ЯВОРА, ОПИТ ЗА МЕМОАРИ
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА ГЕЙША ПО ИЗБОР- 1
Предполагам, че е разумно в началото да направя една уговорка.
Всичко, което предстои да прочетете, е опит за художествена литература. Писано е с тази мисъл. Но всъщност това са напълно реални събития от живота на напълно реален човек- затова и избрах писане в първо лице, единствено число. Имената са променени. Приликата с действителни лица и събития най- вероятно въобще не е случайна.
Надявам се четенето да е приятно. И проявете разбиране. До сега не съм писала подобен…жанр в живота си. При всичко, което съм написала от времето, когато бях на 14.
И последно, но не по важност.
Независимо от факта, че това е сайт за еротични разкази, моля, в коментар под текста да отбележите в прав текст, ако изказът е твърде…натуралистичен. Не желая да нарушавам нито правилата на общността, нито добрия тон. Независимо от насоката на публикации тук. В края на краищата, идеята е това да не е първата ми и последна публикация, нали така.  За непоправени правописни грешки авторът е виновен, разбира се.
Наскоро осъзнах нещо. Често съм го чувала, но никога не съм обръщала особено внимание на тази фраза. Фразата „След една определена възраст всичко изглежда различно”. Но никой никога не е конкретизирал коя точно е тази възраст.
Съвсем наскоро разбрах защо.
Защото за всеки от нас „определената възраст” е различна. И тя рядко зависи от календарната ни фактическа и физическа такава. Защо мисля, че тази митична определена възраст е различна ли? Защото не вярвам във възрастта като абсолютна категория. Това са просто цифри и това не е клише.
Познавам хора, които за трийсет години понасят и преодоляват повече, отколкото други за 80.
Познавам хора на 25, на 32, на 19, които са старци. Защото нищо не ги интересува. Нищо не ги вълнува. Нищо не ги провокира. Не излизат от зоната си на комфорт по никой начин, за нищо на света.
Познавам хора на 65+, които са способни да обърнат света в името на нещо, което е важно за тях. Или просто им носи радост. Кара ги да се чувствам смислени. Една от най- добрите приятелки на майка ми, днес на 70+, завърши италианска филология и сравнителна лингвистика на романските езици на 52. Всички й се смяха. Добронамерено, незлобливо, но й се смяха. Днес доктор Т. е в топ 25 на преводачите от италиански език в света. Защото тя не превежда само на български език. Това била детската й мечта. Родителите й я принудили да стане лекар. Чудесен лекар, прочее. Но тя цял живот е правила, както сама казва: „Това, което е искала да прави майка ми, вместо да отгледа четири деца. Затова принуди най-голямото. Мен”.
Житейският опит не е възраст. Остаряването не е възраст. Житейският опит идва с нещата, които преживяваме. С това, което губим. Идва с болката. Със загубата. И с начина, по който се справяме с всичко това. А остаряването идва с апатията. С пускането по течението. С липсата на любопитство към света и хората. С инерцията „ден да мине, друг да дойде”.
Затова за всеки от нас тази митична „определена възраст”, след която всичко било изглеждало различно, е различна. За мен тази възраст настъпи в един красив пастелен есенен ден в родната София, когато неочаквано и внезапно, жестоко, несправедливо рано загубих живота си. Вселената си. Целият си свят. Загубих татко. Бях на 17. На другия ден се събудих на 145. Мина време, много време, докато дойда на себе си. И още повече- докато успея да мобилизирам легендарната си самодисциплина, за да продължа живота си. Така, както искам аз, а не както някой друг/ други биха и бяха решавали за мен. Но мина още много време, в което си бях все така на 145.
До деня, в който си спомних един от най- важните съвети на татко: „Хлапе, запомни добре. Работа ще имаш винаги. Проблеми за решаване- и след като умреш. Запомни добре, парите идват и си отиват. Просто трябва да си здрава, за да ги печелиш. Но моментите, които те радват никога не се връщат. Хората, които те радват, не винаги са с теб. И от мен да знаеш. Майната им на пуританите и сексистите. Ако ти се пие, пий. Ако искаш да преспиш с целия свят, направи го. Но само ако искаш.”
В този ден, съвсем наскоро, си обещах две неща. Че ще прочистя живота си( и телефона си) от хора, които си спомнят, че ме познават само, когато имат проблем. И че ще се опитам да обърна внимание на една своя особеност, която винаги съм се правила, че не забелязвам. Но тя никога не е спирала да ми напомня за себе си.
