Соня беше на планина с приятели. Бяха се отделили от групата заедно с гаджето й, за да се чукат на спокойствие сред чистия планински въздух, но се скараха и тя запраши през храстите. Обаче вече се бе стъмнило, момичето се бе изгубило и ненадейно се озова до някаква кошара. Надникна и на слабата светлина от газения фенер видя как висок и здрав момък, гол до кръста и разпасан, ебеше една овчица.

– Майчице, какъв му е огромен – ами, че той не може да си го вкара целия в путката на горката овчица. – Соня пристъпи в кошарата, овцете се размърдаха неспокойно и момъкът се извърна запъхтян към нея.

– Ти к’во правиш тука бе, що мъчиш нещастната животинка?

– Ъъ… ти пък коя си?

– Ами Соня се казвам, изгубих се и…и какво да видя. Я да оставяш овцата веднага! Няма ли какво друго да чукаш?

– Ми… няма. То тука само овце… и една мечка се навърта тъдява, ама с нея не смея, щото бая едричка ми се види…

– Млъкни бе, идиот! Жени за тебе няма ли?

– Ъъ… ми няма… То тука само овце и… и мечки.

Междувременно якият момък си бе извадил хуя от овцата и се бе обърнал към момичето. Парчето му висеше поомекнало, но не много, извито в дъга, а Соня преглъщаше на сухо. Усети, че путката й се овлажнява.

– Как да няма жени, аз какво съм?

– Ми че ти…таквоз…как тъй?..Аз ъъ…и не те познавам.

– Нали ти казах, че се казвам Соня. Тебе как те викат?

– Боримир.

– Майчице, Боримире, тебе Боримечка е трябвало да те кръстят! Боже, какъв хуй! Такова нещо не бях виждала. Я да си го измиеш веднага! Къде има тука вода?

– Е… вода няма в кошарата, освен тая, дето поя овцете…

– Не ща с тая вода.

– Е… Ами с мляко става ли? Таман издоих овчицата и си викам що пък да не я оправя – тя си ме познава, харесва й, ама не ще да прихваща, не з-з-за-бреме-бреме-нява.

Соня грабна ведрото с мляко и набързо изплакна чепа на Боримир. Не можа да се сдържи и му го налапа. Едва се побра половината в устата й.

– Ооох… Ааа… Ама таквоз нещо овцете не съм ги виждал да правят…Ааа… Коч да ближе овца, да, ама овца да му го лапа на коча… Аааа… Ох… Ооох…

– Абе, копеленце, ти жена не си ли чукал през живота си?! Кочовете ближели овцете, айде де!.. Да бе, верно, ти мене що не вземеш да ме излижеш първо? Я, я клекни долу… а така. – Момичето светкавично събу късите си панталонки и понеже отдолу бе чисто голичко Боримир зяпна бръсната й пичка.

– Ближи де, ближи! Ааах, а така, браво! Мм, колко ти е грапав езикът! Ох, не ме хапи за клитора, ами го смучи! Ааах, да, да, точно така! Боримире, страшен си!

– Аз че съм страшен и кучетата го знаят, ама не ми дават да ги еба. Ти нали щеше да…ъъ, дай да те…

– Ох, да, разбира се, съкровище. Хайде, ще се наместя ето така, като животно ще застана, а ти ела зад мене.

Соня се хвана за една от гредите, крепящи покрива и се надупи. Боримир насочи керестето си към цепката й, натисна, не улучи няколко пъти, но като уцели вярната посока и дупка, като хакна от веднъж кура си…

– Ааа, ще ме изкормиш, по-полека! Ааах, да, бавно, бавно ми го вкаравай, още по-бавно, искам да го усетя целия как влиза…Ааах… Ооо, има ли още?!

– Е… още малко, кажи-речи половината влезе.

– Олеле, майчице, ще умра заради едната простотия.

– Ма ти що искаш целийо да ти го вкарам? Те, овцете…

Соня: Млъкни бе, аз да не съм овца?! Давай сега, ръгай, Боримире! Чукай ме, ти казвам бе! Аа! Олеле! Ох!

Цялата кошара се заклати от мощните тласъци на младежа. Соня се държеше за гредата и не смееше да се пусне нито за миг, защото като нищо можеше да отхвръкне към отсрещната стена. А Боримир забърза темпото. Овцете зяпаха зрелището и пристъпяха от крак на крак. А на младежа лигите му потекоха от кеф. Изплезил език и стиснал здраво твърдите и доста едрички гърди на момичето, той за първи път успяваше да си вкара целия хуй в нечия путка.

– О, Господи! Ще умра! Не мога повече! Аааа… …

– Ъъъ… Ааа… и аз не мога… ама де да се празня, щото..?

– В мене се празни бе, идиот! Вътре в мене искам!

Последен тласък – и спермата му излетя в утробата й. Соня залепна от чудовищния тласък за отвесната греда, гредата поддаде, покривът издържа няколко мига, след това се стовари отгоре им. Овцете се разбягаха, кучетата подивяха, но Боримир продължаваше да се празни, да се празни, да се празни…

– Ааа, майка му мечкаа… Ооо-ааа…

– Аа! Давай, Боримире, цялата ме напълни, хубаво да се изпразниш! Ааах… Олеле, тая греда падна точно върху главата ми… Аа!

– Ооох… Не мога повече, няма, няма какво да празня… Оо…