Жасмина елегантно издаде крака си назад. Той се рееше във въздуха. Можеше да усети силата на гравитацията как се опитва да го събори на земята, ала хватката на преподавателя ѝ в кралската академия по балет не позволи това. По навик тя стегна мускулите си и потръпна от допира на мъжа. Жаси се подпираше за дървената стойка, намираща се срещу голямото огледало. Разтягаше се и след последния път с него имаше трудност да има каквато и да е концентрация. Никой не биваше да научава за допълнителните часове, които има, нито за това, което я очакваше. Но самата мисъл, фантазията зад това да бъде видяна в такова състояние от някого имаше своя чар.

На фона на модерато, десета сцена от балета "Лебедово езеро", преподавателят синхронизираше тласъците си с такта. Нормалната му на размери бабуна проникваше във влагалището на Жасмина. А по ствола му полепваха соковете на нейното сладострастие. С другата си ръка учителят по балет обгърна тънката талия на девойката. Държеше я близо до себе си. На всяка цена. Тласкаше се в нея и поради тази неудобна позиция, Жасмина едва можеше да стои на едно място. Имаше чувството, че ще падне, а не искаше да свършва тази сцена.

Задъхана, с вдигнат почти на фалцет глас, стоновете на младата балерина се лееха. Сърцето ѝ едва ли не тържествено маршируваше в нейната гръд. Едва можеше дъх да си поеме. Кокалчетата на нейните юмруци бяха изпъкнали от прекаленото стискане на тази плоскост. Поклащаха се нейните малки гърди с розовеещи и така набъбнали зърна. Молеха се отчаяно да бъдат обгрижвани. Целувани, леко захапани, дърпани, стискани.

— Погледни се, Жаси… Недей отделя очите си от собственото си отражение. Следи внимателно как моят набол чеп прониква в тясната ти путчица. Заслушай се в такта, който създават нашите тела. Не е ли красиво как правим музика по толкова естествен начин? — с нотка на превъзбуда учителят по балет, който едва бе в своите четиридесет, редеше дума след дума. Жасмина не смееше да вдигне погледа си. Беше го забучила в дървения паркет. Обаче щом го вдигна от там, се уплаши. Свенливостта прозираше по нейното бледо лице и червеният натурален руж я правеше още по-млада, жизнена. Неустоима. Ала цветовете на страстта взимаха връх над бузите ѝ. Кръвта се насъбираше на петна и сякаш от потта, стичаща се от челото. Баграта ставаше по-наситена. В нейните тъмни ириси можеше да се разчете похот, толкова чиста и все още не проявила своя пълен потенциал. И тогава стигна до заключение. Харесваше ѝ това и то много. Не желаеше да си го признае на глас, нямаше тази дързост да сподели за тази нейна тайна фантазия — да се гледа от всеки възможен ъгъл. Но нейното лице разкриваше повече от необходимото. Биваше отворена книга за него. Самият факт, че бива гледана, правеше нещо в главата ѝ. Не можеше да си го обясни, но ѝ влияеше повече от възбуждащо.

— Хайде, Жаси. Концентрирай се! Ако възнамеряваш да не спазваш такт и на шоуто, май ще се наложи да дам ролята на белия лебед на друга… — мъжът доближи устните си до ушенцето на балерината. Шепнеше ѝ, докато устните му целуваха зад ушната ѝ мида. Жасмина притаи дъх. Цялата ѝ кожа мигновено настръхна. Полазиха я тръпки на удоволствието. Другата му ръка галеше едната ѝ задна буза, стискаше я силно. Целеше да остави своя отпечатък на тази бледа кожа. Винаги е харесвал червения нюанс на бяла кожа. Този вид стимул направи чудеса с момичето. Напълно подвластна на този грях на тялото, както и на състезателната си натура, тя даде тялото си по-напред. Голите ѝ гърди легнаха на дървената стенка. Резкият студ се докосна до парещата плът. Дори дървената повърхност не можа да охлади нейните страсти. Ръцете на Жасмина отдолу обхванаха стойката, а хватката бавно, бавно се разхлабваше. После задвижи тялото си към чуждото, набиваше си този кур дълбоко в себе си. Тласкаше се към този чеп с желанието да го усети по-навътре и слушаше ударите на топките му в кожата ѝ.

