Слизам по стъпалата бавно. Вие ми се свят, а приглушената музика долу ме кара да се чувствам като под вода. Усещането е допълнено от задух в гърдите ми.
По пътя надолу се разминавам с красиво момиче – стройна, с дълги голи бедра. Не отговарям на погледа ѝ, нито се обръщам след нея. Определено не съм на себе си…
Сакото и ризата ми са пропити с ледена пот. Треперя. Обвивам пребледнелите си пръсти около дръжката и отварям вратата. Шумната атмосфера вътре за момент заглушава мислите ми. Помещението някога е било мазето на великолепна стара сграда в центъра, но сега е превърнато в лъскав бар. Харесвам го. Изглежда като място за бягство, а точно от това имам нужда в момента.
Насочвам се към свободно място в дъното.
– Макалън 18, чисто. – поръчвам на бармана, преди да ме е поздравил.
Носи ми го, без да опитва да завърже разговор. Оценявам това.
Допирът със студеното стъкло на чашата е приятен и е единственото, което ме задържа в реалността. Отпивам от кехлибарената течност. Плодовите нотки и топлината, които ми дава уискито, са в пълен разрез с емоциите ми. Отпивам отново и затварям очи. Спомням си, когато уискито беше евтино, а тя не беше само спомен...

Бях двадесет и няколко годишен студент по право.
Тогава още бях много притеснителен, но компенсирах с остър ум и големи мечти.
Слънцето тъкмо беше залязло, а аз стоях пред олющената врата на стара къща. Чаках да ми отворят, но мислено вече търсех вариант да си тръгна възможно най-рано. Бях обещал да присъствам на партито в рядък момент на желание да общувам с колеги от университета. Отвътре се чуха стъпки. Посрещна ме домакинът – млад мъж, с който се бяхме разминавали в университета. Приятел на приятел. Поведе ме нагоре по зле осветеното стълбище и с всяка стъпка музиката се усилваше. Разменихме по няколко думи, преди да отвори вратата на стаята и звукът да стане прекалено оглушителен, за да се чуем.
Лъхна ме миризма на тютюн и алкохол. Осветлението беше приглушено и силуетите на дузина души изпълваха стаята. Огледах се за познати, но не забелязах никой. Намерението ми да се появя за малко и да се измъкна незабелязано се засилваше.
Някакво момиче бутна в ръката ми чаша уиски. Придърпа ме към себе си и изкрещя името си в ухото ми. Не го запомних. Докато отпивах от уискито, тя се обърна, за да посрещне група от новодошли.
Проправих си път сред танцуващите силуети и в далечината видях колегата, който ме беше поканил. Преди да успея да стигна до него, доста пийнало момиче го отведе в една от съседните стаи. Плъзнах поглед из стаята и намерих свободно кресло в един от ъглите. Оттам имах добра възможност да огледам всички. Групата беше смесица от познати и непознати лица, повечето с няколко години по-възрастни от мен. Танцуваха и се целуваха с непринуденост, която никога не е била присъща за мен.
Чувствах се като зрител. Страничен наблюдател на случващото се. Не знам защо ми отне толкова време да я забележа, но накрая погледът ми бе привлечен от нея и вече не можех да погледна нищо друго. Друг зрител.

Седеше облегната на ръба на прозорец с чаша вино в ръка. Погледът ѝ с интерес изучаваше взаимодействията на останалите, докато аз изучавах нея. Беше красива, но не това беше първото, което ме привлече. Излъчваше спокойствие и увереност, които бяха заразителни. Деликатният начин, по който доближаваше чашата вино до устните си. Главата ѝ – небрежно опряна в прашното стъкло. Пръстите ѝ – бавно проследяващи ръба на роклята ѝ. Малки жестове, които ме пленяваха все повече, докато я гледах. Разбира се, беше и ослепително красива. Черната ѝ чуплива коса падаше на вълни върху голите ѝ рамене. Лицето ѝ, въпреки сериозното и отнесено изражение, показваше чувственост, а очите ѝ бяха живи и любопитни. Кобалтовозелената рокля, с която беше облечена, изглеждаше като ушита специално, за да подчертае всяка сексапилна извивка на тялото ѝ.
Дъхът ми спря, когато погледите ни се срещнаха. Гледаше ме невъзмутимо. Крайчетата на устните ѝ се повдигнаха едва забележимо в нещо като усмивка. Завъртя глава и погледна през прозореца. Чакаше. Знаеше, че ще отида.
Гледах отражението на лицето ѝ в стъклото, докато вървях към нея. С всяка крачка пред мен се разкриваше все повече от красотата ѝ.
– Ето ме. – казах с цялата увереност, която успях да събера.
– Ето те? – отвърна и крайчетата на устните ѝ отново се повдигнаха.
Гледаше ме с оценяващ поглед.
– Не ме ли повика току-що? Почувствах се призован.
Тя леко наклони глава и веждите ѝ се повдигнаха.
– Призован? – повтори бавно. – Интересен избор на дума. Не бих казала, просто наблюдавах.
– Самотно занимание – отвърнах. – Повярвай, знам. Но тази вечер не е нужно да бъде. Призован. – Изрекох последната дума твърдо, без да отмествам очи от нейните.
Вместо да ми отговори, тя се изправи и излезе на балкона. Последвах я. Лъхна ни хладният нощен въздух. Свалих сакото си и покрих раменете ѝ с него. Останахме там дълго.

