Историята е реална, написана лично от мен,без помощ от Ai . Случките са с мое участие.
Имената са променени по разбираеми причини естествено,основно с цел да опазя жената в разказите.
И така - с нея се познаваме от близо 15 години. Запознахме се в онлайн игра,тогава тя е била на около 20-тина години.
Бяхме като куче и котка - вечно в спорове,пререкания...типично за зодията и - телец.
Аз от своя страна съм скорпион и може би сами се досещате ,че комбинацията е меко казано лоша.
Но,както се оказа впоследствие - само ако не става дума за секс.
Тя се събра с един ,с който по нейните думи е сгрешила. Забременяла при една от първите им срещи,после се страхувала да абортира и така се оказала семейна с човек,когото не обича,но заради детето се принудила да го търпи.
И така до времето ,когато влязохме в проблемните години на КОВИД-19 .
Разболяла се ,нейния си хванал пътя и се изнесъл,оставил я сама с детето си,под предлог че ако и той се разболее,няма да имат ниакви доходи.
Естествено беше отчаяна,разочарована и така,от приказка на приказка между нас се зароди приятелство,което впоследствие прерастна в сексуално привличане.
Аз съм семеен,човек на възраст / тогава на 48 години /,с прекрасна жена и дете,но знаете,че чуждото винаги е по-сладко и по - примамливо, а и по характер не съм моногамен.
Тя тогава на 32 години,около 168 см,около 46-47 кг,страхотно тяло,почти детско,малко ,стегнато дупенце и малки гърди .
Както и да е, нещата между мен и нека да я нарека Павлина, станаха доста нажежени. Месеци наред денонощни чатове,телефонни разговори тъй като разстоянието помежду ни е над 250 км и така до момента,в който се уговорихме да се срещнем.
По нашия край имаме много исторически места и решихме,че тя ще каже на мъжа си,че уж иска да направи обиколка на тия места. Реално както се досещате,желанията и бяха съвсем други,но оправданието изглеждаше адекватно.
И така - в уговорения ден тя пристигна. Уговорих предвидливо среща в едно заведение,което разполага и със стаи за гости на горните етажи и всичко стана по план.Пихме по питие в заведението и след това се качихме в стаята,която бях наел за вечерта.
Още в заведението разговора ни от общ ,премина в по - интимен , личеше си по държанието и ,че очевидно и тя е дошла не само заради сините ми очи и сладките ми приказки.
Качихме се в стаята ,като взехме и бутилка вино за настроение. Пийнахме,поговорихме,главно тя. Оплакваше се от мъжа си ,как не го било грижа за нея и детето,как се оказало,че не е този,за който се представял в началото....Постепенно ,дали от виното,дали от друга причина,започна да разказва как освен всичко друго,мъжа и не можел и да прави секс като хората,често свършвал минута след като и го вкарвал.
От дума на дума ,от чашка на чашка,стигнахме до момента,в който и предложих да си вземем освежаващ душ,тъй като аз през деня бях на работа,тя- 5 часа във влака.... И така - оказахме се без дрехи ,с по една хавлия през кръста и готови за баня.
Влязохме под душа,и после нещата се равиха по естествения си път. Докато сапунисвах гърба и,ръцете ми слязоха между краката и . Не се съпротиви,не се дръпна. Пъхнах пръст между срамните и устни ,погалих клитора и усетих как тя се навлажни. Посегна с ръка и хвана хуя ми. Вече бях на кокъл.Започна леко да го масажира,докато пръстите ми ровеха във влагалището и,което беше мокро и горещо.
