Госпожа Иванова беше идеалната учителка – млада, красива, с къса черна коса, която падаше върху нежното ѝ лице, и тяло, което караше всеки мъж в училището да се обръща след нея. Миналата година учениците ѝ бяха страдали под строгия и злобен господин Велински. Тя не можеше да го понесе. Затова тайно подправя документите на трима от любимите си ученици – завиши годишните им оценки, за да не им съсипе бъдещето. Никой нямаше да разбере… или поне така си мислеше.

Докато Васко не я хвана.

Васко беше осемнайсетгодишен, висок, мускулест, с нагла усмивка. Той я беше видял. И вместо да я издаде, ѝ предложи сделка: тя ще му се отдаде напълно, когато и както той поиска, или кариерата ѝ отива по дяволите, а любимите ѝ ученици губят всичко.

Сега, в малката ѝ спалня, сделката беше в ход.

Госпожа Иванова беше на четири крака върху леглото, гола, с колене, потънали в черно-бялата покривка. Зад нея стоеше Васко – също напълно гол, мускулестото му тяло лъщеше от пот. Едната му ръка стискаше здраво бедрото ѝ, а другата направляваше дебелия му, твърд член, който бавно, но безмилостно се плъзгаше дълбоко в нея. Тя усещаше всяка вена, всяко пулсиране, как я разтяга до краен предел.

„Това е толкова унизително…“ – мина през ума ѝ, докато бузите ѝ горяха. Тя се опитваше да не издаде звук, но тялото ѝ вече я предаваше. Бедрата ѝ леко трепереха, пръстите с тъмночервен маникюр се забиваха в чаршафа.

Васко се наведе леко напред, вкарвайки се още по-дълбоко, и прошепна в ухото ѝ:

– Кажи ми, госпожо… харесва ли ти вече?

Тя прехапа устни. В главата ѝ бушуваше хаос.

„Защо просто се съгласявам с всичко, което ми казва…? Не мога да повярвам, че се случва това… но… искам още.“

Усещаше как топлината между краката ѝ се усилва, как влажността ѝ облива члена му при всяко движение. Той започна да се движи по-бавно, по-дълбоко, почти излизайки и после забивайки се отново, сякаш искаше да я накара да признае.

„Мисля… започвам да ми харесва това… Какво ми става, по дяволите?“

Госпожа Иванова затвори очи, но тялото ѝ вече отговаряше вместо нея – бедрата ѝ леко се притискаха назад, срещайки неговия ритъм. Васко се усмихна победоносно и стисна задника ѝ по-силно, вкарвайки се до основата с едно мощно движение.

– Добро момиче… – прошепна той. – Знаех си, че ще се пречупиш.

Тя простена тихо, без да може да спре.

Госпожа Иванова усети как Васко стиска задника ѝ с две силни ръце – пръстите му се забиват дълбоко в меката плът, разтварят бузите ѝ широко, за да може да я вижда цялата. Той дръпна назад бедрата си… и после заби члена си отново..

ПЛОПП! – мокър, сочен звук, отекна в тихата стая.

Дебелата главичка разтвори влажните ѝ устни с леко съпротивление, после се плъзна навътре до самия край, разпъвайки я до болка и удоволствие. Тя усети всяка вена по дължината му, как пулсира вътре в нея, как я изпълва напълно. Клиторът ѝ пулсираше, соковете ѝ се стичаха по бедрата му, правеха всяко движение още по-плъзгаво и шумно.

ПЛОПП! – още един мощен тласък.
ПЛОПП! ПЛОПП! – ритъмът се ускори.

Госпожа Иванова заби пръсти в чаршафа, устните ѝ се разтвориха в безмълвен стон. „О, боже… толкова дълбоко… толкова грубо…“ – мислеше си тя, докато тялото ѝ се тресеше при всеки удар. Задникът ѝ се разтърсваше, кожата ѝ почервеняваше от хватката му. Тя вече не можеше да се преструва, че не ѝ харесва. Влажността ѝ се увеличаваше с всяко вкарване, мускулите ѝ се стягаха около него като в прегръдка, сякаш искаха да го задържат вътре завинаги.

Васко се наведе над нея, гърдите му опряха в гърба ѝ, и прошепна в ухото ѝ с дрезгав глас:
– Чуваш ли това? Колко мокра си станала за мен, госпожо… Мислех, че ще плачеш, а ти ми се стискаш като курва.

