Имало едно време богата рентиерка живееща в буржоазен софийски квартал. Въпреки достолепната ѝ възраст, Евелина Атанасова се радваше на крепко здраве за ужас на снаха си.

Дъртата беше благословена да бъде баба на Евелин Джуниър. Прекрасната ѝ внучка бе най-мечтания подарък за богатата старица.

Тя бързо успя да наложи монопол върху малката. Заплахите ѝ, че ще лиши безполезния си син от наследство, бяха подсилени с демонстративно изготвяне на ново завещание. Апетитните имоти пръснати из столицата, която след отпадането на софийското жителство се напълни с разни... провинциалисти щяха да бъдат безвъзмездно предоставени след смъртта ѝ на обичната ѝ София.

Синът на Евелина Атанасова знаеше, че скъпата му родителка не се шегува. Бабето не пестеше средства станеше ли въпрос за свидната на сърцето ѝ внучка. Частните уроци по цигулка, бяха задължителни. Английско възпитание и френски маниери витаеха около малката. Амбициозната дъртофелница правеше всичко възможно внучката ѝ да получи специалното отношение, което ѝ се полага.

- Атанасов, настоявам да задействаш връзките си и Евелин да бъде приета в училището за талантливи деца в Банкя! – изискващия ѝ поглед не търпеше възражения.

Опитите на благия старец за разумен диалог бяха обречени. Аргументите, че на малкото момиченце му е рано за училище бяха опустошени. Доводът на Евелина Атанасова беше железен. Внукът на Филипова е бил на шест години и половина, когато е бил записан във въпросното училище. Тя ще запише малката си наследница на 6 години за да натрие носа на тази насила направена гражданка Филипова.

Съревнованието между двете амбициозни бабички се коренеше в отколешна вражда за вниманието на Филипов. Двете деца бяха войници в тази война на вехнещите рози. След училището за талантливи деца, малкото бабино бижу продължи до учи там където учеше внукът на Филипова.

Евелина Атанасова с гордост наблюдаваше как съпругът ѝ заклет ловец закача на стената поредната рамкирана, престижна награда на нейната умница.

Евелин беше единствената, която не виждаше в баба си тлъстото наследство. Обичаше старицата с цялото си сърце. Дъртата често злоупотребяват с този факт.

Изискваше от милото момиче да зареже поредния недостоен мъж. Докато поливаше цветята на терасата си старицата премисляше отново пъкления си план да раздели нейното нежно цвете от новия ѝ приятел.

Над прекрасната Евелин тегнеше проклятие. Умна, красива и богата, тя беше магнит за боклуци, които искаха да си живеят живота на гърба ѝ. Но сбръчканата вещица нямаше да позволи това. Умело успяваше да прогонва тези отрепки от живота на свидното ѝ дете.

Обезпокоителен слух, че крехката Евелин е отново в упадъчни отношения с някакъв мъж притесняваше бабетката. Пъкления план вече беше начертан и дъртата смяташе да го задейства днес.

Докато чакаше внучката ѝ да приеме обаждането нервно започна да потропва с крак. Къде се е запиляло това момиче? Защо не вдига телефона?

В това време деликатното цвете беше поставило краката си върху силните му рамена. Усещаше как натежалите му космати ташаци удрят нежната ѝ плът.

Дълбокото проникване на кривия му кур в нежната ѝ путка го караше да ръмжи от кеф. Евелин се гърчеше от удоволствието, което грубото ебане ѝ носеше. Стискаше злобно млечно бели си гърди и прехапваше устни, докато твърдия кривак агресивно пореше младото ѝ путе. В момента в който ударната вълна на оргазма щеше да ги отнесе. Проклетата бабушкера звънеше отново. Той захапа вратлето на Евелин и започна да ръмжи, докато лепкавата спермата нахално цапаше мократа ѝ путка.

Конвулсиите ѝ караха стените на вагината ѝ да танцуват по члена му. Зъбите болезнено се бяха впили в  ароматната ѝ кожа. Отпусна захвата на челюстта си за да види огромната градинка, която ѝ беше оставил. Хапливия му език се заигра с нараненото местенце облизваше и целуваше ухото ѝ. Зарови лице в косата ѝ и вдиша аромата на изпотено и качествено наебано момиче. Искаше да остане така в нея.

Слушаше я как отговоря на вещицата, която им беше съсипала вълшебния момент.

- Бабо съжалявам, че не приех обаждането. Ударих си крака в ръба на една маса и... не вече не ме боли. – гласът ѝ беше като приспивна песен.