След около 5-10 минути ласки под душа,реших ,че е време за същинската част. Взех я на ръце и както беше мокра,я занесох на леглото. Сложих я по гръб,разтворих краката и и започнах да масажирам путката и ,като същевременно с език минах от лицето към гърдите,надолу по корема и стигнах до набъбналия и клитор. Засмуквах го,вкарвах език в путката и,след което отново го плъзвах нагоре. Клитора,пъпчето,гърдите,засмуквах зърната и ,захапвах ги леко със зъби,след това обратно надолу към пъпчето,към клиторчето и отново с език в путката. Буквално потече. Легнах по гръб,качих я върху мен с лице към краката ми и започнах да галя с език путката и клитора и. Имаше доста големи лабии ,които ме възбуждаха изключително много. Смучех ги жадно,вкарвах език в путката и ,въртях език около клитора и .Тя се наведе ,хвана ме за жуя и започна да го масажира . Усещаше се,че е притеснена,но възбудата и беше по-голяма и скоро го лапна. Първо леко,само главичката,като въртеше език кололо нея. Постепенно го пое по-дълбоко,отначало бавно,но явно от възбуда скоро засили темпото ,както и дълбочината на поемане.
Не издържах повече ,исках да вляза в нея. Обърнах я с лице към мен,и както беше отгоре,бавно я придърпах така че дпуктата и да е върху хуя ми. Не го вкарах веднага.Търках го по клитора и а тя течеше. Опрях го на входа ,плавно и леко вкарах само главичката,после я извадих и отново започнах да я търкам по клитора и. Не издържа. Хвана го и го намести сама на входа на путката си,след което бавно се отпусна върху него. Вкара го до около половината ,натиснах я за раменете за да се наниже изцяло,но тя каза да не бързам. Оказа се ,че мъза и освен с преждевременното свършване ,има и проблем с размера. Не съм надарен,размера ми е около 17-18 см. нормална дебелина, но за нея явно беше голям. Отделно от това ,като по-млад си имплантирах топчета под кожата на хуя ,а това беше нещо ,което не беше виждала и което и беше необичайно. Не беше тясна,а и беше достатъчно мокра и хлъзгава може би от прекомерната си възбуда.
Постепенно се нанизваше върху мен,бавно,леко,докато накрая си го вкара докрай. Застина за момент,после започна да си движи таза в кръг,както и беше вътре целия. Ръцете ми бяха на бузките на дупето и,стисках ги,натисках я надолу,харесваше ми да усещам хуя си докрай в горещата и путка. След малко леко плъзнах пръст към отвора на дупето и.Масажирах я леко,плъзвах пръста си към путката и,навлажннявах го със соковете,които течаха от нея и ги размазвах по дупката на дупето и. Започна да диша учестено,подскачаше върху мен ,изкарваше хуя ми почти докрай и в следващия момент рязко си го набиваше до край. Беше невероятно !!! Продължаваше много време,не помня колко, може би окло 30 минути или повече... В един момент усетих чер повече не мога да се сдържам и ще свърша всеки момент. Извадих го и започнах да го търкам по клитора и. Изведнъж тя плисна.....Буквално все едно се изпика ...В тоя момент свърших и аз ! Погледнах я - беше зачервена цялата,но не само от възбуда. Беше се изчервила от притеснение,че е свършила. Слезе от мен,обърна се с гръб и скри очи с ръце. Прегърнах я ,целувах я по врата,по ушите,дръпнах ръцете от лицето и и видях ,че в очите и има сълзи.Попитах я какво има,съжалява ли,какво я е разстроило. След кратко мълчание каза ,че никога не и се било случвало да се " напикае" и я било срам. С мъка се удържах да не се разсмея на глас.
Ако дотук ви е било интересно, има много още за разказване.
Сега поред :
първо на въпроса на кака Тина / която може и да не ми е кака,ама...:D / Та на въпроса ти како - не съм се изразил правилно,под " напуснал " имах впредвид временно,докато им мине карантината,уж защото щели да го затворят и него. А относно имплантите - ако ти падне опитай. Винаги,когато съм говорил с жени конкретно по тоя въпрос,все казват,че било "странно",но пък като се стигне до съществената част осезаемо си личи ,че им допадат. Само за " задния двор" имат леки притеснения,но бързо им минават :)
2.Весела - благодаря . Попаднах на един чат,в който говорехте за музика и май се оказва,че с теб имаме доста сходен музикален вкус,дано не бъркам :)
.Дядо Торбалане - благодаря и на теб, оценявам положителните ти отзиви .