Тя прехапа устна толкова силно, че усети вкус на кръв. „Не… не трябва… но… не спирай… по-силно…“ – вътрешният ѝ глас я предаваше напълно. Бедрата ѝ сами започнаха да се движат назад, срещайки всеки негов тласък, искайки още, по-дълбоко, по-бързо.

Васко се усмихна хищнически и стисна задника ѝ още по-здраво, забивайки се с пълна сила.

–ПЛОПП! ПЛОПП! ПЛОПП! – стаята се изпълни с мокрия ритъм на плът в плът.

Тя вече не беше учителката. Беше просто жена, която се предаваше на изнудвача си… и започваше да ѝ харесва.

Госпожа Иванова беше изгубила контрол. Тялото ѝ вече не ѝ принадлежеше, бедрата ѝ сами се тласкаха назад, посрещайки всеки мощен удар на Васко. Влажната ѝ путка го стискаше жадно, соковете ѝ се стичаха по бедрата му, а стоновете ѝ ставаха все по-силни и по-отчаяни. Тя мразеше себе си… и в същото време не искаше той да спира.

И точно тогава… той спря.

Извади дебелия си, лъскав от соковете ѝ член с мокър шльокащ звук и го плъзна нагоре между бузите на задника ѝ. Главата му, все още гореща и пулсираща, се спря точно върху стегнатата ѝ малка дупчица.

Госпожа Иванова замръзна. Очите ѝ се разшириха като паникьосани. Устните ѝ се отвориха в безмълвен ужас… и после изкрещя:

– AAAAAAAAAAAAA!!!

„О, НЕ! КАКВО ПРАВИ ТОЙ?!“ – мина през главата ѝ като мълния.

Тя усети как дебелата главичка натиска върху стегнатия пръстен на ануса ѝ – тясно, непокорно, никога недокосвано. Тялото ѝ инстинктивно се стегна като менгеме, мускулите ѝ се свиха в паника. Паренето беше остро, изгарящо, сякаш някой я разпаря отвътре. „Това не може да влезе… ще ме разкъса!“ – крещеше умът ѝ, докато сълзи на шок и унижение напълниха очите ѝ.

Васко не спря. Едната му ръка стискаше силно бедрото ѝ, другата направляваше члена му, натискайки бавно, но безмилостно напред. Главата му започна да разтваря тесния пръстен, сантиметър по сантиметър, с парещо съпротивление. Тя усещаше как кожата ѝ се опъва до скъсване, как горещата главичка я разпъва, как всяка вена по дължината му дращи по чувствителните стени. Болката беше остра, пареща, но под нея вече се прокрадваше нещо забранено, топла, гъделичкаща вълна, която я караше да трепери неконтролируемо.

– Шшш… отпусни се, госпожо. Ти ми обеща „всичко“. А аз искам всичко. И тази стегната малка дупчица… ще бъде моя – прошепна той дрезгаво в ухото ѝ.

„Т…ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ, ЧЕ ПРАВИ!!! Аз съм учителка… уважаваща се жена… а сега един ученик ме чука в задника като последна курва!“ – мисълта я изгаряше по-силно от самата болка. Сърцето ѝ биеше като лудо, бедрата ѝ трепереха, но тялото ѝ започваше да я предава – малки, предателски вълни на удоволствие се прокрадваха през парещото разтягане.

Васко натисна по-силно. Още един сантиметър… после още. Тя захапа чаршафа, за да не изкрещи отново. Усещаше как пръстенът ѝ се разтяга до краен предел, как горещата плът на члена му я изпълва, как топките му скоро ще опрат в мокрите ѝ устни. Когато най-накрая се заби до основата с бавно, мощно движение, тя усети пълнота, каквато никога не беше познавала – дълбока, животинска, сякаш я разпъва отвътре. Вътрешните ѝ стени пулсираха около него, стискаха го жадно, въпреки сълзите ѝ.

– Млъкни – изръмжа той и започна да се движи. Бавно в началото, после все по-бързо. – Ти ми обеща всичко. Сега ще ми дадеш и тази стегната учителска дупка… и ще ми благодариш след това.

Госпожа Иванова хапеше чаршафа, но болката вече се топеше. Паренето се превръщаше в гореща, копринена пълнота. Всеки тласък караше вените му да се плъзгат по чувствителните ѝ стени, всяко излизане я караше да се чувства празна и да иска още. Соковете ѝ се стичаха като река по бедрата ѝ, путката ѝ пулсираше празна и жадна, а задникът ѝ… задникът ѝ вече го приемаше жадно, стягаше се около него не от болка, а от чиста, мръсна похот.