Той вкара пръстите си в влажното ѝ путе и след това ги набута л в устата ѝ докато тя ги облизваше. Извади ги, като я обърна по корем, разтвори дупето ѝ и започна да си играе с него, докато ануса ѝ отстъпваше пред натиска  им,  тя продължаваше да говори:

- Как така не се чувстваш добре? Да, разбира се, че ще дойда. Кой? Кой ти каза за него? Ангажиран е и не е удобно да ме придружи.

Почувствал промяната в гласа ѝ хищническия му инстинкт долови нотките на страх в сърцето ѝ.

Вече три от пръстите му бяха вътре в нея. Разширявайки кожения обръч около ануса ѝ той се наслаждаваше на гледката. Дупето ѝ, топло и меко, като бяла питка, непослушно подскачаше. За да го укроти голямата му длан плесна лявата ѝ бузка. Всеки шамар я караше да поема въздух. Скоро плътта ѝ гореше в ярко червени отпечатъци. Започна да целува наплясканите ѝ бузки. Брадата му предизвикваше гъдел. Насочи вниманието си към аналния ѝ център. Продължи да рови в розовото ѝ отверстие, но издърпа телефона от ръката ѝ.

- Добър ден, Евелина Атанасова! С удоволствие ще Ви гостувам, ако поканата е отправена към мен. Довиждане! – затвори и хвърли телефона на пода.

- Ужасен си, Вълкан! Как ще дойдеш? Тя ще те транжира, като разбере  кой си… – той вкара дългите си пръсти стояли допреди малко на дълбоко в кафявата ѝ пещера в устата ѝ.
Без да чака покана, Евелин палаво започна да ги облизва.

- Баба ти и дядо ми са си играли на Бракониер и палава сърничка. Знаеше ли?

Лин легна по гръб и разтвори краката си. Така зачервения ѝ от възбуда клитор да му бъде на разположение. Без да чака покана езикът му се заигра с малката червена шапчица, която пулсираше в очакване. Продължи да я дразни с пръсти. Разнасяше мъзгата ѝ по пухкавите ѝ срамни устни и продължаваше спокойно да ѝ говори:

- Когато бях тийнейджър, намерих снимки на баба ти без бански. Колко чекии съм си ударил на тези снимки. Секси парче е бил, приличаш на нея!

Езикът му се плъзна по бялата пътека между гърдите ѝ, която го отведе право в сладката ѝ устица. Целуваше я и мачкаше нежният ѝ бюст

- Ужасен си, Вълкан! Ти си геронтофил! Точиш се на баба ми! – възбуденото ѝ скимтене не показваше никаква следа от обида.

- Затова сме от една кръвна група, мило момиче. Виждам те как се облизваш и прехапваш устни, като гледаш дядо ми. Геронтофилка ужасна!

От всички мъже само Вълкан беше надушил каква съвършена мръсница е Евелин. Свенливо сведения ѝ поглед беше заблудил всичко, но не и него. Звярът в него беше надушил покварената ѝ душичка, умело скрита за пред всички.

- Дядо ти е твоя отлежала версия. С такъв кеф ще си въртя дупето върху кура му. Ела, нямаме време… – Евелин го накара да се изправи послушно коленичи в краката му и започна да облизва изпразнените му космати топки.

Вълкан беше висок и снажен мъж. Развил атлетично тяло. Силните му ръце бяха като клещи. Имаше коремна преса на която Евелин чукаше орехи за тортата, която баба ѝ я беше научила да приготвя. Двуметрово съвършенство по анатомия. Можеше да служи като образец за ренесансова статуя на Арес. Но една малка подробност плашеше жените. Тялото му беше щедро покрито с черни косми. Краката и ръцете, гърба, раменете,  гърдите му и слабините му – всичко беше богато окосмено. Не просто косми, а твърда четина, която причиняваше зачервяване по тялото на Евелин.

Вълкан страдаше от хипертрихоза по-известна като Синдром на върколака. Гъстата му коса и дивашката брада която отглеждаше в комбинация с внушителния му ръст плашеше всички.

Всички, без Евелин – тя му се наслаждаваше. Радваше му се като малко дете на коледен подарък. Нейния Звяр стоеше над нея, докато тя внимателно оглеждаше нещо.

- Да ми купиш челник, много ще ми е полезен, когато търся... – той плесна големия си кур по челото ѝ няколко пъти.

