Отпуснатото ѝ тялото започна да потрепва от утринния студ, който се беше настанил, като неканен гост. Усетих я и я придърпах още по-близо към себе си. Възбудата ми не ми позволяваше да затворя очи, а болезнено надървеният ми член не ме оставяше на мира. Контролът ми яростно се съпротивляваше срещу мисълта да я събудя. Но ароматът на изпотеното ѝ от сношение тяло, на по-малко от сантиметър от мен, ме подлудяваше. Докоснах рамото ѝ, спуснах пръсти надолу към китката ѝ… продължих по бедрото ѝ. Очаквах да ме отблъсне. Вместо това тя намести дупето си към слабините ми. Членът ми, усетил топлината, която идва оттам, вече не можеше да стои мирен. Почувствах напрежението, което беше сковало рамената ѝ, докато я прегръщах. Имаше схващане типично за човек работещ в седнало положение пред компютър. Бях съсредоточен, продължих да я масажирам. От топлия ѝ гръб под силната ми длан започна да се отделя първична миризма на възбуда. Контролирах движенията на ръцете си и силата на натиска, който прилагах по гърба ѝ. Влажна, топла и толкова забранена беше тая Катя. Изпъваше тялото си под моето, докато целувах шията ѝ… и онова скрито място зад ухото ѝ, толкова любимо.
Отдръпнах се от нея само за да може да се обърне по гръб. Сънената ѝ усмивка ме караше да се чувствам все едно отново съм на 19.
- Нека клиторът ми бъде китара в ръцете ти. Свири Блекмор!
Удобно се настаних между бедрата ѝ. Бях погълнат от топлината им. Правеше нещо, което ме побъркваше от възбуда. С върховете на пръстите си галеше нежно раменете ми и врата ми.
- Стенли, ще си открадна осем бенки от раменете ти… тази и тази и… не, тази ти я оставям, и ето тази… – избираше си без никаква логика някакви бенки.
Вкарах езика си дълбоко между устните ѝ, можех да я целувам цял живот. Езикът ѝ се закачаше с моя и когато усещаше, че няма да успее да надделее в тази влажна битка, която се водеше в устата ѝ, леко захапваше долната ми устна.
- Защо са ти Кат бенките ми… пък и точно осем ти трябват?
Знаех, че ще получа най-нейния отговор.
- Ще си направя гривна от тях, Стан.
Усещах как зърната ѝ се втвърдяваха от бавно нарастващата ѝ възбуда, бяха променили цвета си. Езикът ми облизваше едното, докато пуснах ръката си по тялото ѝ. Пръстите ми бяха върху влажния ѝ от възбуда клитор. Поставих ги си около него и нежно, много нежно, без да докосвам изпъкналата част от него, която вече агонизираше от очакване, започнах да го галя. Трепереше от удоволствие, опитвайки се да заглуши стенанията си. Очакването в очите ѝ и желанието между краката ѝ бяха вцепенили кура ми до болезнено изтръпване.
Продължавах да галя клитора ѝ, като умишлено не докосвах центъра му. Въздишките ѝ вече бяха много по-тежки, топлината от тялото ѝ още по-осезаема, а влажността ѝ беше в изобилие. Извиваше гърба си, а докато притискаше тялото си цялата гореше от желание и нямаше земна сила, която да ме отблъсне от нея. И точно когато трябваше да проникна и да го почувстваме отново заедно, се отдръпнах от нея. Оставих я, без да го изживее. Объркването в погледа ѝ в комбинация с мускулните спазми на несъществения ѝ оргазъм насочи с цялата си сила към мен. Почти проплака въпроса, защо съм го направил… не съм ли я желал.
- Как да не те желая, Катя… Но не сега и не така!
Поех още треперещото ѝ тяло. Щях за остана още малко при нея и после се изнасях на дивана. Направи ми място до нея за да я погушкам още малко.
- Цялата си ерогенна, Кат! Където и да те докосна, започваш да пулсираш...
Брат ми не мислел така. Почувствах болката ѝ, усещаше се в пулса на нараненото ѝ сърце. Поех я още по-силно в прегръдките си.