Изобщо не се интересуваше в момента от пустото разтягане, нито пък от ситуацията, в която бе попаднала. В нейната глава единствено се въртеше една мисъл — желанието да победи. Да бъда желаната, предпочитаната пред всички на всяка цена.

— Мосю, моля Ви, по-бързо! — мрънкаше девойчето жално. Гласът се носеше леко из цялата зала благодарение на чудесната акустика в комбинация с алегро, единадесета сцена. Ехото галеше слуха на мъжа и с първия тон на тромпетите предсказа следващото действие на сцената. Кулминацията наближаваше на този театър, който се разиграваше пред очите на Роза. Тя надничаше от открехнатата врата на съблекалнята. От самото начало следеше тази нечестност и измама, която дълбоко я прониза дълбоко в сърцето и егото. Стисна челюстта си и изчака търпеливо преподавателят да се изпразни, за едно "чао" да шамароса задника на Жасмина и да остави нова следа по тялото ѝ. Не можеше да повярва на собствените си очи.

С тиха стъпка Роза излезе от съблекалнята и влезе в главната зала. Тези хладни ириси се фиксираха върху тръпнещото от докарания оргазъм тяло на другото момиче, което лежеше на паркета. Беше се свлякла, сили не ѝ бяха останали. Бедрата ѝ неконтролируемо трепериха. Едва си поемаше въздух от всичките емоции, които се въртяха в кръг, в нея. Тормозеха сърцето до степен на лудост. Чуваше как се чука по входната врата на гръдния ѝ кош.

Роза я гледаше с отвращение, ненавист. Не виждаше нищо друго в нея, освен поредната непристойна балерина. Омърсена, захабена. Искаше да ѝ откъсне перата на секундата. Нечестиви мисли минаваха през това на пръв поглед чисто съзнание, ала не искаше да ги премахва. Не още. Но не можеше да им се поддаде в същото време.

— Не мислех, че можеш да паднеш толкова ниско, но какво мога да очаквам от теб? — почти през зъби заговори новодошлата. Нейните стъпки отекваха из пространството. Приближаваше се все повече към Жасмина, докато не се намираше на сантиметри от тялото ѝ. По-дребната съсредоточи погледа си към високата фигура на другата дама. Набързо с дланите си закри гърдите и венерения си хълм и с почти скок застана в седнало положение. Срамът изби по нейното лице и усещаше хладни тръпки да я галят по тила. Косъмчетата ѝ настръхнаха и преглътна тежко. Думите не излизаха от нейните устни, губеха се някъде в пространството. Очите на Роза я изпиваха, меко казано я караха да се чувства като едно нищожество. Никога не разбра откъде всъщност идва тази омраза от нея. Винаги я е уважавала като своя съученичка, не е говорила и една лоша дума за нея. За тези години така и не разбра какво се крие в нейната глава, но сякаш се боеше да узнае.

— Какво ме гледаш като полезно изкопаемо? Няма ли да кажеш нещо? — със заядлив тон поднесе въпросите си синеоката дама, вече скръстила ръце преди гърдите си. Пое си дълбоко въздух и въздъхна. За миг погледна встрани, отбягваше на всяка цена да гледа Жасмина в това нейно състояние. Повтаряше си да не гледа право към нейната голота, но очите винаги са били предатели.

