Мартин влетя у дома така стремително, че джобът на якето му се закачи за бравата и той за малко не се просна в коридора по очи. Въпреки това бързо откачи полу разпрания си джоб и още докато затваряше извика: 

– Лина, Лина-а-а! Открих я! 

Влезе в тясната кухня, където жена на прага на тридесетте извършваше старата като света домакинска еквилибристика с битовите сметки. Косата ѝ беше небрежно хваната на кок, с помощта на ластиче и молив и ѝ придаваше момичешки вид, а старомодните рогови рамки на очилата я караха да изглежда съблазнителна, като момчешки блян по любимата учителка. 

Двамата с Мартин свързваха някак двата края, за да плащат наема на кибритената кутийка, която минаваше за апартамент в Париж. Имаха вехтошарско магазинче, което носеше гръмкото име антикварен магазин “Багдад”.  Допълваха променливия му финансов баланс със статиите, които Мартин пишеше и преводите, които тя правеше. 

През свободното време се любеха до изнемога, а после, докато лежаха отпуснати, Мартин ѝ градеше въздушни кули, как ще забогатеят, като открият някаква невероятна антикварна рядкост. 

– Чакай! - сряза го Лина. – Ще направя място. 

Делово прибра листчетата със сметки, за да освободи достатъчно място за дебелата книга, която Мартин държеше. Мъжът ѝ изглеждаше като момче, което е нарисувало карта на съкровище и сам си вярва, че то е там.  вероятно щеше да е поредната му щуротия, която вместо да издигне финансовият баланс към положителен, щеше да го сведе надолу. 

– И-зу-ми-тел-но! – той тържествено сложи книгата на масата. – за някакви си пикливи двеста и петдесет евро, в сандъка с вещите на някой си Томас Блъд. 

Лина въздъхна безшумно, някаквите си двеста и петдесет евро си бяха храна за цяла седмица. 

– Погледни! Това е евангелието на еретика! 

Лина намести очилата си, стори ѝ се абсурдно, но ентусиазмът на Мартин беше заразен. Мъжът благоговейно отвори старата, подвързана с напукана кожа книга и двамата се надвесиха над пожълтелите страници. На първа страница имаше инкипит*, в който крайно необичайно се споменаваше името на автора. “Събития, хвърлящи светлина върху изпитанията на вярата в Христовите земи, за произхода на дяволските изчадия и как да се борим с тях. Подбрани из житието на грешния монах Фернандо, Архидякон.” 

Лина изумено погледна мъжа си. Ако това не беше някакъв фалшификат, наистина държаха в ръцете си нещо уникално. Книгата преследвана от инквизицията, написана от човек, чието име беше изличено от аналите на инквизицията. Евангелието на Еретика, архидякон Фернандо. Мартин и лина се сбутаха, така че да могат да четат едновременно. 

Първата буква беше грамадна, богато украсена с орнаменти и започваше така: 

 

За произхода на чедата на Халевин научих от предсмъртната изповед на един негов наследник. Обричам жалката си душа на вечни мъки, като нарушавам светостта на изповедта, но делото ми е по-важно и в защита на благочестивите християни. 

След освобождението на Светите земи от неверниците, мнозина от светите христови воини избрали да останат там и да бранят туй, що принадлежи на Други, изтощени от битки и тегоби, се отправили към дома. Благочестивата заповед на папата задължавала всички християни да им оказват гостоприемство по никакъв начин да не  възпрепятстват пътя им и повечето богобоязливо изпълнявали заръката. Ала се случвало някои да залостват портите си, както са залостили и душите си за божията милост. 

 

Мартин и Лина, опрели глави, жадно поглъщаха историята от крехките пожълтели страници. Халевин, дребен благородник от  Фламандия, се уволнил от служба при Годфри де Буйон след превземането на Йерусалим и със своя дял от плячката поел към дома. Пътят му бил осеян с премеждия и несгоди пиратски нападения, алчни кръчмари и изкусителни бардаци. Когато минавал през Франция вече бил без пукната пара и разчитал къде на милостта на хората, къде на меча си, за да се прехранва. Родът Халевин не бил чужд на греховните разбойнически дела и това донякъде обяснява, защо завръщащият се пилигрим избрал по-трудния планински път, наместо удобството на Париж. Без съмнение се е мъчил да избегне неудобните въпроси, които някоя и друга потеря е искала да му зададе. 