- Ще говорим Катя за всичко, но не сега. Нека сега останем само аз и ти, нали? Бенки ще ми взимала за гривна, малка дивачка такава! – целувах очите ѝ и онова местенце там встрани от...
Наблюдавах я, докато я докосвах… изучавах я. Трябваше да запомня всяка подробност от тялото ѝ. Дясното ѝ коляно беше белязано, докато го галех пусках пръстите си по прасеца ѝ около глезена и обратно върху белега ѝ.
- Помниш ли как го получих?
Помнех, разбира се. Падането ѝ беше зловещо, кракът ѝ беше толкова неестествено усукан. Ожуленото ѝ коляно беше най-малкия проблем, беше го счупила. Слушах я как пищи, докато ѝ го наместваха. Рисувах средни пръсти върху гипса ѝ и пишех с огромни букви “САМО ЛЕВСКИ”. Оплакваше се, че ще ѝ счупят и другия крак заради мен.
- Катя, толкова некадърно падане от колело може ли да се забрави? Ти се изтъркаля като крокета. – обичах да я дразня, защото палеше от първо ритане.
Реакциите ѝ бяха спонтанни и неподправени.
- Я се дръж възпитано! Ти пък много елегантно падна, когато ти счупиха реброто на оня мач – езикът ми проникна на дълбоко в устата ѝ за да няма никакъв шанс за измъкване.
Целувах я като за последно, а исках още толкова много да я целувам.
Челото ѝ опряно в моето, диханието ѝ в лицето ми, тялото ѝ в ръцете ми, душата ѝ при моята – какво можех да искам повече? Само ако не беше съпруга на брат ми. Тънкия гласец на гузната ми съвест напомняше за проклятието, което ни разделяше.
- Ще те чакам, Катя, за кафе и за още нещо… – поклати глава в знак на съгласие.
Устните ѝ постави върху моите за последна за момента целувка. Щях да си ги крада после винаги, когато имах възможност.
Нямах планове как щяхме да продължим – важното беше да не бъдем разкрити, което допълнително възбуждаше ситуацията. Не исках да го мисля, не и в този момент.
Правех кафе, тя приготвяше Леда за гостуването при баба ѝ, докато Йо я уговаряше да я пусне на кино с приятелки, а не да я праща на заточение. Наблюдавах ги… можеха да бъдат моето семейство, моята грижовна съпруга, моите прекрасни деца – като от реклама за перилен препарат.
Останал насаме с мислите си пушех на терасата, докато възбудата ми караше кура ми да подскача непослушено, а стомаха ми да се свива на топка.
Цялото ми тяло изпитваше нужда да е около нея. Толкова години не можах да я преодолея, привличането ми на физическо ниво беше разбираемо – тя беше моята тийнейджърска секс фантазия. Но в нея имаше и нещо друго, което ме зовеше.
Наблюдавах я от терасата, когато предаде децата на майка си и се скри във входа.
Цигарите ми свършваха, трябваше да ида да си купя за да няма нещо което да ме кара да се отделя от нея.
Слизайки по стълбите слушах женски гласец как каканиже житейски мъдрости изучени от списания въргалящи се по фризьорски салони.
- Кате, време е да пораснеш… занемарила си се! Още си слаба и млада, нова прическа, къси, тесни дрешки… накарай го да ревнува. Да види каква си секси кукличка и завърти някой около теб. Много важно е да ревнува! – съседката Дани се чувстваше длъжна да бъде полезна.
Майната им на цигарите, трябваше да я спася.
- Кат, майка искала да местя нещо от хола… да дойдеш да ми покажеш какво. – успях да я издърпам от хватката на тази доброжелателка.
Затваряйки входната врата на апартамента я прегърнах през раменете, докато кура ми търсеше с желание дупето ѝ, но почувствах сковаване в тялото ѝ. Целувах тила ѝ, ръцете ми пуснах под тениската ѝ, а докато стисках гърдата ѝ долових ускорението ѝ сърцебиене, но то не беше породено от възбуда. Издърпах я така, че крехкия ѝ гръб да намери опора. Косата ѝ отстраних за да заголя шията ѝ.