Думите идваха на пресекулки – понякога леки, като шега за музиката вътре, повечето пъти тежки, като признание, което не си вярвал, че ще споделиш на непознат. С нея всяка разменена реплика се усещаше същевременно като танц и като ход в партия шах. Някъде между полунощ и зазоряване започнахме да се опознаваме истински.
Оказа се с шест години по-възрастна от мен, въпреки че единственото, което го показваше, беше завидното ѝ спокойствие. Завършваше магистратура по психология тази година. Беше сгодена, въпреки че не носеше пръстен. През последните месеци разстоянието и ревността на партньора ѝ се превърнали в сериозно изпитание за връзката им. Перспективата да се върне в малкия град след завършването си, да се омъжи, да има деца и да се превърне в „послушна съпруга“ я плашеше.
В един момент си позволих да я прегърна. Внимателно, очаквайки да се отдръпне. Не го направи. После бавно допрях устни до нейните. Усетих топлината ѝ. Ръката ми се плъзна надолу по гърба ѝ и спря на ханша. Притиснах я към себе си. Усещах учестеното ѝ дишане. Дъхът ѝ пареше по лицето ми. Езикът ѝ беше нежен и влажен. Засмуках го. Целувах я с обожание. Отдръпнах се за момент, само за да се насладя отново на красотата ѝ. Погледите ни се срещнаха. Зениците ѝ бяха разширени, а бялата ѝ кожа беше поруменяла. Целунахме се отново. Ръцете ми ставаха все по-смели в изучаването на тялото ѝ. Вкарах ръка под роклята ѝ и прокарах пръсти по дантелената материя между краката ѝ. Беше топла и влажна. Остави ме няколко секунди, след това отмести ръката ми. За момент помислих, че съм прекалил. Навярно си е дала сметка, че прави грешка и ще си тръгне. Устните ѝ обаче се доближиха до ухото ми и ме накараха да настръхна.
– Не тук. – прошепна и ме целуна по бузата.