Като човек от равнините, той бързо се заблудил в планината. Вече втори ден се лутал, отдавна бил изял и последната коричка хляб от дисагите. На няколко пъти мяркал дървари, но те уплашено потъвали в гората преди да успее да ги достигне. Черни облаци се събирали в небето, предвещавайки буря. Халевин тъкмо превалил поредния баир и в далечината видял внушителен замък. Сигурно не би го забелязал, в бързо спускащия с мрак, ако по бойниците не греели факли. Рицарят смушкал изтощения си кон и той се озъбил злобно, преди д продължи напред. Зад тях кретала кобилата с багажа, примирено навела глава. 

Внезапно небето сякаш се отворило и изляло върху тях божия праведен гняв. Едрите ледени капки падали с такава сила, че все едно кинжали режели кожата, а вятърът така ги блъскал насреща, че верният боен кон не можел и крачка повече да направи напред. Халевин слязъл от седлото и хванал юздите на добичетата, за да ги поведе към сигурността на замъка. Светлината от факлите му само сегиз тогиз успявала да се процеди през ужас на стихията. Колкото повече Халевин се приближавал, толкова по-ожесточено нечестивия се мъчел да му попречи. Ледените капки се примесили с ледени късове с големината на гълъбово яйце и рицарят вдигнал над главата си щита, с герба на гарвана. Светкавица прорязала небето, разсякла мрака и за миг замъкът се очертал, по прищявка на светлината даже се сторил на Халевин зловещ, със стърчащи като натрошени зъби насочени към небето порутени останки. В този момент се изтъркаляла и гръмотевицата и то с такава сила, че мъжът паднал на коляно, а ушите му писнали. Верният му кон Барабан се изправил на два крака и полудял от ужас препуснал напред. Разцепено от светкавицата дърво се стоварило току пред Халевин, а по склона към него се затъркаляли камъни Все едно цялата планина се мъчела да му попречи. Рицарят обаче упорито продължил напред след Барабан и накрая, едва стоейки на крака от умора, открил, че срещу него е дебелата дъбова порта на замъка. В благословен завет от бурята успял да си поеме дъх и завикал на часовите да отворят портата. До него Барабан изцвилил и заудрял с копито и след малко  замъка хвърлили запален сноп слама оваляна в катран. На светлината от нея часовите огледали Халевин и след кратко съвещание го пуснали вътре. 

Посрещнали го войници с лилави ливреи, с извезан огромен черен паяк. Халевин се опитал д ги заговори първо на френски, после на фламандски, а накрая и на немски, но никой не му отвърнал. Само капитанът му показал с жест да влезе в замъка, а коняри отвели добичетата му в обора. Преди да го въведат в залата за пиршества, му показали стаята, в която да остави оръжията и доспехите си. Халевин останал само по многократно кърпените си дрехи, отдавна изгубили цвета и формата си и се почувствал съвсем не на място в това очевидно богато и благоденстващо място. Когато обаче го въвели в залата, направо зяпнал. Тя била обзаведена в ориенталски разкош и нямала нищо общо със замъците във Франция или Светата Римска Империя. Масата била ниска, вместо столове около нея били разхвърляни множество меки плюшени възглавници. Трапезата била отрупана с всичко, което човек би могъл за пожелае и Халевин усетил как устата му се пълни със слюнка. Всичко било толкова цветно и светло, че той няколко пъти трябвало да примигне, за да се нагоди към контраста с мрачната буря отвън. 