- Още ли я мислиш тази умница?
Целувах зад ухото ѝ, аромата ѝ там беше много деликатен. Въздъхна дълбоко.
- Така е всеки път, Стенли… винаги има някоя “доброжелателка”, която иска да ми помогне. Гледат ме с насмешка. Подигравателните им шушукания вече дори не се стараят от приличие да го... няма значение.
Никога не си бях давал сметка с какви унижения е трябвало да се справи. Бяха ѝ звънели разни дами да я осведомят, че са му любовници… да я заплашват, че ако не го остави ще причакат Йо след училище за да ѝ разкажат кои са.
- Защо, Кат, не го напусна по-рано?
Щях да я изслушам бях го правил толкова пъти. Къде беше границата, в която преставах да бъда приятел и се превръщах в нещо друго?
- Направих избор, Мъри, и избрах да остана с него заради милионите неща, които правеше перфектно… и не го напуснах заради единственото в което се проваляше... да ми бъде верен.
Непозволена от всички забранени жени Кат беше най-невъзможно да бъде моя. Тръпката беше коренно различна от тази, която имах когато се занимавах със семейни жени. Това с Катя си беше друго.
Вече трептеше, където и да я докоснеш… можеш да изкараш музика от нея. Целувах я, докато събличах дрехите ѝ. Имах нужда да запомня всичко толкова нейно. Белязаното ѝ коляно, бенките под очите ѝ, имаше 3 шева под лявата мишница, горната ѝ устна, трапчинка на буза ѝ и името му татуирано на лявата ѝ китка.
- Кат, за да знаят, че си моя ще те бележа! – беше още ученичка, когато я жигоса като животно.
Изискваше вярност от нея, без самия той да дава такава. Опитвах се да го прогоня от мислите си. Гледах я и не разбирах какво не намираше в нея за привлекателно. Тя не беше комплексарка, която да се крие под чаршафите. Не беше пораснала на височина откакто я познавах, което я правеше чаровна дребосъчка.
Разглеждах я… гърдите ѝ бяха среден размер с изострени върхове и твърди наперени зърна. Устните ѝ изпръхваха в очакване на целувки. Можех цял ден да я разглеждам.
Преди да се усетя тя ме повали по гръб и седна на лицето ми поднасяйки ми цъфналата си вагина, докато езикът ми се плъзваше нагоре надолу по дължината на срамежливо показващият ѝ се клитор. Усетих твърдите ѝ зърна върху кожата си топлите ѝ устни на кура ми. Влажния ѝ език правеше бавни обиколки около главичката на члена ми. Бях останал без дъх и за момент забравих за сочната ѝ вулва. Заех се отново да я облизвам, бавно… опитвах се да следвам нейното темпо. А тя се наслаждаваше не само на моите ласки, но и на тези които ми подаряваше. Даваше ми ги с желание, както само обичаща жена може. Малкият ѝ пъргав език започна да трепти там, където главичката ми се съединява със ствола на кура. Това място беше толкова чувствително и изпращаше приятни импулси от наслада. Продължавах да лижа плътта ѝ около клитора ѝ. Желаех да я изпотя от очакване. Усетих я как пое само главичката ми. Заиграваше се с нея. Не се опитваше да го налапа целия, просто бавно и палаво го поемаше на половина без затруднение. Кура ми се търкаше в различни места във влажната ѝ уста. Тя продължаваше да засмуква центъра на възбудения ми пенис. Езикът ѝ бавно го облизваше от главичката към ташаците, все едно е сладолед на клечка. Започна да го стимулира с ударна доза вакуум чрез всмукване, първо на изтръпналата ми главичка, а след това включи и ствола на кура ми. С тази техника усещах как пениса ми започна малко по-малко да потъва в устата ѝ. А в същото време путката ѝ обилно сълзеше върху лицето ми. Пиех директно от извора на женствеността ѝ. Соковете ѝ се бяха променили от снощи – от сладникаво воднисти днес, в комбинация с