От невръстна съм наясно, че пиша добре. Повече от добре. Но никога не съм си вярвала достатъчно, за да го проверя. В смисъл- да не пиша за „раклата” само.
Сега или никога.
Реално случилите се( и пресъздадени все пак като художествен опит) неща от живота на една напълно реална Явора са моят опит да разбера дали не е време и аз като приятелката на майка ми да се заема с това, което наистина искам. Не че не си харесвам професията и не че не си я избрах сама. Но…Но ВИНАГИ съм знаела, че тя е второто нещо, което правя най- добре. Най- добре, но второто.
И след този надявам се, не досадно дълъг предговор, моля.
Запознайте се с Явора и нейните фриволни мемоари…
1.
Не бях желано дете. За майка ми. Тя го показваше всячески. Защото не съм момче. Не съм руса, синеока и слаба. Задължително слаба, разбира се.
Брюнетката в рода на блондинките. Синьо-черната коса до коленете, карамелено- кехлибарените очи( на майка ми!) и метър и шейсет с ток. Маман приемаше това като лична обида.
Не съм красива. В общо приетия смисъл. Никога не съм била. Аз съм от жените, за които казват, че имат „нещо”. Присъствие. Излъчване. Както се шегувам- непоносимият чар на проклетията. Много обичам някой да ми каже, че съм луда за девет села. Така е.
Не ми пукаше. Че не съм очевадно красива. Тези жени винаги остаряват бързо, изведнъж и рядко- красиво като катедрали. Аз се превръщах в катедрала постепенно, бавно и за самата мен процесът беше интересен.
И светът също. Ми беше интересен. Мъжете, по- специално. Мъжете са ми интересни май от както се помня. Умните такива. Татко пътуваше много заради работата си. Мразех това, защото имахме специална връзка и винаги ми липсваше. Единственият човек от ранна възраст, който го беше грижа за мен, беше големият брат на майка ми. Вуйчо. Който аз от малка наричах по име. Казваше ми, че „вуйчо” го карало да се чувства стар.
Среден на ръст мъж с телосложение на професионален боксьор, силни красиви ръце, сапфирено сини очи и рано посребряла черна коса. Изглеждаше много секси, страшно привлекателен. Като се прибави към това изключителният му ум, огромната му култура, няколкото чужди езика и очевидният факт, че има слабост към мен- бързо става ясно защо вуйчо беше моят герой. След татко, разбира се. Баща ми беше вселената. Светът. Беше всичко.
Родена съм в идеалният център на София, в кооперация, строена някога от австрийци. На партера живееха баба ми и дядо ми, на първият етаж вуйчо, на третия- ние. Четвъртият беше с мансарден апартамент 95 квадрата, предвиден за мен някога, а към момента- библиотеката ми. И мястото, където пишех домашни и четях, когато исках никой да не ме закача. Имаше още едни 70 квадрата горе, които татко или вуйчо ползваха за кабинет. Лавици с книги, музикална система, баня, класическо обзавеждане за кабинет. Хубаво бюро, удобно кресло за четене. И едно легло за всеки случай.
Животът ми беше рутинен общо взето. Ходех на алианс (учех английски, италиански и испански), на уроци по пиано, на плуване. С вуйчо най- често, с татко по- рядко ходехме на опера, на театър, на концерти и изложби. И на училище ходех, на градина не съм. Имах чудовищна австрийска гувернантка,която тогава мразех. Но после, след години оцених на какво и на колко много ме е научила.
В даскалото нямах приятели. По три причини. Първата- бях най- умната и най- добрата дори по предметите, които не харесвах и не ми вървяха. Втората- никога не ми е било важно всички да ме харесват. Въобще не. Важно ми беше какво мислят за мен хората, които аз намирам важни за себе си. Знаете, децата са жестоки и първо сигнални. В секундата, в която установиха, че няма да се направя на по- тъпа или на по- селяндурка, за да съм им приятна, те започнаха да ме тормозят. Да ми се подиграват, че съм ниска и „дебела”. Бях пищна, винаги съм била. И до сега съм си такава. Но не и дебела. Плувах три пъти седмично, в събота и неделя яздех по четири часа. Не. Категорично не бях дебела. Но наясно сте как е при децата. Лесно е да ги прекършиш. Дори умните деца. Третата причина- никога не им давах да преписват домашни. Не ги портех като бягаха, никога. Това са тъпанарщини. Но никога не давах домашните. В резултат общувах само с някои деца от алианса, от плуването и с един- двама братовчеди. Толкова. Не ми тежеше. Не ми пречеше. Имах книгите. Там си общувах с много хора. Повечето готини.