Несъзнателно със зъби Роза се разигра с долната си устна, докато с очите си подчертаваше контурите на това голо тяло. От леко зачервените рамене, вероятно целунати от лятното слънце. После надолу по скромната гръд с лек тен на триъгълно горнище и закритите от дланите зърна. А тази нейна слива… Нея си я представяше само, не я бе виждала, уви. В главата си Роза проклинаше Жасмина. Нареждаше я, кълнеше я за ефекта, който имаше над съзнанието на този черен лебед. Колкото и да се чувстваше меко казано разярена в този момент, не можеше да отхвърли с лека ръка това желание да види отблизо. А дали щеше да се задоволи с това е друг въпрос.

— Не е това, което изглежда...Аз просто... — опитваше се да скалъпи някакво оправдание, но се провали. Глътна си езика от студения поглед на Роза и имаше чувството, че нещо ѝ пречи да диша. По необяснима причина изпитваше угризения или поне така се опитваше да изглежда. Жаси присви веждите си и показа на бял свят възможно най-миловидния си поглед. Използваше забранената техника на жалните, кучешки очи. Искаше да предизвика у своята съученичка съжаление без значение под каква форма. Търсеше бягство от тази неловка ситуация на всяка цена преди да се преобрази в по-голяма каша. Обаче Роза не склонни пред тези кафяви очи. Не смекчи дори и малко изражението си. Сякаш виждаше нещо, за което другите бяха слепи. И чакаше момента на пречупване.

— Не ми се слушат глупавите ти оправдания. Очевидно е, че спиш с преподавателя за ролята на Одет. Поне да си я беше спечелила честно и почтено... — направи кратка пауза. Една подигравателна усмивка засия на лицето на балерината и продължи. — ... Но явно курвенското изкуство ти се отдава повече от балета.

Жасмина повдигна едната си вежда демонстративно и се изправи от мястото си. Освободила вече гърдите и венерения си хълм от дланите си, показваше тялото си преспокойно. Издаде крака си напред и присви пръсти. В това нежно лице нямаше и капка невинност. Отдавна се бе изпарила маската на покорност, която би била по-подходяща за една 18-годишна като нея. Приближи се към Роза и с пръстите си обхвана нейната брадичка. Леко я стисна с помощта на натиск от палеца и показалеца и наклони глава. Гледаше я толкова нагло в очите без изобщо да се церемони.

— Не виждах да се оплакваш, докато гледаше. Останах с впечатлението, че се наслаждаваше на гледката, ала нека да те попитам за всеки случай. Хареса ли ти или пък... от гордост не можеш да кажеш, че ти се е приискало да се присъединиш? — доближи лицето си до чуждото и хвана брадичката ѝ в ръката си. Горещият дъх на Жасмина галеше устните на Роза и тя присви очи. Стисна челюсти и издиша шумно. Караше се на сърцето си, че е ускорило своя ритъм от тази близост. Не трябваше да пуска гарда си пред такъв вид провокация. Обаче ръцете я сърбяха да се докопат до тези тънки бедра и хубаво да ги нашамароса. Искаше със зъбите си леко да захапе тази чувствителна кожа и да чува воплите на Жаси, които да я умоляват за още. Обаче нямаше да достави веднага това удоволствие, ни да се подчини на красотата зад тази фантазия, въпреки молбите на сърцето.

Жасмина прокара пръстите си през тези къси и тъмни къдрици, разресваше ги. Даже улови един кичур и го въртеше около показалеца на другата си ръка. Чакаше хаплив коментар, но така и не го получи. Виждаше нещо различно в погледа на Роза. Не можеше да каже какво точно, но присъстваше една топлина. Толкова приветливи очи, чисти като езерото от балета на Чайковски. Само ако можеше да отиде там и да потанцува до края на дните си под лунната светлина...

— Да не би скъпата ми Одилия да изгуби своето остроумие? Очаквах повече от теб, Роза. Ако само до тук се простират границите ти, вече не си забавна. — Жасмина пусна кичура коса от клопката на пръста си. Цяла година се обръщаха една към друга с имената на тези два лебеда — Одилия и Одет. Приемат се за опоненти, въпреки електричеството, което минаваше през телата им при всяко докосване. Не можеха да игнорират вълнението, опитващо се да дърпа конците на всеки техен мускул. Едно семпло движение е достатъчно за потъмняване на нюанса на платното на чувствеността.