Не помня как сме си тръгнали от партито, но скоро след това вече слизахме от таксито пред скромната ми квартира. Отключих и я поканих да влезе. Заведох я направо в спалнята. В погледа ѝ се усещаше притеснение. Седнах до нея на леглото и хванах ръката ѝ. Беше потна и трепереше.
– Разбирам. Спокойно. – прошепнах и я прегърнах.
Можех да си представя мислите, които я измъчваха в този момент. Знаех, че не е била с друг освен с него. Не исках да я притискам. След няколко минути явно взе решение. Главата ѝ, която до този момент беше притисната в гърдите ми, се повдигна. Погледна ме. Очите ѝ бяха насълзени, но в тях се четеше възбуда. Целуна ме още по-страстно от преди.
Сложих я да легне и изхлузих роклята ѝ. Гледката на голото ѝ тяло на онова легло и до днес е запечатана в съзнанието ми. Черното дантелено бельо контрастираше с кожата ѝ и я караше да изглежда още по-бяла и нежна. Целунах отново устните ѝ. После шията. Слязох надолу към гърдите. Тя отмести сутиена си и зарови ръка в косата ми, докато засмуквах зърната ѝ. Ръката ми я галеше между краката. Бельото ѝ вече беше изцяло напоено с влага. Устните ми се насочиха надолу по корема ѝ. Спрях се на пъпа. Облизах го и продължих надолу, докато стигнах между краката ѝ.
С наслада вдишах аромата ѝ. Отместих тънкия плат, който я покриваше, и я целунах. Плъзнах език по нежната кожа на цепнатината ѝ и я вкусих. Беше опияняваща.
Повдигна таза си и ми позволи да сваля бельото ѝ. Целувах нежната кожа на бедрата и глезените ѝ, докато го правех. После се върнах отново на вагината ѝ. Езикът ми галеше клитора ѝ с нежни движения. Слизаше надолу и леко проникваше в нея. Соковете ѝ се разливаха по мен и ме даряваха с все повече от тръпчивата ѝ сладост. После отново се връщах на все по-набъбващия клитор. Засмуквах го и го облизвах жадно.
Вдигнах поглед към лицето ѝ. Беше затворила очи, а гърдите ѝ се повдигаха в такт с ускорения ѝ пулс. Беше напълно отдадена на удоволствието. Разкопчах панталона си. Повдигнах краката ѝ върху раменете си. Очите ѝ срещнаха моите, когато усети твърдия ми член да се отърква в нея. Притиснах го, леко разтваряйки устните ѝ. Беше толкова влажна. Кимна ми с премрежен поглед.
Проникнах в нея изцяло с едно бавно и плавно движение. Усетих ръцете ѝ върху корема и гърдите си. Първо бях нежен и внимателен, а тя ме галеше. Със забързването на ритъма на проникванията ми, ноктите ѝ започнаха да ме драскат. Забиваше ги в кожата ми със силата, с която аз се забивах в нея.
Усещах стегнатите стени на вагината ѝ около мен. С всяко движение сякаш ме обгръщаше по-силно и ме поемаше по-дълбоко. Започна леко да завърта таза си в такт с моите движения. И двамата не искахме това да свършва. Телата ни сами диктуваха ритъма. Забавяха го, когато удоволствието станеше прекалено. После пак забързваха за да ни доведат отново на ръба на екстаза.
В един момент тя ме избута от себе си. По зачервеното ѝ лице премина усмивка. Обърна се по корем, повдигна дупето си към мен и леко го разтвори с ръце. Вагината ѝ се разкри пред мен в цялата си прелест – разцъфнала, зачервена и течаща. Проникнах отново в нея. Този път по-грубо и рязко. Стонът ѝ ми подсказа, че това ѝ хареса. Силата на проникванията ми се увеличаваше с всеки следващ тласък, а тестисите ми се блъскаха ритмично в клитора ѝ. Стенанията ѝ вече изпълваха стаята.
Главата ѝ, която до този момент беше притисната с лице към завивките, се повдигна към мен. Гръбнакът ѝ описа красива извивка, а тя отметна косата си назад и сама я дръпна силно. Разбрах я. Прокарах ръка по гърба ѝ. Нагоре по тила. Пръстите ми се вплетоха в корените на косата ѝ. Стиснах длан и опънах. Първо леко. Реакциите ѝ ми показаха, че може да понесе много повече. Дръпнах рязко, грубо набивайки пениса си до дъно в нея. Придърпах тялото ѝ към себе си. Стиснах зърното на едната ѝ гърда между пръстите си, без да отпускам косата ѝ и без да спирам напористо да я прониквам.
Стоновете ѝ се усилваха пропорционално с болката, която ѝ причинявах. Движенията ми в нея бяха дълбоки и груби. Усещах, че оргазмът ѝ наближава. Моят също. От гърдите ѝ, ръката ми се премести нагоре, към шията ѝ. Обвих пръсти около нея.
Палеца и показалеца ми притиснаха пулсиращите ѝ сънни артерии. Първо леко и внимателно, а после с все по-силен натиск.
След секунди стоновете ѝ заглъхнаха. Тялото ѝ се разтърси в спазми. Прегърнах я през корема и продължих да се забивам дълбоко в нея, докато тя губеше контрол и се извиваше. Гледката на тръпнещото ѝ тяло в комбинация със стегнатата ѝ вагина около мен ме тласнаха към оргазъм. Едва успях да изляза от нея и да притисна главата на пениса си между полукълбата на дупето ѝ, когато тласъците сперма започнаха да я заливат. Тя се притискаше в мен и с наслада размазваше горещата течност между телата ни.
Легнахме задъхани един до друг. Косата ѝ лепнеше по тялото ми, а горещият ѝ дъх пареше врата ми.
Погледнах я – млечнобялата кожа на лицето и шията ѝ сега беше изпъстрена с морави петна, причинени от грубостта ми преди малко. Зърната и ареолите ѝ бяха подпухнали и също придобиваха синьо-червен оттенък. Но беше усмихната. Първата истинска усмивка, която виждах на лицето ѝ.
Целуна ме. Положи глава върху гърдите ми и заспа.