3. Емил Боев - лично аз имам доста богата лична колекция ,но си е моя лична и досега никой не я е виждал,тъй като много държа да съм дискретен :) Което не значи естествено ,че няма и други " магарета" като мен с такива нещица там "D
Наистина ли? Аз ли съм единствената, която още преди стотина години е разбрала, че тази винаги невинна "жертва на обстоятелствата" е комплексиран лицемер, постоянно деклариращ- по категорично дразнещ начин!- някакво имагинерно "превъзходство" над всички останали? Докато междувременно облъчва цялото земно кълбо с ретроградното си мислене с елементи на обикновен уахибитски талибанизъм. Защото неговото разбиране за жените е точно такова. Ретроградно. Всички свръхконсервативни уахабити и аятоласи ще му станат приятели на драго сърце. Това е Алекс. Той презира жените. Смята ни за не точно хора. И това личи отвсякъде. Само много заблуден човек- или много добронамерен човек!- може да реши, че някога е проявявал дори сянка на "преклонение" към жените.
Колкото до женското превъзходство. То не е мит. Просто повечето жени имат глупостта да се борят да го доказват. А природата отдавна ги е решила нещата. Раз и форевър. Раждам деца. Мъжете не могат. Точка. Ако реша да стана майка, но не настоявам задължително да споделям живота си с някой, на когото да пера чорапите и да пържа тиквички- науката и медицината ми дават широк набор от възможности да осъществя решението си. Ако един мъж иска да стане баща, независимо от напредъка на същите наука и медицина днес, все още има нужда от жена за целта. Не става без нея. Още една точка. Толкова за превъзходството.
Кой знае защо, покрай Алекс се сетих за гинеколога, който водеше третото ми раждане. И много се дразнеше, че ме боли. Нито виках, не плачех дори. Но той се дразнеше. Все пак, имах "наглостта" да раждам през нощта в събота срещу неделя. Развалих му рахатя на човека. И в един момент ми вика тоя мил човек: "Стига вече. Няма как да те боли толкова пък". Ей така както си бях в безумната поза с широко отворени крака и почти в несвяст го погледнах: "Не ми говорете на "ти". Не съм омъжена за Вас. А що се отнася до оценката Ви за болката- Вие колко точно деца сте родил лично? За да преценявате колко боли?". И половин дума не каза повече. Така го втрещих. Няма идея за какво говори, но говори. Защото е мъж. И си мисли, че наличието на пенис го прави бог. Не пропуска възможност да демонстрира "превъзходството" си. Докато не бъде порязан.
И Алекс така. Трябва да бъде поставян на място. Всеки път. Докато му дойде акълът. Въпреки че...може и да е късно за това. Но да бъдем оптимисти. :)
За щастие и двете групи са силно маргинални.
Прочее, съвсем наскоро в рамките на три месеца време посетих библиотека, в която ме обслужи робот. Вежлив такъв един. Приятен чак. Ама робот. Ми много странно се почувствах, да ти кажа. След което в една болница за серия от точно шест прегледа цялата административна хамология беше извършена от един ИИ екран, на който просто въведох осигурителния си номер. И това, което преди вършеше служител за около четвърт час, сега стана за няколко секунди. Да се уплаши човек. И за финал- при последното ми посещение в Китай се наложи да обядвам в ресторант, където ЦЕЛИЯТ персонал беше само от роботи. През цялото време не спрях да се чудя кога точно ще решат, че не съм клиент, а част от менюто. Ми техника, какво. Бъгва се. Не ли.
