– Ооо, лельо. В ръководството при дисковете пишеше, че може да се направи пролапс. Бавно и внимателно, ако обектът ще се използва отново, изваждане на ректума. Издърпва се през ануса извън тялото. С масажни движения и изтегляне се изважда, колкото е възможно по-дълъг. Най-естетичният резултат е да увисне между полукълбата на седалищните части, поне една педя, около двадесет и пет сантиметра. Когато обектът ходи, с разбира се променена, бавна походка, висящият от тялото му червен ректум се пляска с тежък, мокър звук по бедрата и дантелата на чорапите. 

Вдигна очи от страницата. 

– Сега ще бъде много удобно, нали така или иначе вече си чиста там… вътре… отзад? 

Пауза, в която примигнах, мъчейки се да наглася на едно място “удобно”, “АКО обектът ще се използва отново”, “естетично” и “тежко увиснал между бедрата”. 

– Нали? 

Езикът ми беше надебелял, сякаш напълно чужд. Устните ми се мръднаха без звук. На третия път образът на чутото най-после ми позволи да сглобя почти изречение. 

– Ще… боли ли? 

Глупав въпрос. Не чаках отговор, бях достатъчно умна да си го дам сама. Разбира се, че ще боли. Вътрешността на човека не е създадена да виси навън като мокър ръкав. Лигавицата ще се изложи на студения, сух въздух. Аналният пръстен ще стои разтворен около извадения навън ректум. Ще се опънат органи, за които дори не знаех, че имам имена. От мен ще изтича неконтролируемо това, което до сега бях пускала, само когато поискам и то в тоалетната. 

Ще се прибере ли после обратно? 

Едва ли. Поне едва ли изцяло и едва ли без да изпада самостоятелно после. Да се шляпа с мокър, тежък звук по бедрата и дантелата на чорапите. Значи ще ми трябват нов чифт чорапи. Каква предвидливост от страна на бившите собственици да заредят с толкова много комплекти бельо. Грижовни хора. Оставяли са и бележка как да извадиш червото на жена, за да се пляска, докато ходи. 

Мишо чакаше отговор като онова момче, което е вдигнало камъка и е видяло интересен бръмбар и сега пита може ли да го вземе и разгледа. Позволявахме му, разбира се. Понякога ги приковаваше с топлийка в колекцията си и прилежно ги надписваше. 

– Направи го бавно. Ако плача и те моля да спреш, не спирай. 

Помогна ми да сваля остатъците от стария чифт чорапи и ги пусна в кошчето, какво прибрано момче! После ми обу нови, в ръководството пишеше, че пролапсът трябва да стигне до дантелата на чорапите. Нали? Докато го правеше едва можеш да си поема въздух, гърлото ми беше стегнато в ужасното осъзнаване, какво ще позволя да ми направят. 

Подаде ми ръка да се кача на масата, като истински кавалер. Колко ли горди биха били родителите му да го видят сега? Как помага на леля си да се качи на масивната, широка дъбова маса. Нежно и внимателно намести дланите и стъпалата ѝ, за да закопчее около глезените и китките кожените гривни. Бяха скъпа направа, за да не ожулват кожата. Че кой иска да се нарани, докато му изваждат ректума от задника? 

Дори имаше подплатени подложки за лактите и коленете, закопча каиши и над прасците ми, за да не мога дори да опитам да затворя крака. Бях на колене и лакти, с извит, като на котка гръб и навирен задник. Оказа се, че има и хитроумно поставени жлебове, за които да се закопчаят халките на зърната ми и да ме държат така извила гръб. 

Бях му казала да не спира, дори ако плача или го моля да спре, а той беше много изпълнително момче. Припомних си го, докато чаках, а той мажеше пръстите си с един от лубрикантите за анален секс. Два влязоха без съпротива, практически едва ги усетих как се плъзнаха във вече разширения ми безобразно анус. Третият се присъедини и тук вече имаше известно триене. Лигавицата ми, измита, празна, ги всмука навътре. 

