По байтошово време с франсетата бяхме най-дружни от загниващите капиталистически държави. Дори им бяхме позволили да си построят почивна база, на едно от най-приказните места в България, а именно на Русалка. Тя е скътана между нос Калиакра и Яйлата и е фантастичен коктейл от гора, уникални скални форми и мек пясък на плажа. Там Club Med бяха построили яка ограда, която да ги пази от досега с местните аборигени и зевзеците подхвърляха, че там е забранено влизането на българи и кучета. За кучета не знам, но българи се допускаха само от работещите в комплекса и то след минаването на много щателна селекция. Французите се бяха постарали да създадат комплекс, в който на летовниците да не им липсва нищо. Можеха да се развличат с ветроходство, тенис, конен спорт, стрелба с лък или подводни разходки, а кухнята съперничеше с тази на Шератон по онова време. За инструктори на спортовете цедката беше жестока. Задължително добро професионално ниво, красив външен вид, задължителен западен език, при това поне един и чар. Да, чар.

Комплексът нямаше анимация, това се считаше за просташко, вместо това персоналът беше непрекъснато на разположение, за сет тенис, гребане с каяк или просто приятна компания, ако някой почиващ изглеждаше самотен. На вечеря служителите в комплекса сядаха на масите наравно с летовниците, беседваха с тях на различни теми, забавляваха ги, запознаваха ги с предмета на своя спорт и изобщо се грижеха хората да се чувстват обичани. Персоналът се стараеше и не един младеж или девойка заминаха за Франция.

До 1989. Тогава ни сполетя демокрацията, макар за Антон това събитие да изглеждаше незначително, докато се потеше над домашното по математика. Събитието изобщо не беше незначително, нито за Антон, нито за Club Med, който слез изтичане на концесията си тръгна от България, оставяйки ни цялата материална база на Русалка, с изградена инфраструктура и екип от свръхспособен персонал. И преди масовата приватизация държавата имаше здравия разум да управлява комплекса по старому, с една промяна, вече беше отворено за всички, които можеха да си го позволят. Шеф на Газпром, руски адмирал, Сергей Станишев с Елена, Хубавото Наде, асистентът на Дейвид Копърфийлд, илюзиониста, както и цялата нова армия на българския хайлайф. Като „морско чадо“, Антон беше добре запознат от личен опит, какво става по комплексите през сезона. Момчетата се превъплъщаваха в „гларуси“ и се стремяха да ощастливят възможно най-голям брой жадни за приключения дами във ваканция. Някои „гларуси“ се занимаваха професионално, но Антон така и не монетаризира летните страсти. Струваше му се някак пошло да чука за пари, па макар и жени, които харесва.

Вместо това той искаше по-висока цена дори и от професионалистите, искаше по-пълно отдаване, търсеше нещо повече от чук и чао, искаше признание в очите на жената. Така, докато неговите връстници печелеха от загорелите западни туристки, Антон хранеше самочувствието си, залъгвайки се, че той избира жените, а не те него. Това лято баща му го уведоми, че е извадил големия късмет, един от спортните инструктори на Русалка напускаше и с много връзки Антон можеше да го замести. Момчето започна работата с ентусиазъм, беше добър в спорта си и умееше да говори с любов за него.

