-Какво е това... Giv? - поглеждам никнейма, с който сме регистрирани в някакъв сайт.
-Георги и Весела.

Няколко години по-късно в регистрацията ми към сайт за еротични разкази щях да използвам същия ник. Giv... името му, същото, което татуирах върху лявата си китка и сърцето си във време, в което бях влюбена в идеята за любовта и моето до него.

-Много оригинално. - кисело отбелязах.
-Ако ти бяха сложили вместо прилагателно за собствено някакво лесно за произнасяне в Испания име...

-Ще си го сменя!

Ядосано го гледах в зелените очи, молех се на Господ поне едно от децата ни да има неговите очи. Шоплъшкият ми ген с доминантни алели беше наложил съкрушителна победа по този казус. Шегуваше се, че може да раздава разсад за красиви деца.

-Какво име ще си избереш?
-Вероника! - гръмко обявих.
-Въобще не приличаш на някоя, която се казва Вероника.
-Ти колко Вероники познаваш? - ако отговореше, влизаше в капана. - Може и да се прекръстя на... Диана.
-Еее, ама си една злопаметна мамицата му! - гневът бързо нахлуваше в сърцето му. - Обърках се...
-Как пък аз не съм се объркала да те нарека с друго име, докато... сещаш се?
-Е, ти си Света Веси Софийска!

Гледах го в очите и си мислех как по дяволите се докарах до тук да живея с някого, когото мразя?

Продължавах мълчаливо да го обвинявам. Знаех, че това го обърква, предпочиташе да викам и да изпочупя цялата къща, вместо да мълча.

Тишината, в която се потапях, не беше само наказателна акция срещу него, но и начин да оцелея в тоя капан, наречен брак.

-Ще гледаме ли или... ясно, ще се цупиш!
Не се обърнах, когато го чух, преди да тресне вратата зад гърба си, когато ме нарече "нещастница".
Изчаках да чуя, че и вратата на спалнята се затваря, и си поех дълбоко въздух. Бях свикнала да ме обижда, по-лошото беше, че бях повярвала, че съм такава, каквато ме нарича.

Минах през банята, пуснах горещата вода, а заедно с нея и сълзите си. Усещах сърцето си като затворено врабче, което блъска в ребрената клетка на тялото ми. Подсуших се с меката хавлия. Погледнах се в замъгленото огледало, вече не се познавах.
За да задоволя фетиша му към блондинки, изрусих тъмната си коса. Русото не беше подходящо за мен, изпиваше целия цвят от лицето ми. Изглеждах изтощена, а бях само на 30 години.

Легнах в детската стая при малкото дете, отдавна със съпруга ми спяхме в отделни стои и започнах да премислям всяка дума, тона, с който е била изречена, контекста, в който е попаднала. Часове наред мислите ми се разбиваха една след друга, когато заспах, вече беше станало време да ставам.

Във въздуха на домът ни се усещаха неизказаните обвинения и натрупаните обиди. Докато си приготвях кафе, забелязах, че диспенсърът за вода е пълен, а любимата ми чаша чака да поеме горещата течност.

Години наред това беше начинът му да се извини, зареждаше кафе машината, за да не губя време в приготвянето ѝ.
Знам, че стоеше зад мен, усещах присъствието му. Големите му длани внимателно се поставиха на раменете ми, дъхът му залепна за тила ми.

-Весинка... вчера не исках да... бях изнервен от работа и си го изкарах на теб.

Бях чувала едно и също оправдание всеки път, извиненията и обещанията му нямаха никаква тежест за мен. Усещах възбудата му, докато притискаше тялото си към моето, ръбът на кухненския плот болезнено се впиваше в корема ми.

Влажни и лепкави целувки по шията ми ме караха да потръпвам, но не в хубавия смисъл. Мразех да ме докосва, избягвах всякаква близост с него. След първите му изневери открих, че всъщност изпитвам облекчение, че други задоволяват нагона му, така че за мен не остава нито сили, нито желание.

Но тази сутрин гузната му съвест му беше напомнила, че има и съпруга. Ръцете му шареха по цялото ми тяло, а нивото на отвращение в душата ми се покачваше пропорционално на възбудата му.