Аз останах буден дълго след нея. Не исках да позволя на този момент да свърши. Галех кожата на гърба ѝ. Вдишвах аромата на косата ѝ. Слушах как дишането ѝ постепенно се успокоява, а сърцето ѝ забавя ритъма си в синхрон с моето. Събирах спомени, защото знаех, че утре всичко ще приключи. Знаех, че ще осъзнае грешката, която е допуснала и ще се върне към живота си. Може би дори нямаше да я видя на сутринта…

Но сутринта се събудих от целувка. Лека, нежна и плаха.
На дневната светлина беше още по-красива. Дори и с разрошена коса и не добре изтрит грим. Беше облечена само в моята тениска и в двете си ръце държеше две различни чаши с кафе – единствените, които имах. Не знам как, но от полупразния ми хладилник бе успяла дори да изрови продукти, за да приготви закуска.

В следващите дни тя на практика се премести да живее при мен. Разговорите ни ставаха все по-интимни и се привързвахме един към друг все повече. Всяка вечер се връщаше с нови фантазии. Шепнеше ми ги в тъмното, докато пръстите ми бяха в нея. Искаше да бъде контролирана, унижавана, доминирана. Казваше, че с него никога не е можела да поиска това. С мен го получаваше.
Говорехме за бъдещето – моето, като успешен адвокат, нейното със собствена практика, правейки това, което обича. Планирахме го като нещо сигурно. Само едно не споменавахме никога - пръстена, който не носеше, мъжа, който все още я чакаше, родителите, които бяха планирали живот за нея.
До онази вечер.

Тогава се прибра с подути от плач очи. Усещах какво ще каже още преди да отвори уста. Кръвта пулсираше в главата ми и почти заглушаваше гласа ѝ, но това, което успях да чуя беше достатъчно.
„Трябва да замина още тази вечер…“
„Дошъл да ме види и не ме открил в квартирата ми…“
„Подозира…“
„Не мога да не се върна…“
И най-лошото – „С него е бъдещето ми.“
И въпреки че оттогава не е изминал ден, в който да не съжалявам за решението си, я пуснах да си отиде.
Отиде си и не се върна. Не се обади и не писа. До една нощ, няколко месеца по-късно, когато получих съобщение от нея.

„Бременна съм. От него. Моля те, не ме търси.“

Бях съсипан. Не знаех какво да правя, но уважих желанието ѝ. Никога не я забравих, но болката с времето се превърна в гориво.
Аз изпълних плана си. Станах адвокат, и то много успешен. Не спирах пред нищо. Бях безскрупулен, изобретателен и жесток.
Десет години я носех в себе си като белег. Всяка жена, която докосвах след нея беше сравнение. И никоя не беше достатъчна. В продължение на десет години уважавах желанието ѝ – „не ме търси“.
До вчера.

Вчера един от частните детективи, с които работя, получи нова задача. В сравнение с обичайните, тази не беше особено трудна. Тази сутрин папката с цялата информация, която поисках ме чакаше на бюрото ми. Имаше десетки страници – снимки, банкови извлечения, справки, дори училищната програма на децата, но всичко, което ми трябваше, беше още на първата.
Омъжена, с две деца, нова фамилия и... адрес.

Пристигнах малко след 23:00.
Улицата беше тиха, осветена само от жълтеникавата светлина на няколко улични лампи.
Къщата тъмнееше, но двете коли отпред показваха, че са си вкъщи. Паркирах автомобила на отсрещната страна на улицата, изгасих двигателя и се облегнах назад. Какъв ми беше планът. Бях действал импулсивно, а това не е характерно за мен. Да почукам? Да изчакам да излезе? Да се вмъкна през оградата?
Просто исках да я видя.
Мина половин час. Нищо. Само тишина и далечен лай на куче. После на горния етаж светна прозорец. Познах силуета ѝ. Начина, по който разресваше косата си. Около тялото си имаше увита бяла кърпа, прилепнала към влажната ѝ кожа. Приближи се до прозореца и погледна навън. Погледът ѝ се плъзна по улицата. По мен. За секунди дъхът ми спря. Знаех, че не може да ме види, но все пак сякаш гледаше мен.
Пръстите ми се стегнаха около волана. Усетих как членът ми се втвърдява от спомена за усещането на мократа ѝ кожа.
Десет години. Две деца. Съпруг.
А аз още мога да усетя вкуса ѝ по езика си.
Тя се обърна бавно и изчезна. Светлината угасна...