Изведнъж се разнесе ароматът на парфюма Трусарди по нейния пръст. Ухаеше толкова апетитно. Не прекалено натрапчиво, нито пък едва доловимо за сетивата. Жасмина все още държеше брадичката на Роза. Гледаше я изпитателно, а усмивката не падаше от лицето. Изчака няколко секунди и освободи лицето на тъмнокосата. Отстъпи крачка назад и тръгна да събира съблечените си дрехи от пода, когато неочаквано бе сграбчена за китките и блъсната в една от колоните в залата. Роза опря ръцете на Жаси в стената и ги вдигна над главата. С очите си я поглъщаше, хранеше се с нея. Нямаше да позволи нещата така да приключат, не и без някакъв вид саморазправа. Не можеше да я познае. Нямаше общо с това момиче, с което се бяха запознали преди две години. Или поне вярваше, че сегашното поведение, се дължи на промяна. Искаше обяснение за толкова много неща. Въпросите един след друг се подреждаха на опашка в съзнанието на Роза и намести коляното си между чуждите крака. Тялото говореше първо преди гласа на разума. Не вокализира по никакъв начин намеренията си. Правеше точно обратното — мълчеше и действаше преспокойно. Изследваше границите на Жасмина и съдеше по нейната стойка, по това как кафявите ѝ очи отразяват лицето на Роза. Можеше най-спокойно да се види в тези лешници.

— Какво си намислила, Роза? Какво възнамеряваш да ме правиш? — думите на брюнетката бяха поднесени под формата на шепот и леко прехапа долната си устна. Не се опита да освободи ръцете си, нямаше и защо да го прави. Отлично знаеше, че съученичката ѝ няма да направи нищо повече. Добре запозната е с нейните възможности. Повече от убедена е. В рамките на тези години те не общуваха толкова много. Избягваха се една друга по незнайни, но винаги съдбата намираше начин да ги постави в ситуации, от които няма бягство. Конкурираха се за главна роля и този път не бе изключение. Жасмина винаги успяваше с детския си чар да постигне желаната цел. Или по-скоро нарочно се стремеше към това да отмъкне всяка възможност от Роза и по този начин да я подразни. Никой не знаеше със сигурност какви са са намеренията на такава палава балерина. Но едно е потвърдено — хареса ѝ тази грубост, която я хвана малко неподготвена. Виждаше в лицето на другото момиче една непринуденост, изразяваща се в чист животински инстинкт. Сметна го за атрактивен контраст на фона на грацията, изискваща се от всяка една балерина. Точно такъв вид противоречие услаждаше всяко нейно сетиво. Но Жаси искаше да види още спектри от Роза, които да я стимулират да поеме в обратната посока. Винаги се е чудила какво ли е всъщност да усети ласки и то от момиче като кея. Колко ли добре ще се справя, дали ще е по-добра от преподавателя? Кафявите очи на балерината щукаха ту към тези на Роза, ту към нейните устни. Зачуди се какъв вкус имат те. Какво ли щеше да стане, ако ги опита? Само веднъж. Този акт едва ли би я запратил на другия бряг. Не го възприемаше като нещо повече от чист експеримент в името на новото преживяване.

Роза снижи главата си към Жасмина. Музиката отдавна бе спряла от касетофона и тишината надделяваше. Първа крачка — телата им се притиснаха. Гърдите им се допираха. Дъховете им се удряха в лицето на другата. Гравитацията ги тласкаше една към друга, въпреки че законът на физиката не позволява нещо такова. Еднаквите полюси трябва да се отблъскват, но в случая ефектът бе точно обратен. Двете момичета се привличаха една друга и преди да е дошъл някой многознайко да защити позицията на правилното, устните им се докоснаха. Събраха се в един общ, бавен танц. Езиците им се преплитаха, едва ли не се ухажваха с мокра ласка. Жасмина плъзна ръцете си надолу по извивките на Роза и в шепите си пое полукълбата. Стискаше ги, мачкаше ги. Любуваше се на тяхната мекост изпод тънката поличка и бодито. По време на тренировки не е нужно да се носят пачки.