Евелин заоблизва зачервена му глава. Върхът на влажния ѝ език трептеше около мястото, където тя се съединяване със ствола на вече натопорчения член. Облизваше го като сладолед надолу и нагоре бавно. Направи го няколко пъти, не бързаше. Вълкан я обкрачи за да ѝ подскажа какво желае от нея. Не ѝ трябваше втора покана. Езикът ѝ се заигра с пренебрегването му местенце за удоволствие. Малък кожен участък между ташаците и ануса. Облизваше с език и сменяваше ритъма. Спираше от време на време за да извади някой косъм от устата си и продължаваше. Докато рисуваше с езика си чуваше дълбокото му дишане. Вълкан я изправи и ѝ даде секунди да си поеме въздух. Гледаше го запъхтяна и зачервена, като не очакваше това което той направи. Вдигна я и я обърна с главата надолу. Беше разбрала намеренията му и лакомо засмука кура му. Той започна също да облизва сочната ѝ путка. Соковете ѝ пълнеха устата му. Езикът му и брадата му я караха да скимти върху члена му в това изправено 69. Малко преди да свърши я завъртя и я постави на земята. Гледаше го невярваща

- Ти ужасен Чубака, защо... – сама започна ожесточено да търка клитора си с тънките си пръсти.

Преди да се усети, той я блъсна към стената, повдигайки я успя да я наниже върху кура си, като малка перла. Бедрата ѝ го стиснаха в сластен обръч, заключвайки ги на кръста му. Същото направи и с ръцете си около врата му. Тласъците му блъскаха гърба ѝ към стената. Чуваше я как пищи от удоволствие. Молеше го за още.

- По-силно, моля те… по-силно!

Вълкан пое въздух и проникна толкова силно, че усещаше как топлината между бедрата ѝ започва да го изгаря. Стоновете ѝ го побъркваха. Усещаше я как трепти и пулсира в стоманената хватка в която я държеше. Вкара цялата си мъжка мощ, докато проникваше. Тласък след тласък от плътта ѝ се отделяха феромони, които насищаха въздуха. Вълчия му глад искаше още. Чукаше я като животно. Секундите в които усети стягане и извиването на гърба ѝ беше в точния момент в който той пълнеше за пореден път розовата ѝ путка. Поддържа я отпусната и трепереща още малко постави я на леглото. Дишането ѝ се нормализираше, очите ѝ бяха широко отворени, а устните присвити. По тялото ѝ започнаха магически да се появяват зачервявания.

- Лин, никаква баня! Водя те при баба ти мръсна и наебана!

Докато той обуваше панталона си, тя му се усмихваше игриво.

- Приличам на жертва на изнасилване от животно. Харесва ми!

Наблюдаваше я как обу черен чорапогащник, без да слага бельо. Спермата и нектарите ѝ веднага се отпечатаха върху ликрата. Облече черна рокля до коляното с висока поло яка, за да не се забелязват синините и ухапванията ѝ. От контакта с материята зърната ѝ веднага се отзоваха под текстила. Постави червената си барета и бързо се превърна в сладникавата кокетка.

- Трябва да идем до една сладкарница за да взема нещо за баба.

Усмивката ѝ и пламъкът в очите ѝ го побъркваха.

- Преди това, един аксесоар, така за разкош, трябва да ти сложа…
Показа ѝ един анален разширител.

- Аууу… Вълчо, защо си избрал толкова голям плъг?

Евелин се опитваше да звучи уплашено, но дяволитото ѝ изражение друго говореше. Вълкан повдигна роклята ѝ, а тя сама смъкна чорапогащника си, надупвайки се срещу него.

- Защото искам да те изям, Лин. А това ще те пази!

Облиза дупето ѝ, облиза и сребърнато бижу и го постави с леко завъртане в анала ѝ. Бузките на дупето ѝ скриха аналната тапа.

- Чудна мръсница си! Хайде да докарвам инфаркт на баба ти и да отърва света от това Зло!

Евелина Атанасова вече беше готова за аудиенцията, която щеше да даде на въпросния господин. Дръзнал някакъв нехранимайко да застава без позволение до милото ѝ внуче.

Пое си въздух, когато звънеца на входната врата известяваше за предстоящата битка.

На каменното ѝ лице можеше да завиди самия Бъстър Кийтън. Но когато в прегръдката на сухите ѝ ръце попадна топлото обичащо момиче, Евелина Атанасова усети пропукване.

- Бабичко, добре си нали? Неразположението ти отмина ли?
Лин чуруликаше, като пойна птичка.

- Евелин, добре дошли! Нека се запозн...

Олюляването, което почувства в скованите ѝ крайници я уплаши. Очите му гледаха спокойно в изненаданата старица.

- Бабо, има ли нужда да го представям, след като го познаваш от дете? Вълкан... Бабо, Бабо?!