Допивам уискито, изправям се и излизам от бара, докато идеята се избистря в главата ми.

Трябва да я имам отново!

***

“Трябва да я имам отново!”

Мисълта не ме е напускала и за миг през последните няколко седмици. Трябваше ми време за да изпипам всеки детайл от планът си, но сега той е вече в действие.
Мъжът ѝ се оказа собственик на транспортна компания, която бавно, но сигурно потъваше. Просрочени фактури, залози върху активите, голям кредит с изтекъл падеж, закъснели вноски по ипотеката на къщата. Банката вече беше изпратила последното предупреждение.

С няколко обаждания уредих кредитния портфейл да бъде закупен от фонд за лоши кредити, с който работя. Няколко добре обмислени стъпки по-късно и вече официален кредитор по задълженията бях аз.
Преди три дни, той получи уведомлението за цесия и изискване за незабавно погасяване на всичките си задължения в тридесет дневен срок. Тежък, прецизен удар. Точно както обичам. И точно, когато положението му изглеждаше безнадеждно му подадох спасителна сламка – възможност за споразумение за разсрочване при специфични условия. И покана за лична среща, в която да се обсъдят тези условия.

Днес е денят.
Сега чакам. В кабинета ми е тихо. Усещам странна смесица от притеснение и възбуда. Притеснението – емоция, която някога ми беше толкова присъща – сега ми се струва чужда, почти забравена. И все пак… ето я в гърдите ми. Дали ще дойде с него? Дали всичко ще мине по план?
На вратата се почуква плахо.
Оправям вратовръзката си, поемам дълбоко въздух и слагам суровата професионална маска, отработена през годините.
Пръв влиза той – изглежда пребледнял. Гласът му трепери, а по челото му блестят капчици пот.
Зад него е тя.
Държи го здраво за ръка. Вдъхва му сила. Винаги е била добра в това. Каменното ѝ изражение е съвършено – уверено и спокойно. Пропуква се само за момент, когато погледът ѝ се среща с моя.
Започвам с равен, делови глас.
- Благодаря, че дойдохте, господин Колев. Положението е ясно – фирмата ви има множество просрочени задължения, плюс ипотека със закъснели вноски. Ако плащането на цялата сума не бъде извършено в посоченият 30 дневен срок, ще преминем към запор, възбрана и публична продан.
Той преглъща тежко. Виждам ужаса в очите му. Усещам нейните да се взират в мен. Сигурен съм, че разбира какво правя.
- По телефона казахте, че… има алтернатива. Някакво решение? – изрича той с треперещ глас.
Сега е моментът. Наслаждавам се, докато го изричам.
- Има. – казвам с лека усмивка – Мога да оттегля всички изпълнителни действия, да разсроча задълженията и да дам на фирмата и на семейството ви време да се стабилизира. Но това изисква сключването на нов договор с много специфични условия.

- Какви условия? – пита той с надежда.

- Едно от тях е съпругата ви да гарантира изплащането на задълженията със своята професионална практика и да приеме да извършва консултации по много сложен казус, по който в момента работя. Работата ще се провежда през уикендите, за да не нарушава нейния график и ще бъде в пълна конфиденциалност.

Пауза. Той си отдъхва. Очите му светват с надежда. Благодари ми за проявеното разбиране, но не го слушам. Гледам нея, докато продължавам.

- Накратко, г-н Колев, за срока на договора съпругата ви… ще е моя подчинена.
Очите ѝ се разширяват. По лицето ѝ преминава шок. После ужас. И накрая нещо друго. Познато. Гледа ме, както ме гледаше тогава. След това каменното ѝ изражение се връща. Кимва ми едва забележимо.
Той се усмихва широко, стиска ръката ми с прекалено голяма благодарност.
Не вижда как пръстите ѝ треперят, докато взема химикалката. Не вижда как очите ѝ се насълзяват за миг, преди да ги сведе към хартията. Не вижда как бедрата ѝ се притискат силно едно в друго.
Аз виждам всичко.
Договорът е подписан.
Изпращам ги с уговорката да се видим с нея след няколко дни за първата ѝ “консултация”.