Членът му беше болезнено изтръпнал, усещах го как се търка в дупето ми. Нямаше да ми се размине, затова реших максимално да намаля щетите.

Разтворих широко краката си и се повдигнах на пръсти. Шепата му започна да разтрива срамните ми устни.

-Много си суха! - криво отбеляза.

Някога, когато ме докосваше, вагината ми обилно отделяше сладките сокове на насладата. Години по-късно бях като пресъхнал кладенец.

Сочно се изплюх върху дланта си и разнесох секрета между краката си. Той надигна нощничката ми и усетих как главичката му се плъзна и потъна в лоното ми. Тласъците му ме притискаха към кухненския плот, исках да го изпразня максимално бързо, за да ме остави на мира. Започнах да си въртя дупето върху члена му като пералня „Перла 05“.

Тежкият му дъх удряше гърба ми, докато ме обладаваше. Усещах напрежението в слабините му, след няколко тласъка щеше да се изпразни и да последва желанието си да ме целува.

Потръпнах от отвращение при мисълта. Хванах ръба на плота за опора и се изтласках.
Отместих се от него и коленичих пред него, поемайки мокрия му член в устата си. Продължаваше да прониква в нея със същата ярост, с която го правеше в тялото ми.
Усетих вкуса на топлата му сперма в гърлото си. Замаяна се изправих, бях в безопасност, нямаше да ме целуне, след като съм гълтала. Поех дълбоко дъх с облекчение, а той го изтълкува като въздишка на удоволствие.

-Довечера аз ще готвя! - възторжено обяви. - Искаш ли да приготвя Pulpo a la plancha (октопод на плоча, сервира се с печени картофи, салата или просто с лимон и чаша бяло вино)? Ти го обичаш?! Всъщност да оставим децата при баба им и да излезем, ще хапнем навън! - в гласа му долавях отдавна изгубена топлина. - Какво ще кажеш? Искаш ли?

-Да, добре. - с изпросен ентусиазъм отговорих, когато напускаше жилището ни.

Денят минаваше в обичайния си ритъм, приготвих децата и ги заведох при родителите ми.

Върнах се, за да се подготвя. За първи път от много време можех да се изкъпя без някой да реве на вратата. Щателно почистих тялото си, като многократно нанасях пухкава пяна с аромат на евкалипт и розмарин.

В спалнята, от която бягах като дявол от тамян, продължих без особени вълнения да се приготвям. Избрах си бельо в черно, оскъдни прашки и дантелен сутиен, който повдигаше гърдите ми до сливиците. Облякох тъмнозелена рокля с презрамки, достатъчно тясна, за да подчертае пропорциите ми. Оформих косата си, сложих лек грим, обувки на висок ток и се погледнах в огледалото. Красива и нещастна до дъното на душата си.

Чух тежките му стъпки по коридора, поех си дълбоко въздух, преди да влезе в спалнята.

-Готова си?! Само пускам един бърз душ и тръгваме.

Настанихме се в колата. Малко преди да тръгнем, той постави голямата си длан върху бедрото ми. Вяло галеше плътта ми. Потръпнах от ужас, докато мозъкът ми регистрираше докосването му. Пръстите му се впиха болезнено, толкова години брак, а аз все още не разбирах нарочно ли го прави или не може да прецени, че ме боли.

-Къде ще ходим да вечеряме?! - информативно попитах.

Ръката му се премести върху волана и ми обясни, че ще ме води в La Perla Taberna Jatetxea. Някога обожавах това място. Намира се на крайбрежната алея на Ла Конча имаше голямата тераса над плажа, която разкриваше безкрайна панорама към спокойните води на Бискайския залив. Заведението предлагаше модерна баска кухня.

Докато се возех отворих леко прозореца и усетих любимата миризма на сол и море.

Погледнах към него. Караше спокойно, съсредоточен в пътя, но в очите му се четеше нещо повече от обикновено желание за вечеря. Сякаш това място не беше избрано случайно. Между нас предстоеше разговор, който и двамата бяхме отлагали прекалено дълго.

-Ако искаш, аз ще карам, поръчай си нещо за пиене... - предложих, докато разглеждах менюто.