Колкото до феминизма- няма да се уморя да повтарям. Аз НЕ съм феминистка. Аз съм фен на еманципацията. Разликата? Първата. Една феминистка е абсолютно убедена, че мъжът е зло, което следва да бъде избивано систематично. Една еманципантка такава тъпотия няма и да помисли, не ли да изрече гласно. На мен мъжете са ми симпатични, преимуществено. Повечето. Тия, дето не са- има си причини за това. Често- повече от една. Ако имам проблем с мъж- не обяснявам, че всички мъже са свине. Опитвам се да си реша ситуацията с конкретния мъж. По правило- тихо, бързо и без ненужни свидетели. Е, ако не стане по нормалния начин- става по моя начин. Но моят начин често не е много приятен. Да го кажем така. По- добре е да се разбереш с Том Хейгън, защото Лука Брази не преговаря. И аз така. По- добре е да се разберем тихо и спокойно. Иначе рязко губя легендарната си диалогичност и желание да решавам ситуациите тихо.
Втора голяма разлика с феминистките. Ако има някакъв проблем, задължително първо търся причината в себе си. Абсолютно задължително. Чак после евентуално мога да реша, че са виновни международното положение, ретроградния Меркурий и всички мъже на света. Но това не значи, че ще си замълча, ако някой си въобрази, че може да плати способностите и дисциплината ми в работата с 20, 30 или колкото там процента по- малко, просто защото НЕ съм мъж. Не, няма да си замълча. И ако не получа това, което заслужавам, просто не върша работата. Само веднъж до момента се е стигало до ситуация в която с отсрещната страна не сме се разбрали.
Не, не съм феминистка. Никога не съм била. И няма да спра да го повтарям. Това, че защитавам някакви неща, които смятам, че заслужавам не ме прави феминистка. Нито това, че не се съгласявам с определени начини на мислене.
Колкото до ситуацията с "хрясването" по главата и влаченето в пещерата. Д. Т., повярвай ми. Последната съм във всички възможни галактики, която е добра идея да опиташ да "хряснеш" с тоягата. Последната възможна. Аз поддавам само с добро. На всичко друго имам съответния отговор. Бърз и неприятен. Колко неприятен зависи само от това дали съм си изпила кафето и дали не съм ядосана за нещо друго.
И тоя филм с "раждаш, та пушек се вдига" мноооого дълго време позволявах на разни и разнообразни хора да ми обясняват кое- що и как ТРЯБВА да постъпя. Защото съм жена и какви са тия "глупости" с образование, кариера и прочее.
Опитах да обясня, че това е само МОЯ работа веднъж. Опитах втори път. Трети нямаше. Рязко и категорично изхвърлих от живота си всички, които си въобразяваха, че някаква семейна, кръвна или каквато и да е връзка с мен им дава право да нарушават личното ми пространство и да коментират БЕЗ да съм ги питала въпроси от най- личната ми сфера. Операта за втория шанс не е писана за мен. Да, обсъдила съм въпроса с децата с когото е трябвало, когато е трябвало. С евентуалния им баща преди да се оженим. Така че тая история с "влаченето за косата в пещерата" по отношение на мен би имала изненадващ резултат, гарантирам ти. Прабаба ми някога казваше по мой адрес: "Който знае как да си поиска от тебе, винаги ще получи повече. Каквото и да е поискал. А който не знае как- да не съм на неговото място!". Права е. Няма особено значение кой какво ми казва в тоя живот. Но има огромно значение КАК ми го казва. Това определя решението ми. Отношението ми. Това определя всичко.
Да, понякога съм непоносима, зла и нетърпима. От време на време. Тогава гледам да няма хора наоколо. Но принципно се старая да постъпвам с околните така, както бих искала да постъпят с мен. И съответно не толерирам ситуации, в които някой решава, че може да ме "завлече в пещерата". И както отбелязах- целия тоя разговор, не между мен и теб, принципно, тоя разговор за превъзходството е излишен. Всеки си има аргументи. Или си мисли, че ги има. Важното е да се опитваме да ги защитаваме цивилизовано. :) Аз поне се старая. Знам чудесно какво представлявам когато се стигне до там да не съм много цивилизована. Така че се стремя да не го допускам. Е, ако бъда ненужно и лошо провокирана...Всеки да си носи последиците, нали така.
Дали имаме интерес? Иска ли питане, давай! Тоя хуй с имплантираните топчета има още на много места да влиза!
Десятка рева много че от тия парафин едва рипа. Циганите имат малки пишки като цяло явно