излятата ми сперма, бяха станали леко стипчиви… без значение от този фактор можех да я лижа, докато припадне. Възбуждаше ме аромата между бедрата ѝ. Това, което последва, когато започнах, освен да дразня връхчето на изпъкналото ѝ топче вкарвайки и пръстите си в лепкавото ѝ от нектари влагалище, ме накара да изтръпна от кеф. Бедрата ѝ започнаха да треперят заклещвайки ме между тях. Усещах как стомаха ѝ се свива и напряга, докато лежеше върху мен продължавайки да лапа кура ми в това предиобедно 69. Засмуках клитора ѝ все едно е малкия ѝ език в устата. Това я накара да стене върху члена ми без да го вади от устата си. Волята ѝ беше тази, която удържаше тялото ѝ, докато свършваше върху лицето ми. Възбуждаше ме как путката ѝ пулсираше в устата ми. Ръцете ми обхванаха кръста ѝ в хватка и нанизах разтеклата се и гърчеща се от удоволствие вагина върху изтръпналия ми език. Насладата ѝ я хвана неподготвена, принуждавайки я да отпусне тялото си върху моето. Как беше възможно да е толкова чувствена? Плеснах я по дупето и я изтърколих от себе си само да мога да се наместя удобно върху нея, докато лежеше по гръб. Рошавата ѝ разпиляна коса и дивия ѝ поглед можеха да поласкаят егото на всеки мъж. Какво по-дяволите брат ми не намираше в нея и го търсеше при други? Усетила, че мислите ми блуждаят в друга посока пое нещата в свои ръце. Хвана лицето ми в шепи и ме принуди да я гледам. Усетих как заключи краката си около кръста ми в желязната хватка на желанието ѝ. С ръцете не спираше да гали раменете и врата ми, пускаше ги по гърба ми. Тласъците ми към нея отдавна не бяха нежни и бавни. Тя не беше чуплива и определено не беше скучна. Прониквах силно карайки я да остава без дъх. Стенеше в ухото, като пускаше езика си вътре в него или игриво засмукваше меката му час. Почувствах ръцете ѝ отново по гърба ми надолу и обратно нагоре и пак надолу.
- По-силно... искам по-силно! – шепотът ѝ ме възбуждаше още повече.
Почувствах как ме стисна още по-здраво. Захвата ѝ беше впечатляващ.
- По-силно ... още... още малко... по-силно! – гласът ѝ не търпеше възражения.
Хванах ръцете ѝ и ги вдигнах над главата ѝ, държах двете ѝ китки с едната ми ръка. Със свободната ми ръка стиснах шията ѝ, а в очите ѝ очаквах да прочета страх. Нямаше нищо такова там… объркване – да, но не и страх. Продължавах да притискам мястото където знаех, че ще започне да предизвиква задушаване. Можех да прочета кога ще стане напечено по пулсът ѝ. Контролирах силата на натиска и съзнанието си, но не и тласъците ми… прониквах силно и озлобено. Все едно исках да ѝ го върна за всички пропилени години, без да е виновна исках да я накажа. Не спирах да я нанизвам на кура си, задушавайки я, без да ѝ дам какъвто и да е вариант за бягство. Нагонът ми, породен от желанието да разкъсам плътта ѝ ми беше непознато… та аз я обичах, какво правех? Усещах я, че е близо… още малко, засилих ритъма на проникване. Нанесе ми сексуален удар в момента в който вибрациите между краката ѝ и вътрешните пулсации на путката ѝ ме връхлетяха с цялата си сила. Пуснах шията ѝ и ръцете ми подпъхнах под дупето ѝ, за да мога да нахлуя още по-дълбоко. Ръцете си също заключи на врата ми… държеше ме, като удавник, докато оргазмът ѝ я даваше. Ташаците ми се стегнаха в момента в който кура ми започна да се освобождава от събраната лепкава сперма и напрежение в гостоприемната ѝ путка. Усетих я как отпусна захвата си. Стоях над нея подпрян на дланите си, а исках… толкова исках да се отпусна, но щях да я смажа – беше толкова по-малка. Усетих я как ме пое в ръцете си, издърпа ме върху себе си.