-А да, като последния път, когато караше, докато бях заспал и вместо за Памплона хванах за Витория-Гастейс... - смехът му вкарваше малки жълти петънца и зелените му очи ставаха пъстри.

-Можеше да е по-зле и да те събудя, когато вече сме в Мадрид. - споменът ме накара да се усмихна.

-Все още се притеснявам за хората, които спират да те помолят да ги упътиш. - ръката му хвана моята. За първи път от много време не изпитах нужда да се отдръпна.

-Да се оправят от всички възможни хора на улицата, точно пък мен решават да питат. - продължавах да се усмихвам, без да усещам напрежение в челюстта.

Сервитьорът го прекъсна, когато попита готови ли сме с поръчката.
Изчаках Георги да обясни подробно как да му приготвят телешките бузи, за да станат крехки.Усещах погледа на сервитьора върху тялото си и изпитвах неудобство от комплимента за добрия ми избор, когато поръчах крем от домати с артишок и пармезан пяна.

-Препоръчвам ви морски дявол със зелен сос и картофи, много „доностия“ стил ястие. - гласът му беше спокоен, но усещах познатото раздразнение в съпруга ми заради вниманието, което ми се обръща. - Чаша Albariño е най-добрият и местен избор.

Кимнах в знак на съгласие и продължих да наблюдавам залива. Имах усещането, че улавя времето вътре в мен.

-Да взема да му сготвя бузите на тоя нещастник. Още малко и...
-Преиграваш, беше любезен, нищо...
-А преигравам! Е, да, ти обичаш да ти се слагат разни...
-Георги... - млъкнах. Нямах сили да се занимавам с неговите изблици на неоснователна ревност.

Гледахме се мълчаливо. Очите му не се отместваха от моите. Не ме беше страх от тази игра, бях по-добра от него. Знаех, че няма да понесе  това, което вижда в погледа ми.

-Весела, не издържам повече така! – гласът му беше дълбок. – Какво се случи с теб? Ти не беше такава!
– Каква?! – прекъснах поредицата от въпроси.
– Мъртва! – не знам за кой от двамата думата беше по-жестока. – Няма те! Скриваш се зад стена от мълчание, а аз вече нямам сили да се опитвам...
– Ти никога не се опита! – усещах как всичко складирано с години в душата ми клокочи в гърлото ми и напираше да излезе. – Всичко правех аз! Сама! Опитвах какво ли не! Сексуално да съм привлекателна и да задоволявам всичките ти желания! Да отглеждам децата ни отново сама! – думите ми засядаха в гърлото ми, но продължавах да го удрям с обвинения. – Поех всички отговорности и задължения! Понесох всички последици от избора си да бъда до теб! Не ми казвай, че си се опитал!

Очите му плуваха в мъгла от ярост и безпомощност, юмрукът му стискаше поставената вилица толкова силно, че имах усещането, че кокалчетата ще експлодира. Тишината между нас крещеше над вълните.

– Права си. – думите му дойдоха от някакво отдавна забравено място в сърцето му.

По тялото ми се разнесе тревожна мрежа от импулси, които караха ушите ми да бучат.

– За всичко си права! – повтори отново. – Приех те за даденост. Реших да си го върна на теб заради тази преди теб.

– Какво променя това сега?! – все още не разбирах какво искаше.

Пръстите му скролваха нещо по екрана на телефона му, после ми го подаде. Не вярвах на случващото се, телефонът му винаги е бил заключен с пароли, никога не се разделяше с него, вкъщи винаги го държеше с обърнат екран и изключен звук. Знаех какво стои зад тези му действия, но след първите изневери вече не ме интересуваше.
Сега ми го подаваше в ръцете. Видях, че е влязъл, в пощата ми беше отворил мейл от бракоразводен адвокат, с който се консултирах.

– Подала ли си документи?!

– Не. – спокойно признах.

Ръката му хвана моята, не я стискаше, просто я държеше, палецът му галеше повърхността ѝ.

– Защото ме обичаш! Все още ме обичаш! Весела, чуй ме...

– Защото и да си тръгна, ти няма да позволиш да съм щастлива! – за първи път от години се чувствах спокойна, че изричам на глас това, което чувствам.– Ако срещна човек, който да ме приеме и обича, ти няма да позволиш това да се случи.