Тежеше ми същото отношение вкъщи. Защо си дебела, защо си ниска, защо не си руса, защо, защо, защо. Само татко и вуйчо бяха на моя страна. Винаги. Постепенно се затворих в себе си. Много. Напълно умишлено. Четях много, учех, свирех на пиано. Но не допусках никого до себе си. За да не ме нараняват. Пък и да бъдем честни все пак!? Какъв процент от хората, които населяват живота ни, НАИСТИНА си заслужават? Разбрах това, преди да стана на десет.
Занимавах се със себе си и общо- взето се справях с тормоза в училище и неглижирането и обидите вкъщи. Общо взето се справях. С променлив успех.
В дома ни сексът никога не е бил табу. Без да е специално обсъждана тема. От малка съм виждала голи и татко, и вуйчо. Куп други хора. Майка ми, лели разни, приятели техни. Да не говорим като дойдеше лятото. С месеци стояхме на Южното Черноморие и никой не си правеше труда да се облича подробно. С риск да скандализирам всички, но около седем- осем годишна вече голи тела не ме впечатляваха. Бях виждала всичко. Включително възбуден член. Както казах, бях виждала без дрехи кого ли не.
Един от приятелите на татко, от най- близките му, Тони, даже имаше навика след като започнах да се развивам физически да сяда в стаята ми, чисто гол, и да си пипа чепа. Гледаше ме, усмихваше се и лъскаше.Опипваше задника и гърдите ми. А мен ми харесваше да гледам члена му. Харесваше ми мисълта, че го дърви заради мен. Къс, но много дебел чеп. Тони го лъскаше и ме гледаше. Опипваше ме и ми говореше, но нищо повече. Харесваше ми. Докосването. Усещането. Изпитвах удоволствие. Подчертано и ясно разбирах, че ми е хубаво. Без да ми е особено подробно ясно защо. Празнеше се на циците ми.
И, не. Не казах на никого какво прави. Харесваше ми идеята, че имаме тайна. Такава тайна. От точно този вид. Имала съм късмет, сега като се замисля. Ако беше решил, като нищо можеше да направи каквото реши. Не просто да си прави чекии, докато мачка циците ми. Научи ме да се целувам. Изпитвах неописуемо удоволствие от това, можех да го правя с часове. Тони беше готин, но не ме привличаше силно. Просто ми харесваше да си „играем” на голо. Имаше особена тръпка в това, че никой не знае.
Той и татко опъваха едната ми братовчедка. За него не ми пукаше, но татко го ревнувах жестоко. Не исках да докосва оная овца. Знаех всичко за секса, за мъжете и жените още на доста ранна възраст. Първо, защото бях виждала леля ми и някакъв тип да го правят. Второ, защото майка ми изповядваше философията, че тези неща едно дете трябва да ги научи в дома си, а не на улицата. И трето, защото татко често спеше при мен. Харесваше ми. Веднъж го видях с ерекция. И го попитах защо става така. Днес такъв въпрос вероятно стои нелепо в устата на момиче над 14, но тогава беше различно. Беше.
Той се усмихна, протегна ръка, хвана моята. Постави я на коравия си хуй. Беше приятно усещане. Очевидно му харесваше да го докосвам. Задвижи бавно ръката ми. Докато ми говореше. Че това става, когато мъжът иска да достави удоволствие на жената. И да изпита удоволствие. Че като съм пораснела още малко, щял да ми покаже. Не ми се струваше нередно. Вероятно трябваше, но фактът е, че не. Бях чела за Древен Египет. Там постоянно фараони се женеха за дъщерите си, за сестрите си. Дори няма да споменавам историята за Лот и дъщерите му. До ден днешен в доста арабски и въобще мюсюлмански култури съществува традицията ако жена остане вдовица, да се омъжи за брат на мъжа си. Ако няма брат- за баща му. Това е традиция, която се спазва и до днес в Сирия и Ливан например.
Беше дебел, пенисът. И твърд. Татко задвижи ръката ми по- бързо. Стенеше.
