Дните следваха един след друг в плантацията "Бел Амор" като мъчителна симфония от рутина и скрита страст, където слънцето изгаряше всичко наоколо, а нощите бяха изпълнени с шепоти и тайни докосвания. Елизабет се опитваше да възстанови контрола над живота си, но тялото ѝ я предаваше. Натъртванията по бедрата ѝ посиняха, скрити под слоевете от рокли и фусти, но всяко движение я напомняше за грубото притежание на Джамал, за онзи чудовищен член, който я бе разчекнал и изпълнил до краен предел. Анусът ѝ все още пулсираше, затваряше се бавно, но не напълно, оставяйки я с усещане за постоянна уязвимост, сякаш той бе оставил траен белег в нея.

Тя се къпеше всяка сутрин в топла вода, накисвайки се с билки, за да облекчи травмите, но докато пръстите ѝ се плъзгаха по подутата плът, споменът я караше да се докосва, да вкарва пръст в зеещия отвор, имитирайки проникването му, и да свършва тихо, хапейки устни, за да не вие.

Сара, младата камериерка, се бе превърнала в съучастница, не само в прикриването на греха, но и в споделянето му. Момичето, с невинното си лице и стегнато тяло, сега гледаше на господарката си с различни очи, пълни с глад и лоялност. Те се срещаха тайно през деня, когато слугите бяха заети, в спалнята, в градината или дори в стария плевник, където сеното скриваше телата им.

Елизабет я учеше на удоволствията, които сама бе открила, как да целуваш гърди, да облизваш зърна, да проникваш с пръсти в девствени отвори. Сара отвръщаше с ентусиазъм, ръцете ѝ се плъзгаха по пищното тяло на Елизабет, мачкайки гърдите ѝ, докато езикът ѝ се гмуркаше в путката ѝ, смучейки клитора до оргазъм. Една следобед, докато слънцето се процеждаше през цепнатините на плевника, Сара легна по гръб върху сеното, краката ѝ разтворени, и Елизабет я яхна.

Триеше се в нея, клиторът ѝ се търкаше в този на момичето, докато пръстите ѝ проникваха в ануса ѝ, разтягайки го леко, каращ Сара да вие от смесица от болка и екстаз.

– Госпожо... още, моля ви!

Шепнеше Сара, тялото ѝ се извиваше, соковете ѝ течаха по бедрата, смесвайки се с потта и праха от сеното.

Елизабет се навеждаше, целувайки я страстно, езиците им се преплитаха, докато оргазмите им се сливаха в една вълна, телата им треперещи в унисон. Но това не бе достатъчно. В душата на Елизабет все още гореше жаждата за Джамал, за неговата груба сила, за онова животинско притежание, което я караше да се чувства като плячка. Тя го наблюдаваше от верандата, мускулите му се свиваха под слънцето, потта се стичаше по тъмната му кожа, и между бедрата ѝ се надигаше топлина, влага, която я караше да се притиска към перилата. Той също я гледаше, тайни мрачни погледи, пълни с обещание, които я караха да трепери.

Една нощ, когато луната осветяваше полетата като сребърно одеяло, Елизабет не издържа. Облечена в тънка роба, която се плъзгаше по тялото ѝ, тя се промъкна от имението към барака на робите, водейки Сара за ръка, за да сподели греха си с нея. Сърцето ѝ блъскаше, страхът я пронизваше, ако ги хванеха, скандалът щеше да ги унищожи.

Но желанието бе по-силно.

Те се вмъкнаха в колиба, където миришеше на пот, пръст и мръсотия. Джамал лежеше на сламената постеля, полугол, тялото му лъщеше на лунната светлина. Той се събуди веднага, очите му се разшириха при гледката на двете жени, но не каза нищо.

Скочи и сграбчи Елизабет, притискайки я към себе си, докато Сара стоеше наблизо, трепереща от възбуда и страх.

– Господарке... Рискувате и своя, и моя живот. – прошепна той, гласът му дълбок и вибриращ, докато погледът му се плъзна по Сара.

– Затваряй си устата и ме вземи – изсъска тя, ръцете ѝ се плъзнаха по гърдите му, докосвайки твърдите мускули. – И нея... искам да я видя как се губи цветето си.