– Можем да се справим! Ти си толкова силна и смела и добра. Не си тръгвай от мен...

– Ти си този, който си тръгна, аз останах да те чакам, още стоя, но вече ми е все тая дали ще се върнеш. 

Олекваше ми, вътрешно имах усещането, че свалям тежък товар.

– Тук съм! С теб съм! Виж, взех ти нещо...

Постави красиво опакована кутия пред мен. Подаръците му, когато изпитва вина, винаги са били щедри.

Разопаковах го и с изненада открих, че ми е взел вибратор, лилав на цвят. За пореден път се убеждавах каква глупачка съм да повярвам, че може да се промени, само секс и храна му бяха в главата.

Мълчаливо вървяхме към колата, пътят до дома ни ми се стори необичайно дълъг. Нямах търпение да се прибера и да махна неудобните дрехи. Тръгнах към банята, когато той ме хвана за ръка и настоя да го последвам в спалнята.

– Искам да се изкъпя... – започнах да протестирам.

Той вече се беше съблякъл и настанил в леглото.

– Нищо няма да ти направя, просто се съблечи и ела.

Събух обувките с облекчение, съблякох роклята, а в момента, в който реших да разкарам неудобното бельо, той каза да остана с него.

Мушнах се при него в леглото, усетих как целуна рамото ми. Затворих очи, щях да си мисля за нещо друго, докато всичко приключи.

– Знам, че ти е неприятно да те докосвам след оня случай... нищо няма да ти правя.

Включи телевизора и намери клип, в който червенокоса жена седи между двама мъже, а те я докосват по краката.

– Искам да се отпуснеш и да си спокойна. Ето ти подаръка, когато се почувстваш готова, играй сама с него.

Алкохолът ли беше виновен, но гледах как мацката от екрана клекна между двамата и започна да лапа пенисите им.
За момент през главата ми мина мисълта колко ще ми е хубаво да накарам Георги да ме гледа как правя същото на друг мъж.
В тялото ми започна да се разлива приятна топлина, когато усетих дъха му в ухото ми.

– Имам да ти се реванширам за всичко. Искам да намериш някой, с когото да ти доставим удоволствие.
– Георги...
– Няма Георги, гледай какво ѝ правят. Не искаш ли и ти да преживееш същото?

Жената на екрана беше поставена по гръб. Единият мъж смучеше зърната ѝ, докато другият широко разтвори краката ѝ и започна да облизва вагината ѝ. Георги мушна ръката си под прашките ми и разтвори срамните ми устни. Усещах загрубялата кожа на ръцете му върху разлигавената ми от възбуда плът. Вече ми беше горещо, а само идеята двама мъже да ме докосват допълнително ме разгорещяваше. Зърната ми започнаха да се търкат в дантелата на черния ми сутиен. Усетих езика на съпруга ми да облизва цепката на путката ми през сатена на прашките ми. Отмести скромното парченце материя и без да бърза започна да дълбае върху клитора ми, който отчиташе дразненето и опасно се надуваше.

Тялото ми регистрираше приятен гъдел в слабините, докато съпругът ми ме обработваше с език, а на екрана жената вече лакомо беше налапала дебелото парче на единия мъж, докато другият започна да търка дългия си пенис по цепката на котето ѝ. Тежките ѝ гърди се мятаха насам-натам.
За първи път от години изпитвах желание да бъда негова. Разтворих краката си още по-широко и започнах да щипя и пляскам клитора си, докато пръстите на Георги опипваха и търсеха нещо в недрата ми. Усетих импулс, който освободи отдавна забравена наслада.

– Ммммх... – изстенах тихо, със страх да не разваля магията.
Георги продължи да върти пръстите си в мен, докато аз горях в желанието си за сливане.
– Искам те! Вкарай го, моля те! – сама не вярвах какво казвам, аз ли го казвах, на мен ли се случваше.

Усетих как членът му проникна без никаква съпротива в слабините ми и ме изпълни. Тежестта на тласъците му постепенно се засилваше, карайки ме да откликвам на всяко проникване. Редуване на къси и бързи пасове с дълбоки и бавни, различни по ритъм усещания ме караха да драскам гърба му и да му шепна колко много ми харесва.