Пръстите му зашаваха в задника ми, търсеха. Знаех, какво търсеха, търсеха къде да захванат. Опипваха ректума, но повърхността му все успяваше да се изплъзне. Може би нямаше да успее? Напразна надежда, това старателно момче накрая успя да захване. Пръстите му се свиха около меката, хлъзгава гънка и я поведоха към изхода, дърпайки я милиметър по милиметър. Анусът ми се разтвори около тях, изненадан, че този път нещо не влиза, а излиза. 

– Ах… 

Не беше болка... беше странно усещане, нещо средно между гъдел, сърбеж и хлад от досега на лигавицата с въздуха. Приплъзване, да, това беше. Приплъзване. Без да пуска хванатата гънка, започна да масажира аналния ми пръстен. Правеше кръгови движения с палеца си по протежение на целия мускул, охлабваше ръба, за да се отпусне още повече. 

– Лельо, напъни, все едно ходиш по нужда, моля те. 

Можех ли да откажа на такава любезна молба? Напънах, слава богу, че вече ми беше направил клизма! Напънах още и го усетих, ректумът ми излезе през ануса и се отвори, като екзотична, алена роза. В този момент Мишо дръпна наистина. 

Болката дойде дълбока, пръскаше се на вълни от отвора на задника ми, към корема. Нещо вътре се опъна зад пръстите му, сълзите ми бликнаха без предизвестие. 

– Спри… Мишо, спри… 

Той не спря. 

Беше му казано да не спира, а какъвто си беше изпълнителен... Продължи да масажира около вече показалия се мокър от слуз ръб и пак изтегли. Още един пръст дължина от вътрешностите ми се показаха на хладния въздух. Аналният ми пръстен се изду навън около собственият ми ректум, обърнат наопаки предаден. Усещах въздуха върху лигавица, която цял живот беше живяла на тъмно. Болката се усука в извратена наслада, толкова остра, че коремът ми се сви и от празното място между краката потече отново, тънка, чиста струйка възбуда се стече по бедрото ми и накваси дантелата на чорапа. 

– Боли. Боли, боли, не мога… 

– Излиза. Още малко. 

Хлипах в полираното старо дърво, слюнката ми беше направила локвичка. Кой знае колко още жени бяха завързвани за удобната маса и какво се беше случвало с тях- Той работеше с две ръце сега, едната държеше вече излязлата част като жива, топла тръба, за да не се прибере обратно. Другата влизаше вътре, за да издърпа още. Работеше методично и всеки цикъл изкарваше нова дължина и нова вълна, в която болката и свиването в корема се сливаха в нещо, което по липсата на друга дума, трябваше да нарека оргазъм. 

Страхът беше жив в мен, ледените му пръсти ме бяха стиснали за гърлото и едва ми позволяваха да изплача. Страх, че няма да влезе обратно. Страх, че ще се скъса. Страх, че ще ходя после из тази къща и ще се чувам шляпането по бедрата си. Най-лошото беше, че освен страх изпитвах и нещо много по-могъщо, желание да продължи да изважда. Желание да се видя обърната наопаки. 

Извади още. 

– Стига... Не го разтваряй! Не искам... Боли... 

Усетих как мократа лигавица докосна полукълбата на задника ми. Трябва да се беше показало достатъчно, защото го обхвана с палец и среден пръст и го стисна. Тялото ми подскочи, доколкото можа от това, все едно през мен бяха пуснали ток. Не стискаше много силно, но достатъчно, за да може да захване и да започне да издърпва. 

– Спри! Боли, ще се скъса, спри! 

Не знаех дали да се прокълна или да си благодаря, че му казах да не спира, каквото и да казвам. 

– Не… върни го. Мишо, върни го вътре. 

Не го върна. Вместо това продължи, трябва да беше издърпал още, защото сега можеше да го хване и с другата ръка. 

– Колко… – не довърших. 

Той измъкна бележника отнякъде с лакът и не писа. Просто каза: 

– Още не е педя. Още една длан. 