- Отпусни се, мамка му... отпусни се Мъри... не ми тежиш, не ми причиняваш болка. Потъни с мен в мен… – гласът ѝ беше като омайна песен на сирена, водеща ме към гибелните скали.
Отпуснах тялото си върху нейното и потънах. Положих глава на рамото ѝ, като я прегърнах през кръста. Усетих дланта ѝ върху врата ми точно под ухото. През леглото ми и живота ми бяха минали доволно количество жени, но с никоя не бях усещал такова спокойствие.
Унасях се в прегръдките ѝ, когато телефонът ми ме върна в действителността.
“ВЛАДО” – името изписано на дисплея ме накара да замръзна.
Скочих от леглото, объркването ми ме караше да се движа като ранено животно. Мислите ми яростно се блъскаха и прескачаха една друга. Катя пое телефона ми. Студът в гласът ѝ ме вцепени:
- Брат ти се къпе, когато излезе от банята ще му предам да ти се обади. – секундите преди да му затвори гласът му безпомощно я зовеше:
- Кате, Кате… моля те, чуй ме…
Върна ми телефона.
- Страх те е от него. Осъзнаваш ли вече какво си направил? Изчука жена му и не си спрял да я чукаш. Знаеш, че гневът му ще бъде епичен, когато разбере за нас! – в гласът ѝ и в очите и се четеше злорадо задоволство.
Хванах я за китката… там, където името му показваше, че я притежава.
- Катя, за момента няма да му казваме нищо, ще измислим...
- Станимир, мислиш че ще излезеш сух от ситуацията ли, че на мен ще ми се размине? Гневът му ще ни удари…
Тя не спираше като зловещ оракул да предвещава. Познавала го по-добре от всеки друг. Гордостта му, егото му няма да преживеят факта, че тя за първи път, след толкова изневери от негова страна, е дръзнала да бъде невярна. Да, бях притеснен от това което щеше да последва.
- Не ме обичаш, Станимир… вълнуваща съм за теб, защото съм негова.
Стиснах китката ѝ толкова силно, че очите ѝ се присвиха от болка.
- Любимия ти цвят е зеления, мразиш крем карамел, искаше да станеш ветеринар, единствения романтичен филм на който си плакала е “Мостовете на Медисън”, носиш 38 номер обувки, но реалния ти размер е 37, алергична си към течен аналгин, искаш да ядеш скорпиони в Тайланд, обичаш да си избираш облаци и мразиш асансьори...
Стисках китка ѝ, докато усещах пак онова желание да я накажа за времето прекарано без нея.
- Мислиш ли, че съм запомнил всичките ти чудатости ей така, само защото си ми била за едно ебане, Катерина? – едвам дишах от гняв и възбуда. - Искаш ли да нагазя още по-надълбоко? Нямаш заден ход, не отстъпваш никога. И си безстрашна, когато трябва да защитиш тези които обичаш. – държах я здраво. - Напикаваше се нощно време до 17 годишна възраст, защото баща ти беше брутален насилник. За да защитиш майка си и Силвия навличаше върху себе си целия му гняв за да може да пребива теб, но не и тях. – стисках толкова силно, исках да ѝ счупя китката. - Не отстъпваш, не молиш и не плачеш пред никой. Силна си Катя и имаш кураж в изобилие… и носиш отговорност за изборите си, но Катя аз не съм като теб…
Не бях като нея, не бях израснал като нея в насилие, не бях носил клеймото “дете на разведени родители”.
- За какво мечтая от момиче, какво винаги към искала да имам, Станимир?
Накара ме да седна на спалнята, когато ме възсядаше. Целуваше шията ми и гърдите ми, връщаше езика си в устата ми. Пръстите ми… прекарах ги в косата ѝ, като я накарах да ме погледне.
- Семейство, Кат. Винаги си искала да имаш семейство.
Прегърна ме, като натисна възбудените си зърна към торса ми.
- Ти беше мое семейство през всичките тези години. Научи ме да карам кола и какво е засада. Но не можа да ме научиш да пуша и да пия водка. – спомените ми с нея започнаха да се прожектират в главата ми. - Ако застанеш до мен, за да бъда искрена с него, ще бъда повече от щастлива да имам съюзник, но и да не го направиш аз съм взела решението си и няма да участвам в игрички!