Чак тогава забелязал изтегналата се като котка жена в далечния край на масата. Изучавала го с любопитство, а ъгълчетата на устните ѝ се надигали насмешливо надолу. Халевин изпънал гръб гордо: 

– Мадам, разрешете да ви се представя. Казвам се Халевин от Дамме. Имам честта да съм пилигрим, идващ от Светите земи и в името на папата ви моля за подслон. 

– От Светите земи! – красиво изрисуваните ѝ вежди хвръкнали театрално нагоре. – Но Вие непременно трябва да ми разкажете! Как превзехте Йерусалим? Видяхте ли Багдад? А Кайро? Минахте ли през Константинопол?! О, как ми липсва! 

Халевин забелязал акцента ѝ, както и екзотичната ѝ красота. Било невъзможно да каже на колко години е, би могла да е на двадесет или на четиридесет. Тялото ѝ било пищно, но движенията грациозни, съперничещи на теза на най-добрите арабски танцьорки. Устата ѝ се смеела, ала очите ѝ били преценяващи. 

– Аз... разбира се. Да... първо поднеса почитанията си на господаря на замъка? 

– О, боя се, че той не би могъл да приеме ничии почитания. Но сигурно сте капнал от път! – изражението ѝ внезапно станало сериозно. – По заповед на папата или не, моят дом има правила! Ако ви дам гостоприемство, имам право да поискам нещо от Вас. Ако откажете, можете да си тръгнете още сега. Ще получите самун хляб на изпроводяк. 

На Халевин никак не му се искало да се върне обратно в дъжда, а Барабан сигурно също щял да възроптае. И какво би могла да поиска? Вероятно да прогони разбойници, тормозещи селяните ѝ. Или да убие див звяр. Защо пък не? А дори и схватка с някой съперник. На Халевин му замирисало на плячка и бързо се заклел, без повече да му мисли. 

– Великолепно! – тя плеснала зарадвано с ръце. – Аз съм Нур и Ви моля да ме наричате просто така. Седнете до мен, разкажете ми всичко! Така обичам истории от далечни земи! 

Халевин се наместил на меките възглавници, поел сребърния бокал пълен с гъсто червено вино и след наздравица за домакинята го пресушил на един дъх. Нур веднага го доляла, а той вече разказвал. Родът Халевин притежавал нещо, което в най-добрия случай можело да мине за отбранителна кула, в която господарят и десетината му верни мъже се криели от праведния гняв на съседните лордове. Халевин обаче го представил, като вълшебен замък. Разказвал за сраженията, но не споменал нищо за смрадта на изпражнения и мъжете, плачещи за майките си, докато се мъчели да приберат вътрешностите си в разпраните кореми. Описал ги, като величествени подвизи в името на бога. За обсадата на Йерусалим не разказал за дизентерията и глада, нито за пияните до лудост кръстоносци, колещи и изнасилващи наред. 

Нур пляскала възторжено или закривала уста от ужас, но не забравяла да пълни бокала му с вино. Халевин усетил, че е леко замаян, за миг започнал да вижда двойно, сторило му се, че Нур има четири очи. Не, осем! И четири ръце и четири крака! Тръснал глава и погледът му се избистрил, но проклет да е, не можел да каже дали изтегналата се пред него е момиче или жена в своя разцвет! 

– Моля, опитайте от глигана с боровинки! Разкажете ми за Константинопол! 

Неусетно разстоянието между тях ставало все по-малко и по-малко. Халевин не разбра, кога лицето на Нур се оказа на по-малко от педя от неговото. Ароматът ѝ пълнеше ноздрите му, аромат на подправки, на нещо, което го замайваше повече от виното. Гледаше колко плътни и лъщящи са устните ѝ и спря разказа си. Главата му се маеше, ако сега посегнеш на тази жена, главата му като едното нищо щеше да посрещне зората, набучена на копие... 

– Мисля, че е време да изпълните желанието ми. – прошепнала Нур.  – Елате завоевателю, воин на Христа. Покажете ми, как го правихте, когато превзехте Йерусалим... 