Шокът беше повече от силен, за малко дъртата да гушне поднесения букет за радост на снаха си. Той реагира светкавично повдигайки стъписаната старица. Лин му показа спалнята, където да занесе баба ѝ.

- Добре съм, просто не... чаша вода ще помогне.

Лин свали палтото си и се зае да обгрижва дъртата.

- Излез за малко за да поговоря с нея на спокойствие.

Останали двете сами, бабушкерата измерваше внучката си от глава до пети.

- Вълкан... Вълкан Филипов от всички възможни мъже! Вълкан, та той е... а баба му!? Знаеш ли, че баба му е от село Долно Нанадолнище...

Евелин, усмихвайки се констатира:
- Майка е от село Стърчи Патка.
Това винаги действаше разтоварващо на богатата бабетка.

- Баща ти с неговата стърчи... докара такава патка. Хайде да не говоря! Да го разкараш този косместия веднага! Не, не, не ми противоречи. Ако нещата се задълбочат, ти ще бъдеш Снежанка, майката на седемте... вълчета. Хайде за да не те лишавам от наследство отивай и... – Евелин вдигна ръката си и показа внушителния си годежен пръстен.

За първи път чу баба си да ругае. Какъв речник, какъв запас от цинизми имала дъртата реститутка. Върла костовистка не спираше да благославя цялото Филипово родословие, като специално наблегнала на ругатни към баба му.

- Бабо, чуй ме… той е от добро семейство. Финансово ми е равностоен, което означава, че не е с мен от интерес. Е, да… малко е по-космат, но има голям... – усетила се, че излиза от добрия тон Лин спря за момент. - Мога ли да използвам неприлични думи? – чакаше баба ѝ да даде съгласие.
В момента в който го направи Евелин продължи:

- Бабо и има най-големия кур.. – тук гласът ѝ стана толкова тих, че почти шептеше на баба си. - И е като разгонено животно, а аз искам Звяр в леглото! Вдига го бързо и държи много. Свръхпотентен е от дядо му го бил наследил. Да знаеш
нещо по въпроса? – Лин не спираше да шепне, увещавайки баба ѝ да даде благословията си.

Двете се гледаха.
- Оставате да спите тук... в отделни стаи, а утре да идват баба му и дядо му за да уточним предбрачен договор и други подробности. Хайде да вървим при Вълко… ъъъ, обърках го с дядо му, при Вълкан исках да кажа.

Разговорът, който водеха тримата, вървеше с лекота. Толкова ѝ напомняне на дядо му този младеж, усещаше нещо отдавна забравено. Лек гъдел между старческите ѝ бедра. Опитваше се да си спомни какво точно беше това усещане. Първо се притесни, че тазовото ѝ дъно не ѝ удържало поредните капки урина. Но не беше това. Какво предизвикваше този млад мъж в Евелина Атанасова?

Удари я като трифазен ток прозрението, че беше възбудена. На тази възраст усещаше как трепетът я овлажнява. Пулсът ѝ се забърза от настъпилото желание за близост с този мъж.

Старицата бързо разпредели кой къде ще спи и предупреди да няма неприлично поведение. Умората я повали и заспа. Мракът в който се събуди я караше да мисли, че сънува. Опитваше се да разбере причината за внезапното ѝ събуждане. Момичешки кикот прикриваше тихите стонове. Беше ги предупредила и сега щеше да ги порицае. Леко открехна вратата, старицата искаше да изчака неудобния момент преди да светне лампата.

Гледката я удари в слабините. Висналите ѝ пресъхнали гърди пламнаха от възбуда. Уличното осветление беше достатъчно за да види сластните движения на младото тяло на внучката ѝ върху силния мъж. Евелин дишаше тежко, докато въртеше бедрата си, като ориенталска танцьорка, а кестенявите ѝ къдрици се спускаха върху раменете ѝ.

- Върколако, защо ти е толкова голям и твърд кура? – ушите на бабата писнаха от възмущение.

Чу спокойния му глас, същия като на дядо му.

- Защото си секси мръсница с нощницата на баба ти, Лин.

Ръцете му се хлъзнаха по бедрата ѝ нагоре, повдигайки памучната бяла дреха.Младите зърна на Евелин, възбудени от дъха му, щяха да гръмнат в лицето му. Огромните му космати длани започнаха за мачкат нежната ѝ гръд. Лин подскачаше в лудешки ритъм върху Вълкан. Без да подозира, че баба ѝ воайорства зад вратата.

- Време е Лин! – в гласът му се долавяше безпокойство.

- Оставам с теб. Бът плъга е сребърен и няма да може да проникнеш там. Ако се заклещим, ще бъде забавно!