– Не… стига… моля те, върни го… 

Не го върна. Наведе се и целуна кожата до дантелата, глупава, почти детска целувка върху бедрото ми, и пак хвана горещата тъкан с мазни пръсти. Издърпа бавно, с равномерен натиск. Бедрата ми се опитваха да се затворят, зърната на гърдите ми се опънаха до скъсване на халките си. Тегленето мина през таза и се заби под пъпа ми. Завиках. 

Той ме доеше! Няма друга дума за това, което правеше. Ръцете му се редуваха. Едната държеше излязлата месеста тръба, другата хващаше до разпънатия анус и събираше още лигавица, масажираше концентричните гънки и пак изтегляше. Всеки ход извеждаше още нова дължина от тялото ми. Лигавицата излизаше обърната, лъскава и алена, слузта течеше по пръстите му и капеше върху дантелата на чорапите и повърхността на масата. 

– Почти една длан дължина, ето сега е толкова. – уведоми ме учтиво, не можеше да скрие ентусиазираното си вълнение. – Вече излиза много по-лесно! 

– Спри да го вадиш! Моля те! Ще се скъса, ще кървя, спри! 

Следващите сантиметри излязоха с дълго, непрекъснато движение. Най-страшното, излязоха без съпротива. То й пусна и усетих как увисна. 

Почувствах го без огледало. Тежестта се люлееше между задните ми части, дълга и тежка. Удряше меката вътрешна плът на бедрата при всяко трепване. Аналният ми пръстен държеше основата като яка. Не можех да го прибера. Опитах. Мускулът се сви около корена и само го изтласка още мъничко навън с мокър звук. 

– Това е поне двадесет сантиметра, лельо! Колкото пишеше в ръководството. 

Обяви го гордо, както едно време казваха, че сме изпълнили петилетката за три години. 

– Боли – казах.  – Не го прибирай още. Охм-м-м... искам да почувствам как... 

Болката се стапяше и отстъпваше място на странно чувство, все едно, че се изхождах, но без да мога да свърша. 

– Лельо, може ли да го пипна? 

Това, че до сега беше го вадил от тялото ми, беше част от процедурата. Пипането после не беше и трябваше да попита, така е учтиво.  

Лельо. 

Любопитно момче. Любознателно. А и толкова учтив. Издърпа ректума от задника на леля си заедно с черва, на които дори не знаех имената, и сега пита. Възпитано момче. Как би могла леля, която толкова го обича, да му откаже. 

Една вледеняваща мисъл ме накара да потреперя. Да му откажа каквото и да е. 

Потреперването раздвижи пролапса. Той се удари в дантелата с онзи обещан мокър звук и аз усетих допира му като шамар от собственото си тяло. 

– Може. Хайде. Пипни го. 

Хвана го внимателно. Първото докосване прати импулс право в кръста ми. 

– Аа-а-а-ххх! 

 Дланта му беше топла. Кожата му беше много по-груба от деликатната плът в ръцете му.  Вдигна го леко, за да не тежи на ануса, и го обърна към светлината на голата крушка. Не го пипаше, изучаваше го! 

Пръстите обикаляха дължината с онази същата търпелива жажда, с която едно време обръщаше нова играчка, търсеше винтчетата, чудеше се какво мърда ако бутнеш тук. Почти винаги после я сглобяваше. Понякога играчките се чупеха. Оставаха разглобени на килима, с извадени колелца, и той гледаше виновно, а аз му казвах, че няма нищо. Сега нямах какво да му кажа. 

Лигавицата в ръката му беше гладка и хлъзгава, набраздена от жилки, които се виждаха през тънката червена стена. Когато палецът му мина по една от тях, усетих го не върху изваденото от задника ми черво, а навътре, дълбоко, там където още стоеше остатъкът от органа, онази част, която не беше излязла. Дърпане отвън и отвътре едновременно. Една и съща плът, хваната в два края. 

Затворих очи. 