-Толкова хубаво се грижиш за татко, принцесо! Татко обича своята принцеса, да! Дааа! Казах му, че щом ме обича, ще спре да чука оная шматка Яна. И без това Тони я помпаше. Татко се усмихна, застина за миг и започна да се празни със сладостен стон. На пресекулки каза:
-Да, скъпа. Да. Татко няма да чука Яна. Щом не искаш. И без това не ми е интересно да го слагам на толкова лесна путка. Татко говореше на пресекулки и се празнеше залпово. Първият път в живота ми, когато виждах баща ми да се празни. Чепът на собствения ми баща. Минути по- късно си дадох сметка, че аз съм го изпразнила. Почувствах се странно. Усетих замайване, стана ми горещо. След време щях да разбера, че това е възбуда.
Същата вечер- майка ми беше в чужбина- татко пак дойде да спим заедно. Обикновено се гушкахме, разменяхме си целувки и заспивахме. Не и този път. Татко ме гушна нежно, целуна ме по врата и ме попита:
-Искаш ли да доставиш удоволствие на тати, принцесо?
Кимнах. Той ме милваше бавно.
- Сега ще направя нещо. Не бива да се страхуваш. Ще те погаля на едно специално място, за да ти стане хубаво.
И плъзна ръка надолу. Леко притисна пръст между краката ми, той влезе без съпротива. - Това е специалното място за удоволствие, където един ден ще влезе инструментът на татко. Или на който ти решиш. Сега само ще ти покажа колко хубаво ще ти бъде, оооооо, скъпа. Дааааа! Да, колко си топла и влажна!
Плътният му глас ме отпускаше, пръстът му ме ебеше в недокосваната путка, той ускоряваше темпото, аз пъшках и се гърчех в стонове. След секунда изкрещях „дааааа!” и силно притиснах краката си един до друг. Изпразних се. За пръв път в живота си получих оргазъм. Протегнах ръка инстинктивно. Курът му беше готов. Страхотно надървен. И точно преди да го хвана, той ми попречи.
-Не, любима. Сега ще направим нещо специално. За да изпитаме удоволствие и двамата. Не се страхувай, довери се на татко, сладка. Татко ще те научи на всичко.
Накара ме да го яхна. Намести ме така, че путката ми да е точно върху кура му. Допирът на коравия чеп ме влуди. Простенах. Той се усмихна. Хвана ме за раменете и каза:
- Хайде, Явора. Хайде на татко момичето. Търкай му се. Гали му се…Накарай татко да изпразни дебелия кур. Искам да го изпразня за теб. Хайде.
Харесваше ми. Че говори така. Ръцете на раменете ми ме притискаха надолу, задвижих се бавно. По цялата дължина на огромния кур. Гооооосподи!!! Това беше раят!!! Движех се все по- бързо. Този звук. Този възбуждащ, побъркващ звук. Триенето на катеричката ми върху чепа. Яздех като обезумяла. Ооопределено беше по- хубаво от това да яздя арабския жребец в базата! И стенех:
-Татенце! Таткооо!Да. Да. Даааа!
Тялото ми се загърчи в пореден оргазъм, празнех се жестоко. Усетих спермата. Лежахме прегърнати и уморени. Но аз бях напрегната. В банята казах на татко, че искам още. Той се усмихна.
- Знам, сладка. Знам. Ще ти дам нещо специално тази нощ. И с теб ще си имаме тайна. Няма да казваме на никого. Дори на мама. Кимнах. След душа легнахме обратно. Той пак ми вкара пръст. След малко каза:
- Сега ще се преместя и ще направя нещо, от което ще ти стане много хубаво, нали. Кимнах, неспособна да кажа нищо. Намести ме внимателно, отвори краката ми, застана пред мен и като опря отново готовия хуй на путката ми, започна да ме гали нагоре- надолу с главичката. Откачих! Не ми пукаше, че някой може да ме чуе! Крещях:
-Тати! Татииииииииии, дай ми го, татиии! Целия! Таткооо!
