Бръкнал с ръце в джобовете си, редник Самуил Василев се шляеше по алеята зад помещенията на ротата. Натрошени парчета от бордюри бяха боядисани в бяло и черно, а между тях жизнерадостно се подаваха зелените телца на тревните стръкчета. Можеше да излезе отпуска и тази събота и неделя, но едно на ръка, че свърши мангизите, а второ - имаше един куп документи да оправя.  

За непосветените йерархията в едновремешната казарма вероятно се ограничава до поредността на званията. Старшината командва войската, капитанът - старшината, а майорът командва капитана. На практика в почти всяко поделение има един вездесъщ триумвират, който е извън всякакви закони и правила. В това поделение той беше съставен от пощальона, шофьора на ВКРто и писаря. 

Пощальонът не даваше наряди и поради естеството на длъжността си беше през по-голямата част от времето в “цивилизацията”, носеше вестници, писма и снабдяваше войската с марихуана. Ако някой му хрумнеше да му потърси сметка, просто щеше да получи наглия отговор: “Бях по служба.” 

Шофьорът на капитан Фенеров трябваше да е на негово разположение 24 часа на ден. Понеже офицерът рядко се вясвяше на работа, редник Жечев дремеше в канцеларията му, докато стане време за вечерна проверка, за да може да се отдаде на радостите на нощния казармен живот. Или нелегално посещение на дискотеките в Овча купел, или кротко напушване в отбрана компания. 

Редник Василев беше писар, длъжност, която не фигурираше в уставите, но неизменно присъстваше. Офицерите предпочитаха да делегират бюрократичната дейност на някой образован войник, вместо да получават главоболие от хилядите документи, които изискваше от тях службата. Постепенно към задълженията на писаря се добавяха списъците за личния състав, наряда, отпуските. И ако войникът беше достатъчно интелигентен, а офицерът достатъчно мързелив, ротата практически се управляваше от човек с несъществуващата длъжност писар. Само се замислете, колко лесно е за него да те постави наряд на рождения ти ден. Или да те пусне „голям гарнизон“, а ротният само разсеяно да разпише. Василев беше достатъчно разумен, за да не прекалява и достатъчно умел в работата с бумащината, че да си живее живота през цялата служба. 

Запали си цигара от смачканата табакера Житан, беше си сноб дори при избора на цигарите. Тъкмо се канеше да се върне обратно в канцеларията, когато приглушен вик привлече вниманието му иззад артелната. Приближи се нехайно и надникна зад отдавна изгубилата мазилката си стена. Там имаше четирима войника, трима прави и един паднал на земята. Падналият беше един от новобранците, макар че Самуил не можеше да се сети името му. Двама други разпозна веднага, Пацула и Кривата Бара. Стари кучета и най-големите издънки, не бяха излизали дори гарнизонен отпуск от близо половин година, а ротният беше заковал военните им книжки с пирони на стената в канцеларията. Четвъртият войник беше дребничък и с гръб към Самуил, камуфлажът му стоеше смешно, като на плашило, а Пацула го стискаше под лакътя и го раздруса грубо. Кривата Бара пък се засмя, хвана му кепето и го дръпна. Самуил направо се закова и ченето му висна. По раменете на дребното войниче се разпиля, до сега останала скрита под шапката, дълга червена коса. На нашия писар му трябваха няколко мига, за да повярва, че между двамата най-големи кретени в ротата стои момиче. Докато ги приближаваше, прехвърли на ум възможностите. Съседното поделение беше военна печатница и там имаше две момичета със звание редник, но тях ги познаваше. Кривата Бара го забеляза пръв и го изгледа мръсно, преди да заговори: 

– Ооо, бате Райчо! Как е? 

Наричаха го понякога на шега бате Райчо, по име на ротния им. 

– К‘о е? 

Внесе своя принос към разговора Пацула. Самуил предъвка дебелия фас. 

– Пичове, забавляваме ли се?  

Той стрелна момичето с поглед, после привидно незаинтересовано обърна глава към двете стари кучета. Наистина бяха като животни и не беше препоръчително да ги изпускаш от очи за дълго. 