Откъде знаеше?! Как тичаха по улиците, жените пищяха, платът на дрехите им се раздираше с пукот... Халевин, неспособен да се владее повече, сграбчи Нур за косата и придърпа лицето ѝ към своето. Понечи да впие устни в нейните, но тя го изпревари и острите ѝ зъбки се впиха в плътта му. В устата си усети металния вкус на собствената си кръв, после езикът ѝ нахълта в устата му. Беше като някакво хищно, лакомо животно. Въртеше се и го изучаваше с безсрамие, от което биха се изчервили дори старите курви от бордеите в Константинопол. 

Нур се надигна, само за да може да докопа връзките на панталоните му. Задърпа ги нетърпеливо и изръмжа, докато ги развързваше. Халевин изръмжа, като преди атака и като хвана предницата на роклята ѝ дръпна силно встрани. Платът се разпра, пръскайки из залата копчета и мъниста, а пред мъжа се изтърколиха две бели пълни гърди. Тежки, като грях и бели, като погачи. Халевин бутна жената назад върху възглавниците и циците ѝ се разляха настрани, увенчани с цинично огромни тъмни кръгове и едри, като маслини зърна. Халевин забрави къде е, върна се мислено в Йерусалим, жената пред него беше жертва, полагащата му се плячка за нечовешкия ужас на обсадата. Настървено захапа зърната на гърдите ѝ, мачкаше ги със зъби и колкото повече тя викаше, толкова по-твърд ставаше членът му. Моравата от възбуда глава се беше показала от развързаните му панталони, като дявол готов за подвизи. 

Халевин задъвка зърното на едната гърда на Нур и тя вплете пръсти в косата му, от болка се мъчеше да го отблъсне, но от похот го дърпаше и притискаше още към гръдта си. Мъжът набра полите ѝ, запретна ги над кръста и откри слабините ѝ. Пищните ѝ бедра закриваха срамежливо сгушената между тях цепка, съвсем без косми! Само веднъж Халевин си беше платил за удоволствие в скъп константинополски публичен дом и още помнеше удивен обезкосмените жени! С коляно принуди Нур да разтвори бедра и да му се открие, гола и сълзяща възбуда. Без да сваля панталоните си той се намести между краката на жената и с едно рязко движение проникна в нея. Въпреки, че беше влажна, твърдостта му и дългото въздържание причиниха болка и на двамата. Само че тя още повече увеличи възбудата им. Халевин стискаше жестоко циците на жената, мачкаше ги без милост и щедрата ѝ плът излизаше между пръстите му. Започна да ръга члена си в нея с дивата ярост на бик, мъчещ се да прободе до смърт жертвата си. Движенията му ставаха все по френетични, груби и мощни. Очите на Нур се подбелиха, посегна да го прегърне, но не ѝ достигна сила и вместо това ноктите ѝ се забиха в бицепсите му и се спуснаха надолу, оставяйки кървави следи след себе си. Халевин зарева, наби се в Нур до косматите си, потни топки и започна да влива семето си дълбоко в утробата ѝ. Двамата потръпваха, две тела в едно, заключени в безвремието на греха си. 

С последните капки сперма се отцеди и безумието от Халевин, погледът му се избистри. Та той не държеше в прегръдките си пищна, опитна жена! Нур беше младо момиче, непознало мъжка ласка! А той я насили с грубостта на войник, вместо да я поведе по пътеката на насладите, като опитен любовник. Гърдите на Нур потрепваха спазматично, рицарят примигна. Та това не бяха огромните цици, които той беше мачкал жестоко! Стегнатото момичешко тяло имаше твърди гърди, несещали мъжка ласка. Коравите полукълба сочеха тавана, а зърната има бяха малки и твърди, като трънки! 

Халевин се отдръпна, широко отворил очи. Нур изхлипа, съвсем като момиче. Ръката ѝ се стрелна между краката, закривайки срама ѝ. Мъжът запримига, виното се беше качило в главата му, струваше му се, че Нур има четири крака и четири ръце! От устата ѝ излизаха дълги зъби, а крайниците ѝ бяха покрити с твърди косми! 