И тогава…тогава татко ми вкара главичката. Леко. Внимателно. Плъзна кура си във възбудената ми жадна путка. И започна нежно, но достатъчно силно да ме чука. Без да го вкарва. Само главичката. Хем ми беше хубаво, хем не ми беше достатъчно. Татко се постара да не се празни бързо, за да ме задоволи. Изпразни се на корема ми. Пак отидохме в банята. В леглото започнах да му се моля да ме ебе. Исках да ми го вкара. Той се усмихна. -Разбира се, принцесо. Татко ще го направи. Здраво, много ще те чука. Но малко трябва да пораснеш. Сега само ще те науча да си играеш с него, за да ни е хубаво и на двамата, нали. Кажи ми много ли искаш да те ебе дебелия? Много ли го искаш, сладка. Още девствена и още малка, а вече толкова еблива. Оххх…
Гласът му беше сластен, нисък, пълен с обещания. През онази нощ за пръв път в живота си докоснах чеп с уста. Целувах го по цялата дължина и смуках главичката. Най- странното беше, че все едно сто години все това съм правила. Все едно устата ми сама знаеше какво да прави. Не можех да го лапам, беше огромен. Но танцувах с език около главичката и по цялата дължина на дебелия чеп. Стоновете на татко ме възбуждаха и ме празнеха. След малко той стана, сложи ме на колене на пода, хвана главата ми и започна да ми го слага в устата. Да ме чука. Не ми го вкара целия, само главичката. Но ме ебеше точно така, както и там долу. Изпразни се с гърлен вик. Цялата бях в сперма. Шията, врата, всичко. След още един душ заспахме. На сутринта всичко се повтори. Така започна сексуалният ми живот.
Предполагам, трябвало е да ми се струва нередно. Ами не. Не ми се. Напротив. Беше ми хубаво, нямах търпение с татко да останем насаме. Дори на вуйчо нищо не казах. Харесваше ми да се заиграваме и с него. Но не знаех как да му кажа, че искам повече.
Времето си вървеше, животът си течеше спокойно, аз се натисках с татко при всеки удобен случай. Мъжете ми ставаха все по- интересни. По- възрастните мъже обаче. Привличаха ме неудържимо. Междувременно тялото ми се променяше бурно и рязко. На почти 15 изглеждах като на 17. Хормоните ме тресяха яко, само курове и ебане ми бяха в главата. Много ми се ебеше, непрекъснато ми се ебеше. Тогава си мислех, че е просто от хормоните. Но с времето си дадох сметка, че баща ми е прав- еблива съм. По природа. Много еблива. Ненаситна, вечно възбудена, жадна за кур и винаги готова да го поеме. Единствено фактът, че имах ясна представа точно какви мъже ми допадат и това, че си падах много по вуйчо попречиха да стана обикновена квартална пеперудка за еднократно ебане още на 14. Винаги съм била наясно, че супер лесно можех да стана обикновено евтино курве. Но не стана така. За щастие. И защото се постарах да не стана лесната квартална курва. Е, много хора вероятно биха казали, че станах скъпа курва за точно определени мъже, но това си е техен проблем. Не мой.
Много ми се искаше, постоянно си исках от татко. Той обаче все още отказваше да ме чука. Казваше, че съм малка. Явно не чак толкова малка, след като го лапах сутрин и вечер. И гълтах. Гледах и порно, разбира се. Гледах много порно. Зрели мъже оправят млади момичета. Исках да съм на тяхно място. Ооооох, как исках!!!
Веднъж татко ме попита дали някой ми харесва. Мъж. Различен от него. И до днес нямам обяснение защо не го излъгах. От доста време се заглеждах по вуйчо, падах си по него. Вече няколко пъти го бях шпионирала, докато се къпе. Веднъж го видях да лъска чекия. Изпразних се, докато го гледах. Курът му не беше толкова дълъг, като на татко, но беше много дебел. Много. И главичката изглеждаше странно, не като татковата.
Мълчах около минута и му казах. Че си падам по вуйчо. Той се засмя:
-Ти да видиш. Ами пък може да го убедя да те чукаме заедно, искаш ли?
Дали исках?! Само мисълта за това ме подмокри. Желаех го, исках го до лудост, болезнено го исках. Освен това мисля, че имах чувства към него. Като жена към мъж. Последното не казах на татко. Само, че изпитвам силно влечение към вуйчо. Което не беше цялата истина. Наистина имах чувства. Това вече ми се виждаше нередно. Струваше ми се ок, че искам да ме чука. Хората казват „кур рода не признава”. Но чувствата бяха друго нещо.
Забравих за този разговор. Дори не попитах татко що за въпрос е това.