Не спираше да целува и да докосва лицето ми. Отметна косата си за да не ми пречи, когато захапвах леко шията ѝ. Курът ми беше проникнал в меката плът на путката ѝ. Дланите ми масажираха топлите ѝ гърди. Усещах я как сама започна да се повдига и спуска върху члена ми. Сменяваше темпото и ритъма си. Бавно и сластно проникване редуваше с бясно въртене на ханша си върху одървения ми кур. Свят ми се виеше, когато го правеше. Изправих се, като я повдигнах няколко пъти и я пробождах с кура си, след което я спусках върху него, докато краката ѝ отново ме стискаха в плътския си обръч. Стенеше в ухото ми, като топлия ѝ дъх ме подлудяваше от възбуда. Игривия ѝ език по врата ми ме вадеше от кожа. Поставих я на леглото, като я накарах да застане с гръб към мен. Не разтворих бедрата ѝ, исках да я усещам тясна. Натежалата ми от възбуда глава нетърпеливо насочваше кура ми към влажната ѝ путка. Плъзнах го по клитора ѝ карайки я да пулсира в очакване. Без никакво затруднение пронизах недрата ѝ толкова надълбоко, че видях как стисна чаршафа с ръце. Издърпах дупето ѝ, подхващайки ханша ѝ така, че да дойде на нужната ми височина. Голямата ми длан поставих в средата на гърба ѝ, принуждавайки я да се наведе още, образувайки извивка на кръста ѝ, а трапчинките ѝ там се оформяха още по-добре. Дишането ѝ беше дълбоко, като моето. Тежестта на тялото ми и силата на проникване накара колената ѝ да омекват. При всеки следващ тласък все повече и повече поддаваха, принуждавайки я да легне по корем. Разхождах езикът си по гърба ѝ, като гъдела, който задействах, караше дупето ѝ да подскача и да ме удря в торса. Беше невероятно усещане. Продължих да облизвам шията и гърба ѝ, притискайки главата ѝ към възглавницата. Чувах задушените ѝ стонове. Не спирах да нахлувам силово в путката ѝ от чиято влага курът ми имаше усещане че плува. Доволно количество сокове бяха потекли извън вагината ѝ причинявайки онзи звук, който наподобява ходене с мокри джапанки по пода при нанизването на кура ми. Не спирах да я чукам, а тя не спираше да се гърчи от удоволствие под мен. Подпъхнах ръка върху мокрия ѝ клитор и започнах да го дразня. Оргазмът ѝ ме отнесе, причинявайки изпразване на кура ми и ташаците за втори път. Този път не я чаках да ме приюти. Отпуснах се върху нея. Кратки моменти на сладка умора, без да разсъждавам. Изтърколих се настрани, без да позволявам на омекналия ми член да напуска тялото ѝ. Влажността ѝ сама го беше изтласкала, заедно с контракциите на вагиналните ѝ мускули. Прегърнах я в гръб забивайки нос в шията ѝ.
- Приказна си дяволите да те вземат, Катя! Този път не се отказвам от теб!
Усетих как стегна тялото си.
- Обещаваш ли?
Знаех колко държи на обещанията.
- Обещавам, Катя!
Едва тогава се отпусна. Бях щастлив, като никога досега. Броени дни по-късно, заради това което Владимир ѝ причини, никога повече нямаше да бъдем същите.
Следва продължение…
Кат (част2)
„Авторът има специално предложение за атмосферата:“
Този разказ е част от поредицата:
Кат (2 разказа)

Ама Вес, много добре знаеш за тая точка на мъжа. Аз винаги съм казвал на жените да наблягат на това място, че усещането там е жестоко. Да, и точно с трептене на езика.
Иначе на фона на вчерашния разказ твоя е като шедьовър. Добре, че пускат и такива, за да се види вече на какво ниво се пише.
За взискателния и крайно капризен читател на всякакви истории,какъвто съм, наистина браво, Весела. Тази докосва отвъд еротизма.