На екрана жената беше поставена на колене и по дупето ѝ се разливаха вълнички, когато мъжът зад нея не спираше да я „тромбова“, а този пред нея навиваше дебелото си парче в устата ѝ. Гърлените звуци, които идваха от нея, ме възбуждаха. Мислите ми препускаха през фантазията, че може би ако има още една жена, с която да смучем заедно члена на съпруга ми, и езиците ни облизват лепкавата сперма, докато може би някой яростно ме... ебе.

Мисълта да бъда чукана като някаква долна курва от друг мъж пред собствения ми такъв отприщи мощен оргазъм, за който нито аз, нито той бяхме готови. Тялото ми беше като ударено от трифазен ток. Милиони малки експлозии по цялата му територия ме оставиха без въздух в гърдите. Насъбраните с години емоции се отприщиха със сълзите ми и нямаше сила, която да ги спре. Усетих силни ръце около мен, мъж, който говореше топло, докато ми казваше да се успокоя. Гледах като през завеса и за първи път от много години го видях, този в който се бях влюбила.

Завъртях се и се надупих към него, палаво тръснах дупе, за да му подскажа, че искам още. Членът му, съпроводен от обилната ми влага, проникна. Лашкането беше злобно, но без да усещам озлобление в съпруга си.
За собствена изненада хванах захвърления вибратор и започнах да го смуча, и да си представям как друг мъж ме шиба в устата.
Изместих се и легнах по гръб, с широко разтворени крака подавах на Георги вибратора. В очите му се четеше неразбиране.

– Вкарай и него в путката ми!
– Какво да направя?! – гласът му беше шокиран.
– Набий ми го и него в путката и ме ебе като курвите, които чукаш!

В съзнанието ми гореше мисълта, че искам да съм като тези жени, да нямам задръжки, да се наслаждавам на живота без моралният ми компас да сочи в посока „Без вина виновна“. Ако ще бъда такава, нека е с причина.
Заопипвах завивките да търся телефона си. Започнах да снимам клипче, като насочих фокуса върху зачервената ми  путка, която лакомо поемаше и кура на мъжа ми и вибратора ми, клитора ми се беше надул от възбуда, а аз яростно продължавах да го търкам.

Оргазмът не закъсня, нито залповете сперма, които полетяха. Тръшна се до мен, невярващ на случващото се.

– Не знам къде си се крила досега, не те познавам коя си, но повече не те пускам.

Огънят между краката ми не спираше да гори, нещо, което е спало дълбоко в мен, се беше събудило и беше гладно за мръсна ебня. Седнах и облегнах гръб на таблата на леглото, разтворих краката си и започнах да си набивам вибратора пред смаяния поглед на мъжа ми. Вадех го и го облизвах като сладолед, докато телефонът записваше всичко.

– Ще ми трябва по-голям. – казах, когато изморена и изпотена се сгуших на гърдите му.
– Утре те водя в сексшопа и всичко, което ти хареса, ще ти взимам.
Нощта премина в много ебане и много разговори. Оргазъм след оргазъм освобождаваше желанието ми да изясним защо си бяхме причинили всичко, което си бяхме причинили.
Призори бях заспала, за първи път от години сънят ми беше спокоен.

Ароматът на кафе изпълваше спалнята, бавно започнах да напускам пашкула от снощните ни изпълнения.
– Взимай си чашата и направи място на стария вожд. – гласът му беше различен, по-спокоен от обичайното.
Намести се до мен в спалнята и повдигна капака на лаптопа. На екрана се зареждаха клипчета, на които аз се вихрех като мръсница от порно филм.
Покрих се през глава, за да не гледам.

– Има една путаранка Холи Мишел, да сте нещо роднини?!
– Не знам за какво ми говориш. – гласът ми идваше изпод завивките. – Георги, срам ме е, не знам какво ми стана снощи.
– Ааа, късно е, либе за китка, ако ще ми пиеш „ама моля ви, аз не съм такава“.