– Съвсем сте си изгубили ума, да вкарвате мадама в поделението. Тоя път дисципа не ви мърда. 

– Не сме ние, тя си беше вече тука. – Кривата Бара се опитваше да да разкара Самуил, без да го ядоса. – Аре, ве! Бегай, ние ще я изпратим, нема к’во да се занимаваш. 

Пацулът само кимна. Момичето беше бяло като платно и здраво стиснатите му устни трепереха. Пълните със сълзи зелени очи накараха Самуил да вземе решение. 

– Бомбе, я ставай от земята! – писарят изчака новобранецът да се изпрани. – Каква е тая работа, бе? 

Новобранецът вироглаво мълчеше. 

– Намерихме ги скрити. – подигравателно се обади Кривата Бара. – Милите гълъбчета, цуни-гуни. 

И нацупи устни, като за целувка. 

– Бомбе, ти ли си вкарал мадамата тука, бе?! Акъл имаш ли? Откъде влязохте? 

Момчето проговори неохотно: 

– През дупката в оградата, пред ЖП линията. 

– Малоумник... 

Искаше да го зарита и да му крещи. Да го пита, с кой акъл е вкарал момиче тук, където има изроди, които не са виждали жена от половин година. Да го пита знае ли какво му се пише, ако шапкарите научат. Внезапно се сети за нещо. 

– Абе, бомбе, ти не си ли наряд днеска? 

Новобранецът кимна. 

– Не се бяхме виждали от толкова време, исках тази седмица да... голям гарнизон. И понеже не стана, тя д-дойде... 

Да, новобранецът беше идвал да моли за ГСП, гарнизонен отпуск с преспиване, но вечно не достигаха хора за наряда и ротния не го пусна. Самуил си погледна часовника. 

– Тъпак, след петнадесет минути трябва да си на плаца. Измий се, взимай си пушката и бегом!!! – видя, че момчето едва не заплака. – Така, изкарваш си караула. Аз ще изведа мадамата ти навън. Утре ще ти напиша бележка да излезеш и да се видите за няколко часа, като отстъпиш. Айде, бягай! 

Неверие и надежда се смениха в погледа на войника, избъбра неразбрано някаква благодарност и като се поколеба, целуна момичето по бузата и побягна. 

– Бате Райчо, остави на нас, ние ще я изведем. – провлече Кривата Бара. – ти си гледай работата, ние - нашата. 

Беше си опасно да положение, тия двамата нямаха акъл за пет пари. 

– Пичове, мадамата ще остане в канцеларията, докато се стъмни. Тогава ще я изведа без никой да види. А на вас... Какво ще кажете, да ви изкарам от списъка за вечерна проверка? Върнете се чак утре. 

След кратък размисъл предложението му беше прието. Накараха момичето да нахлупи отново кепето, за да скрие косата си. Тя трепереше, като лист и Самуил замърмори успокоително. Само това оставаше, да направи някоя истерии вътре в ротата! Момичето като че се успокои до толкова, че да може да върви незабележимо между тримата войника. За щастие нямаше никой около задния вход и четиримата се вмъкнаха в ротата незабелязани. Самуил припряно отключи канцеларията и бутна момичето вътре. После сам влезе и се настани зад бюрото, включи компютъра и зачака допотопната машина да зареди. 

– Добре си се уредил. – отбеляза завистливо Крината Бара. – Седиш си тука, докато ние набиваме крак навън. 

Самуил не му обърна внимание, вместо това посочи дивана на момичето и то сковано седна. Компютърът най-сетне беше заредил и писарят отвори Ексела. Махна имената на Кривата Бара и Пацула от списъка, разпечата го и стана. 

– Айде, вие двамата изчезвайте до утре. – обърна се към момичето. – Ще стоиш тука, трябва да занеса списъка на Баджи Гипса. Като се върна ще мислим как да те изведем. 

Избута двамата кретени навън и за всеки случай заключи канцеларията, преди да намери дежурния офицер капитан Ирибаджаков със списъка на личния състав. Очаквано той беше още на плаца с наряда, Самуил му даде листа и смигна на новобранеца любовник.  Като се върна, момичето не беше мръднало от дивана. 