Понеже вършеше работата си с желание, туристите не го оставяха по цял ден и той с удоволствие пъчеше атлетичното си тяло с бронзов загар, а зелените му очи караха уважавани дами на по четиридесет и кусур години да се кикотят, като ученички. Момъкът си вземаше довиждане с приятна двойка, с която бяха прекарали часове в интересни приказки. Съпругът беше достолепен ветеран от френската съпротива, участвал във войната на 14 годишна възраст, а съпругата красива рускиня, с мамещ поглед и щедри обятия. Тогава на рецепцията за първи път видя странното трио. Млади мъж и жена, очевидно съпрузи и до тях един вехт танк, маскиран, като жена. Съпругата беше, свито, сиво създание с плах поглед и много благопристоен вид. Бретон и коса подстригана на черта до равнището на брадичката, рокля до коленете, с покрити рамене, „Милата, ще се свари в тая жега.“, помисли си Антон. Мъжът беше, като изрязан от енциклопедията под заглавието „мамино синче“. Спретнат. С очила. С костюм. С вратовръзка. Имаше и елече, „Да не настине!“, едва се удържа Антон да не избухне в невъздържан смях. До младата двойка достолепно се пъчеше с всичките си 150 сантиметра една матрона. Лицето ѝ беше застинало в неизменно изражение на неодобрение към света, като цяло, подсилено от издадена напред долна челюст, а над главата и застрашително се поклащаше чутовен кок от боядисана в черно коса. Ако облеклото на младите беше неуместно, в този карнавал от голи тела и шарени летни дрехи, то одеянието на този булдог в човешки образ, би било съвсем на място в редиците на надзирателите в някой концентрационен лагер. Права пола под коляното, плътен чорапогащник (дори похотливият Антон не можа да си представи жартиери), стегнато сако и... ръкавици! Ръкавици, братче, посред лято в 40 градусовата жега.  Младата жена мълчеше почтително, а мъжът се суетеше около матроната и час по час се осведомяваше, дали мама е добре и дали може да преживее чакането на рецепцията. Въпреки, че зрелището си струваше, Антон си имаше други задължения и му се наложи да остави комичното трио, да си вземе au revoir с приятелите си и да се върне към задълженията си.


Малко преди вечеря се видя с една от рецепционистките и тя с удоволствие му снесе свежи клюки. Дъртухата действително била майка на мъжа и той подскачал около нея, като кученце около месарница. Освен ужасно богата, била и поне толкова проклета и успяла да си спечели омразата на персонала още в първите часове, с безкрайните си претенции и недоволства.
- Ами младата? – не пропусна да се осведоми Антон.
- М, – махна с пренебрежение момичето. – к‘ во да ти кажа? Само веднъж събра смелост да поиска вода и старата така изръмжа, че тя само дето не стана невидима. Като минават през врата най-отпред върви дъртата, после синчето, а накрая ситни булчето.
- Имат ли деца?
- Ха-ха, не! Младоженци са, обаче мама не ги пуска сами на меден месец, да не направят някоя глупост. Ми да, момчето може да отиде на плажа без жилетка!