Един ден с него се връщахме от алианска. Майка ми беше на работа, баба ми при някаква приятелка, дядо не беше в София. Мислейки, че сме напълно сами, се съблякохме без да бързаме и започнахме да си разменяме ласки в моята стая.Баща ми седна на един стол, аз го яхнах, затърках се здраво на кура му, докато се целувахме бавно. Отдавна се бях научила сама да си вкарвам главичката, до къде да влиза. Просто не можех да разбера как е възможно татко да упражнява такъв контрол, колкото и да е възбуден! Не ми позволяваше да се нанижа на хуя, как ли не опитах! Не. Не ми било времето за пълноценно ебане. А как само ме ближеше! Какви чудеса правеше с езика си там долу!
Често по- късно съм си мислела, че вероятно просто сме забравили отключено онзи следобед.
Лежах на леглото. Възбудена, жадна за чукане. Татко беше на възглавницата до мен, на колене. За да мога да поема кура му в уста. Чукаше ме с пръст. Чукаше ме грубо, бързо. Стенеше:
- Лапай, сладка! Ооох, на татко ебливата девственица, оооох! Духай, дааааа!
В един и същ момент започнах да се празня мощно и татко изригна в устата ми. Докато тялото ми се тресеше от вълните на удоволствието, периферният ми слух долови движение, шум. Нещо. Преди да реагирам и да кажа на татко каквото и да е, вратата се отвори. Вуйчо. Стоеше там и гледаше как татко го празни в устата ми, докато аз лакомо гълтам и се празня.
Не съм сигурна какво изпитах. Но не се уплаших, не. Някакси имах усещането, че всичко ще е наред. По- интересното е, че баща ми не се притесни. Поне видимо. Хич.
- Здрасти, Роска. Вуйчо ми се казва Росен.
И просто отиде в банята. Последвах го. Нямах представа какво ще последва.
Седеше на ръба на леглото. Татко се бършеше с хавлията, аз също.
- Исках да те питам нещо, беше отключено. Все едно. Явно не е удобно. Той стана да си ходи. Татко го спря.
- Чакай, не е проблем. Нека поне...
Вуйчо го прекъсна:
-Спокойно. Нищо няма да кажа. На никого. Пак понечи да си тръгне.
-Скъпа, защо не кажеш на Росен какво ми довери преди няколко дни? Татко ме гледаше с усмивка. Изстинах.
Притесних се. Заклатих глава объркано. И докато успея да кажа нещо, баща ми, представете си!!!!?!, каза:
- Не съм си и помислял, че ще кажеш. Но аз ще ти кажа. Тя си пада по теб. Много си пада. Иска й се. С теб.
Ахнах. „Татко!” Гледах го ужасена. Не смеех да погледна Росен. Докато се чудех къде да се дяна, той хвана брадичката ми и ме принуди да го погледна в очите. Ах, тези сапфирени очи! Плачеше ми се. Даже не се сещах, че съм гола.
-Истина ли е това, красавице?
Пръстите му нежно докоснаха лицето ми. Очите му ме фиксираха с любопитство, но имаше още нещо. Нещо друго. Интерес? Не. Похот. Страст. Жажда. Не мога да го обясня, но за част от секундата осъзнах, че вуйчо ме гледа с очите на мъж. С очите на мъж, който гледа жена, която иска да оправи. Прималя ми. Олюлях се. Той ме прихвана нежно. Притисна ме. Усетих, че му става. Отворих леко крака, опитах да се потъркам. Той се усмихна. „Мммм!”
Като в транс чух татко:
-Добре, аз ви оставям. Отивам да направя кафе. И да заключа.
Точно преди да излезе, казах:
-Татко? Ела пак тук след час. Моля те. Те и двамата ме погледнаха въпросително, но казах, че сега няма да кажа нищо.
Целувахме се. Бавно. Дълго. В екстаз. Толкова дълго си падах по този мъж. Толкова дълго си представях всичко това, копнеех за него, за близостта му. Бях в несвяст от удоволствие, от желание и възбуда.
Събличах го, галех го навсякъде. Сложи ме да легна странично в леглото, легна зад мен и ми го сложи на путката. Затърка се силно и грубо, стенеше:
- Ох, слънце! Ох, сладката ми, ооооох! Вкара ми главичката и започна да ме ебе много грубо и бързо.
Хареса ми. Закрещях:
- ДА! ДАААА!
Мисълта, че татко ме чува, ме изпразни. Вуйчо свърши скоро. След банята се гушнахме в леглото, поговорихме си малко. Духах му. Той все се шегуваше на кого е по- голям. Неговият или на татко. Не ми пукаше. Казах му, че неговият има странна главичка и ме празни по- бързо и по- мощно. Росен се усмихна:
-Защото е рязан, прекрасна. Рязаният чука много сладко. Ще видиш, като започна да те еба. Казах му, че искам сега, но и той каза, че съм малка.