Усети се как хватката на другата балерина се разхлабва постепенно, докато ръцете ѝ не се наместиха на чуждите рамене. Телата им горяха, мигновено си взаимодействаха. Не обменяха просто допир или слюнка, а енергия. Емоции, които в никакъв случай не бяха идентични, ала имаха нещо общо. Страстта ги обединяваше. Либидото.

Роза прекъсна този миг на обединение между нея и Жаси. Позволи си да отдели няколко секунди, в които да огледа нейното изражение. Да обърне внимание на тези изразителни очи, на чипото носле и устните, които досега целуваше. Точно тези, за които бленуваше от две години, но не признаваше на никого. А на себе си — чак преди половин година.

Сетне мина с ръката си през кестенявите и прави коси на Жасмина, пъхна един кичур зад нейното ухо и ѝ се усмихна. Трябваше да признае, че е красива. Сияеше в този момент, особено при избилата руменина на лицето. Точно тази свенливост очакваше да види от нея, а не това целенасочено изпълнение от по-рано с преподавателя. В нейните очи Жаси бе толкова деликатна, но със сигурност не и съвършена. За Роза това понятие не съществуваше, обезсмисляше дори най-простото пребиваване на каквото и да е.
Просто искаше да вкуси от тази невинност, която Жасмина все някъде дълбоко в себе си къташе. Сама си даде желаните отговори на въпросите какво всъщност желая от тази балерина. За нея това, което предстои, не е просто секс. Едва ли и двете споделяха една перспектива по въпроса, ала не бе от голямо значение. Искаше я точно сега. Не добави нищо друго към своите размишления, просто пое малката китка на Жасмина и я поведе към съблекалнята. Не възнамеряваше да бъде прекъсвана от никого при никакви обстоятелства. Затръшна вратата зад нея и пусна ръката ѝ. Жаси се доближи до Роза и развърза набързо нейната разкроена поличка в бебешко розово, която се увива около талията. Парчето плат падна от тялото на синеоката и я остави само по нейното боди с тънки презрамки. От материята прозираха нейните сладки грахчета и Жасмина с пръстите си ги стисна. Балерината едва не ли не изскимтя и бързо награби съученичката си за бедрата. В погледа ѝ играеше жаравата на похотта и напълно ѝ се отдаде. Остави я да говори вместо нея или по-скоро направо да действа без да губи излишно време. Устните ѝ за сетен път припариха до тези на балерината и ги опита. Някак алчно ги движеше в тази целувка и търсеше отново този палав език. Искаше да го овладее, да се движи по нейната воля, а не толкова свободно.