Двамата поклюкариха още малко и накрая тя си тръгна, небрежно отбелязвайки, че тази вечер ще се прибира сама в квартирата си в Св. Никола. Антон спеше в бунгало в комплекса. Точно тогава стана техническа неизправност и Антон до късно работи, лягайки си изтощен, омазан в силиконова грес и пропуснал вечерята.
На следващия ден мярна прословутото трио около басейна. Мъжът беше с къси панталонки и по тениска, младата жена с целомъдрен цял бански, а дъртият вампир, с неизменния си костюм и ръкавиците. Антон подметна на бармана, че сигурно от досега със слънцето, тя ще се разпадне на прах. Момчето обикаляше басейна, запознаваше се с новодошлите, поздравяваше познатите и беше високомерно осведомен, че триото не се нуждае от спортни услуги. Думата „спортни“ дъртата предъвка и изплю с отвращение.
На вечеря Антон трупаше в чинията си планини от деликатеси, с ентусиазма на човек, който може да яде колкото и каквото иска и то да не му се лепи, когато за лакътя го хвана госпожа Петрова.
- Тони, - зашепна му мениджъра. – на шестнадесета маса, изглеждат много мрачни.
Повече не беше нужно да се казва, Антон трябваше с валсова стъпка и ослепителна усмивка да се появи на маса номер 16 и да внесе радост и щастие. На масата имаше един свободен стол. На другите три седяха младото семейство и мамчето. На мъжа бяха отредили централно място, с жена му отляво и мама отдясно. Антон се захили, като ряпа и се насочи към тях.
- Не с тази вилица, къде си била до сега?! И се опитай да държиш ножа по-изящно, не ръгай с него, все едно колиш кокошка на село! Дъвчи деликатно, като Петър, не е нужно всички наоколо да виждат, как се движат челюстите ти! – споменатият Петър се изчерви от радост. – Да?!
Да-то беше адресирано към Антон.
- Каква вечер! Пълно е, - жизнерадостно отбеляза той, слагайки чинията си на масата. – не възразявате, нали? Цяло чудо е, че няма да се храним прави.
Мадам разбира се събираше въздух, тъкмо за да възрази, но Антон опитно я секна, в момента, в който заговори.
- А, на тази маса само две бутилки вино ли са сложили?! – той се извърна и потърси с поглед една от дискретно скритите сервитьорки. – Танче, някой е експроприирал виното, може ли? Истинско съкровище си!
Таня донесе още две бутилки вино и смигна съучастнически на Антон. Той, без да изпуска инициативата, възхваляваше достойнствата на Русалка и извади комиксова карта на комплекса. Ентусиазирано чертаеше подходящи маршрути и препоръчваше ту една, ту друга атракция.
- Желанията на клиентите, са закон за нас. Ако има желаещи, работно ни време е 24 часа. Ето тук е моето бунгало, оня ден дойдоха да ме викат за нощна подводна разходка.
- Мисля, че достатъчно ясно се изразих, млади човече. Не сме тук за атракции!
- Не може да си представите, колко е красиво морското дъно нощем! – не и обърна внимание Антон. – В момента има нуктилука, ако човек влезе нощем в морето, тялото му грейва в свръхестествени искри!
- Наистина?! Шегувате се! – това бяха първите думи на младата жена.
Тя беше вдигнала поглед и с интерес слушаше Антон. Чертите и бяха нежни, дори деликатни, човек би се боял да я докосне, за да не я счупи. Беше окръглила очи от любопитство. Цяла вселена от жажда за живот беше събрана в лешниковите и очи и този поглед за момент отне дар словото на Антон.
- Разбира се, че е истина, къде си била в час по биология?! – използва момента да се включи дъртофелницата.
- Биологията ми беше от любимите предмети! – щастливо отбеляза Петър.
- Е, ти и по това беше отличник! – умили се мама.
Антон се възползва от невниманието и напълни чашите отново.
- Аз пък в час по биология бях в барчето, - ухили се Антон. – както и в час по математика, физика...
Младата жена прихна, а маман го изгледа осмъртително. Само Петър поучително му отговори с напълно сериозен тон.
- За това сега сте само спортен инструктор.
- Е, аз съм студент...
Вечерта продължи в същия топъл тон и след третата бутилка Антон вече открито се гавреше с майката, а съпругата на Петър с мъка сдържаше смеха си. Виното не понесе добре, нито на сина, нито на майката и скоро стана ясно, че ще трябва да ги извозят до бунгалото с едно от бъгитата. Младата жена беше поруменяла, леко завалваше думите, но заяви, че може да ходи и сама.
Антон се помота още малко, танцува уставно с дамите без кавалер и се прибра в бунгалото. Едва влязъл и на вратата се почука. Той учудено отвори в стаята влетя тя. Крехкото видение с очи на ранена кошута. Жената опря длани на гърдите му и безапелационно го бутна навътре, влезе и затвори вратата след себе си. Погледът и беше трескав и кожата и сякаш гореше. Изви ръце зад гърба си и в стаята се чу раздразненото смъкване  на цип. Тя остави роклята да падне в краката ѝ и без да откъсва поглед от Антон, бръкна между бедрата си и откопча бодито. Изхлузи го през главата си и застина гола пред младия мъж, малките ѝ гърди се повдигаха при всяко тежко вдишване. Двамата не продумваха, тя трепереше, а той я гледаше с увиснало чене.
- Вземи ме. – думите и бяха хрипливи.
Антон може и да не беше много бърз в мисленето, но тялото му пое автопилота и той пристъпи към голото нощно видение. Тя не го дочака, а се метна отгоре му, хващайки го за раменете и обвивайки крака около кръста му. Беше ужасно лека, Антон я чувстваше като перце. А устните ѝ бяха меки и топли. И ненаситни. Тя го целуваше с отчаяна страст, като жадния, който накрая е намерил оазис в пустинята. Обви ръце зад врата му и горещото ѝ тяло се отърка нетърпеливо в него. Антон я подхвана под дупето и ръцете му я замачкаха. Тя смучеше устната му, простенвайки от желание и пръстите му се вмъкнаха между краката ѝ. Жената буквално течеше от възбуда. А-а-о-ууу! – простена тя, щом я докосна по долните устни.
Антон се завъртя и я положи на леглото, коленичейки между краката и. Езикът му намери набъбналото топче на клитора и той жадно го засмука, карайки жената да се извие с шумно изпъшкване. Тя нетърпеливо се повдигна и изхлузи тениската му, любовната игра се отменяше, беше дошла за друго. Антон изхлузи шортите си и надървената му до пръсване мъжественост го шляпна по корема. Природата беше щедра към него и зениците на младата жена се разшириха от удоволствие. Момчето извади презерватив, но тя го дръпна от ръцете му и го хвърли в ъгъла на стаята. Легна назад и Антон приклекна леко пред леглото, качи краката ѝ на раменете си и проникна в нея с едно движение. Посрещна с дълбоко стенание, смесица от болка и възторг. Вътре беше ужасно стегната, твърд до болка се движеше в нея с мъка, въпреки обилните сокове, които извираха от недрата ѝ. Пръстите и се впиха в чаршафа и жената захапа устните си, когато дебелият любовен мускул започна да си проправя път в нея.

