Беше втората ми, която ми бе набор, а не по-малка от мене, поредното в живота ми студентско гадже, забито след стандартните в средата на 90-те двумесечни свалки.
Бяхме заедно вече към година и знаех, че в случаите, когато надвиши алкохолната си норма, побеснява и изпада в настроения, в които можех да чуя за себе си най-невероятни неща, при това предадени с думи, които никак не предполагаш, че присъстват в речника на дама. Една такава, конкретно напоителна, вечер се прибираме от центъра на провинциалният град където учехме, на висок глас коментира, че това не било връзка, само сме се мотали, губел съм и времето, какво всъщност представлявам, и пак отначало… Разумно мълча, опитвам да я хвана за ръка, но в крайна сметка вървя на крачка-две след нея, като виновен, без да съм, а тя продължава да хули. Бях пил, с натрупан гняв от чутото и поведението и, но постепенно се успокоих и за към двадесет минути пеш по осветените, смълчани от среднощната тишина улици, чисто и просто си изтрезнях.
Прибрахме се, налях си един коняк – в квартирата винаги имаше дежурен „Плиска“ или „Поморие“ - и палнах поредна цигара. Тя отвори гардероба, измъкна си сака и започна да вади и хвърля дрехи в него.
- Какво правиш?
- Събирам си багажа, няма да оставам! Пък ако си мъж, ще отидеш да викнеш такси!
Да бе, точно така си го представях, а и най-близкият картов телефон бе едва на гарата, десетина минути пеш... Вече ми е почти забавно да я наблюдавам как едва пази равновесие, докато тъпче сака.
- Момиченце, пияничко си, кротни и си лягай…
- Що, какво ще направиш!?
- Ще те вържа!
- Бе глупости…
Няколко крачки встрани, откачих кабела на касетофона, хванах двете и ръце и я бутнах на леглото. Бе от още тогава старите, спокойно да се навъргалят трима души, с тръбна конструкция и рисувани с пейзажи табли. Вдигнах китките и на тръбата, на майтап ги омотах с кабела и я пуснах, извъртя ги няколко пъти и ги освободи.
- Хаха, ето що за мъж си, и една жена не можеш да вържеш!
Така ли…
Дръж отново ръцете, вече съвсем сериозно връзване с по два възела на китка, върнах се на масата да си допуша фаса и за последната глътка коняк.
- И какво, колко ще ме държиш така? Утре все пак ще се изнеса!
-Утре може, но първо ще те чукам…
- Ще викам!
- Супер! Ще ми хареса!
Бавно свалих колана от панталона. Допадна ми как млъкна и ококори със страх сините очи. Издърпах възглавниците изпод главата и, хванах левият и крак, извих го нагоре и с колана го вързах през сгъвката на коляното също към тръбата. Докато опитваше да ме ритне с десния, събрах на топка одеалото и заедно с възглавниците го натиках под гърба и, и и запретнах полата на корема, за мое удоволствие я бях научил вече да не носи гащи.
Съблякох се бавно пред нея, само по чорапи - знаех, че я дразни - улових и още ритащия десен крак, качих се на колене на леглото и го навирих и него с лява ръка към таблата. Бе сгъната почти на кръгче, опряна с тила в таблата глава, вързани над нея китки, максимално извит кръст и ширнати и натиснати посока раменете бедра. Всичките и прелести бяха пред мен, розова точица на свитият анус, полуразтворената вулва, черната лента на интимната и прическа… Пропъдих миналата за няколко секунди мисъл да я накажа отзад, знаех, че е с още непокорено дупе и не исках точно така да протече дебютът му. Наслюнчих няколко пъти дясна длан, прокарах я по органа и, и наложих равномерен, като на забавен каданс ритъм – рязък и с цялата дължина удар, пауза, бавно изтегляне до нивото на главата, отново рязък удар, пауза…
Имаше „Остави ме!; Не!; Разкарай се!“, даже и на няколко пъти ме плю по корема, по-нагоре не можеше да извие глава. Но, друга съпротива не бе възможна и и оставаше единствено да гледа в близък план как неподвластните на настроението и срамни устни любвеобвлино обхващат члена ми. Постепенно млъкна, овлажни се и застена, а след като усетих как неконтролируемо се свива и отпуска около нашественика, забързах ритъма до бесен, докато с удоволствие не я напълних като еклер.
Едва тогава обхванах с длани лицето и, и я целунах, а на ухото си чух накъсано, тихичко и удивено „Ти… ме… изна… сили…“. Изръмжах утвърдително, станах за салфетки, попих изтичащото от тялото и семе, развързах я, и я гушнах.

На сутринта никой никъде не ходи. Изкарахме деня, образно казано, в леглото, макар действията да не бяха само в него, редувайки позната ни до момента нежност с нововъведените, по-невъздържани пориви.

Връзката ни продължи още четири години и си беше доста щура. Макар и от десетилетия чувствата да са отлетели, имаме писмен контакт и неприличните ни изпълнения, за които понякога се сещаме, са повод за виртуални усмивки.