Взех си чашата с кафе и отпих с
наслада. Посочих екрана и попитах какъв е този сайт.
– Регистрирах ни в сайт за семейства, които си търсят приятел за секс. Недей да ми въртиш очи!

Наблъсках езика си в устата му, за да го прекъсна. Беше ми хубаво да усещам колко съм влажна и възбудена.
Погледнах екрана и го чаках да ми обясни какви са мотивите му. Слушах го внимателно, но едно притеснение започна да ме човърка.

– Георги, ти откачаш ако мъж ме заговори, недай си боже да седне до мен... страх ме е от мисълта какво ще се случи в момента, в който налапам нечий кур.
– Какво ще налапаш?! – забавляваше го начинът, по който бях започнала да говоря вулгарно. – Кажи го пак.
– Ще му налапам кура и ще се кефя, когато ми маже лицето със сперма, докато ме гледаш. – гласът ми звучеше различно, като хищник, който си играе с плячката.

Усещах се различна, а желанието ми за секс се увеличаваше непрекъснато.
– Не знам как ще реагирам, когато това се случи, но ме дърви мисълта да се съревновавам с някой за путката ти.
Гледах към екрана на лаптопа и вместо да премълча, изказах притесненията си на глас. Какво щеше да се случи, ако нещата ескалират и той не може да преодолее ревността си? Ако аз се впусна в нещо, в което той не иска да участва?
– Изпитвам ужас от мисълта да ходиш по хотели, за да се ебеш.

Възроптах срещу това обвинение, не беше честно да ми го отправя след като никога не бях дала повод, за разлика от него.
– Знам, че няма да го направиш, не си такава, но като си нямам вяра на собствения гъз, прехвърлям това върху теб.
Беше несправедливо, той имаше достъп до социалните ми мрежи и телефона ми, никога не бях трила нищо, защото нямаше от какво да се притеснявам, но не получавах същото от него. Усещах как мълчанието започва да се настанява бавно между нас, а повече не исках да допускам това, не и след снощи.

-Нека изживеем това заедно, вместо да се крием поотделно.– постави лаптопа в скута ми. – Ти го избери, какъвто на теб ти харесва.

Пропаднах в заешката дупка в момента, в който отворих първия профил. Седмиците се изнизваха бавно в търсене на идеалния ебач. Трябваше да бъде такъв, че съпругът ми да не се чувства застрашен, но и исках да има опит, да е до 45 години. В един момент условията ми нарастваха много. След първоначалната еуфория бавно осъзнах, че нещата са сериозни и започнах да търся начин да отложа неотложното.

Междувременно галерията в телефонът ми се пълнеше с клипчета, в които се държах като долнопробна курва. В гардероба се появи кутия, която събираше  дебели, черни вибратори, нарочно ги купувахме в такъв цвят, защото Георги откачаше от възбуда да ми говори, докато ме ебе, как иска някой чернилка да сцепи розовото ми путе. Нямах търпение да си идва по време на обедна почивка, да ме завързва с широко разтворени крака за спалнята за да ме снима и  заплашва, че ще изпрати снимки на колегите му с покана да дойдат и да ми напълнят всички дупки. Докато ме чукаше, ме питаше кой да извика, за да ми разцепят гъза от ебане. Свършвах мощно само при мисълта с колегата му Фернандо да ми направят един сандвич и да усещам как курсовете им ме изпълват. Не можех да се позная, мислите ми бяха насочени само към това само към това да се превръщам във все по-голяма курва.

Но в момента, в който оргазмът ми отминеше, притесненията ми как секс с още един мъж ще се отрази на брака ми ме удряха. Ситуацията в семейството ни коренно се беше променила, имах любящ съпруг, който вместо да тича към поредната стъпка встрани, бързаше да се прибере при мен. Появи се някакво време, в което да говорим спокойно за бъдещето. Вече проблемите не бяха поставяни на масата и да се чудя сама какво да предприема. Усещах любовта му и не исках отново да изпаднем в онази ситуация, в която и двамата стояхме неудовлетворени в нещо, което се нарича брак.