При всеки тласък навътре очите ѝ се разширяваха и тя изпъшкваше от напрежение. Антон протегна ръце и загали малките ѝ, момичешки гърди, с бледо розови пъпки. Те се бяха втвърдили, като копчета и стърчаха право нагоре. Само два пъти преди това беше виждал такъв зор да проникне в момиче и то защото и двата пъти бяха девици. Успя да рлоникне в нея с не повече от две трети от себе си и тя подскочи от болка. Антон знаеше, какво означава тази реакция и се беше научил да не ръга като не видял. Вместо това се отдръпна няколко сантиметра и натисна обратно. Движеше с в стегната ѝ хватка, причинявайки болка и удоволствие и на двамата, притисна зърната на гърдите ѝ с пръсти и ги разтърка нежно. Тя беше затворила очи и от отворените и устни излизаше прекрасната музика на предвещаващите оргазъм стенания. Постепенно той успя да увеличи амплитудата и да забърза ритъма. Надвеси се над нея и се опря на ръце, тласкайки я с таза си.

Всяко мощно движение, не само набутваше абсурдно дебелото му мъжество в нея, но и буквално возеше крехкото и тяло по леглото. Тя успя да поеме още няколко пръста от него, преди пак да подскочи от болка и Антон не я насили повече. Вместо това се задвижи с бързи, мощни тласъци и виковете и огласиха малката стаичка, а служителите в съседните бунгала се ухилиха разбиращо. Утробата ѝ го стисна с чудовищна хватка и той извика, понечвайки да излезе от нея, но тя светкавично го сграбчи с краката си през кръста и го заключи в себе си, притискайки го с всичка сила. Той се наби в нея до корен в нея и от мъжката му гордост се заизстрелва откос след откос. Тя изви гръб в дъга и закрещя отново от непоносимото удоволствие от неизпитваното до тогава изпълване. Беше се забил и бълваше оплодителната си течност си в лоното ѝ, карайки я да гори отвътре. Постояха така и Антон се задвижи отново. Този път не бързаха толкова.
Тя идваше при него през цялата двуседмична почивка, когато успееше да се измъкне. Дръпваше го в тоалетните. Отдаваше му се на пясъка. Любиха се в прашния склад. Осеменяваше я дълбоко зад бара. И тя нито веднъж не му каза името си. До края не си размениха повече от десетина реплики. Целият персонал съучастничеше, участвайки в измамата на мама и Петър с най-голямо удоволствие. Когато тръгваха, маман говореше по телефона до рецепцията. По ония времена нямаше още мобилни телефони и хората ползваха улични автомати. Антон дочу част от разговора.
- Да, днес се прибираме. Да, така изчислихме, че да сме за овулацията, бебето да е правено в романтична морска обстановка. Да видим, как се е справил Петърчо!
Антон остана, като гръмнат.
Мъже, уважавайте жените си. Дръжте се с нея, като с богиня. Жени, отдавайте се напълно на мъжете си. Обичайте се.
Край