Жасмина опипа с ръцете си торса на Роза някак слепешком. Търсеше в движение начин да свали проклетото парче дреха от тялото и да се нарадва на голота. Едновременно с това да я принизи, да бъдат равни от гледна точка на физическа уязвимост. Вече усещаше приятното въртеливо чувство ниско долу и нямаше търпение да сложи още съчки, за да разпали вътрешния пожар. Възглавничките ѝ плавно очертаваха корема на Роза и тя настръхна от този допир. Даде от рано заявка, че желая достъп до цветенцето на тази девойка, и я получи. Крачетата ѝ леко се раздалечиха, достатъчно за Жасмина малко по-грубо да разкопчае това боди. Отдръпна лицето си от това на Роза. Гледаше я някак омаяно, очакваше още един зелен флаг преди да продължи. Разчете по погледа ѝ, че не желае да спира, и хвана крайчетата на дрехата. С помощта на другото момиче Жаси изхлузи бодито от главата на съученичката си и го захвърли на една страна. Дори не обърна внимание на това къде точно е запратила тази преграда. В този момент приоритет е гледката пред очите ѝ. Погледът ѝ се плъзна по тези настръхнали зърна, които имаха вид на шоколадови ядки, и красиво ореолче. По размер те бяха една идея по-големи от нейните, но не прекалено. Жасмина пое в шепите си двете гърди и ги притисна една към друга. Върхът на езика ѝ щъкаше от едното зърно към другото. Правеше обиколки около целия им периметър, засмукваше ги. Щедро им поднасяше своето внимание, а Роза изви главата си назад и се разтапяше. Усещаше как мъзгата между краката ѝ бавно подмокря материята на нейните прашки. Притисна главата на Жасмина към гърдите си и не ѝ даваше свободата да се отдръпне. Остави я още малко да се позабавлява преди да я хване за раменете и да я накара да застане на своите колене. Роза грациозно вдигна единия си крак високо, свила пръстите си все едно носи своите палци, и го улови в едната си ръка. Опря се в стената в близост до шкафчетата. Жаси дръпна впитото се бельо и вдиша дълбоко от този аромат на путка. Вдигна погледа си за миг към съученичката си и прокара бавно езика си по нейната слива. Усещаше по този мускул вкуса на соковете на Роза и продължи с устните си да обработва нейната слива. Разтвори срамните устни и със средния си пръст описваше нейния вход. Въртеше го плавно, плътта ѝ попиваше от тези сокове. Дразнеше я, не изпълняваше този копнеж на синеоката. Нарочно. Предпочиташе преди всичко да чуе молби, да бъде едва ли не убедена да продължи. Обаче Роза не възнамеряваше да остави нещата напълно в контрола на другото момиче. В свободната си ръка пое косата на Жасмина и натискаше нейното лице повече към чувствителното си място. Вдигнатият ѝ крака губеше сила, не можеше да дълго да го задържи в тази поза. Леко потреперваше и пускаше своя гласец да се понесе по течението на слуха и да бъде чут. Бавно кракът слизаше надолу, клюмваше като вехнещо цвете, и тя премести ръката към сгъвката, за да го държи на едно място.

— Толкова си очарователна така, Роза! Повече ти отива това изражение от твоето обичайно мусене като недоволно дете. — изкикоти се на свой ред Жасмина. Продължи със средния си пръст да дразни входа на момичето преди да го замени с езика си. Намести върха му и проникна в балерината. Раздвижи го бавно, като с едната си ръка се подпираше за бедрото на Роза. На моменти с върха на ноктите си минаваше по кожата, леко я дереше. През това време с другата си ръка между краката си и се заигра с клиторчето си. Стоновете бяха приглушени, но се създаваше едно вибриращо усещане. Постепенната градация от гледна точка на звук наподобяваше на кресчендо. Роза затегна хватката си около кестенявите коси на Жасмина. Подсказа с това свое действие да не спира за нищо на света. А тя от своя страна изкара езичето си и обилно навлажни показалеца и средния си пръст със слюнката си преди да ги вкара в недрата на момичето. Раздвижи ги и синхронизира тази игра със своята индивидуална. Жаси присви очите си и едва се въздържаше. Прищя ѝ се вече да бъде докосната от своята съученичка, обаче възнамеряваше да я изчака да достигне до точката на кулминация. Постепенно забърза пръстите си и по лицето на Роза плъзна руменина. Разцъфна като току-що отворило листата си цветенце и конвулсиите я превзеха. Не можа да удържи крака си повече и го пусна свободно. Тялото ѝ се разтресе от този оргазма и едва си поемаше глътка чист въздух.