„О, боже… не трябва да ми харесва… но… е толкова пълно… толкова дълбоко… чувствам го чак в корема си… Аз съм такава извратенячка…“ – мислеше си тя, докато Васко ускоряваше ритъма и я чукаше в задника като животно.

Той се наведе над нея, захапа ухото ѝ и прошепна:

– Кажи го, госпожо. Кажи, че си моя курва.

Тя вече не можеше да отговори… само стенеше.

Госпожа Иванова се извиваше като змия на леглото, ръцете ѝ стискаха чаршафа толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха. Задникът ѝ гореше – Васко я чукаше в дупката с груби, животински тласъци, всеки един от които я разтърсваше цялата.

**ПЛОП!**
**ПЛЯС!**
**ШЛьОК!**

Дебелият му член се забиваше до основата отново и отново, топките му пляскаха в мокрите ѝ устни, а стегнатата ѝ дупчица се разтягаше около него до скъсване. Тя усещаше всяко пулсиране вътре, всяко триене, всяка вена – сякаш я маркираше отвътре.

– Извади го!… Боли! – изкрещя тя с разтреперан глас, но гласът ѝ вече трепереше от удоволствие, не само от болка. Сълзи се стичаха по бузите ѝ, а путката ѝ капеше като фонтан. „Никога през живота си не съм била толкова унижавана… и никога не съм се чувствала толкова жива!“

Васко само се изсмя дрезгаво и ускори. Всеки тласък беше по-силен. Тялото ѝ се тресеше, гърдите ѝ се люлееха, а от устата ѝ излизаха само хлипове и стенания. Тя мразеше себе си… защото въпреки всичко, бедрата ѝ сами се повдигаха назад, посрещайки го, искайки още.

– Кажи го. Кажи, че ти харесва да те чукам в задника като последна курва.

Госпожа Иванова захапа устни до кръв… но тялото ѝ вече я беше предало напълно.

Госпожа Иванова вече не можеше да се контролира. Тялото ѝ се гърчеше в ръцете на Васко, краката ѝ едва докосваха пода, докато той я държеше изправена – членът му заровен до топките в стегнатата ѝ задна дупка, пръстите му продължаваха да търкат клитора ѝ с бързи, мокри кръгове.

И тогава… оргазмът я удари като гръм.

– ООООООХХХ!!!!
– ААААААААААА!!!
– АЗ СВЪРШВАМ!!!

Очите ѝ се завъртяха, устата ѝ се отвори широко, езикът ѝ се показа навън, докато тя крещеше с пълно гърло. Путката ѝ експлодира, горещи струи сок се изстреляха между краката ѝ, обливайки бедрата му и пода под тях. Задната ѝ дупка се стегна около члена му като менгеме, пулсирайки, сякаш искаше да го издои завинаги. Цялото ѝ тяло се тресеше неконтролируемо, гърдите ѝ подскачаха, зърната ѝ бяха твърди като камъчета.

Васко се усмихна хищнически до ухото ѝ, без да спира да я чука бавно и дълбоко през оргазма ѝ.

– Искаш ли още... госпожо?

Тя едва дишаше, стенейки, когато той продължи с още по-мръсен тон:

– Кажи, че искаш кура ми!

Госпожа Иванова ахна, очите ѝ се разшириха от шок, но оргазмът ѝ беше толкова силен, че не можа да отговори, само нов стон се изтръгна от гърлото ѝ, докато тялото ѝ продължаваше да се гърчи и да свършва около члена му. Сълзи на унижение и удоволствие се стичаха по бузите ѝ.

Васко се засмя тихо и я притисна още по-силно, забивайки се до дъно в задника ѝ.

– Ако искаш да спрем, само трябва да ми кажеш...

Тя не можеше да спре да трепери. Оргазмът продължаваше, вълна след вълна, докато умът ѝ се опитваше да осмисли думите му… и се предаваше напълно.

Госпожа Иванова се беше върнала на четири крака върху леглото, гърдите ѝ висяха тежко, зърната им твърди и чувствителни, докато Васко стоеше зад нея, ръката му плъзната по гърба ѝ, притискайки я надолу. Членът му все още беше дълбоко в стегнатата ѝ задна дупчица, но сега движенията му бяха бавни, почти нежни – след оргазма ѝ, който я беше оставил трепереща и подгизнала.