– Свали я тая шуба. И шапката. Има де седиш тука няколко часа, докато стане безопасно да те изведа. 

Тя бавно смъкна кепето. Имаше красива червена коса и още по-красиви зелени очи. Самуил въздъхна. 

– Окачи ги на закачалката, имам да свърша малко работа. Искаш ли да пусна нещо, имам няколко диска с ЕмПе Тройки? 

Работата потръгна значително по-бързо, когато момичето седна до него, за да му диктува. Дали в канцеларията беше станало по-горещо? Или всичко се дължеше на крехкото тяло, седнало на половин метър от него? Извади цигара от табакерата и тъкмо я лапна се сети. 

– Имаш ли нещо против да запаля? 

– Не, а ти? 

Предложи ѝ от своите цигари и тя кашля цяла минута след като дръпна от късата и дебела цигара Житан. Казваше се Галя. Не се бяха виждали с гаджето си от клетвата и той я беше придумал да облече камуфлаж и да се вмъкне в поделението. Всичко изглеждаше, като вълнуващо приключение, докато не се бяха появили Пацула и Кривата Бара. Самуил се съгласи, тия двамата можеха да смръзнат кръвчицата на всекиго. Галя не си правеше илюзии, какво щеше да ѝ се случи, ако не се беше появил писарят. Със сконфузена усмивка му благодари, а той великодушно махна с ръка, надул се от гордост. Игленият принтер печаташе със звук способен да заглуши и ПК, а Самуил извади кашето си. 

– Искаш ли да свием една? 

– Не знам, пушила съм само веднъж... – после Галя сви рамене. – Може да опитам. 

Самуил обиграно сви джойнта, без да пести материала. Принципно не пушеше в канцеларията, но сега щеше да има време до понеделник да проветри. Опъна здраво и подаде фаса на Галя. Тя се поколеба, но все пак дръпна и се закашля, при опита си да задържи дима. 

– Гледай сега. – авторитетно обясняваше Симо. – Дърпаш и... зад-х-държ-хаш... 

Реколтата беше добра и двамата се хилеха още преди да са допушили напълно. Разговорът тръгна значително по-непринуден. Галя разказа за връзката ѝ с войника. Бяха гаджета отпреди още да го вземат войник. Интимността много ѝ липсваше, като на всяко младо момиче хормоните бушуваха. А приятелят ѝ, тъжно отбеляза, никога не беше се славил, като добър любовник. 

– Симо, наистина ти благодаря. Когато ония двамата ме хванаха, щях да умра от страх. Не знам, как да ти се издължа. 

– Ами... има едно нещо. – тя го погледна очаквателно. – Покажи ми гърдите си. 

Тя се вторачи в него, а после избухна в смях. Той също. 

– Ама, че си шегаджия! 

– Аха... аз не... сериозно, не съм излизал и просто да ги погледам. 

– Не, ти... наистина? 

– Само ако искаш! 

– Не... не знам, няма ли да е изневяра? 

– Ще е все едно си на плажа без горнище. 

– Не.. Не са хубави, много са малки. 

– Остави на мен да преценя! 

Погледът на Симо беше светнал и след още малко уговаряне Галя разкопча камуфлажната риза. В интерес на истината униформата ѝ стоеше смущаващо възбуждащо. Момичето притеснено гледаше надолу, а страните ѝ се бяха зачервили. Войникът не смееше да мръдне, за да не я разколебае. Тя остави ризата да падне на фотьойла и остана по потник, беше без сутиен и зърната ѝ си личаха под тънката материя. За момент изглеждаше, като че ще се откаже, но после хвана потника си и дръпна нагоре. Застана пред момчето гола до кръста, дишаше развълнувано и малките ѝ твърди гърди се повдигаха често-често. Очите на Симо щяха да изскочат от орбитите и той несъзнателно облиза устни. 

– Х-харесват ли ти? 

– А-ъ, ъхъ! – той се прокашля. – Да, страхотни са! Никога не съм виждал по-хубави! 

– Да бе! – обаче ѝ стана приятно. 

– Не те лъжа! – и наистина в този момент го мислеше. – Галя... може ли... може ли да ги пипна? 