***

Можех да се срещна с нея навсякъде, но избрах да я поканя в дома си. Пристига точно навреме. Пулсът ми е учестен, а стомахът ми е свит на кълбо. Извиквам онова привидно спокойствие, на което ме е научила точно тя, преди да отворя вратата.
Облечена е в елегантна черна рокля до коленете. Гримирана е старателно. В погледа ѝ се усеща притеснение. Прелестна е.
За момент съм готов да прекратя всичко. Да опростя дълговете на съпругът ѝ и да я изпратя спокойна вкъщи. После виждам обеците. Подарък от мен. Пази ги. Забелязва, че ги виждам и по лицето и за секунда пробягва съблазнителна усмивка. Наслаждава се.
Пускам я да влезе навътре с жест.
Опитва да каже нещо, но слагам пръст върху устните ѝ.
- Тук не говориш, ако не го поискам от теб! Ясно? – изричам със студен тон, който знам, че я побърква.
Кимва.
- Помниш ли думата, с която можеш да спреш всичко? – питам със същият равен глас.
Ново кимване.
- Кажи ми я! – заповядвам. – искам да съм сигурен, че не си забравила за тези десет години.
- „Кученце“. – изрича с треперещ глас.
Не съм сигурен дали трепери от страх или възбуда, но и двете са емоции, които искам да ѝ дам.
- Изречеш ли я, всичко приключва. Свободна си да си отидеш. Дълговете ви са опростени и не се виждаме никога повече. – казвам, този път показвайки истинската емоция в гласа си.
Мълчание.
Моя е.
Искам да я прегърна. Да я целуна страстно и да ѝ кажа колко ми е липсвала. Как не съм спирал да мисля за нея. Вместо това ѝ нареждам:
- Остани по бельо и ме последвай!
Обръщам се и се отправям към всекидневната.
Разкопчавам панталона си и сядам на дивана точно когато тя влиза в стаята. Поглеждам я. Облечена е в черно дантелено бельо. Точно като в първата ни вечер заедно. Погледът ми изучава тялото ѝ. Гърдите ѝ изглеждат леко отпуснати. Кожата ѝ е все така бяла и гледка. Качила е няколко килограма. Извивките ѝ изглеждат още по-апетитни.
Отпуснала е ръце до тялото си, но усещам желанието ѝ да се прикрие. Знам, че усеща оценяваният ми поглед по всяка своя гънка. Виждам притеснението ѝ.
- На четири крака! Ела. – изричам за да я изкарам от мислите ѝ.
С наслада наблюдавам как коленичи върху студеният под. Погледът ѝ е вперен в мен, докато лази послушно. Бавно и срамежливо. Снежнобелите ѝ колене се зачервяват с всяка следваща стъпка към мен. Най-после застава между краката ми. Усещам спокойствие. Знам, че и тя го усеща.
- Знаеш какво да правиш. – изричам в опит за заповед, но съм сигурен, че вълнението и възбудата ми го правят да звучи като молба.
Тя послушно смъква панталона ми и изключително внимателно изважда твърдият ми член от бельото. Държи го в ръка, а лицето и е на сантиметри от него. Усещам дъхът ѝ. Гледа ме с обожание. Знам, че усеща как тръпна в дланта ѝ. Капки предеякулационна течност овлажняват върхът му. Приближава се и ги облизва. След това го целува нежно и бавно. После ме поема в уста. Езикът ѝ ме гали. Спуска се спираловидно от главата към ствола на пениса ми. Засмуква го, докато ме гледа в очите. Галя главата ѝ с нежност, докато тя ме поема с влажни движения. После вплитам пръсти в косата ѝ и я притискам към себе си. Принуждавам я да ме поеме по-дълбоко. Усещам гърлото ѝ да се стяга около мен. Дланта ѝ стиска бедрото ми. Притискам я по-силно и усещам слюнката ѝ да се стича върху тестисите ми. Сълзите избиващи по очите ѝ размазват грима ѝ, а лицето ѝ се зачервява. Знам точно колко може да понесе, но отпускам главата ѝ по-рано. Имам много време за да стигна до границата ѝ. Изплюва члена ми и си поема шумно въздух. Ръката ѝ започва да се движи по хлъзгавият му ствол. Обхожда корема и бедрата ми с целувки, докато едната ѝ длан се забързва по цялата ми дължина, а другата се насочва между краката ѝ. Спирам я точно когато отмества бельото си за да се докосне.
- Не се пипаш, ако не ти позволя! – нареждам.
Обхващам шията ѝ с длан и я изправям на крака. Притискам леко, а погледа ѝ се премрежва. Вкарвам ръката си в бикините ѝ. Плата е подгизнал и лепкав. Разтварям устните ѝ и прониквам с два пръста в нея. Усещам как разтваря краката си за да ме допусне по-дълбоко. Забивам ги в нея и ги извивам с лек натиск, докато палецът ми намира набъбналият ѝ клитор. Разтривам го, а тя потръпва. Тялото ѝ е отпуснато. Единственото, което я спира да не се свлече на пода са пръстите ми – в нея и около врата ѝ. Захапвам устната ѝ. Езикът ѝ ме облизва и се вмъква в устата ми.
За момент сякаш никога не сме се разделяли. Десетте години са изтрити от интимността помежду ни. После си спомням как си тръгна. Обзема ме гняв. Ръката ѝ отново обхваща пениса ми и започва бавни движения по него. Вадя пръстите си от нея покрити с гъст слой влага. Облизвам ти. Вкусна е. Точно както си я спомням.