– На нещо интересно попадна ли си в сайта? – въпросът му беше зададен малко преди да се мушна при него в леглото.
– Не, никой не ме привлича.
– Е, ти няма да се жениш за него, мен толкова не си ме избирала, колкото тоя.
– Георги, ако нямам тръпка, как да стане?
– Весела, ти не си търсиш втори съпруг, а някой, който да бъде ходещ вибратор, изхождай от тази позиция.

Мислех си, че трябва да го накарам да млъкне, за да не задълбаем в темата. Започнах да се събличам, като нарочно се разхождах небрежно.
– Това ново ли е? – въпросът дойде след като дръпна презрамката на белия ми дантелен сутиен с чашки, покриващи приблизително една четвърт от гърдите.
– Може би – кокетно отговорих. – Харесва ли ти?!
Отговор не получих, защото беше заровил лице между циците ми и хапеше зърната ми. Когато се отдели от заниманието си, ме стъписа с това, което ми каза.
- Утре имаме час за кръвни изследвания, а след няколко дни насрочена среща с някакъв тип.
– Е, нали аз трябваше да си го избера?!
– Отиваме да се запознаем, никой не ти е казал, че ще се ебеш с него.
– Какъв е? – опитвах се да не звуча заядливо.
– Мъж на 44 години, учител и пише поезия, точно льольо, какъвто ще ти хареса. – думите му ме накараха да се усмихна.
– А кура?! Размер, кубици на ташаците...
– Ти ще му свалиш тия данни.

Вечерта мина в закачки, но срещата, която висеше като дамоклиев меч над главата ми, не спираше да ме притеснява.Когато си легнахме, потокът от въпроси, с който го залях, го свари неподготвен.
– И ако се влюбя и избягам с него?!
– Дай Боже да се случи, но от теб смърт има, отърване няма. – чувството му за хумор ме забавляваше. – Ами ако аз се влюбя в него и избягам?! Стига си се пренавивала в очаквания!

Дните до срещата минаваха бавно и тревожно. Всячески се опитвах да избягам от това си състояние, но то ме държеше здраво. Въпрос след въпрос се удряха един в друг.

Докато се приготвях в банята, чух гласът му зад вратата.
– Сложи ония чорапи с... сещаш се, с широка дантела и ръба отзад, дето върви...

Закопчах сутиена и наместих циците си в чашките така, че да бухнат предизвикателно под ключиците ми. Взех прашките, но реших да не ги слагам, за да подсиля възбудата си и с това да намаля безпокойството. Закопчах жартиерения колан, а след това потопих малките си пръсти в гладката ликра, опъвах бавно чорапа по прасеца, продължавах да го издърпвам над коляното и още по-високо. Повтори същото действие и с другия крак. Щипката на жартиерa захвана дантеления маншет на силиконовия чорап. Черната пола, която сложих, беше с фриволна дължина, която щеше дискретно да изложи на показ борда на чорапа, когато седна. Облякох черна тясна блуза с V-образно деколте.

Докато се обличах, имах чувството, че се подготвям за поклонение, след тази нощ превърнах този ритуал в палава настройка за всяка следваща среща.
Пръснах във въздуха новия си парфюм Black Orchid на Том Форд и скочих в облака, за да обера тъмния и „мокър“ аромат от комбинацията на земен трюфел и пачули.
Мацнах няколко щриха с четката за спирала, колкото да придадат обем, без да превърнат миглите ми в крака на паяк. Глосът беше в свеж телесен цвят, в който хиляди малки блясъчета бяха експлодира ли. Погледнах се в огледалото и се харесах, изглеждах като себе си, но в нова ъпгрейдната версия, която обичах.

– Георги, готова съм...

В асансьора с изненада установи, че не нося бикини, когато вкара ръката си под полата ми. Гледах го с цялото доверие и вяра, които имах в сърцето си. Може би бях придала на страховете си размери, които не бяха реални.
Докато мислите ми ме побъркваха едновременно от страх и възбуда, вече се бяхме озовали пред Club Errota Berri в квартал Игара.

Георги набра номера и каза, че сме пред входа. Сърцето ми щеше да изскочи от притеснение. Стисках ръката му толкова силно, когато чух мъжки глас зад нас:
– Джордж лудница е вътре! – мъжът говореше така, все едно вече са приятели. – Здравей, красавице!

Следва продължение...