Халевин се дръпна рязко назад и седна. Тръсна глава, пред него лежеше младата, наранена жена, притискаше тънките си крака и хлипаше. Опита да прикрие с ръка гърдите си. 

Рицарят напразно търсеше из изпразнения си от съдържание мозък какво да каже. Изведнъж се почувства такова нищожество! Всички спомени, които беше изхвърлил от съзнанието си заблъскаха да нахлуят обратно и да получат възмездие. Седеше вцепенен, когато Нур се надигна и още подсмърчаща го погали плахо. По бузата ѝ още блестеше сълза, но на устните ѝ играеше свенлива усмивка. 

– Не се винете, пилигриме. – гласът ѝ галеше ухото. – Не съобразих, че сте така изтощен от пътя. Нищо лошо не е станало! Ето! 

Тя разтвори ръце, някак се беше освободила от всички дрехи и седеше пред него чисто гола. Твърдите ѝ момински гърди гордо стърчаха напред, а между краката ѝ се гушеше нежното окосмение на слабините ѝ. 

– Рицарю, законите на гостоприемството ме задължават да ви дам всичко, от което се нуждаете. – тя свенливо сведе поглед. – Но Ви моля да пощадите девичата ми чест. 

Какво говореше?! Та нима до сега не беше потопен в нея до край? Не, сигурно си го беше въобразил. В никакъв случай това тяло не би могло да бъде току що осквернено от него. 

– Ще Ви дам нещо друго... – в очите ѝ за миг блесна лукавство. – Можете да ме имате, като онази нощ, при обсадата на Антиох... 

Нур, както беше застанала на колене, се обърна, показвайки му стегнатите си полукълба на задника. После ги поклати подканящо. И разтвори колене, откривайки между бузите на дупето си една стегната, кафява точка. 

Но откъде знаеше за Антиох, нима в пиянския си унес ѝ беше разказал за момчето? Немислимо, не го беше казал дори на изповедника си! И въпреки това, тази девица съблазнително поклащаше задник пред очите му! 

–Вземете от масълцето на масата... – промълви тя с прегракнал глас. – Моля Ви, внимавайте, първият път боли... 

Всичко това беше твърде много за един дребен благородник, съвсем малко повече от оземленен рицар. Халевин грабна каната с вино и без да си дава труд да налива в бокала я надигна и пи, оставяйки карминената течност да се стича надолу по брадата и гърдите му. 

Гребна с пръсти от купичката с разтопено масло и го поднесе към белите полукълба на поклащащия се задник. Остави първите капки да потекат надолу в цепката, върху стегнатия кафяв отвор. Усети онази лъст да бъде първия, проникнал в неосквернения от друг отвор. Членът му, отпуснат след първото изпразване, се напрегна отново. Халевин погали Нур между полукълбата на дупето и тя се сви, изчака я да се отвори отново и продължи. Милваше я нежно, омазвайки я отново и отново. Накрая се възхити на стегнатия ѝ задник, лъщящ от мазнина. Сложи пръст на стегнатия мускул, запречващ задния вход в тялото на Нур. Усети как плътта се сви под допира му и просто остана така за момент. Аналният мускул на момичето лека полека се отпусна и Халевин го разтри любовно нежно. Въртеше средният си пръст в кръг около отвора, докато го усети да омеква. 

Нур приплака, беше застанала на ръце и колене, предлагаше на госта си най-интимните си части. Беше я приласкал и отпуснал и когато сложи пръст в средата на ануса ѝ, тя се отпусна и пръстът му се плъзна в нея мазно и без съпротива. Рефлексът на мускула се задейства, но твърде късно. Стисна нашественика, но колкото и да опитваше, не можеше да го изтласка. 