Сядам обратно на дивана и я вземам в скута си.
Изваждам гърдите ѝ от сутиена без да го свалям. Стискам зърното ѝ между пръстите си. Извивам. Приближавам прага ѝ на болка и отпускам. Засмуквам зачервената плът и я галя с езика си, докато пръстите ми се местят върху другата ѝ гърда. Вкарва ръка в гащичките си и отново опитва да се докосне. Хващам китката ѝ и я извивам зад гърбът ѝ. После и другата. Слагам я по корем, а ръцете ѝ задържам притиснати на кръста ѝ. Отмествам бельото ѝ я разтварям с пръсти. Подгизнала е. Устните ѝ блестят и соковете ѝ оставят лъскави следи по бялата ѝ кожа.
Навеждам се и плъзгам езика си по нея. С нежно движение обхождам и двата ѝ отвора. Вкусът ѝ е силен и наситен. Тя потръпва, а бедрата ѝ се разтварят по-широко. Целувам я с желание, подтискано в продължение на години. Съпротивата ѝ изчезва и вече сама задържа ръцете си извити на кръста. Продължавам с концентрирани движения върху клитора ѝ, докато стенанията и стават по-дълбоки. Соковете ѝ се увеличават и се стичат по лицето ми - лепкави и топли.
Свалям бельото ѝ и повдигам дупето ѝ, а тя го разтваря допълнително с ръце. Пръстите ѝ се впиват в меката кожа. Продължавам да облизвам, докато вкарвам два пръста в нея. Влизат лесно, почти без съпротива. Стените и са горещи и обгръщат пръстите ми плътно. Движа ги бавно и притискам грапавата точка, която я кара да се извива. Същата, която откри с мен. Тя диша тежко, а тазът ѝ се притиска към мен.
Добавям трети пръст. Движенията ми стават бавни, въртеливи и дълбоки. С другата си ръка леко галя клитора ѝ.
Четвърти пръст. Истинско усилие. Кожата ѝ се опъва и побелява около кокалчетата ми. Когато усеща какво правя се опитва да се отдръпне. Задържам я и захапвам дупето ѝ. После го облизвам. Прониквам бавно. Милиметър по милиметър. Когато пръстите ми са вътре почти до кокалчетата, облизвам опънатата кожа около тях. После плъзгам език към ануса ѝ. Потръпва. Обхождам го. Кръг след кръг. После притискам леко и прониквам. Усещам къдравата плът да пулсира около езика ми. Не спирам да галя клитора ѝ с леки движения за да я държа на ръба.
Пети пръст. Свивам палец към дланта си и започвам да го плъзгам в нея. Много бавно и внимателно.
Тялото ѝ се изпъва като струна . Опитва да ме спре, но не престава да разтваря дупето си с ръце. Обръща глава към мен, до колкото позата ѝ позволява. Лицето ѝ е пламнало, очите ѝ са пълни със сълзи, но в погледа ѝ се чете възбуда.
- Недей, моля те. – шепне с напрегнат глас.
- Знаеш как да ме накараш да спра – напомням ѝ.
Изчаквам за момент. Оставям я да реши. После продължавам да разтварям вече опасно опънатият ѝ отвор. Палецът се плъзга вътре. Когато преминава най-широката точка тя издава дълъг, треперещ стон. Сега цялата ми длан е в нея. Усещам я отвътре. Гореща, влажна и стегната около мен. Кадифено мека.
Движа се едва забележимо. Леки въртеливи движения. Тя стене, а тялото и трепери в малки спазми. Започвам отново да разтривам клитора ѝ.
Усещам стените ѝ ритмично да се стягат около дланта ми. Тазът ѝ се повдига рязко, а главата ѝ се изпъва назад. Стонът ѝ изпълва стаята, а после преминава в беззвучен вик. Оргазмът ѝ я разтърсва. Усещам как ме стиска и пулсира около ръката ми. Оставам неподвижен в нея, докато спазмите ѝ затихнат.
Когато дланта ми се освобождава, тя остава разтворена, зачервена, пулсираща и красива. Соковете ѝ блестят по вътрешната страна на бедрата ѝ и капят върху дивана.
Тя се свлича отпусната и диша накъсано. Пръстите ѝ треперят, докато внимателно опипват зачервената плът между краката ѝ - сякаш проверява дали е все още цяла.
Вземам я на ръце внимателно и я отнасям в леглото. Свалям дрехите си и лягам до нея. Галя тялото ѝ с нежност. Разтварям краката ѝ бавно. Все още е гореща, подута и разтворена.
Заставам върху нея и опирам пенисът си в устните ѝ. Влизам плавно, без затруднение. Когато съм изцяло в нея оставам неподвижен. Гърдите ѝ ся повдигат под моите, а сърцата ни бият едно в друго. Ръцете ѝ се обвиват около врата ми.
Започвам да се движа с къси тласъци дълбоко в нея. Тазът ѝ се повдига в такт с мен. Движенията ми се забързват. Прегръща ме по-силно, а краката и се обвиват около кръста ми.
Наближавам. Напрежението се събира ниско в корема ми. Пръстите ѝ се впиват в гърба ми. Притискам се дълбоко в нея. До дъно. Горещата ми сперма я изпълва тласък след тласък, а стенанията ѝ се смесват с моите.
Оставам в нея. Пулсирам вътре, докато и последните капки се излеят от мен. Дишането ни се успокоява постепенно и заспиваме прегърнати.

