КРАЛИЦАТА 1
Кралицата не беше някаква маниачка, тя беше страхотно дете на двайсет години, което се страхуваше от това – някой, който пада в краката ѝ, да не се нарани. Тя някак си усещаше чуждата болка като своя, което пък автоматически я правеше неподходяща за кралица. Беше в пълна безпътица относно собственото си кралстване, за съдбата на мъничкото, но прелестно островно кралство. Имаше остров. Приличаше на късче от рая. Беше шепа суша. От към океана го обграждаше малка златиста, пуста плажна ивица оградена с кокосови и финикови палми, пинии,широколистни петнисти дървета евкалипти, тропически кактуси отрупани с дебели зелени листа и червени узрели сладки плодове. Мечтаеше да се влюбва, но засега нямаше в кого. Никакъв принц наоколо… Щеше да бъде щастлива, ако направи някой щастлив, В Любовта обещанията за бъдещето са глупави и опасни! Любовта винаги е само днес , и само така може да продължи цял живот.
Той дойде и тя се влюби от пръв поглед. Беше тук да прави саксии и кашпи, за дворцовата градина.
Какво ли е тласнало една издънка на стар род да тръгне по пътя на сърцето, какво ли е накарало една кралица да излезе с едно момче от планината? И дали, позна най-сетне любовта в обятията на младия грънчар. Дали приказнокрасивата кралица щеше да се превърне в добра за него и за себе си. Как жена като нея трябва всеки ден да изпитва удоволствие. Как ще се запази кралската почтенност занапред.
Създадена от глината на думите и огъня, това е приказка за любовта като съзидание. За качествата на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Толкова първична сила, красота и простота имало в неговата керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и вратите на двореца. Необработената пръст я завърта на грънчарското колело, за да извае бъдеще, да направи от момичето жена и тя да е щастлива. Ако той и даде от калта сърце, значи тя ще има всичко.
Тя е кралицата - родена от светлината на деня, и обучавана да владее. Той е майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината и живее с работата и свободата. Срещата им е като досег на пламъка с кислород. Може да се взриви или да изтлее. Но когато на пътя им се изправя съдбата на цялото кралство, любовта им неволно се превръща в изпитание и химера. Майстора знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата. Но не подозира, че сърцето му ще спечели кралицата като своя. Глината е това, от което Бог е създал Адам.
Това беше, двадесет и пет годишен грънчар, левент, с късо подстригана кестенява коса и живи черни очи. Израсъл, дълбоко в планината, в малка къщурка от дърво, полянка с поточе, навес с грънчарско колело и близък склон с глина. Той ваеше красота – красотата на простите предмети.
Би ли било възможно той да се опита и да види дали може да очарова истинска кралица? Дали неговата увереност ще го пренесе през подобно завоевание?
Първата работа беше да поогледа двореца, да разбере, че няма работа вътре в него, да си вземе грънчарското колело и късчето глина, което си носеше от дивата природа, и да отиде да си потърси удобно местенце някъде из кралската градина. Намери си го.