Когато татко се върна при нас, им казах, че искам да си поиграя с двамата. Сложиха ме да легна, вуйчо вкара езика си в путката ми. Обезумях от кеф. Духах татко в същото време. После духах вуйчо, докато татко ме оправяше с главичката, а след като и вуйчо ми вкара главичката пак, коленичих и ги духах двамата. Глътнах ги до последната капка. Вуйчо се обади вкъщи, че ще се забави, защото ще вечеря при нас и с татко „ще играят карти”. Вечеряхме набързо, после продължихме в спалнята. Бях като омагьосана от дебелите им курове.
Ето така се оказах във вихъра на секс игрички с татко и вуйчо. Внимавахме, пазехме се, но всеки ден и всяка нощ бях с единия от двамата. При всяка възможност- и с двамата. Постоянно ми обясняваха, че няма да ме ебат, преди да стана поне на 16, даже повече. И че само аз ще реша кой ще ми е първият. Дори казаха, че трябвало да си хвана и гадже. Да бе. Само някой пъпчив чекиджия ми трябваше.
В един момент, малко преди да навърша 16, нещата започнаха рязко да се променят. Рязко, бързо, побъркващо. Сега като се замисля, свързвам го с цикъла си. В някакъв момент хормоните, освен, че ме тресяха здраво, явно са влезли в някакъв режим на баланс. Нещо такова.
Изведнъж тялото ми започна да се променя буквално с дни. А циците ми да растат с часове, очевидно бях наследила огромният красив естествен бюст на майка си. И той растеше с часове. Или поне на мен така ми се струваше.Между другото, шоково е. И доста стряскащо. Дори ако си подготвена и предупредена. Шоково е на чисто физическо ниво, за емоционално- психическото да не говорим. Заради ездата и плуването бях в отлична форма. С една приятелка ходехме в клуб по танци три пъти месечно. Танцувах само валс и танго, но танцувах с часове. И въпреки че бях пищна, бях стегната и изглеждах страхотно. Заради центрофугата на хормоните постоянно ме сърбеше между краката.Ебеше ми се до премала. И понеже виждах как ме зяпат мъжете, постоянно се заигравах. Даже с напълно непознати. Е така, флиртче да има. И някоя корава патка да си поиграя. Но внимавах. Внимавах да не премина границата, която все повече приближавах.
Знаете ли кое е най- смешното. Че тия тъпунгери в училище, дето ми се подиграваха, че съм „читанка” и „тутманик” започнаха да точат лиги. Сигурна съм, че неспирно лъскаха малките си патки за мен. Шибани онанистчета. Така ме кефеше как точеха лиги. Един опита да ми бръкне в деколтето веднъж. Счупих му китката. Далеч не случайно и без да искам. Мен може да ме съблича или да ми бърка някъде само мъж, който аз съм си избрала. А не някой, който е решил, че му се полагам, щото му става от мен.
Веднъж в един почти празен влак видях една двойка. С татко бяхме ходили до Пловдив, връщахме се. Доскуча ми, писна ми пътуването. Тръгнах да се разходя малко. В съседния вагон имаше повече хора в коридора, там ги видях. Двойката. Тя около 40- те, той малко повече. Обикновен мъж. Среден ръст, леко пълен, с брада. Ще му изпаднат очите в циците ми. Усмихнах му се. Опули се. Жена му ме гледа отровно. Отварям леко устенцата, облизвам с върха на езичето. Направо виждам как го дървя чичкото. Той като в транс ме зяпа, тръгва след мен по коридора. Жена му е готова да заплаче. Следващият вагон се оказва първокласен. Преди да реагирам, мъжът рязко ме блъсва в тоалетната, влиза след мен, заключва. Една здрава, груба ръка замачка цицата ми. Другата ръка ме хвана през кръста и ме притисна към мъжа. Миличкият. Толкова надървен. Хубаво се притиснах с дупето, завъртях. Той откачи. Продължих да въртя задника за секунда, после рязко се обърнах и му затърках путката.Дръпнах бельото настрани, за да му се търкам на голо. Плътно притисната на коравата патка. Той едва се удържа да не закрещи. Разкопча панталона, но не му позволих да свали бельото. И така се търках като на гол хуй. Чух в ухото си: „Оооох, курвооо! Толкова малка, а вече курва. Обичам малки курви. Малки. Лесни. Путки. Искаш ли да ебеш хуя, ох.Искаш ли дъртия корав кур. Оооох! Празниш мееее!” Харесваше ми. Да съм курва. О, да. Харесваше ми. Девствена, разгонена, ненаситна курва… И да празня мъжете ми харесваше. Много. Чувствах се странно. Способна да преобърна света. Изпитвах удоволствие, да. Но и някак интуитивно чувствах- дори на тази ранна възраст- че сексът е власт. И аз трябва да държа тази власт. Аз. Не мъжете, които ме чукат. Трябваше да ги оставя да вярват, че ме притежават заради коравите си патки. Осъзнах го много рано. Не сте ли забелязали колко лесни са дори умните мъже. За един минет и чифт хубави цици са готови на всичко. А ако им позволиш да ти го вкарат- полудяват. И ти дават света. За едното ебане. Милите.