***

Събуждам се от мекият ѝ дъх върху мен. Главата ѝ е на рамото ми, а кракът ѝ преметнат през моя. Гали ме. Ръката ѝ се плъзга по гърдите ми. Пръстите ѝ се спират над сърцето ми.
– Съжалявам… – шепне с пресипнал глас – Съжалявам, че си тръгнах. Съжалявам за всичко. Страхувах се…
- Знам – казвам тихо. – И аз съжалявам, че те оставих да си отидеш. И за това, че не те намерих по-рано.
Ставам от леглото. Тя се повдига на лакът и ме проследява с поглед. Отварям куфарчето си и вадя договорът, който подписа по-рано. Късам го пред очите ѝ.
- Свободна си – казвам спокойно. – Дълговете ви са опростени. Фирмата, къщата, всичко. Без повече условия.
Очите ѝ се насълзяват. Не знам дали е от облекчение, благодарност, унижение или от съжаление, че всичко свършва. Не казва нищо. Гледам я как се облича. Изпращам я до вратата.
Точно преди да излезе слагам в ръката ѝ малка черна флашка.
- Това е записът от снощи – казвам тихо. – единственото копие. Добре е да го унищожиш... някой би могъл да те изнудва с него.
Задържа я в дланта си. Мълчи дълго. После вдига поглед към мен. По лицето ѝ пробягва многозначителна усмивка. Връща ми я обратно без да каже нищо. Треперещите ѝ пръсти се задържат върху моите за момент. После излиза.
Спирам я на стълбището със строга заповед:
- Другата седмица тук по същото време или мъжът ти получава видео.
Обръща се и ме поглежда.
- Да, господине. – отговаря с невинна усмивка.