - добро здраво. Само след осем часа блажено раждане.

Той прилича едновременно на мен генетичния му баща и на неговия си баща, което е перфектно. Най-накрая бяха истинско семейство.

Всичко продължи привидно по старому, до следващата година, когато за мое учудване Силвия отново ме попита дали можем да повторим "процедурата по осеменяване" , понеже с мъжа си искали да имат по-голямо семейство, надявайки се че същите „лекарства за плодовитост“ ще подействат втори път.

След като помислих за това през нощта, на следващата сутрин се обадих на снаха си.
В края на краищата, къщата им все още се нуждаеше от доста работа вътре?

В момента е бременна с третото ми бебе, и само чакаме да се роди, за да можем отново да продължим да правим секс, тъй като и двамата установихме, че не желаем да спрем, въпреки че не работим вече за бебе.
В крайна сметка, се оказа че освен че сме се пристрастили един към друг, сме се и влюбили много силно един в друг.
И оттогава все намираме начин да си откраднем малко време за едно бърза сесия.
Та в края на разказа ако трябва да се върна към началото - лежа си аз тука и си гледам снахата Какво страхотно тяло има.
Тяло, в което всъщност до преди малко бях, и в което по-късно днес вероятно пак ще бъда...