Той не се поколеба. Съблече Елизабет грубо, робата падна на пода, разкривайки голото ѝ тяло. Гърдите тежки, зърната настръхнали от хладината и възбудата, бедрата пищни, путката вече мокра. После се обърна към Сара, която стоеше замръзнала, и с едно движение разкъса роклята ѝ, разкривайки младото ѝ, стегнато тяло, малки, твърди гърди с розови зърна, тънък кръст и девствена путка, покрита с фини косъмчета, вече лъскава от възбуда.

Джамал я обърна с лице към стената, ръцете ѝ се опряха на грубото дърво, и разтвори краката ѝ. Пръстите му се плъзнаха по путката ѝ, прониквайки в нея, разтягайки я, докато тя стенеше тихо.

– Моля те... в задника ми отново – прошепна Елизабет, споменът за болката и удоволствието я изгаряше. – Искам да ме разкъсаш пак. А Сара... Чукай я отпред, нека усети какво е да я изпълни черното ти семе.

Той изръмжа, членът му, вече твърд като скала, огромен и пулсиращ, с вени, които се издуваха като въжета под тъмната кожа, се притисна към ануса на Елизабет. Тя бе намазала себе си с масло предварително, за да улесни, но все пак болката бе режеща, когато главичката, голяма колкото юмрук, се опря в подпухналия ѝ от възбуда анален пръстен. Той натисна грубо, без милост, и пръстенът се разтегна болезнено, сякаш се късаше, влакната му се опъваха до краен предел около дебелия ствол, причинявайки агония, която прониза тялото ѝ като нож. Тя извика, ноктите ѝ се впиха в дървото, но под болката се надигаше вълна от тъмно удоволствие, сякаш тялото ѝ се предаваше на нашествието.

– Ааах! По-дълбоко, Джамал! Чукай ме като животно!

Членът му се плъзна навътре, сантиметър по сантиметър, разпъвайки ректума ѝ, принуждавайки вътрешните ѝ органи да се пренаредят, да се отместват настрани, за да направят място на този огромен черен пенис, който я изпълваше като кол, търкайки се в стените ѝ, причинявайки усещане за пълнота, което бе едновременно мъчително и екстатично. Всеки тласък караше червата ѝ да се свиват около него, мляскащи звуци от лепкавата слуз и пот изпълваха барака, докато той я мушеше грубо, ръцете му стискаха бедрата ѝ, яйцата му се удряха в задника ѝ с мокър звук.

Междувременно Сара стоеше наблизо, очите ѝ разширени от шок и желание. Джамал излезе грубо от задника на Елизабет, грабна младото момиче и го сложи на пода. Членът му, лъскав от слузта на ректума на по-възрастната жена, се насочи към девствената путка на момичето. Главичката му се търкаше в срамните ѝ устни, размазвайки соковете ѝ, и натисна. Проникваше бавно, но неумолимо, разтягайки девствената ѝ плът, която се опъваше около него, причинявайки болка, сякаш я разпаряха отвътре.

– Не... прекалено голям е! Ще ме разкъсаш!

Изхлипа Сара и безуспешно се опита да избута мощното черно тяло. Тя се гърчеше, но Джамал не спря, тласъкът му я изпълни, членът му се заби дълбоко, удряйки в матката ѝ. Накара я да вие от смесица от агония и наслада. Под болката се надигаше вълна от удоволствие, стените ѝ се стягаха около него, изстисквайки го, докато той я чукаше грубо, като кучка.

Но това не бе краят на нощта. Докато лежеше изтощена, Джамал вдигна Елизабет и я отнесе към една от другите бараки, водейки Сара за ръка, където двама други роби, млади, мускулести мъже на име Исак и Мозес, седяха будни, играейки на зарове. Те се сепнаха при гледката на двете голи бели жени, но Джамал им направи знак да мълчат.

– Те са наши тази нощ – каза той с твърд глас. – Разказвал съм ви за тях, сега ще им покажем какво е да те притежават.