Устата ми остана полуотворена, защото затварянето на устни искаше воля, а волята вече беше напуснала тялото ми. Той започна да масажира. Внимателно, с изтеглящи движения по дължина, сякаш точеше, и леки стискания между тях. Всеки път, когато стиснеше, вътрешността ми се свиваше в отговор и още милиметър се опитваше да излезе през вече разтворения изход. Всеки път, когато изтегляше, тежестта в ръката му растеше и коремът ми се дръпваше надолу след нея. 

– Още… – гласът ми излезе мокър. – Бавно… 

Той ме послуша и нещо в корема ми се мръдна. Не спазъм, както до сега. Не дори болка. Приплъзване. Сякаш вътрешностите ми, които цял живот си стояха наредени под пъпа, се движеха от само себе си. Усетих как се източват, сменят местата си. Как една топла, тежка бримка се отлепва от стената и потегля надолу през таза. Бавно. Както бях поискала. 

– Спри да го вадиш... Спри... Върни го вътре... Ще се изпусна... Ще умра... 

Забави. Масажът стана по-дълбок точно защото беше по-бавен. Пръстите обхващаха цялата обиколка сега, пълзеха от основата при ануса към свободния край и обратно. На основата беше най-лошо и най-добро. Там пръстенът, обърнат навън, се триеше в кокалчетата му. Там болката беше остър обръч, а под обръча – сърбеж на наслада, който ме караше да разтварям колене против волята си. 

– Мишо… вътре се движи… не дърпай така…  

Глупава молба, нали му казах да не спира... Коленете ми омекнаха, не се стоварих на масата, само защото бях прикрепена добре. За да не се нараня, нали? 

Ръката му стисна и коремът ми се сгъна. Стонът мина през полуотворената уста без да пита. Анусът се опита да се затвори около корена и не можа. Вместо това изтласка още малко навън, в ръката му, с плъзгане, което ме накара да впия нокти в дланите си. 

– Още. Бавно. Не… не спирай да го държиш. 

Чух как се разкопча колана му. Горещата главичката на члена му ме докосна по бедрото, после потърси не ануса ми, а отворения край на висящия от задника ми пролапс. Отвора на изваденото черво. 

– Не там… не в него… 

Главичката се потопи в обърнатата лигавица, в онзи мек, слузест ръкав, който висеше извън мен. Не в дупето ми. Един бавен ход и аз го имах в червото си, без червото да бъде в мен. Пръстите му държаха тръбата около члена и я масажираха в ритъма на тласъците. 

Завиках думи без смисъл, тялото ми се опитваше да се мята, но вместо това само се гърчеше в собствените си спазми. 

Чукаше ме едновременно вътре в тялото и извън него. Когато влизаше дълбоко, главичката минаваше през висящия ръкав, през разтегнатия пръстен и се забиваше в остатъка, който още стоеше в таза. Когато излизаше, пролапсът се източваше по ствола му и пак се събираше в дланите му. При всеки тласък нещо в корема ми, зад пъпа се придърпваше. Ако не бях достатъчно добре завързана, щях да откъсна зърната на циците си от дърпане. 

Нямаше вече отделни усещания, имаше едно, прекалено голямо за да го определя. Болката беше ясна, пареща, по цялата извадена дължина. Под нея и през нея ходеше топла тръпка, която нямаше право да съществува, той едновременно мастурбираше и чукаше изваденото от задника ми. 

– Още… – изхриптях в дървото. – Издърпай още. Бавно. Не спирай. Още. 

Той ме послуша, ръцете се качиха към корена, стиснаха и извлякоха още лигавица върху члена му. Усетих как опашката става по-дълга, по-тежка. Той простена и заби докрай. Семето му удари първо във висящите стени, топло, гъсто, после по-навътре, зад ануса. Излишъкът потече обратно по аления ръкав и закапа по луксозните ми чорапи, после върху плота. 

Остана забит. Държеше пролапса с две ръце. Аз дишах в плота, разтърсвана от безброй малки тръпки, които може би бяха оргазми, а може би агонии. Между разтворените ми бедра висеше алена, мокра, месеста опашка, пълна с него, още пулсираща около омекващия му член. 

– Не го вади още. Боли. Издърпай още малко. Бавно.