Клатенето на влака странно „помагаше” на мъжа да се търка в мен. След малко рязко се дръпна. По идиотската му физиономия личеше, че съм го изпразнила. Опита се да ме накара да го лапам. Как не. Не и без къпане преди това. Използвах, че е още замаян, бутнах го настрани и излязох. Последва ме веднага. Жена му просъска: „Курва разпасана!”. Усмихнах се. Казах на ухото й: „Чукайте мъжа си, госпожо. Така няма да се дърви от чифт цици във влака. Аз бих го чукала. Толкова корав и огромен кур. Бих го ебала. Постоянно.” Тръгнах. Но не преди да пъхна едно листче в ръката на мъжа.
Имахме един малък склад в центъра, близо до вкъщи. Бях му написала дата и час. Давах си сметка колко рисковано е това, но исках да се запозная с тоя кур на голо и на спокойствие. Той се оказа дърводелец, представете си. Обясних му, че съм девствена. Това го надърви. И че ако се опита да ми го вкара, ще му го отхапя. След което му казах, че може да прави всичко друго. Той не можеше да повярва на късмета си. Обарваше циците ми, правеше ми невероятна френска и беше готов на всичко, за да го духам. Обръщаше ме с гръб към себе си, плъзгаше патката между краката ми, за да му се търкам, мачкаше циците ми в ритъма на търкането и стенеше:
- Такава курва. Сладка,малка, еблива, ненаситна курва. Ооох, коте! Да. Даааа!!! А още не ебеш путката. И вече си курва от класа. Ох, на чичо курвичката! Лесна. Ненаситна. Курва. Дървиш ми жестоко кура. Дърви ме. Колко. Си лесна. Ох. Ооох, дааааааа!Малка. Лесна. Курва. Ох. Курвоооооо! Гълтай! Гълтай, курвооооо!!!
Крещеше от кеф и ме натискаше към пулсиращия си чеп. Установих, че по някаква причина на мъжете много им харесва една жена да е „лесна”. Щом това ще го надърви достатъчно, за да ме задоволи. Пък и по някаква причина ме празнеше да ме нарича курва. Възбуждаше ме да съм „лесна”. Празнеше ме, беше невероятно възбуждащо да се пускам на опитни, зрели мъже. Няколко пъти го направих с напълно непознати, за по веднъж. Представям си как звучи, но е истина. Харесваше ми да ми се кефят.
И като се замисля- била съм късметлийка. Обикновено избирах мъже, които наистина не настояваха на повече от това, което исках и бях готова да дам. Късмет. Както ме въртеше мелачката на хормоните и пубертета, като едното нищо съм можела да попадна на нещо повече от възбуден чичко, готов да си поиграе с чифт хубави цици и палава уста, търсеща още един кур за лапане. Феята на уличниците явно ми е помогнала да не налетя на нищо повече от надървен мераклия. За което съм благодарна, разбира се.
Времето си минаваше, животът си вървеше, аз все повече имах нужда да бъда ебана до край и пълноценно. Толкова ми се ебеше, толкова исках кура, че ежедневно, ама всеки Божи ден преди или след училище задължително се виждах с дърводелеца. Всеки ден. Той не можеше да повярва на късмета си. Само веднъж се опита да ме натисне. Казах му, че ще изгуби и това, което има, ако продължава. Не повтори опита.
Но истината беше очевидна. Това вече не ми беше достатъчно.Искаше ми се. Искаше ми се до припадък.