Тя вдигна глава, очите ѝ полузатворени от удоволствие, устните ѝ разтворени в дълъг, дрезгав стон.

– Ох, не, не спирай! – изстена тя, гласът ѝ пресипнал от крещенето. – Прави каквото искаш, само не спирай.

Васко се усмихна, пръстите му се плъзнаха по гръбнака ѝ, докато той се заби леко по-дълбоко.

– Чукай ме в задника като кучка! – продължи тя, думите излизаха от устата ѝ без контрол, сякаш оргазмът беше разбил всичките ѝ бариери. – Васко, ти си невероятен!

Тя се обърна леко към него, лицето ѝ зачервено, очите ѝ блестяха от смесица между срам и похот.

„Какво ми направи той? – мислеше си тя в шок. – Как мога да получавам удоволствие от содомия като тази?“

Но тялото ѝ не лъжеше. Задникът ѝ се стягаше около члена му жадно, путката ѝ все още капеше сокове върху чаршафа, а бедрата ѝ се тласкаха назад, искайки още.

„Знам, че това е мръсно и грешно, но не се грижа… никога в живота си не съм се чувствала толкова добре… И никога не искам това усещане да спира!“

Васко се наведе над нея, устните му докоснаха ухото ѝ.

– Най-накрая се пречупи, госпожо… Знаех си, че ще ти хареса. Сега ми кажи колко много искаш да те чукам още.

Тя само простена в отговор, тялото ѝ вече напълно негово – готова за всичко, което щеше да последва.

Госпожа Иванова усещаше как тялото ѝ все още трепери от оргазма, бедрата ѝ се тласкаха назад инстинктивно, докато Васко я чукаше в задника с бавни, дълбоки движения. Тя беше напълно пречупена, вече не се съпротивляваше, само стенеше и молеше за още.

И тогава Васко загуби контрол.

Лицето му се изкриви в екстаз, очите му се затвориха, докато той стискаше бедрата ѝ толкова силно, че пръстите му оставяха червени следи по кожата ѝ.

– О, по дяволите… СВЪРШВАМ!!! – изръмжа той с дрезгав глас. – СВЪРШВАМ В ЗАДНИКА ТИ!!!

Членът му се заби до основата един последен път и експлодира. Горещи, гъсти струи сперма се изстреляха дълбоко в стегнатата ѝ дупчица, изпълвайки я до пръсване. Тя усети всяко пулсиране – как вена по вена се свива, как копринената топлина се разлива вътре в нея, как я прелива и се стича по бедрата ѝ в лепкави вадички. Задникът ѝ се стягаше около него, доейки го до последна капка, докато тялото ѝ реагираше с нова вълна от удоволствие.

Васко простена дълбоко, тялото му се тресеше, докато я изпълваше напълно – спермата му се смесваше с нейните сокове, правейки всичко още по-мокро и по-мръсно. Тя захапа устни, усещайки как я изпълва, как я маркира като своя.

– Да… – прошепна тя тихо, без да може да спре. – Изпълни ме… не спирай…

Той остана вътре в нея още миг, дишайки тежко, преди бавно да се измъкне с мокър звук, оставяйки я да се свие на леглото, пълна и удовлетворена.

Госпожа Иванова лежеше просната по корем на леглото, тялото ѝ все още треперещо от последния оргазъм, бедрата ѝ леко разтворени, докато спермата на Васко се стичаше бавно от разтегнатата ѝ задна дупчица. Тя усети топлината му вътре в себе си – гореща, лепкава, изпълваща я до краен предел.

„Ох, усещам горещата му сперма да се разлива вътре в мен!“ – помисли си тя, докато вълна от ново удоволствие я заливаше.

Васко стоеше зад нея, ръцете му стискаха бузите на задника ѝ, докато последните капки се изцеждаха от члена му. Той бавно се измъкна с мокър звук, оставяйки я да се свие и да простене тихо.

– Да... да... свърши в мен!!! – изстена тя с разтреперан глас, думите излизаха от устата ѝ без срам. – Използвай ме като твоя еднократна еднократна кофа за сперма, момче!

„Аз съм такава мръсна курва... не мога да издържам... свършвам отново!!!“ – крещеше вътрешният ѝ глас, докато нов оргазъм я удари – путката ѝ се свиваше празна, соковете ѝ се разливаха по чаршафа, тялото ѝ се гърчеше неконтролируемо.



Виковете и на двамата огласяха апартамента още много часове.