Тя замълча, но малките розови зърна на гърдите ѝ настръхнаха издайнически. Силните усещания днес я бяха докарали до ръба, а цигарата марихуана я отпусна. За това когато Симо протегна предпазливо ръка тя не го спря. Момчето докосна с върховете на пръстите си напръсканите с лунички гърди. Кожата ѝ беше нежна и момичето потръпна при допира, Симо рисуваше овала на малките стегнати цици е в канцеларията се чуваше само тежкото дишане на двамата. Обхвана гърдите ѝ в шепи, побраха се лесно и с палците си погали малките розови пъпки. Зърната ѝ бяха твърди, като бодли и момичето простена. 

– Спри. Не бива. – гласът ѝ беше шепот. – Недей. 

Симо не спря, вместо това се наведе и целуна едната, после другата гърда. Извади език и започна да си играе със зърната, ту ги шибаше с върха, ту ги обхващаше с устни и ги смучеше така, че момичето проплакваше едва чуто и отпускаше глава назад, поднасяйки му се сама. Момчето плъзна длани по гладката кожа, погали я по гърба като котка и без да изпуска зърното, което беше захапал между зъбите си хвана колана на войнишкия ѝ панталон. Галя се опита да го спре, но в ръцете ѝ бяха отмалели и той разтвори пръстите ѝ стиснали колана. Бутна момичето назад и то само надигна таза си, за да му позволи да смъкне камуфлажа. 

Отдолу беше по бели памучни гащички на сърчица, бледото ѝ тяло като да сияеше в сумрака на канцеларията. Галя затвори очи и се остави на усещането, кожата ѝ настръхна когато войникът започна да сваля гащичките ѝ. Направи го внимателно, смачка ги на топка и приближи до лицето си, за да вдъхне аромата, преди да ги прибере в джоба си. Съзнанието на момичето плуваше в наркотичното опиянение, съвестта и моралните задръжки бяха затиснати под дебел пласт и дори да опитваха да кажат нещо, то не ги чуваше. Почти замърка, когато ръцете на войника започнаха да се плъзгат по голата ѝ кожа. Извиваше се и се галеше в него, като котка. 

След като ѝ свали гащите, пред Симо се откри светло риж триъгълник, срамежливо покрил венериния хълм на Галя. Войникът зарови пръсти в него и изтръгна от момичето едно дълго “О-о-о-о-ох!”, после сложи длани на вътрешната част на бедрата ѝ и ги разтвори настрани. Между краката беше гладко избръсната, изложила на показ малките си срамни устни, вече започнали да се подуват от придошлата в тях кръв. Симо разтвори още бедрата ѝ и навря глава между тях. Един безкрайно дълъг миг само вдишваше аромата на путката ѝ, преди да се предаде на желанието и да забие лице в нея. Направо я налапа цялата и засмука, а после задълба навътре с езика си. Канцеларията се огласи с нейните “Ох” и “Ах”, а на Симо му идваше да я изяде, момичето миришеше на свежо, чисто и на най-силния за един мъж афродизиак - на възбудена жена. От нея потече бистрата слуз на желанието ѝ и момчето жадно я изпи, налапал срамните ѝ устни ги смучеше в опиянение и току пляскаше с върха на езика си малката свръх чувствителна топчица на клитора. Галя сама вдигна крака, за да му се предложи изцяло и той ги прихвана под коленете и ги притисна към гърдите ѝ. 

Отлепи лице от нея, както да си поеме въздух, така и да се наслади на гледката. Веднага забеляза между бузите на закръгленото ѝ задниче стегнатия анус, също гладко избръснат. Импулсивно се наведе и го облиза, следвайки контура на стегнатия мускул с върха на езика си. За Галя това беше напълно ново усещане, при други обстоятелства би се шокирала и дръпнала, но сега се остави. Първо езикът на момчето я гъделичкаше и тя за малко не се разхили, но после натискът се усили и усещането се превърна в много приятен масаж на наситения с нервни окончания мускул. Вътрешната част на бедрата ѝ беше изплескана със слюнката на момчето и със собствените ѝ сокове, те се стичаха и надолу в цепката на дупето ѝ. Постепенно анусът ѝ се поразхлаби и Самуил, улеснен от обилното навлажняване, успя да натика върха на езика си в него.  Вкусът беше леко тръпчив, но не по-малко възбуждащ от този от влагалището ѝ. Момчето се опита да завърти език в тясното отворче, но това беше почти невъзможно. Анусът пулсираше и ту се отваряше, ту стягаше и накрая успя да го изхвърли извън себе си. 