Мъжете очакват, че жените няма да се променят след брака и също остават излъгани.
😁
От жените, поне тези които аз познавам, не се е очаквало да се променят след брака. Може би в аристократичните среди не е така, но ние, простата работническа класа май ще се окажем по-толерантни.
Аз от мъже комплексари съм чувала други реплики, не свързани с пола ми, а по-скоро какво съм си въобразявала като съм мислела на не знам колко си езика и съм завършила не знам къде си :))) Без грам да парадирам с каквото и да е. И винаги съм комуникирала нормално с него. Ама
комплексари, сър. И мадам :D Принцип ми е, и семейно възпитание предполагам, да имам уважение към всеки труд и да поздравявам и чистачката. Защото и тя върши достойно някаква работа и си изкарва прехраната с това, което може. Няма да коментирам класи, прослойки и т.н. Имам доста разнородно семейство в това отношение. И природна толерантност към инакомислещи. Всеки ден все повече се убеждавам в това. И с това повече се гордея от друго, защото не е качество, което се придобива в университета.
Мъжете очакват, че жените няма да се променят след брака и също остават излъгани.
Има се предвид, че мъжете очакват либидото на жените да остане същото и след брака. Което не се случва.
Жените очакват, че мъжете ще порастнат след брака, обаче те си остават с акъла на тийнейджъри.
На 12–14 години кожата ни беше нежна, без косми. Паднеш, ожулиш крака – излиза по-светла кожа, и веднага избиват стотици червени точици. После всичко в кръв. И какво – понякога викаш някой приятел да ти препикае раната, защото сам не можеш отстрани да се опикаеш. Правехме го с цел дезинфекция. След това – на чешмата да се измиеш. А вечерта – малко шамари и обичайното наставление, че съм „беснеел по цял ден“. Това си беше запазена територия на майка ми. Възпитание, но добро – от сърце и с грижа, и с шамари.
Ръка съм чупил, разтягал съм раменни и лакътни стави – неведнъж. Боли с месеци. Голям „купон“ беше, когато на един приятел на тренировка по самбо му счупиха колянната става. Гипсиран крак – от глезените до края на бедрото. Той – космат, а космите се бяха интегрирали с гипса. Само леко да мръдне – едно остро, дръпващо усещане. А не можеш да се почешеш! Беше взел от майка си пластмасов шиш за плетене и се опитваше да се чеше горе при слабините. А когато му носех лекции, аз му помагах да се почеше отдолу – от глезените. В интерес на истината, най-много ми е чупена главата – разбити зъби, подути устни, носът – разбира се. И аз съм правил същото. Такива бяхме тогава момчетата. Нямаше смартфони, нямаше лаптопи, нямаше социални мрежи. Ако искаш да говориш с някого – по стационарния телефон. Изляза ли навън – майка ми не може да ме открие, чак когато родителите се приберат от работа. Иначе контролът – през телефона, и от по-големите сестри. Те се грижеха за братята си, особено ако нямаше баба. Весела, любимото ми парче на Pink Floyd е Shine On You Crazy Diamond". Абе те нямат празно парче. И при мен глезенът ме боли.Било дълбоко изкълчване, кракът ми прилича на поничка, но някак твърда Алекс
Нищо не съм си трошила, при все това че съм карала по черни писти ски едно време. Има си техники на падане. Виж, като понатежах, едно кофти падане на ски бягане. Натъртена опашна кост и сядане на ортопедична възглавница с месеци. Това как боли, не е истина.
Един тотално изчекнат БМХ като дете на моя сметка, още от първия му ден. Поради завой на висока скорост. Изтресох го на предната врата на колата на съседите. И нея изчекнах. Ожулване тук-там, станах, отупах се и пак се качих.
Сетих се и друг комичен момент - как хлътнах веднъж в сняг до кръста на Витоша при преход късно пролетта, някъде това време. Леко изкълчих крак. Та моите подвизи не се броят за сериозни поражения.