Халевин застина така, наврял пръст в задника на девойката, всеки път когато тя конвулсивно се свиваше, членът му подскачаше, втвърдявайки се още повече. Той внимателно изтегли пръста си и дупето на Нур се сви, щом го освободи. Мъжът взе купичката с маслото и изля половината в дупето на момичето. Обра мазнината, преди да е покапала по възглавниците  и я разнесе щедро по девствения заден отвор. Ох, така беше застанало и момчето при Антиох, очакващо неизбежното! Но колко по-изкусителна беше тези цел! Халевин сложи два от дебелите си пръсти на задния вход на момичешкото тяло и натисна. Първо анусът оказа съпротива, после пръстите го преодоляха  с помощта на мазнината и нахлуха навътре. Копринената на допир плът потръпваше под грубия им допир, мъжът ги завъртя внимателно и Нур изплака. Дали от болка или от нетърпение, беше трудно да се каже. 

Тя легна на гърдите си, протегна ръце и като хвана полукълбата на дупето си, ги опъна силно настрани, откривайки отвора си. Халевин разбра, че тя не може да чака повече и коленичи зад нея. Членът му беше корав, както в началото, наложи му се да го наведе със сила, за да се намести на мазната, стегната дупчица. Знаеше, че ще я заболи, за това опита да влезе в нея внимателно, но коравият му орган насили анусът ѝ да го пропусне и тя изплака сподавено, усещайки проникването в най-деликатните си и интимни части. Чувстваше се все едно е една от набитите на кол жертви на кръстоносците, но изгарящото кораво тяло в задника ѝ носеше не само болка. Същевременно запълваше и някаква празнина, правеше Нур цяла. Тя притвори очи и сама започна да се нанизва на проболия я орган. Той навлизаше в нея все по-навътре и по-навътре. Прониза я остра болка, после като че да премина втора преграда и по тялото ѝ се разля облекчение. 

Нур сграбчи клитора си и го замачка, като пискаше нещо неразбираемо. Халевин не издържа повече и се освободи, пълнейки задника ѝ със семето си, както не беше свършвал до сега. Белите струи пълнеха задника на момичето и когато вече нямаше място вътре, се стекоха между притиснатите тела и прокапаха надолу по бедрата ѝ. 

 

*** 

 

Халевин останал с Нур до сутринта. Или до другата сутрин? Сам не знаел. Двамата ту си шепнели любовно, ту се нахвърляли един върху друг с унищожителна страст. А после заспивали в обятията си. Събуждали се да ядат, да пият и да се любят. Един път нея просто я нямало. Халевин се огледал тъпо, а в залата за пиршества пристъпил един от мълчаливите слуги с лилави ливреи, с извезан на тях паяк. Кимнал му и Халевин го последвал до малката стая, където били оръжията и бронята му. Лъснати и поправени. В двора го чакал Барабан, сресан, охранен и напет и товарната кобила зад него, примирено навела глава. Халевин яхнал коня си, усетил нещо до хълбока си, в кесия до седлото блещукали лъскави златни флорини. Рицарят си тръгнал, преди някой да е успял да размисли. 

След пладне, като слизал от планината, стигнал дърварско селище. Хората се свили от страх, но не избягали. Старейшината страхливо излязъл напред, за да попита какво иска негова милост. 

– Как се казва замъкът на хълма? 

– Господарю? – човекът не разбрал въпроса. – За развалините ли питате, не знаем. Винаги са си били там. 

Халевин се извърнал. В далечината към небето се издигали развалини на замък, като натрошени зъби. Бръшлянът от години ги стискал в прегръдката си. Рицарят сепнато отворил кесията, но там флорините все така блещукали обещаващо. Той смушкал Барабан и без повече приказки продължил пътя си. 

 

*** 

 

Лина и Мартин примигнаха в сумрака. Не бяха усетили, кога денят си е отишъл. Жената изкриви устни. 

– Този твой Фернандо е бил някакъв средновековен извратеняк! Ако изобщо книгата е писана от него... 

– Да прочетем следващата глава? 

– После, чакала е няколко столетия, никъде няма да избяга. 

Лина хвана Мартин за ръката и го поведе към спалнята. 

Следва 

 

 

 

*incipit (лат.) Начало на манускрипта.