При влизането в двореца, всички високи полилеи, кадифени завеси и подходящо обзавеждане, веднага привлекоха погледа му. Тя седеше сама на кресло близо до вратата, облечена в зелена рокля. Нейната руса коса беше прибрана, вързана на стегнат кок отзад. Вдясно от него имаше издигнато широко легло с богати възглавници и копринени калъфи. Краката му потъваха до глезен в килимите, докато вървеше по тях. Съблазнителни аромати обзеха мозъка му. Господи, с тази рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото й, с тази гъста коса с цвят на царевица, обрамчваща лицето й, тя беше напълно зашеметяваща. Сега устните й го благославяха с нежна усмивка. Наистина ли беше тук и тук ли беше неговото място? Тази мисъл едновременно го развълнува и натъжи. Дали ще е само една нощ? Той си пое дълбоко нервен дъх. Кожата й сякаш сияеше, когато той се наведе към нея. Колко нежна, колко мека беше тя. Устните й бяха влажни и леко разтворени, а мистериозният аромат от нея изпълни сетивата му. Тъмните й очи може би имаха слаб блясък, докато гледаха приближаването му. Устните й бяха влажни и леко разтворени, а мистериозният аромат от нея изпълни сетивата му. Тя не каза нищо. Той внимателно постави устни върху кожата на раменете й и премести глава над очарователната им извивка. Нямаше нито едно треперене, нито една реакция, когато ръцете му започнаха да се движат по тялото й, прекрасните гърди, фината талия, удивително плоския й корем, всичко обвито в еротично усещане. Рисувахше по тялото и. Тя се отпусна в силните ръце добили мощ от работата, възбуждаше се от всяко докосване, всяко движение, всяка тяхна реакция. Страстта ѝ се увеличаваше с всяка секунда. Искаше да изглежда хладнокръвна през цялото време и това пренебрежение в нейния маниер го накара да положи повече усилия. Той я целуваше стастно, за да я накара да легне, Бедрата й се разтвориха леко. Той откри, че са разтворени достатъчно, за да може пръстите му да се потопят в изящната мистерия. Но все пак нещо се чувстваше сухо и несъбудено. Бедрата й затрепереха под ръцете му. Първо той чу лекото й ахване. Видя лицето й с леко отворена уста, докато тя гледаше изправения му член, който беше станал толкова твърд, че желанието и беше да го вкара в мократа си роза. Ръцете й го галеха. Тя се наведе, за да може да оближе и целуне голямата глава. Какво я беше предизвикало? Дали това беше просто натрупване на всичките и сънища? Изглеждаше, че погледът му в нейната роза бе стигнал до нещо вътре в нея. Сега тя жадно го ближеше, опипваше и смучеше там долу. Той я докосна с пръст, влагата го опияни, а след това езикът му я вкуси, носът му се наслади на нейния аромат. По-замайващ беше фактът, че всяко негово докосване постигаше някаква дива реакция от нея, било то потрепване на бедрата й, или внезапно спазматично леко ухапване на члена му. Без да го приема напълно, тя отделяше диво внимание към неговата твърдост и скротума му. Пръстите й стиснаха нежно топките му. Вярвайки, че тя, като него, вече не може да чака, насочи готовия възбуден член към луксозния горещ отвор. Плъзгането нагоре вътре в нея беше завършено и той усети как мускулите й го засмукват дълбоко. Ръцете й върху раменете му, очите й върху лицето му - мечти превънати в реалност. Лицето й постепенно се измени. Тя започна да върти бедрата си, така че да включи всяка частица от нейния магически канал. Момент, в който контролът на двамата се скъса. Главата й беше отметната назад и тя започна да стене на освобождаване. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му. Продължителен оргазъм, който сякаш нямаше край. Това беше неговия шанс на да я завърти, да изплува над нея и отново да тласка и тласка, все по-дълбоко, докато с всеки импулс членът му изхвърляше голям прилив на спермата, поет от нея сякаш само това имаше значение. Стонът му се смеси с нейните продължителни, но намаляващи викове. Преди да рухне с лице на рамото й, той видя ококорените очи на удоволствието върху изпотеното й лице, с кичури от русата й коса. Имаше усещането, че се отделя от тялото, на ръба на силните усещания. Лежаха тихо, без да говорят, без движение. Поне за момент забравиха другите, ежедневният си живот, имаше само тук и сега и те един до друг.
Кралицата плаваше в красив кораб, но това не можеше да продължи. Короната я задължавше да намери могъщ владетел, който да може да защити народа й. Трябваше да забрави за първата си любов. Щеше винаги да го обича, но знаеше, че той не може да стане крал. Трябваше да задоволява владетел с твърда ръка. Пътищата им се разделяха, но изжвяха нешо истинско и красиво. Той се върна в планината, а тя остана в двореца. Нито тя се качи повече при него, нито той слезе при нея.