Елизабет се изчерви, но възбудата я обзе, мисълта да бъде споделена, да бъде притежавана от трима черни мъже, заедно със Сара, я караше да трепери. Те ги положиха на пода, върху слама, и се наредиха. Исак, с член по-малък, но дебел като китка, проникна в путката на Елизабет отпред, главичката му разтвори срамните ѝ устни, плъзгайки се в мокрото ѝ влагалище, разтягайки я леко, причинявайки тръпки на удоволствие.

Мозес, висок и строен, с дълъг, извит член, се намести в устата ѝ, пълнейки я с вкуса си, солен и мускусен, докато тя смучеше жадно, слюнка се стичаше по брадичката ѝ.

Джамал, както винаги, се върна в ануса ѝ, натискайки грубо, аналният ѝ пръстен се разтегна отново, болезнено, сякаш се късаше на парчета около огромния му ствол, принуждавайки ректума ѝ да се пренареди, органите ѝ да се отместват, за да поемат този черен гигант, който я разчекваше отвътре.

– О, Боже... толкова боли, но е толкова хубаво! Чукайте ме по-силно, вие, мръсни черни животни!

Виеше Елизабет, тялото ѝ се люлееше между тях, гърдите ѝ се мятаха, зърната ѝ се търкаха в грубата кожа на Исак. Болката в ануса ѝ се смеси с удоволствие, оргазмите ѝ бяха непрестанни, тя виеше около члена в устата си.

Сара, наблизо, бе взета от Исак след това, докато Мозес се насочи към ануса ѝ – девственият ѝ анален пръстен се сви от страх, но той натисна безмилостно, главичката му разпъна тесния отвор, причинявайки режеща болка, сякаш я разпаряха с горещ нож, влакната се опъваха до скъсване, докато членът му се плъзгаше навътре, пренареждайки червата ѝ, правейки място за този огромен черен пенис, който я изпълваше до краен предел.

– Не-е-е! Боли прекалено! Извади го, моля те... о, но не спирай, по-дълбоко!

Хлипаше Сара, сълзи се стичаха по бузите ѝ, но тялото ѝ се предаваше, мускулите ѝ се стягаха около него, смесвайки агонията с перверзно удоволствие. Елизабет гледаше, възбудена от гледката, докато Джамал я чукаше отпред сега, членът му се забиваше в путката ѝ, удряйки в матката ѝ, пълнейки я с рискована потентна сперма. Тя усещаше как главичката му се търка в шийката на матката ѝ, готова да излее семето си директно в утробата ѝ, и душевният конфликт я прониза.

Тъмно желание да забременее с черно бебе, да носи в себе си плод от този забранен съюз, да почувства как животът расте от тази дива похот, но и ужас от опасностите, скандала в епохата, където черните роби бяха смятани за по-нисши, за животни, а едно такова дете щеше да я опозори, да я изгони от обществото, да я остави сама с вината и греха.

– Да... излей се в мен, Джамал! Искам твоето черно семе в матката ми... но, о, Боже, какво ще стане, ако забременея? Искаш ли да нося черното ти копеле?! Искаш ли да надуеш корема ми и да ме направиш черна курва?!

Тя съскаше мръсотиите си, тялото ѝ се извиваше, путката ѝ се стягаше около него, докато той ръмжеше и свършваше. Пълнеше я с гореща, гъста сперма изпълни утробата ѝ, преливайки, стичайки се по бедрата ѝ, рискувайки да зачене живот, който щеше да е проклятие и благословия.

Исак и Мозес свършиха в Сара, спермата им изпълни путката и ануса ѝ, оставяйки я в локва от лепкава, гореща течност, докато тя хлипаше от конфликт – желание за тази груба сила, но срам от това да се предаде на черни роби, които обществото виждаше като нищожни.

Когато се върнаха в имението на разсъмване, телата им бяха изтощени, но душите им жадни за още. Сара ѝ помогна да се измият, като преди това облизаха една на друга остатъците от спермата по бедрата. После се любиха отново, споделяйки тайните си. Елизабет знаеше, че падението ѝ продължава, но не искаше да спре, желанието я водеше към все по-дълбоки бездни, където границите между господарка и пленница се размиваха.

А Хенри? Той щеше да се върне скоро и мисълта за риска я влудяваше от възбуда.