Самуил, едва съзнаващ какво върши от възбуда, трескаво съблече ризата си. Няколко копчета хвръкнаха по пода на канцеларията, последваха ги панталоните и боксерките на момчето. То коленичи пред разкрачената във фотьойла Галя и насочи треперещия си от възбуда член към влагалището ѝ. Природата не го беше ощетила, можеше да го хване с две ръце и пак щеше да остане малко отгоре, хуят ме се извиваше в плавна дъга, като кавалерийска сабя. Намести го и натисна, в първия момент не можа да влезе в тясната цепка, но после с труд се плъзна в нея. Само обилното овлажняване не позволи да я разкъса, проникването беше леко болезнено, но ефектът от марихуаната притъпи неприятното усещане и Галя изстена. Изви гръб в дъга и малките ѝ гърди щръкнаха нахално нагоре. Симо проникна до край и твърдата главичка на кура му се очерта, като малка подутина на плоския корем на момичето. 

Плавната дъга на твърдия член притисна влагалището на момичето и го принуди да се оформи по него. То прилепна плътно около нашественика си и го стисна нежно, като кадифена ръкавица. Самуил легна отгоре ѝ и тежестта на тялото му я прикова приятно, притиснаха се един към друг и Галя го прегърна. Задържа го така дълбоко в себе си, докато си нагоди към твърдото тяло в дълбоко в нея. Съвсем импулсивно потърси устните му. Бяха топли и нежни и бавно изучаваха нейните, след цяла вечност езикът му влезе в устата ѝ и потърси нейния. Изпушената трева караше времето да се разтяга и двамата не знаеха, колко дълго бяха останали така. Самуил беше хванал лицето ѝ в ръце и я целуваше, все едно бяха любовници цяла вечност. 

"Сега наистина изневерявам на Лъчо", мисълта беше нелепа и в същото време вярна по някаква женска логика. Като че ако не го беше целунала, това което правеха не беше толкова нередно. Забраненият плод придаде допълнителна пикантност на ситуацията и Галя уви крака около момчето и го пришпори нетърпеливо. Той не чака втора покана и замушка с дълбоки, бързи движения. Чукаше я неуморно, с благословената енергия на младостта. Всеки тласък забиваше члена му до топките и я караше да отваря уста в няма агония, от сладката болка, сякаш е влязъл чак в матката ѝ. По-късно щяха да я болят яйчниците от грубото ебане, но сега се чувстваше фантастично. Точно за това беше дошла, макар и да знаеше, че няма да го получи от неопитното си гадже. Усети вълната да приближава и заби нокти в гърба на момчето, оставяйки там кървави бразди. Той изръмжа и наби члена си колкото можа по-дълбоко. Органът му пулсираше дълбоко в корема ѝ, с всяко изтласкване на сперма изпращаше допълнителна вълничка на удоволствие, отново и отново. 

“Празни се в мен!”, мисълта беше ужасяваща, защото момичето не вземаше противозачатъчни... и по някакъв начин ужасяващо възбуждаща! Не знаеше кога движенията му са утихнали. Усещаше че е между краката ѝ се е стекла спермата, за която нямаше място в нея, усещаше и че членът му не е спаднал. 

Самуил я вдигна, нанизана на хуя си, беше деликатна и я задържа без усилие. После седна и я насади в скута си, така тя се наниза на коравия му член, като набита на кол. Опря длани в гърдите му и започна да го язди. Ритъмът ѝ беше бавен и въртеше дупе, така че да притиска най-приятните места вътре в тялото ѝ. Момчето се изтегна блажено, присегна се и сви нова цигара. Двамата си я подаваха и телата им се полюшваха в свое безвремие. В някакъв момент тя го усети, че свърши отново. После тя. Навън отдавна се беше стъмнило, но те оставаха глухи за строяването за вечеря и за далечните, сякаш в друга вселена, викове по коридора на ротата. 