Беше приела тъмната му страна. Докато нанизваше недрата си върху кура му, пълнолунието започна да предизвиква неговата трансформация. Насладата от топлите ѝ бедра и обилната мъзга, която течеше във вътрешната им част, успяваха да облекчат болката му. Гърбът му започва да се извива неестествено. Пръстите му се впиваха болезнено в меката ѝ плът. Знаеше, че е неизбежно, проклятието му щеше да удари с пълна сила. Евелин галеше и докосваше лицето му, което губеше човешкия му облик. Не спираше да се движи върху него. Беше съсредоточена максимално да облекчи болката му. Дланите му, силните му мъжки длани станаха двойни, ноктите, които се бяха появили, стискаха бедрата ѝ силно, разкървавявайки кожата ѝ.

- Бягай, Евелин! Същия е като дядо му, носи същото проклятие! Ще те разкъса, бягай! – ужасът в гласът на баба ѝ я накара да отмести поглед в нейната посока.

- Няма да го оставя, той няма да ме нарани! Ти бягай, бабо… преди да те изяде..

Гърчовете му го бяха изпотили. Конвулсиите то връхлитаха. Лин не спираше да се движи върху него. Стоновете на Вълкан започнаха да придобиват зловещ животинско вой. Евелина Атанасова затвори очи, защото знаеше какво ще последва, беше го изживявала с дядо му. Трепетът от спомена за секса с такова животно я разтрепери. Възбудата караше старческото ѝ сърце да се разтанцува в лудешки ритъм. Когато тя отвори очи не можа да го познае.

Вълкан беше преобразен напълно. По-висок, по-голям, по-силен от дядо му. Напълно изгубил човешкия си образ, но не жълтите му очи или острите му зъби и нокти я плашеха. Огромния му животински кур изтръгна слаб безпомощен вик от старческите гърди на бабичката.

- Евелин, ще те разкъса! Бягай, бягай от него… ще те разцепи! Евелин, бягай!

Внучката ѝ беше изпаднала в транс, застанала на колене, очакваше го с желание. На такъв звяр прилягаше само алфа вълчица. Евелин разтвори краката си още по-широко, изплю се в нежната си длан и разнесе слюнката си върху обилно омокрената си путка, дишането ѝ беше участието и неспокойно. Когато почувства огромната глава на върколашкия хуй да се опитва да нахлуе в пещерата на насладата ѝ, Лин потръпна от възбуда. Стисна очи и юмруци в очакване.

Проникването на животното зад нея беше брутално, причинявайки ѝ болка. Но не това беше страшното. Животинския му нагон, изгладнял за женска плът, щеше да бъде утолен само след кърваво сношение.

Първичните му тласъци караха Лин да сведе глава, бялата ѝ снага се гърчеше под ударите на огромния му кур. Не спираше да я блъска, принуждавайки я да се привежда все повече и повече. Силата му и тежестта му я приковаваха към пода. Стенеше под него от болка.

Евелина Атанасова наблюдаваше вцепенена от ужас, как деликатно отглежданото ѝ цвете бива насилено от този върколак.

Не можеше да повярва на това което последва. Внучката ѝ изведнъж промени тихите стонове в пресипнали заповеди, заредени с чист сексуален заряд. Тя го предизвикваше:

- По-силно! Казах по-силно, Вълкан! Добро момче, чукай ме по-силно… искам още!

На бабичката ѝ се зави свят как така иска по-силно? Сребърен лунен лъч озари лицето на Лин. Тя се наслаждаваше на това, което разгоненото животно прави с нея, чукайки я като кучка. Евелина Атанасова щеше да припадне в момента в който как Лин му заповяда:

- Няма да го вадиш, не ти разрешавам!

Гърбът на внучка ѝ се изви, като дъга, викът от удареното удоволствие се сля с неговия вълчи вой, празнеше се в путка ѝ. Атанасова едвам-едвам замъкна старческите си нозе, усещаше световъртеж и тежест в сърцето.

Сутринта Лин се разбуждаше в ръцете на Вълкан. Усещаше силното му тяло зад крехкия си гръб. Притисна се по-близо към него.

- Добро утро, Върколако! Колко време ще ни трябва, преди да успееш да си го отклещиш?

Придърпа я още по-близо към себе си. Целуваше овала на раменете ѝ и бялото ѝ вратле. Обичаше я, неговата разгонена самодива, ухаеща на разврат. Сладката умора ги унесе и приспа отново, без да подозират че Лин вече беше богата наследница.

КРАЙ


https://www.facebook.com/share/p/18X199jUme/