Виж сега, то ние не сме и съвременници на Вивалди и Шопен, ама ги слушаме понякога. Разбираш ми мисълта. Има едни непреходни класики. Но не всичко на всеки се харесва, факт. Наскоро се хванах, че ми действа успокояващо и структуриращо мисълта джаз от 30-те. Музиката е една чудесна машина на времето. Пренася те навсякъде и по всяко време ;) Май оттам си се вдъхновил за прякора си? :D
Гневът е божествена емоция, пише го в Библията. Така че е съвсем естествено да го изпитваме. Също, като омразата. Не разбирам тези глупости с "хейта", та нима сам бог не мрази?
Г-ца Неочаквана Смърт за-дъл-жи-тел-но. За жалост не всички ще разберат напълно символиката му ;)
Нали съм роден от жена? Нали съм женен за властна, упорита работохоличка, която подчинените ѝ, с респект и усмивка, наричат „центуриона“? Нали имам дъщеря — умна, организирана, смела. Доктор в „бяла Европа“, софтуерен инженер. И двете — и тя, и майка ѝ — пълни отличнички от елитни гимназии, и двете инженери в радиоелектрониката. Имам балдъза — СМГ, също отличничка. Племенница с три момиченца. Племенник — с две красиви момиченца и жена курва ,с която са в развод, но нещо все още се мотае, въпреки моите съвети.
Първият ми програмен колектив в института беше от осем млади, умни жени и момичета — всички инженери, всички манипулаторки, някои инат. Едни, по-груби, други — по-перфидни. Но всичките, с ум, чар и мил натиск. Та нали с някои от тях са свързани, много мили и лични изживявания. Да не пропусна и момичетата от морето, от командировките в Съюза.Та тези спомени оформят човека .И сега аз съм талибанин? Как пък не.Бъдете обективни.Аз твърдо заставам зад думите си.
Алекс
Мълча и не коментирам – за мое добро, че лесно влиза в спиралата на обвиненията и сърденето. Дали пък да не се обявя за талибан, щом съм такъв във вашите очи? Я да не се правя на интересен, че онези от ДАНС, за да оправдаят новите си високи заплати, да не се заинтересуват от скромната ми персона.Алекс
затворена, изолирана среда, където неизбежно в един
момент всеки е себе си. Така че го има тоя сблъсък на
виждания при теб по мое мнение. От една страна възпитанието на майка ти (успешно донякъде, но една идея по-брутално от нужното, с което е потиснала мъжа в теб). Колегите ти след това, които са ти показали друг облик на мъжкарство. Ама те и убийците на жени често са "образовани, мили и възпитани мъже", пример за обществото нали? Докато нещо не отключи онова дивашкото, заложено у човека и два пъти повече у мъжа. Наречете ме крайна в преценките ми, но това показват реалностите. С това, разбира се, не казвам че ти си потенциален убиец. Но не би се трогнал много от убийство на жена за изневяра. Бъркам ли?
Иначе още по непонятно ми е как доста жени мислят като теб. Аз нямам право на това, на онова, няма право да поискам повишение или по -висока заплата, защото съм жена. Автоцензурата е по-страшна от външния натиск, който в днешно време е почти несъществуващ, даже нещата са обърнати ("позитивната дискриминация"). Къде викаш бъркам?
които не споделят всички твои възгледи, смяташ за достойни за уважение? Тук идват разните усмивки под брадичката, дупки зад ушите и т.н.
И кой на какво имал и нямал право. Айде да предположим, че имаше вкъщи някоя домакиня, която зависи финансово изцяло от теб. Да кажеш, че ти имаш повече права от нея, защото издържаш семейството. Но тя взима два пъти повече от теб по твои думи и пак да няма същите права? Е, няма логика тук никаква.
Ако друга е избрала подчинената роля, трета търпи някакъв мъж да й ходи по главата, а тя трябва да е безупречна спрямо него, тяхна воля. Тя е избрала да е
по-подчинената, няма да я укоряваме. Можем да укорим феминистките, че не дават право на избор на всяка жена да се определи. И те й казват едва ли не каква трябва да бъде, какво да приема или да не приема. А истинската свобода е в това. В правото на избор. Без, разбира се, да дърпа назад и останалите.
Наздраве от мен, виртуално и пожелателно, защото съм на работа тази нощ