*** 

Пощальонът се озърна по навик и като се увери че хоризонтът е чист и дневалният се е запилял накъде, се шмугна като лисица в кокошарник. Жечев, шофьорът на ВКР-то, който му правеше отцепка, го последва. Стигнаха до канцеларията на ротата и почукаха. 

– Не чува! – пощальонът Сава Дражич се заслуша. – Сигурно се е накозил, кучето! 

Жечев почука отново. 

– Дееба! – избута пощальона и хвана бравата. – Само остава да довтаса Баджи Гипса, ще вземе да мине и да ни свари пред вратата! 

Натисна старата брава и езичето излезе от халтавото си гнездо. Шофьорът отривисто влезе в канцеларията и се закова след прага. Пощальонът се беше обърнал с гръб да гледа някой да не ги види и се блъсна в него, ходейки заднешком. 

– Мръ̀дни, бе! 

Пощальонът затвори бързо вратата и още докато се обръщаше, извади от чантата си огромен плик с половин кило марихуана. 

– Давайте да го разделим, че ме хвана параноята да нося такова количество! По 50 за нас и другото ще пласираме! 

Канцеларията беше най-сигурното място за разделяне на тревата. Не и днес. Когато затвори добре вратата и се обърна, пощальонът се присъедини към живата скулптура от вече четири втрещени човешки същества. На двамата току що влезли ченетата бяха виснали, Самуил примигваше тъпо, а очите на Галя се бяха окръглили, като чаени чинийки. 

– Бате Райчо, – прошепна възхитено шофьорът. – велик си! 

Гласът му изкара Галя от вцепенението ѝ, тя грабна и тутакси навлече камуфлажната риза на Самуил. После се изниза от члена му и като прегърна колене се сви, като изплашено зверче в единия фотьойл. 

– Малоумници, що не чукате, бе?! – най-после се опомни и Самуил. – Бахти, почукайте първо! 

– Ми... ние почукахме... 

– Ама и ти почукваше през това време. 

Додаде и пощальонът, който беше опънал един джойнт на път и сега го изби на истеричен хилеж. Това зарази и останалите и скоро всички се тресяха от смях. Шофьорът се свлече в един стол, пощальонът се подпря на вратата да не падне, дори Галя се кикотеше неудържимо на абсурдната ситуация. Накрая Самуил си навлече панталона и успя да представи приятелите си на Галя. Двамата новодошли не можеха до откъснат погледи от съблазнителните ѝ голи стъпала, които се подаваха изпод войнишката риза. 

Шофьорът беше секвестирал бутилка водка от новобранците и сега я извади, а пощальонът веднага предложи да опитат и новата партида. Докато разливаха спиртното питие в четири водни чаши, Симо извади гордостта си. Резбована лула, която натъпкаха здраво и скоро тя започна да шета от уста на уста и над четиримата се издигна плътен облак. Вечерната проверка отдавна беше отминала и очаквано никой не потърси тримата скатавки. Беше станало късно и трите момчета от все сърце убеждаваха Галя, че е опасно да се прибира сама с последния автобус. Симо сложи длан на бедрото ѝ, докато говореше. 

Почти всяко почтено момиче тайничко си е фантазирало за групов секс и когато Самуил внимателно отвори ризата, за да изложи на показ малките ѝ гърди с арогантно щръкнали зърна, Галя не се възпротиви. Толкова граници беше преминала днес, че още една повече или по-малко не изглеждаше да има значение. Ризата падна от раменете ѝ и Симо подаде ръка на голото момиче да се качи на масичката за кафе. Момчетата я изяждаха с погледи изпълнени с обожание и страст и това я накара да се чувства желана. Тръпки полазиха по кожата ѝ и тя настръхна, въпреки че не беше студено. Симо предвидливо подложи възглавничка, на която тя да коленичи, после и да се подпре на длани. Момчето мина зад нея, свали панталона си я облада с едно рязко движение. Членът му беше отново твърд и готов и сега извитата му форма огъна влагалището на момичето на обратната страна. Беше толкова възбуждащо да я чукат пред невярващите погледи на двамата зрители. Можеше да види как са се издули отпред камуфлажните им панталони. Въпреки замъгленото си от изпушеното съзнание, можеше да усети похотта им, какво ти! Можеше да я помирише, като разгонена кучка обградена от жадните за секс песове. 