— На някого май му се лапа нещо, а? Не се тревожи, имам нещо специално за теб, Одет. — синеоката снижи тона си и потупа главата на Жасмина. Пусна косите ѝ свободно да се спускат по нейния гол гръб и тръгна към шкафчето си. Отвори металната вратичка и грабна тъмния си сак, в който носеше какви ли не чудеса. Момичето го остави на дървената пейка и за миг се обърна към другата балерина. Жаси гледаше в очакване и бавно се приближи към сака. Роза рязко дръпна ципа и надигна резервните дрехи, за да изкара новата атракция — един пенис колан в черен цвят. Усмихна се лукаво и го пое в устата си. Раздвижи главата си по дължината на силикона, давейки се в процеса. Балерината изкара играчката от устата си и го подаде на Жасмина. Тя веднага прие подадената щафета и засмука този силиконов пенис. Роза не остана по-назад и се включи, като нейните език припари до този на другото момиче. Между пръстите си улови зърното на брюнетката и върна жеста от по-рано, като го щипна. Устните на балерината се отлепиха за момент от този изкуствен чеп. Намериха си място в сгъвката на врата на Жаси, където зацелува и игриво захапа чувствителната кожа. Ръката ѝ нагло се смъкна надолу към дясната задна буза на момичето и я стисна. Впи ноктите си в плътта на същото място, където преподавателят бе маркирал. Искаше да изтрие неговата диря и върху нея да остави своята. Както физически, така и психически. Жасмина тихо мрънкаше под носа си за своята "съперничка". Очакваше се от системата да я нарича по този начин, но тялото опонираше на принципите на амбициите да бъде най-добрата за самата себе си, не толкова за другите.

— Вкарай ми го вече, Одилия! Покажи си черните перца! — примоли се Жаси през стоновете си. Изкара пениса от устата си, а от него течеше обилна слюнка. Роза се изкикоти някак кокетно и отдръпна лицето си. Взе този атрибут от ръцете на балерината и набързо си го сложи. Обгърна с ръцете си слабото тяло на брюнетката и я придърпа към пейката. Отпусна дланите си зад себе си и я изчака търпеливо да го обкрачи. Тялото на Жаси бавно се спускаше надолу, докато с ръката си държеше пениса изправен. Наместваше си го без да бърза за никъде, а очният им контакт се възобнови. Не отделяха поглед една от друга, сякаш си комуникираха по този начин. Не им трябваха думи, за да изразят каквато и да е било мисъл. Сърдечните им ритми се балансираха така, както в композицията на Чайковски. Жасмина си пое дълбоко въздух, като усети как главичката на пениса е влязла в нея. Ръцете се обвиха около тънката шия на Роза и я придърпа към себе си. С езика си облада нейната устна кухина, изучаваше я старателно и задълбочаваше танца. Усети топлите длани на другото момиче как се разполагат свободно на ханша ѝ, леко натискайки я надолу по този начин. Силиконовият чеп бе напълно проникнал в Жаси. Изстена силно и заподскача на него с асистиране от Роза.

— Точно така, скъпа ми Одет, да! Начукай си го хубаво в тази сладка путчица. Знам, че го искаш… — задъхано промълви Жасмина. Нейните устни, уви, се разделиха от чуждите, имащи вкус на черешов гланц. Роза снижи главата си и оставяше по раменете на другата балерина пламенни целувки. Обгрижи деликатната кожа, а ноктите ѝ нежно драскаха ханша на Жасмина. Подпухналите от целувки устни постепенно слизаха надолу към нейните гърди. Докоснаха се до сърцето на брюнетката. Имаше възможността да чуе музикалната пиеса на този жизненоважен орган. Туп-туп… Толкова енергичен ритъм, забързан и никак лишен от веселие. Същинско произведение на изкуството, шедьовър!

Жасмина продължи по-упорито да се тласка към приспособлението на своята някогашна съперничка. Напълно изгубила представа за всяка мерна единица за време, бяха сменили множество. Оргазмите се изтръгнаха от тялото ѝ по подобие на откраднати лебедови пера, които плаваха на повърхността на езеро. Цялата гореше вътрешно, имаше усещането, че едва ли не изгаря отвътре. А нищо не можеше да потуши пожара, дори и едно къпане в едно либидово езеро.



— Cherie/Belami (смених си името за разнообразие, не е опит за плагиатство. Извинявам се, ако е имало объркване… )