Защо пък не веднъж в живота си да не опита да бъде такава, каквато винаги беше възпитавана да не е? Развратна мръсница, курва. Само като го помисли и нова тръпка пробяга по гръбнака ѝ. Приведе се и като хвана колана на редник Жечев, го дръпна преднамерено бавно. Момчето за малко да се задави, когато Галя разкопча панталона му и наведе глава в скута му. Пенисът на войника беше застанал “мирно”, готов за действие.  Тя отвори устни и го налапа без превземки. Не беше някаква майсторка в свирките, но го правеше с желание и се мъчеше да поеме колкото се може повече, докато Симо уверено я клатеше отзад. Беше свършил вече два пъти и след всичко изпушено имаше чувството, че може да чука до безкрай. 

Членът, който беше налапала, бързо се стегна и запулсира, пълнейки устата ѝ с гъста и топла сперма. Галя запреглъща, колкото можа, но накрая се задави и закашля. Жечев се беше отпуснал във фотьойла си с идиотско изражение на задоволство. 

Седналият до него Сава не дочака Галя да поеме инициативата и пъргаво се изправи, изхлузвайки панталона. Поднесе пред лицето ѝ пениса си и тя без колебание му позволи да го сложи в устата ѝ. Той не ѝ даде време да направи каквото и да е, вместо това започна просто да чука лицето ѝ. Тя се задави, но редник Дражич я хвана са главата продължи без да обръща внимание на опитите ѝ за протест.  

Клатещият се зад нея Симо беше хванал задничето ѝ в шепи и го мачкаше и разтваряше. Когато момичето се закашля анусът ѝ започна да се свива и отпуска и на войникът му дойде идея. Не беше чукал анално отдавна, а така обичаше! Огледа се и като не видя нищо подходящо просто се изплю в цепката между полукълбата на дупето на Галя. Размаза мазната си храчка по задния ѝ отвор с палеца си, като постепенно увеличи натиска. Сава се беше усетил и позволи на Галя да си поеме въздух, но не за дълго и пак започна да я чука в устата. Умереното насилие започна да ѝ харесва, използваха я за удоволствие и ѝ доставяха удоволствие. Палецът на Симо потъна мазно в ануса ѝ. не беше девствена отзад, но и не беше нещо, което правеше редовно. Пробва няколко пъти, но болеше, а и ѝ се струваше унизително. 

Сега обаче никой не ѝ даде възможност да протестира и скоро пръстите в задника ѝ станаха два. Тревата ѝ помагаше да се отпусне и те се движеха  безболезнено, разширявайки и отпускайки аналния ѝ пръстен все повече и повече. Освен това я опипваха отвътре и докосваха кътчета, които изпращаха смущаващо приятни импулси по тялото ѝ. Когато членът в устата ѝ най-сетне изригна съдържанието си и тя послушно и възпитано се опита да изгълта всичко, Симо излезе от влагалище то ѝ и опря члена си в лъскавия от слюнката му анус. Галя знаеше какво ще направи и дори го искаше, тази нощ беше за забранени желания. Притвори очи и усети как твърдият член я притиска още и още, принуждавайки тялото ѝ да са отвори за него по този неестествен начин. Напрежението в аналния ѝ отвор стана почти непоносимо и тогава халката ѝ се предаде и момчето проникна в задника ѝ. 

Болеше, но не непоносимо, дори по някакъв начин приятно. Разтягането на този толкова интимен отвор криеше неподозирано удоволствие и Галя изстена тихичко, навела глава между раменете си. Членът в нея тласна отново, прониквайки още няколко сантиметра. Беше влязъл едва една трета, а тя вече имаше чувството, че ще излезе през устата ѝ. Никога не беше изпитвала такова изпълване във влагалището си, каквото сега разпъваше ректума ѝ. Симо я чукаше внимателно, на леки тласъци проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Гордееше се, че знае как да чука отзад и то така, че на момичетата да им харесва. Когато бедрата му опряха в нейните той остана така, напълно проникнал в дупето ѝ. Наслаждаваше се на уникалното усещане. Анусът стягаше основата на члена му, беше проникнал след ректума и чувстваше червата ѝ стегнати около главичката си, а останалата част от члена му сякаш беше обкръжена от някаква безтелесна топлина. 

Галя се чувстваше нанизана и разпъната отзад до степен, че не можеше да мръдне. После членът в задника ѝ започна да се движи, оставяше я празна и после отново я разширяваше и моделираше по кривата си форма. Удоволствието, което се надигна беше съвсем различно и непознато. Все едно в нея се събираше непоносимо напрежение, заплашващо да я пръсне на парченца и тъкмо когато щеше да завика за милост, по тялото ѝ се разля облекчение, което прерастна в един от най-хубавите ѝ оргазми. Дълбоко в червата ѝ се изливаше горещото семе на любовника ѝ като че да пръскаше огнени вълни в корема ѝ. 

Галя беше напълно омаломощена, когато Самуил излезе с мокро мляскане от задника ѝ и от още не напълно затворената анална халка се проточи дълга бяла капка. Около нея момчетата се сбутаха, разменяха реплики, които не разбра, но скоро някой зае мястото на Симо и улеснен от изхвърлената в задника ѝ сперма проникна във вече разширения ѝ анус. Три чифта ръце я опипваха, галеха и щипеха едновременно, някой стисна и задърпа зърната на гърдите ѝ, друг мачкаше клитора ѝ, сякаш се надпреварваха колко удоволствие могат да изтръгнат от тялото ѝ. 

Този, който чукаше дупето ѝ изрева, празнеше се дълбоко в задника ѝ. Друг го смени. Галя се беше отпуснала на масата, затворила очи и се остави да ѝ се изреждат. Понякога някой заставаше пред лицето ѝ вкарваше члена си в устата ѝ, изпълвайки я с тръпчив, дори горчив вкус на собствения ѝ задник. Беше престанала да брои оргазмите си, дори не знаеше, дали са много или един безкрайно дълъг агонизиращ момент на удоволствие. 

Момчетата бяха насядали изтощени около нея и дърпаха от лулата, на някой му хрумна идеята да мине зад нея и като дръпна яко, залепи устни на вече стоящия отворен анус и издиша вътре. Главата на Галя моментално се завъртя. Усети ръце, които я обърнаха. Вдигнаха и разтвориха краката ѝ, нещо чудовищно напираше да разкъса аналния ѝ отвор. Болеше адски, но момичето не се противеше, искаше го! Проплака и сграбчи ръба на масата, анусът ѝ беше разчекнат до скъсване! 

Тримата въртяха бутилката водка, мъчейки се да я натикат в дупето на момичето. Най-широката част вече беше влязла и анусът на Галя се беше опънал в тънка линия по стъклото. Тогава момичето завика несвързано и се замята, пикочният ѝ мехур се освободи и запръска, докато деликатното ѝ тяло се мяташе, като обзето от зъл дух. 

*** 

На другия ден, още преди войниците да изпълзят от леглата си, пощальонът Сава Дражич помогна на Галя да пресече ЖП линията. Момичето ходеше смешно разкрачено, но беше твърде рано за любопитни погледи. 

Симо, както беше обещал, даде бележката на отстъпващия от наряд Лъчо и той щастлив замина да се види с Галя. 

Двама нещастни новобранци правиха сапунка на канцеларията. 

Кривата Бара и Пацула се върнаха чак в понеделник, пияни-заляни и си издействаха цял ден тактически занятия. 

Симо вече се беше уволнил, когато Лъчо почука на вратата на канцеларията. Ротният извика “влез” и момчето пристъпи вътре, за да поиска отпуска. 

– Охооо, ще ставаш татко?! Е, честито! По такъв повод ще те пусна... и да почерпиш, ей!